С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 яну 1995, 12:21, 4558 прочитания

Наследството на Инджова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато на 18 октомври 1994 г. Ренета Инджова встъпи в длъжност като първа жена премиер в историята на България, в еуфорията не си даде напълно сметка какво имаше предвид предшественикът й Беров, казал й на изпроводяк, че ще разбере, че премиерството е неблагодарна работа. Днес, три месеца след началото, Инджова се изправи пред жестоката рекапитулация, че в общата българска традиция правителствата да си отиват обругани и осквернени нейният кабинет не направи никакво изключение. Напротив.

Наистина президентското назначение й спести в началото язвителни коментари на основните политически сили, залисани в изборите, макар че на всички беше ясно, че кабинетът само формално е на Ренета Инджова, а фактически на президента. Но през октомври БСП още не беше чак толкова сигурна в убедителното си представяне на изборите, СДС беше потънал в домашните проблеми на коалицията, а 36-ият парламент живееше като взвод пред уволнение. В паузата президентът получи възможност чрез служебното правителство да демонстрира пред обществото решителност и в държавното управление. Още повече че приоритетите на кабинета, каквито бяха декларирани в началото, надхвърляха възможностите на едно по същество ограничено по време и конституционни функции правителство. При успех симпатиите на обществото към идеята (главно на президента) за непартийно правителство можеха да имат сериозни последици не по вкуса на политическите сили. По същество щеше да омаловажи въобще ефикасността на партийното управление за сметка на алтернативното силно правителство без опекуни, но способно да извърши най-тежката част от икономическия преход в страната. Затова министър-председателката беше подложена на силова словесна атака най-вече от социалистите. Атаката ставаше по-силна, колкото повече ставаше ясно със сигурност, че БСП ще управлява. Едва ли не фатално за бъдещото управление на партията беше изкарано всяко решение на служебния кабинет. По нито един пункт не й беше призната полезна дейност с изключение на изборната организация. Интересно каква осигуровка за бъдещето търсят социалистите, като хвърлят толкова пропагандна мощ върху един екип, който по същество вече е в миналото.


Явно за оправдание пред избиратели и симпатизанти за предстоящите трудности в управлението. Защо иначе им бе необходим спектакълът, който устроиха в първия ден на новия парламент, ако искат и са готови наистина да управляват. Нито в кадровите промени, нито в останалите решения на правителството има чак толкова фатализъм, както бе внушавано на общественото мнение. Сменените държавни чиновници лесно могат да бъдат възстановени или заместени с лоялни към новата власт, а правителствените решения - ревизирани или отменени. Това също няма да бъде за първи път. По-фаталното ще бъде, ако под този претекст започне "нежната" реставрация. И това вече няма нищо общо с Ренета Инджова и нейното тримесечно управление. Но дали след още три месеца министър-председателят Жан Виденов ще може да каже, че е видял мафията.

"Този кабинет е служебен, т.е. основната му задача е да подготви нормални, демократични условия за провеждането на изборите", заяви г-жа Ренета Инджова при встъпването си в длъжност. Като основен приоритет на служебното правителство тя посочи запазването на социалния мир в страната.

Кабинетът обаче не се задоволи само с провеждане на изборите. За 3 месеца Инджова и компания приеха повече от 250 нормативни акта, като свършиха доста от нещата, които кабинетът на Беров не можа (не пожела) да свърши.



Уволненията

Едно от нещата, за които е упрекван кабинетът на Инджова, са уволненията, които придобиха небивали размери. Още на първото си заседание след назначението Ренета Инджова уволни шефа на Комитета по туризъм Емил Лозанов и назначи на негово място отговарящата за раздържавяването във ведомството Бонка Хинкова.

Това беше само началото. Директорите на хотел "София" и парк-хотел "Москва" Марин Грозданов и Любомир Веселинов също трябваше да се разделят с директорските си кресла заради създаването на обструкции при раздържавяването на хотелите.

Последва подмяна от квотата на Министерския съвет в надзорния съвет на Агенцията за приватизация. На мястото на Феодор Горанко, Димитър Христов, Лиляна Стоянова и Меглена Кунева идват Владимир Стратиев, Владимир Бояджиев, Иван Армянов (шеф на пресцентъра на Инджова) и Свилен Първулов (прехвърлен от квотата на Народното събрание). Новите назначения допълнително накланят везните в полза на правителствените настроения при взимането на решения за приватизационни сделки.

Шефката на Центъра на МС за връзки с Народното събрание Мария Пиргова е освободена поради закриване на самия център.

Като изпълнителен директор на Центъра за масова приватизация към МС по-късно е уволнен Димитър Стефанов, с което фактически проектът за масова приватизация по времето на Ренета Инджова се смята за блокиран. В началото на ноември петима от шефовете на МВР се разделят с постовете си. Шефът на националната полиция полк. Иван Бацаров сам подава оставка, след което на извънредно заседание кабинетът решава да предложи на президента да издаде указ за освобождаването му. Министър Червенков обяснява уволненията с промяна в тактиката на повереното му ведомство е поемането на по-твърд курс.

В началото на ноември структурните промени в МС продължават и отдел "Финансово-стопански" е разделен на "Финансов" и "Стопански". Шефката му Иванка Гугалова е уволнена поради "доказателства за неправомерно превишаване на разходите за командировъчни на служителите от МС".

По предложение на г-жа Инджова министрите единодушно гласуват на 10 ноември уволнението на председателя на Националната комисия по цените Васил Пехливанов (освобождаването беше останало като наследство още от кабинета на Беров). Официалният мотив е некомпетентно управление на комисията и неефективен контрол върху поскъпването на стоките с наблюдавани цени, а неофициалният - лични и фирмени интереси, скрити зад упорството му при промяната на методиката на цените на горивата. На поста е назначен Димитър Гривеков.

На 17 ноември служебният кабинет уволнява Никита Шервашидзе. Шефът на комитета трябва да поеме морална и професионална отговорност за убийството на четирима български граждани в Истанбул на 11 ноември. Той самият твърди, че основната причина за уволнението е несъгласие със служебния премиер относно момента на въвеждане на новите цени на горивата и енергията. Инджова настоявала това да не става преди "изборите и била склонна да предостави решението на следващото правителство. Постът е поет от Люлин Радулов, шеф на Комитета по енергетика до 26 март 1993 г. Уволняването на Шервашидзе е сериозна заявка в опитите на правителството да се бори с икономическата престъпност. Не са един и два случаите, когато подписът на "княза" е стоял под договори, с които се нарушава държавният интерес. Към прословутите вземания на Булгаргаз от "Химко" и "Кремиковци" могат като цяло да се добавят и цитираните от Инджова смущаващи числа за присъствието на посредници в енергийния сектор.

Чистката не подминава и финансовото министерство. Уволнени бяха Христо Кулишев, началник на ГУ "Митници", Евгени Тодоров, зам.-началник на Главно управление "Данъчна администрация", пенсиониран бе Никола Бабамов, началник на управление "Държавни разходи", напусна началникът на канцеларията на финансовия министър Никола Балтов. На косъм се разминава уволнението на първия зам.-министър на финансите Димитър Костов, когото наскоро почти неволно г-жа Вучева нарече "моят наследник".

Борбата с корупцията и престъпността

На извънредно заседание от 7 ноември служебният кабинет се среща с главния прокурор Иван Татарчев и шефката на Националната следствена служба Ани Крулева. Решенията са да се удвои броят на следователите поради огромния брой дела, чакащи решения.

По сигнали за закононарушения, изпратени от Ренета Инджова до прокуратурата през ноември, главният прокурор Иван Татарчев дава нареждане да започне предварителна проверка към Румен Биков и Евгений Матинчев.

По настояване на Христина Вучева (смята се, че по искане и на самата Инджова) започва ревизия в НЕК. Проверката е свързана с настояването на електрическата компания за спешно вдигане на цените на тока и електроенергията.

Служебният кабинет на Инджова по предложение на Христина Вучева успява да преоформи и едно от най-мъглявите решения, взети от правителството на проф. Беров - договора за прехвърляне на вземанията на Булгаргаз от "Кремиковци" и "Химко" на Кредитна банка и Дисконтова къща. Комитетът по енергетика е натоварен да прекрати договорите, както и да анулира всички счетоводни операции по тях, извършени до момента.

В последните дни на м.г. промишленият министър Витко Еленков променя управлението на "Балканкар", като освобождава управителния и надзорния съвет и назначава борд на директорите. Извън ръководството остават Недялко Тонев, шеф на управителния съвет, Николай Николов и Костадин Терзиев. Лошите финансови резултати, забавяне на оздравителната програма и договорите, които трябва да се подпишат по Закона за лошите кредити до края на годината, са мотивите за уволнението.

По времето на служебното правителство се извършват и доста уволнения на шефове на предприятия или компании, за които предстои или вече е открита процедура за приватизация. Шефът на "Болкан холидейз" Румен Драганов е уволнен от Комитета по туризъм през ноември. Фирмата е в процедура на приватизация, но комитетът предпочитал да я прехвърли към Агенцията за приватизация. Преди това са уволнени шефовете на "Пампорово" Магда Дечева и Данаил Данаилов и на тяхно място е назначен Недко Младенов, бивш служител на "Болкан холидейз". Комитетът по туризъм е освободил и Николай Костов като шеф на "Златни пясъци".

Приватизацията

като масова беше блокирана, тъй като Инджова практически замрази дейността на Центъра за масова приватизация към МС. Идеята за масова приватизация още преди назначаването на служебния кабинет предизвика остри спорове вътре и между институциите. Продължението и задълбочаването им очевидно се прецени като неработещо поведение в ситуацията преди избори. Служебният кабинет в случая избра алтернативата на кадровите размествания във ведомствата.

По времето на служебното правителство за Агенцията за приватизация най-важни се оказаха сделките за продажбата на "Химимпорт", хотел "Витоша" и "Загорка". Очаква се до седмица да се реши и продажбата на столичния "Шератон". За хотел "София" вероятно ще се търси нов купувач. Самата г-жа Инджова определи приватизацията като болна тема. Въпреки че шефът на правителството все още е в едногодишен отпуск като изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, завръщането й на поста е малко вероятно.

Замените външен дълг срещу собственост

Служебният кабинет прие Наредба за реда за приватизиране на държавни предприятия чрез замяна на акции и дялове срещу държавни облигации по външния дълг на Република България. Според наредбата облигациите по външния дълг може да се използват при приватизацията на държавни предприятия от всички физически и юридически лица, техни държатели.

Наредбата не допуска уреждане с облигации по външния дълг на задължения за инвестиции, неустойки по договори за приватизация, държавни данъци, такси и други държавни и местни вземания. Не се допуска облигации по външния дълг да се използват при общинската приватизация. Министрите наложиха забрана и върху купуването на държавна собственост с облигации по външния дълг в случаите на приватизация чрез открита продажба на акции.

Служебното правителство не прие предложенията на финансовия министър Хр.Вучева за ограничения за репатриране на капитал и доход от тези инвестиции.

Водещи икономисти от БСП обаче заявиха, че не могат да носят отговорност за решения на предишни правителства, и намекнаха, че по всяка вероятност ще последват промени в наредбата.

Въведеният режим е изключително либерален и това даде съответния резултат. За броени дни всички потенциални инвеститори се ориентираха към плащане с външен дълг. Това даде основания да се смята, че България най-после е намерила своя успешен модел на приватизация. Проблем донякъде остана по-тежката процедура и достъпът на инвеститорите до международния пазар. В заканите на БСП за промяна в условията на суапи дълг - собственост се крие една голяма уловка, тъй като частта от номинала, с който книжата се разменят срещу собственост, е част от дълговата сделка. Всеки опит за промяна ще означава промяна в условията на дълговата сделка - нещо, което няма да е особено популярно във финансовата общност, ако се добави към факта, че и Луканов все още е социалист. По-скоро усилията на социалистите трябва да се насочат към повишаване атрактивността на вътрешните дългови инструменти.

Финансовата сфера

Две от решенията на кабинета във финансовата сфера (които са добре дошли за следващото правителство) вече бяха отнесени до Върховния съд, който трябва да се произнесе за законосъобразността им. Става дума за въвеждането на авансови вноски по ДОД и частичното възстановяване на монопола в застраховането. Още едно решение вероятно ще продължава да буни духовете - за изплащане на т.нар. бежански облигации.

Данък общ доход

С приемането на правилник за прилагане на Закона за данък върху общия доход в края на миналата година служебният кабинет разпореди авансово събиране на 10% ДОД на лица, реализирали доходи от свободни професии и облигационни правоотношения (граждански договори).

Кабинетът (и дори министърът на финансите) има пълното нормативно основание за въвеждане на подобна мярка.

Според чл. 62 от Закона за данък върху общия доход "министърът на финансите може да нареди текущо облагане и внасяне на данъка на отделни категории данъкоплатци".

Кабинетът имаше и логично основание за подобна стъпка.

Високият темп на инфлация облекчава данъкоплатците по чл. 13 от ЗДОД, които плащат ДОД годишно (в началото на следващата година), каквито са свободните професии и получаващите доходи от граждански договори. Практически те плащат по-нисък данък, защото инфлацията обезценява дължимата сума. Освен това свободните професии и работещите по граждански договори ползват данъчни облекчения за разлика от работещите по трудов договор.

В този смисъл въвеждането (или по-скоро възстановяването) на авансовите вноски е справедливо, защото намалява различията в данъчното третиране на работещите по трудови и по извънтрудови правоотношения.

Ако Върховният съд не отмени разпоредбите на правилника в частта му за авансовите вноски, правителството на БСП трябва да е благодарно най-вече на Хр.Вучева за тази мярка, която ще осигури по-регулярни данъчни постъпления.

Вътрешен дълг

Правителството на БСП ще наследи огромен вътрешен дълг в размер на 277.3 млрд. лв. (към 31.12.1994 г.).

Разбира се, това не е "постижение" на кабинета на Инджова, а наследството от миналото. Все пак това ще е един от основните проблеми, пред които ще е изправен следващият кабинет. Дългът нарасна от 111 млрд. лв. в края на 1993 г., като увеличението се дължи преди всичко на преоформянето на лоши кредити по ЗУНК и най-вече на тези във валута. Към 31.12.1994 г. равностойността на облигациите във валута по ЗУНК е 119.4 млрд. лева.

Явно следващото правителство сериозно трябва да е замисли върху идеята за приоритетно използване на облигациите по вътрешния дълг в приватизацията.

ДФРР

Служебното правителство промени и нормативната база, регламентираща дейността на най-големия фонд в България - Държавния фонд за реконструкция и развитие. Частни и държавни фирми вече ще могат да получават кредити от ДФРР и без посредничеството на търговска банка.

Решение дали кредитът да се отпусне без посредничеството на търговска банка ще се взема за всеки отделен случай от управителния съвет на ДФРР. Досега фирмите получаваха заеми, като подписваха договор с някоя от обслужващите ДФРР банки. Фондът отпускаше средствата при лихва, равна на ОЛП, а обслужващата банка добавяше още 2%.

Финансовият министър Хр.Вучева отказа да разсрочи задълженията на Главболгарстрой и "Плама" към ДФРР, а също отхвърли искането на "Кремиковци" за кредит от ДФРР. За съжаление Вучева не съумя да реализира идеята си фондът най-накрая да започне да финансира частния сектор.

Бюджет

Правителството на Инджова ползва само 0.5 млрд. лева от позволените от 36-ото Народно събрание 10 млрд. лева, с които можеше да се увеличи бюджетният дефицит за 1994 г. По този начин служебният кабинет не натовари бюджета през следващите години с допълнителни разходи по обслужването на вътрешния дълг, чийто размер и без това е катастрофално висок.

Кабинетът осигури и достатъчно голям бюджетен депозит, който да се ползва в първите седмици и месеци на годината за извършване на неотложни плащания.

Преди това правителството на Инджова осигури 200 млн. лева за социални плащания, които донякъде олекотиха социалното напрежение.

Социалните приоритети

Правителството на Инджова успя да индексира доходите на населението, като увеличи минималната работна заплата с 18.13% от 1814 лв. на 2143 лв. Базовият минимален доход се увеличи с 25% от 980 лв. на 1225 лв. С 18.13% се повишиха обезщетенията за безработните, майчинските и детските надбавки. Допълнителни компенсации от 450 лева за последните три месеца на 1994 г. получиха пенсионерите. Общините получиха от фонд "Професионална квалификация и безработица" 600 млн. лв. за увеличение на заплатите с 18% на лекарите, учителите. С 18% се увеличиха и заплатите в централните ведомства на бюджетна издръжка. Приета бе програма за младежка заетост.

Лоши кредити

Правителството на Инджова на практика приключи техническата работа по приложението на Закона за уреждане на необслужваните кредити. Служебният кабинет определи условията на тристранните договори между предприятията длъжници, съответното ресорно ведомство и Министерството на финансите. До момента са подписани 350 договора, още около 550 предстои да се подпишат в следващите дни. В тези договори се уточняват условията, при които предприятията ще обслужват задълженията си по преоформените към държавата задължения съгласно разпоредбите на ЗУНК.

За кабинета на БСП остава да реши дали тези договори са изгодни за държавата. Защото в значителна част от тях отново е предвидено отписване на задълженията към бюджета. А самият ЗУНК практически опрости около 60% от левовите и 25% от валутните задължения на предприятията с лоши кредити.

Закриване на предприятия

Кабинетът на Инджова, както и всички предишни след 10 ноември 1989 г. отказаха да поемат отговорността за налагане на твърди бюджетни ограничения на предприятията - длъжници на бюджета. Кабинетът на Беров възложи на финансовото министерство да предложи за ликвидация държавни фирми с големи задължения към бюджета.

По времето на служебния кабинет финансовото министерство обаче не пожела да се занимае с този проблем.

По този начин голяма част от губещите държавни предприятия продължават да трупат нови и нови задължения към държавата и банките, без изобщо да имат намерение да ги връщат. А всичко това пада на плещите на редовия данъкоплатец, който добросъвестно си плаща задълженията към държавата. Фалит не е много популярна дума в БСП и, изглежда, е невъзможно заканите за радикално преструктуриране на икономиката едновременно с повишаване на заетостта да означават закриване на предприятия.

Равносметката

Всеки опит за цялостна еднозначна оценка на извършеното от служебното правителство предварително е обречен на неуспех. Инджова обаче успя да изпревари новата власт, приемайки решения, които се ползваха с популярност, самата тя остава като един от популярните български премиери. Политическата полза от атаката срещу свършеното от служебното правителство (респективно президента) е безспорна. Най-малкото отменя необходимостта да се дават обяснения за собствената дейност. Все пак по примера на Италия Инджова успя да размести управленските пластове - основен административен принцип в една тотално корумпирана държава. Държава, в която дори законът не е твой съюзник. Някъде - в енергетиката, това имаше положителен ефект, другаде - в туризма, промяната улесни навлизането на силови криминални групировки. Все пак България отдавна е загубила възможността в определен сектор държавническият начин на мислене да бъде във възможност да работи освободен от корупцията.

В края на мандата си Инджова ще възкликне, че е "видяла мафията", както и че законът, вместо да гони, брани престъпниците. Като факт заслужава да се отбележи, че операция "чисти ръце" не бе проведена и от това правителство и сигурно няма да я проведе и следващото.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Симеонов ще обяви в сряда кандидатурата на Марияна Николова за вицепремиер 3 Симеонов ще обяви в сряда кандидатурата на Марияна Николова за вицепремиер

И в ГЕРБ, и в "Обединените патриоти" имало резерви към номинацията

20 ное 2018, 1260 прочитания

Обезщетенията по "Гражданска отговорност" ще са с частичен лимит Обезщетенията по "Гражданска отговорност" ще са с частичен лимит

Промените, които целят да стабилизират цената на застраховката, минаха на второ четене в бюджетната комисия

20 ное 2018, 538 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Банковите акции отново са на мода

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Призовката за Лозан Панов е до всички съдии

Атаката срещу председателя на Върховния касационен съд се развива по план - той вече е мишена на антикорупционната комисия

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете