С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 фев 1995, 12:58, 1181 прочитания

"Комплексът Беров"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Защо опозицията се отказа да поеме ръководството на някои от парламентарните комисии. Защо опозицията предпочита да внася популистки законопроекти за намаляване на цените и не се опитва да влияе върху вземането на решения. Защо опозицията постоянно подчертава своята безпомощност, невъзможността си да влияе на каквото и да било.

Отговорите могат да бъдат политически и психоаналитични. И тъй като СДС не крие пристрастията си към психоанализата, един психоаналитичен поглед лесно би открил "комплекса Беров", скрит в опозиционното подсъзнателно.


Една от основните причини за изборното поражение на СДС беше невъзможността му да се разграничи от правителството на проф.Беров. Въпреки седемте вота на недоверие, въпреки многократно повтореното заклинание за 22-месечното управление на БСП и Ахмед Доган, в голямото си мнозинство българският избирател приписа правителството на Беров на СДС. Част от избирателите гласуваха срещу СДС, защото не харесваха Беров. Беров се превърна в някакъв Монте Кристо, който си отмъсти на СДС за това, че с лека ръка го прати между рекомунизаторите.

Отмъщението на Беров ще продължи, ако СДС, а в някаква степен и Народен съюз не успеят да избягат от страха, че всякаква конструктивност по отношение на правителството ще доведе до съучастие на опозицията в управлението на БСП.

Призракът, който броди из дясната половина на залата, е призракът на изолацията и самоизолацията. Това, което опозицията рискува, е да се превърне в политическа сила, която не излъчва воля за управление. Тази роля много напомня на ролята на западноевропейските комунистически партии през петдесетте и шестдесетте години. Най-релефен е опитът на Италианската комунистическа партия, която в продължение на повече от 40 години беше втора политическа сила, но никога не беше допусната до властта.



Постепенно радикалното опозиционно поведение води до превръщането на радикално опозиционните партии в партии на протестния вот, партии, които се радват на популярност между изборите и губят на самите избори. Лозунгът е "От перманентна революция към перманентна опозиция". А има ли опозицията възможност да влияе върху вземането на решения?

Отговорът е някъде в 1937 година - годината, в която лидерът на опозицията във Великобритания е официално назначен от короната. Това назначение, което следва назначението на премиер-министъра, определя опозицията не толкова като парламентарно малцинство, колкото като правителство в сянка. Правителство, което е готово във всеки миг да поеме властта и което се опитва да противопостави на парламентарното мнозинство едно ново обществено мнозинство, изградено в подкрепа на определени политически решения, предлагани от опозицията.

Нашата опозиция трябва да направи своя избор - да бъде просто опозиция, noman в българската политика или да се опита да бъде управленска алтернатива, която предлага конкретни решения и мобилизира всички възможни съюзници.

Тя трябва да убеди обществото, че първо от нея зависи нещо, че тя може да защитава различни от правителствените решения и че управляващите ще постигнат обществена стабилност само ако позволят на опозицията да влияе.

Защо тогава опозицията отказа да поеме ръководството на предложените незначителни комисии?

Просто защото опозицията не може още да преодолее комплекса Беров. А комплексът Беров е нещо като Едиповия само че леко променен: страхуваш се, че всички мислят, че си син на леля си.

ИВАН КОСТОВ:

Не е възможно да се дават съвети на опозицията въобще, без да се държи на фокуса на вниманието естеството на управляващите и политиката, която те водят. Още е много рано да се говори какъв политически курс ще вземе правителството на мнозинството в България. Декларираните намерения са разнопосочни, може да се каже дори, че си противоречат на 180 градуса. Ако се направи анализ на предизборната програма, става ясно, че тя е ляво ориентирана и социално населена за разлика от програмната декларация на правителството. В последния документ се говори за споразумение ФЕСАЛ, за споразумение с МВФ, което си е монетаризъм. Който подпише споразумение със Световната банка и МВФ, той приема определени правила. Това означава възприемане на една политика, която по някакъв начин запазва платежоспособността на страната.

За опозицията има два варианта: атака отляво, т.е. "защо не изпълнявате предизборните обещания", и атака отдясно, която е в пряка зависимост от поведението на правителството. Другият важен момент е механизмът на взимане на решения. В единия случай властта се централизира в една политическа централа, а в другия достатъчно голям демократичен капацитет се затваря в една коалиция или парламентарна управляваща фракция, както е в Унгария. Отношението на самата опозиция към управляващите може да се изразява в желание за корпориране, стремеж към изолация, а може да има и вариант с насилие.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР:

Понятията ляво, дясно, център са клишета. Гъвкавостта е едно от най-важните неща в политиката. Относно опозицията, според мен главната тенденция сега е тя да се изолира. Ние няма да позволим да бъдем изолирани. Ние сме в парламента, за да отстояваме становища, да представяме алтернативи. Шансовете засега не са обещаващи, но ние имаме възможности. Изолацията никога не е давала добри резултати.

ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ:

Проблемът за идентичността на БСП още стои. Кого точно представляват ОСД например? В БСП се борят технократски прагматичен елит срещу чисто ляв апарат. Ясно дефинирана опозиция у нас няма. Няма организирана съвкупност от политици, експерти и пр., които да предложат сериозна, атрактивна и разумна политика. Няма случай, в който левицата да е капитализирала обществото.

ФИЛИП БОКОВ:

БСП е по-ясна от СДС. Обществото ни ще продължава да бъде аморфно вероятно още 10-15 години, но започва да излиза от периода на революционното нетърпение и революционния радикализъм.

ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА:

Сегашното правителство трябва да се справя веднъж с официалната опозиция и втори път с онези, които смятат, че предизборната програма е документ навеки и не трябва да бъде променян. Левицата в България има своята идентификация, тя е заела терен и е ясна. Но каква е десницата? Тя няма еднозначно заявена позиция. Спорадичните заявки на 16-те политически фракции отдясно са с различни, взаимноизключващи се дефиниции. Спорадичните им заявки не дават ясна позиция на опозицията.

Изказванията са направени на семинар "Влиянието на опозицията върху процеса на вземането на решения в парламентарната демокрация", организиран от Центъра за либерални стратегии и холандската либерална партия D 66 
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове

Саудитска Арабия намали производството на петрол след атака с дронове, фоторепортер на "Клуб Z" е арестуван

15 сеп 2019, 746 прочитания

БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София 1 БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София

След скандал с местната структура Националният съвет на БСП номинира Анелия Клисарова за кмет на Варна

15 сеп 2019, 620 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Правителството на БСП измисли нов режим за медиите

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател