Има ли пазар българското оръжие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли пазар българското оръжие

Има ли пазар българското оръжие

Галина Александрова
2759 прочитания

Спешно възстановяване на контактите с държавните администрации на страните - бивши купувачи на българско оръжие, е препоръката на служебния министър Бойко Ноев към бъдещия му приемник. Според ексшефа на МО е крайно време да се направят реални стъпки за възвръщане на пазарите за специалната ни продукция, с чиято реанимация той не успял да се заеме поради краткия си мандат. Всичко това, както и потребностите на армията и новите възможности на оръжейните ни фирми, беше обсъждано през миналата седмица на специално организирана конференция в МО. В нея участваха над 100 специалисти, свързани с отбранителната индустрия и търговията със спецпродукция. Един от дискутираните въпроси е липсата на синхрон между военно-икономическия блок на МО, Генералния щаб и производствените предприятия. Предмет на обсъждане била и технологията на търговските операции при продажба на оръжие.

Интересът към военнопромишления комплекс е оправдан от факта, че заедно с нефтохимическата промишленост и електрониката той е един от основните стълбове на икономиката и едно от малкото производства, които носят (или биха могли да го правят) огромни постъпления в конвертируема валута. Като при това той е неизменна част от националната сигурност на страната. Поредицата от оръжейни скандали през последните години провокира до голяма степен особена форма на нездрав интерес към дейността на този покрит с булото на секретността отрасъл. Около тях придоби широка популярност и легендата за чуждестранни домогвания към военното ни производство, поощрявани от високопоставени служители в държавния апарат, както и за амбициите на една или друга политическа, синдикална, административна или финансова групировка за обсебване на кокошката, снасяща златни яйца. Както и неизменната и останала все така неясна теория за конверсия и преструктуриране като панацея за изпадналия в колапс комплекс. Достатъчни бяха 4-5 години, за да стане ясно, че илюзията за икономически чудеса няма нищо общо с реалността, а военнопромишленият комплекс е поставен пред тежки проблеми, изискващи конкретни и неотложни мерки. Очакванията за промените, които естествено се свързват със започващото управление на БСП, са предимно за по-активна търговия с Русия и възстановяването на оръжейните пазари и промишленост. ВПК като че ли страдаше от хронична липса на свои представители в администрацията през последните няколко години. Положението вероятно ще се промени, ако "оръжейник" заеме поста промишлен министър в новото правителство.

Хроника на големия срив

Драмата на ВПК започна след 1989 г. и според най-разпространеното политическо твърдение "достигна апогея си през 1992 при управлението на Филип Димитров". Износът на оръжие беше един от основните стълбове, на които се крепеше комунистическото управление в страната преди 1989 година. Новата демократична власт изолира представителите на оръжейните заводи и посредниците, на които се крепяха повечето от външните пазари, под предлога, че са свързани с предишния режим. Сега и за лаиците е ясно, че свиването на пазарите е най-страшният бич за българската отбранителна индустрия. Преди три-четири години обаче повечето от държавниците ни предпочетоха да затворят очи пред тази напълно реална опасност.

Три тежки удара се стовариха върху военната ни индустрия. Първият е разпадането на Варшавския договор, който като основен потребител консумираше над 70% от продукцията на българските военни предприятия. След разпадането на Варшавския договор се разпада и връзката с Ирак, който попада под ембарго поради войната в Залива. Ембаргов режим за износ на оръжие бе наложен и за Либия. А след това избухна югокризата и ембаргото срещу бивша Югославия. Произведеното от българските военни заводи вече остава тук, поради което ВПК се нагнетява до самовзривяване. Вътрешният пазар се е свил почти до нула, а да се пренасочи комплексът към нови пазари е изключително трудно, особено като се вземат предвид международните конвенции, свързани с развитието на световната тенденция за демилитаризация, както и общият спад на продажбите на специална продукция в световен мащаб.

