Шервашидзе отново оглави Комитета по енергетика

Никита Шервашидзе

С единодушното решение на кабинета в четвъртък Никита Шервашидзе отново бе възстановен на предишния си пост. Люлин Радулов, досегашен председател на Комитета по енергетика, се оттегли от заемания пост по лични причини, съобщи вицепремиерът Кирил Цочев. Рокадите между двамата енергийни босове през последните години са твърде любопитни. Люлин Радулов беше назначен за първи път за председател на КЕ на 5 декември 1991 г., както е известно, със специалните протекции на КТ "Подкрепа". На 26 март 1993 г. той бе свален под натиска на същата тази "Подкрепа" и на негово място дойде бившият шеф на "Енергопроект" Никита Шервашидзе. Тогава Л.Радулов отказа да бъде втора фигура, т.е. зам.-председател, но остана на разположение в енергийното ведомство в отдела за международни контакти.

Часът на Л.Радулов дойде отново, когато на 18 ноември 1994 г. правителството на Ренета Инджова го назначи на предишния пост, след като отстрани скоропостижно приемника му Никита Шервашидзе. Това стана непосредствено след скандала с убитите край Истанбул четирима българи, сред които и главният диспечер на НЕК. Дискусията по мотивите за уволнението на Шервашидзе се въртяха около темата що е морал и има ли той почва у нас. Накрая кабинетът измъдри мъгливата формулировка, че шефът на КЕ трябва да си иде, защото носи морална отговорност за нелепата смърт на нашенските бизнесмени и енергоспецове, тръгнали да продават ток на Турция, обстоятелството около която впрочем и до този момент остават все така неясни. Според кулоарни слухове обаче инцидентът край Истанбул се оказал именно онази неочаквана, но навременна случайност, която най-сетне даде формален повод на кабинета да се освободи от неудобния енергошеф. Служебните министри вече трудно издържаха на напористите му искания за поскъпване на тока - крайно непопулярна мярка, която премиерката Р.Инджова предпочете да подхлъзне на своя приемник от новото правителство. Определено недоволство предизвикала и демонстративната активност на Н.Шервашидзе при полагане основите на смесената българо-руска газова компания и спогодбите, които бяха подготвени, а част от тях и подписани в Москва точно при назначаването на служебния кабинет. Нещо, което обаче явно бе отчетено като "червена точка" от кабинета Виденов, който се отблагодари за добрата работа на Н.Шервашидзе при правителството на Беров и го възстанови като шеф на комитета. Междувременно прогоненият Шервашидзе предвидливо приложи тактиката на наложения му от случайността или от други сили партньор в упражняването на върховната власт в отрасъла. На прощалната си пресконференция през ноември той спомена, че изборът му на възможности за работа е богат, привлекателни оферти предлагали и частни фирми. В очакване на скорошно разместване на пластовете ексшефът обаче не позволи името му да потъне в забрава, кротна се на завет в комитета и излезе прав.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Вероятно не е без значение и доброто разбирателство между Шервашидзе и Кирил Цочев, който като вицепремиер, бе определен да наблюдава енергетиката. Разбирателство, което устоя на всички гафове и продължаващи усложнения около скандалния договор по цесията между Булгаргаз и структурите на Мултигруп Кредитна банка и "Дисконтова къща" ЕООД. На последния и отново оспорван вариант от 6 септември 1994 г. стои личният подпис на Н.Шервашидзе. Той единствен не промени становището си, че договорът е валиден и е в интерес на отрасъла. Неговият подпис стои и под договореностите в Москва от 22 септември 1994 г. Споровете около това достатъчно добре ли са защитени интересите на България при създаването на смесената газова компания и изграждането на газопроводите за транзитиране на руски газ до Гърция и Македония през наша територия продължиха, но постфактум.

Още в първото си изявление за медиите новият стар шеф на енергетиката "се изпусна", че токът ще поскъпне със 70 на сто. Кирил Цочев побърза да тушира шока от подобна перспектива с обещанието, че няма да допусне такова драстично увеличаване на цените. И според него обаче без ценова реформа енергетиката не може да съществува като отрасъл, още повече че последните две правителства проявили необяснима нерешителност по този въпрос. Вицепремиерът не се ангажира с конкретни числа за предстоящото поскъпване на тока, но подчерта, че то ще става поетапно.