Наследството на Инджова

Когато на 18 октомври 1994 г. Ренета Инджова встъпи в длъжност като първа жена премиер в историята на България, в еуфорията не си даде напълно сметка какво имаше предвид предшественикът й Беров, казал й на изпроводяк, че ще разбере, че премиерството е неблагодарна работа. Днес, три месеца след началото, Инджова се изправи пред жестоката рекапитулация, че в общата българска традиция правителствата да си отиват обругани и осквернени нейният кабинет не направи никакво изключение. Напротив.

Наистина президентското назначение й спести в началото язвителни коментари на основните политически сили, залисани в изборите, макар че на всички беше ясно, че кабинетът само формално е на Ренета Инджова, а фактически на президента. Но през октомври БСП още не беше чак толкова сигурна в убедителното си представяне на изборите, СДС беше потънал в домашните проблеми на коалицията, а 36-ият парламент живееше като взвод пред уволнение. В паузата президентът получи възможност чрез служебното правителство да демонстрира пред обществото решителност и в държавното управление. Още повече че приоритетите на кабинета, каквито бяха декларирани в началото, надхвърляха възможностите на едно по същество ограничено по време и конституционни функции правителство. При успех симпатиите на обществото към идеята (главно на президента) за непартийно правителство можеха да имат сериозни последици не по вкуса на политическите сили. По същество щеше да омаловажи въобще ефикасността на партийното управление за сметка на алтернативното силно правителство без опекуни, но способно да извърши най-тежката част от икономическия преход в страната. Затова министър-председателката беше подложена на силова словесна атака най-вече от социалистите. Атаката ставаше по-силна, колкото повече ставаше ясно със сигурност, че БСП ще управлява. Едва ли не фатално за бъдещото управление на партията беше изкарано всяко решение на служебния кабинет. По нито един пункт не й беше призната полезна дейност с изключение на изборната организация. Интересно каква осигуровка за бъдещето търсят социалистите, като хвърлят толкова пропагандна мощ върху един екип, който по същество вече е в миналото.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се