Стремежът за политическо сближаване със Запада и особено със САЩ, нанесе доста поразии на икономиката, но удари най-вече отбранителната промишленост и пазарите за нейната продукция. В годините, когато Щатите провеждаха откровено експанзионистична политика на оръжейния пазар - според някои източници през 1988 г. износът на спецпродукция на тази страна е около 10-12 млрд. долара, през 1993 г. той вече възлиза на 33.5 млрд. долара с неприкритата амбиция да разшири пазарното си присъствие и да обхване 55% от световния експорт на оръжие - у нас се наложи модата на криворазбраната демокрация и отвореност. А ВПК се превърна в неудобно понятие. "Съществуват редица проблеми, които се породиха от "мръсната дума" ВПК. Редица години - 1991, 1992, а и 1993, се прилагаше един комисарски похват. Едва ли не бяхме готови да се отречем от всичко само за да изглеждаме по-демократи. И в най-демократичните държави с традиции в демокрацията, когато става въпрос за ВПК, съществува определено ниво на толерантност и дотам свършват гостоприемството и добрият тон. Криворазбраната демокрация у нас води до много сериозни изкривявания на реалностите", коментира за "Капитал" зам.-министърът на промишлеността Рачо Петров.

Точно през този период обаче българската доктрина в отбранителната промишленост, ако въобще може да се говори за такава, се базира на самоочернянето и "разкритията", при това от най-висши инстанции, че търговията на България със спецпродукция всъщност е износ на революция. В официално изявление тогавашният премиерски съветник Алекс Алексиев обяви оръжейната ни промишленост за напълно неконкурентоспособна в сегашните условия на международния пазар, аргументирайки се с това, че тя била създадена да работи и печели в условията на социалистическата система в доскорошните й световни измерения. Като допълнение се подчертаваше, че структуроопределящата роля на ВПК при създаването му се определяла от две неща, и двете компрометиращи за страната ни - да осигурява тила на бившия СССР и да носи така нужните за малка България валутни постъпления от продажба на оръжие на овладените от революционна треска "братски" страни предимно от третия свят. Наистина едни от основните потребители на специализираното ги военно производство дълги години са страните от Близкия изток - Ирак, Сирия, Йемен, та дори и Организацията за освобождение на Палестина, държавите от Северна Африка - Египет, Либия, Алжир, както и режимите във Виетнам, Лаос и Камбоджа. По-късно, главно в края на 70-те години, са направени пробиви и на пазарите в Никарагуа, Етиопия, Мозамбик и Ангола. В същото време обаче никой не отваря и дума, че тези държави далеч не изчерпват листата на търговските ни партньори и последователно във времето страната ни търгува с повече от 54 страни, между които наскоро се нареди и САЩ. Напротив, наши официални правителствени лица дори на най-високо равнище затвърждаваха имиджа, че България е терористична държава, която се занимава с всичко, включително и с незаконен трафик на оръжие. С това, разбира се, нито станахме по-симпатични на западните държави, нито пък те се втурнаха да подпомагат икономиката ни. Резултатът беше абсолютно подронване на пазарните позиции на страната ни в търговията с военно имущество. Сериозни клиенти избягаха. Коренно се промени и отношението към българските търговци.

Тъжната равносметка от общия сбор на всички тези фактори, е, че докато до 1989 г. България е изнасяла специална продукция за над 2 млрд. долара годишно (по някои данни най-високите валутни постъпления са през периода 1980 -1985 г., когато тези специфични външнотърговски операции са донесли на страната над 3.5 млрд. долара), през 1992 г. експортът ни спада до смешните суми от 120 - 150 млн. долара.

Синдром на придобита финансова недостатъчност

Сега военните предприятия, в които са вложени огромни инвестиции и неоценим по качеството си кадрови потенциал, се оказват губещи. През последните години финансовото им състояние непрекъснато се влошава, натрупани са огромни дългове за мобилизационна подготовка, за други инвестиции и оборотни средства, върху които текат и съответните лихви. Само кредитите за инвестиции по мобилизационните задания надхвърлят 2 млрд. лв. От списъка на общо 52 дружества и фирми от военната промишленост с кредити по мобилизационните запаси най-голяма е сумата на предложените за преоформяне дългове на ВМЗ ООД, Сопот -180 382 000 лв., следват "Черно море" АД, Варна - 106 556 000 лв., "Бета" ООД, Червен бряг - 85 240 000 лв., "Аркус" АД, Лясковец - 76 392 000 лв., "Уника-М", Враца - 50 000 000 лв., "Битова електроника" АД, В. Търново - 44 816 000 лв., "Арсенал" АД, Казанлък - 41 820 000 лв. Към края на 1993 г. "Арсенал" има просрочени заеми към търговските банки за 1814 млн. лв., от които 1736 млн. дългосрочни, в края на първото полугодие на 1994 г. просрочията на тази фирма са за 107 млн. лв., от които 43 млн. дългосрочни. 120-милионният дълг на това дружество към НЕК пък почти скара промишленото министерство и елкомпанията заради намеренията на последната да го продаде на една от двете кандидатствали банки - казанлъшкия клон на Софиябанк и Кредитна банка. При "Оптикоелектрон", Панагюрище, просрочените заеми за 1993 г. са 330 млн. лв., а за полугодието на 1994 г. - 317 млн. лв. При "Бета" ЕООД, Червен бряг, сумите са съответно 241 млн. лв. и 221 млн. лв., всичките дългосрочни, при "Агротехника", Карлово - 182 млн. лв. само краткосрочни. Поради високата задлъжнялост банките се въздържат да предоставят на комплекса нови кредити за оборотни средства и искат гаранции за изплащане на дълговете.

Част от проблемите на ВПК можеха да бъдат решени още през 1990-1991 г, ако тогава беше извършено това, което се предлагаше вече през 1992-1993 г, е заключението на назначената от 36-ото Народно събрание временна анкетна комисия за определяне състоянието на отбранителната индустрия и търговията със специална продукция, известна като комисията "Пушкаров". В края на 1991 и началото на 1992 г. депутати правят многократни предложения за преоформянето на задълженията поне по мобилизационните запаси и мобилизационните мощности на ВПК в държавен дълг. В крайна сметка не излезе нищо. Приемането на Закона за лошите кредити даде надежда, че поне този проблем ще бъде решен, още повече че на базата на доклада на комисията "Пушкаров" през 1993 г. предишният парламент взе специално решение за подобряване състоянието на отбранителната индустрия. В него чл. 4а гласи: Да уреди приоритетно проблема за поемане като държавен дълг на просрочените кредити, ползвани от фирмите и търговските дружества до края на 1990 г. за създаване на мобилизационни мощности, включително и лихвите по тях към момента на поемането на кредитите като държавен дълг, в рамките на проекторешението, предвидено в параграф 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г. Дълбоката амнезия, засегнала и депутати, и изпълнителната власт, явно се разпростря и над това решение. Защото и в момента дружествата от ВПК се третират както всички останали и са затънали в тромавата процедура по сключването на договорите за преоформяне на лошите кредити. Един от аргументите на финансистите да бавят или дори да отказват процедурата е, че според Закона за обслужване на лошите кредити не подлежат на отписване дълговете на търговски дружества, когато през този период имат участие в други дружества. Тази постановка засяга едни от най-големите, а в същото време и най-задлъжнели предприятия от тази сфера. Например "Арсенал", "Аргус" и "Дунарит" са участвали с по 100 хил. лв. в учредяването на "Армимекс", но въпреки че размерът на дяловото им участие е незначителен, то се явява почти непреодолим Проблем при преоформянето на кредитите.

Освен това не са малко и практически несъбираемите средства от доставки за чужди страни по поръчка на МО. Съществуват редица трудности по разплащанията с редица от чуждите партньори в търговията ни с военно имущество, към които се прибавя и фактът, че за стимулиране реализацията на военното ни производство в развиващите се страни българската държава е възприемала практиката да им предоставя държавни кредити. Сега общата задлъжнялост на такива държави (предимно Либия, Сирия, Алжир и Ирак) към нашата страна е около 2.2 млрд. долара, като близо 90% се падат на Ирак. Известни суми има да се получават и от ОНД и ако въпросът досега не е решен, то се дължи на бездействието и незаинтересоваността на държавниците ни, твърдят от Междуведомствения съвет по отбранителната промишленост. В същото време те обясняват, че ако изобщо дойдат, много малка част от тези пари, не повече от 300-400 млн. долара, които са по фирмени договори, ще постъпят в предприятията. Останалата продукция е изнасяна по междуправителствени споразумения, като производителите са получавали още тогава левовата равностойност, а посоченият валутен дълг всъщност е към държавата.

Самият преход, свързан с разпадането на държавните институции и структурите, усложни допълнително състоянието на ВПК, смятат специалисти. А преобразуването на фирмите в този отрасъл допринесе за влошаването на тяхното икономическо състояние. В момента в комплекса влизат близо 70 предприятия, около 30 от които са обединени в "Металхим холдинг", а останалите са акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност. Това едва ли е най-ефективната структура, но смятам, че поне за момента не трябва да се пристъпва към промени, поне докато не се изгради конкретна и ясна концепция за развитието на отбранителната промишленост, смята зам.-председателят на междуведомствения съвет Иван Колев.

По мнението на анкетната комисия има и няколко други направления, които са довели до огромни загуби. Първото е, че са отказани без обяснение и някаква мотивация сделки за износ основно през 1992 г. А отказани сделки означава отказана възможност за производство. Някои от сделките са били провалени под давлението на външни партньори, отчита комисията. По времето, когато Ф. Димитров оглавяваше правителствената оръжейна комисия, са задържани сделки, късно са се издавали лицензи, просрочвали са се сроковете за откриване на акредитиви. По тези причини България загубила между 80 и 100 млн. долара. Само "Кинтекс" доказа пред икономическата комисия провалени сделки за 60 млн. долара.

Големите оръжейни гафове

В тях почти не се срещат имената на специализираните външнотърговски организации, но за сметка на това при една хипотетична топкласация борбата за лидерство между политици, премиерски съветници, министри и спецове от икономическия блок на военното ведомство ще бъде доста оспорвана. През 1992 г. нашумя така наречената македонска афера - съветникът на Ф.Димитров Константин Мишев започна преговори по оръжейни въпроси в Македония въпреки препоръките на ООН по това време да не се правят подобни сделки. Тогава премиерът защити категорично своя съветник, а Главна прокуратура предприе предварителна проверка срещу шефа на разузнаването Бриго Аспарухов, който оклеветил съветника.

Легендарната "боливийска сделка" за търговия със спецпродукция също раздвижи духовете. В доклада на комисията "Пушкаров" се сочи, че две от решенията по нея са взети от правителствената комисия, оглавявана от Д.Луджев, а три - от комисията под ръководството на Ф.Димитров. Констатациите са, че решенията са правомерни и съобразени с международните изисквания. В доклада изрично е посочено, че документите на "Кинтекс" са изрядни. Ако е имало фалшифициран подпис от боливийска страна, той е даден на португалската фирма "Етем", а не на "Кинтекс". Така и не стана ясно кой точно провали една голяма сделка на България със съответната нормална и законна комисиона. Факт е, че от това не спечели никой, дори международният ни имидж. Или по-скоро може би някой е спечелил, но за себе си. "Мога да кажа само, че комисионите за проваляне на сделки са толкова големи, а понякога и по-големи от тези за правене на сделки", заяви тогава Луджев, като подчерта, че няма нищо против да се яви пред съдебните власти по приписваната все още на негов гръб боливийска сделка.

В последните месеци обществеността пък бе залята от разкрития за две нови оръжейни афери - албанската и йеменската сделка. Този път ги сътвори отбранителното министерство. Износът на 100 минохвъргачки за Тирана се оказа заплетен възел, независимо че загубата за България изглежда сравнително незначителна - около 670 хил. долара. В края на 1993 г. МО продава на Албания 6 ТИР-а с оръжие и муниции, но и досега не е получила парите от този бизнес. Междувременно част от реализиралите го лица изчезнаха от България. Версиите се простираха от обикновена кражба, извършена от превозвача, до тайна уговорка между военните ведомства на София и Тирана за безвъзмездна доставка на минохвъргачките или че оръжието е отишло в Белград. Година след провала на сделката МО още не е направило постъпки пред албанците за дължимите му пари.

Сложен казус без особено развитие се оказа и йеменската сделка. Според последни данни износът на стари танкове за Аден е перфектен от юридическа гледна точка. Нашите военни спечелили 13 млн. долара, вместо да плащат за рязането на старата техника. А тайнствено изчезналите 17 млн. долара всъщност не били наши, а на йеменски търговци. Въпреки това след организираната от МО конференция се чу, че на ведомството може да бъде отнето правото за реекспорт и търговия със спецпродукция именно заради йеменската сделка. "МО вече загуби правото да се занимава с реекспорт и с износ на продукция, която не е негова собственост, още през февруари 1994 г. В близко време междуведомственият съвет трябва да получи схващанията на отбранителното ведомство относно търговията с неговите наличности и списък на лицата, които ще се занимават с това. Тогава ще бъде взето решение и по този въпрос", заяви пред "Капитал" г-н Иван Колев. "Няма никаква логика бюджетно ведомство като МО да получава право да извършва подобен вид стопанска дейност и не случайно последните оръжейни скандали са свързани с това министерство", смята зам.-министърът на промишлеността Рачо Петров. Според г-н Колев обаче МО не трябва да се лишава от тази възможност да допълва бюджета си.

Технология на лицензирането за търговия със специална продукция

Лицензите се издават от Междуведомствения съвет по отбранителна промишленост. Според действащата нормативна база частни фирми не могат да получат лиценз. Лицензите са два вида - пълни и частични. Пълният включва право на реекспорт и търговия с всички видове спецпродукция. Частичният дава право да се търгува само със собствени наличности. Към този момент са издадени около 14 лиценза. Пълен лиценз имат само 4 външнотърговски организации - "Кинтекс", "Армимекс", "Тератон" и "Елмет инжинеринг". Частичен лиценз е даден на МО, МВР и някои крайни производители на военна продукция - "Арсенал", ВМЗ, Сопот, военния завод в Трявна, "Дунарит", Русе, "Пима, Михайловград, "Бета", Червен бряг, и др.

Конверсията

След като почти четири години тя се пропагандираше като панацея за отбранителната ни промишленост, вече и доскорошните й поддръжници признаха, че това не е подходът, който ще изправи на крака губещите предприятия. Част от фирмите в комплекса потърсиха спасение в гражданското производство. Което не подобри финансовото им състояние, но изкара на улицата хиляди квалифицирани специалисти. Такова е състоянието във военните структури в Самоков, Гоце Делчев, Дупница, Сандански и др. Модерна техника бездейства (в момента предприятията от комплекса натоварват едва 30% от мощностите) или се използва за производството на ширпотреба. И дори ако след време се създадат благоприятни условия и постъпят поръчки за производство на специализирана продукция, тези предприятия едва ли ще са в състояние да организират производството й.

"Тоталната конверсия е утопия. Друг е въпросът, че трябва да има мобилност на производствените структури в отбранителната промишленост, защото не винаги могат да се осигурят големи поръчки", смята г-н Колев.

Перспективите

В момента е поставено началото на относителна стабилизация на отрасъла, най-добрата илюстрация за което е статистиката за последната година. Износът на специална продукция по предварителни данни е увеличен около 2.4 пъти в сравнение с 1993 г. 37% от фирмите са реализирали печалби, като през 1993 г. те са били едва 16%. А загубите за полугодието на 1994 г. спрямо същия период на 1993 г. са намалели 2.2 пъти.

"Винаги съм казвал, че когато има такава възможност, човек се отнася с внимание към просяка, но не го кани на обяд. С тази метафора искам да подчертая, че ако искаме да бъдем приети като равностойни партньори, което няма нищо общо с личните симпатии, трябва да се научим да намираме онзи раздел на партньорското взаимодействие, което е възприето навсякъде по света и което е характерно за демократичната държава. Не трябва да се забравя, че ВПК е стратегическа национална система, при която печалбата е само част от държавната политика. Другата е осигуряването на необходимия разумен задял от производствени възможности за обезпечаване на националната сигурност. Затова неговата стабилност и развитие е ангажимент на политическите сили независимо дали са крайно десни или леви", е коментарът на зам.-министър Рачо Петров. Според него реалността налага фирмена организация на комплекса на принципа на нормалните фирми. Както и продължаване на наложилата се през почти 100-годишната история на това производство у нас традиция то да бъде почти изцяло държавно. Практиката от последната година доказа необходимостта от надведомствена структура, каквато в момента е Междуведомственият съвет по отбранителна промишленост, която да координира дейността на различните министерства - на отбраната, на промишлеността, на търговията, на транспорта и строителството. Основният проблем обаче остава търсенето на възможности за заделяне на държавен ресурс за иновации, та макар и централизирано от отделните фирми, които произвеждат специална продукция. Защото без подобряване на иновационния процес и нови инвестиции българската марка ще се окаже безпомощна при жестоката конкуренция на международния оръжеен пазар.

Спешно възстановяване на контактите с държавните администрации на страните - бивши купувачи на българско оръжие, е препоръката на служебния министър Бойко Ноев към бъдещия му приемник. Според ексшефа на МО е крайно време да се направят реални стъпки за възвръщане на пазарите за специалната ни продукция, с чиято реанимация той не успял да се заеме поради краткия си мандат. Всичко това, както и потребностите на армията и новите възможности на оръжейните ни фирми, беше обсъждано през миналата седмица на специално организирана конференция в МО. В нея участваха над 100 специалисти, свързани с отбранителната индустрия и търговията със спецпродукция. Един от дискутираните въпроси е липсата на синхрон между военно-икономическия блок на МО, Генералния щаб и производствените предприятия. Предмет на обсъждане била и технологията на търговските операции при продажба на оръжие.

Интересът към военнопромишления комплекс е оправдан от факта, че заедно с нефтохимическата промишленост и електрониката той е един от основните стълбове на икономиката и едно от малкото производства, които носят (или биха могли да го правят) огромни постъпления в конвертируема валута. Като при това той е неизменна част от националната сигурност на страната. Поредицата от оръжейни скандали през последните години провокира до голяма степен особена форма на нездрав интерес към дейността на този покрит с булото на секретността отрасъл. Около тях придоби широка популярност и легендата за чуждестранни домогвания към военното ни производство, поощрявани от високопоставени служители в държавния апарат, както и за амбициите на една или друга политическа, синдикална, административна или финансова групировка за обсебване на кокошката, снасяща златни яйца. Както и неизменната и останала все така неясна теория за конверсия и преструктуриране като панацея за изпадналия в колапс комплекс. Достатъчни бяха 4-5 години, за да стане ясно, че илюзията за икономически чудеса няма нищо общо с реалността, а военнопромишленият комплекс е поставен пред тежки проблеми, изискващи конкретни и неотложни мерки. Очакванията за промените, които естествено се свързват със започващото управление на БСП, са предимно за по-активна търговия с Русия и възстановяването на оръжейните пазари и промишленост. ВПК като че ли страдаше от хронична липса на свои представители в администрацията през последните няколко години. Положението вероятно ще се промени, ако "оръжейник" заеме поста промишлен министър в новото правителство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK