"Югоагент" - фараонът на Дунавската равнина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Югоагент" - фараонът на Дунавската равнина

Опашка от спестители пред офиса на фирма ММ commerse

"Югоагент" - фараонът на Дунавската равнина

С бездействието си БНБ подпомага съмнителните събирачи на пари

9593 прочитания

Опашка от спестители пред офиса на фирма ММ commerse


Изглежда, благотворителността и публичните изяви са слабост на всеки събирач на чужди пари. Неотдавна домакин на сръбската президентша Мира Маркович във Варна беше не друг, а сънародникът й Миролюб Гаич. Човекът, пред чиито многобройни офиси в Северна България все още има опашки. За последните четири години небезизвестната му фирма "Югоагент" успя да събере спестяванията на много семейства от Добрич, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново...

"Вярват ми 15 000 вложители", гордо обяви той преди година. Ако "Югоагент" e пирамида според изградените обществени схващания, това е първата и най-силната (макар регионална) пирамида в България.

Всичко започва през 1991

Тогава в Добрич Миролюб Гаич регистрира и дружеството с ограничена отговорност "Югоагент-експорт-импорт". "Предметът на дейност беше реализация на бартерни сделки с Югославия", казва той по-късно в интервю за столичен всекидневник. Гражданството обаче знае две неща за него - това, че продава най-евтините електродомакински уреди в около 30 магазина в добруджанския край, и второ, че дава най-високите лихви за пари, които хората му дават. В лавината от реклами в регионалните медии Гаич дори стига до помпозното изявление, че неговите лихви са два пъти по-високи от тези на централната банка.

"Той сключва договори за заем, където се посочват вложената сума и лихвата. Според проверката, която направихме през 1993 г., "Югоагент" беше привлякла над 100 млн. лева", разказва зам.-прокурорът на Добрич Георги Коларов.

Възходът

Противно на скептичните прогнози обаче "Югоагент" просперира, естествено не без финансовата подкрепа на "вложителите" си. Фирмата последователно купува няколко магазина в различни градове, където по думите на собственика й реализира страхотни обороти. През 1994 г. Гаич дори участва в общинската приватизация, закупувайки 90% от най-големия добрички магазин "Промишлени стоки" на стойност около 60 млн. лева. "Той взе магазина на изплащане и въпреки известното си забавяне успя да си плати заедно с лихвите за закъснението", заяви за "Капитал" служителка на добричката община.

"Гаранцията за парите на вложителите ми са всички тези имоти, които притежавам", заяви г-н Гаич преди година. Точният им брой и сумата, на която се оценяват, обаче останаха "фирмена тайна". Те са тайна и за хилядите доверчиви спестители, дали парите си на предприемчивия сърбин. С приказки за строителство и инвестиции в имоти баламосваше акционерите си и печално прочутият шеф на "Ист-уест" Иво Недялков. Банките биха поискали блокиране на 150% гаранция, ако парите дойдат от тях, затова "Югоагент" предпочитала по-скъпия вариант на кредитиране, коментира г-н Гаич.

Обществеността и БНБ мълчат

"Това, което "Югоагент" прави, е влогонабиране - дейност, за която е необходим лиценз и контрол от страна на БНБ. Моето убеждение е, че това е незаконно", казва сега, четири години по-късно, зам. окръжният прокурор Георги Коларов. Точно в правомощията на централната банка е да санкционира добричката събирачница на пари. Досегашната стабилност на феномена "Югоагент", изглежда, заслепява здравия разум и на властта, и на гражданите. За алчността на хората никой не може да поеме отговорност - сигурно това би бил отговорът на административната власт, ако, не дай боже, някой ден "Югоагент" се превърне в поредната трагедия на "потъналите пари". "Преди повече от година уведомих окръжния клон на БНБ за дейността на фирмата. След като нямаше никаква реакция, през август 1994 подадох сигнал до централното управление на банката в София, с молба да направят нещо", разказва прокурорът. Изглежда, в отговор на запитването от Добрич (също през август) от управление "Правно" в БНБ излиза вътрешно становище до управление "Банков надзор" по повод дейността на "Югоагент".

"...дружеството привлича парични средства от населението чрез публична покана до неопределен брой лица под формата на договор за заем. Като правило няма правна пречка всеки да получава заеми и да ги връща заедно с лихва, ако такава е уговорена (чл. 240 от ЗЗД). Но това не може да става чрез публична покана до неопределен брой лица, освен ако тази покана не се прави от банка. Всеки друг търговец, който извършва такава дейност, застрашава интересите на кредиторите си, тъй като дейността му не се регулира и контролира от нарочни актове и специализираните органи. Заемателите нямат никаква гаранция, че вложените суми изобщо ще им бъдат върнати" - това са основните изводи, направени от банковите юристи. Докладната записка завършва с препоръка да се направи проверка на място и да се санкционира дружеството, което извършва банкова дейност без лиценз. И още "би следвало да се помисли дали БНБ да не излезе и с официално изявление по този и други случаи, за да предупреди населението за рисковете, които поема...". БНБ обаче така и не излиза с подобно становище, нито до ден днешен някой от "Банков надзор" е извършил препоръчаната "проверка на място".

Сега е ред на прокуратурата

Безразличието на БНБ сега би трябвало да бъде прекъснато от Главна прокуратура, където по сигнал от същия прокурор вече е заведена преписка. "Ще поискаме от Добрич да ни изпратят допълнителни данни по случая и в скоро време ще решим дали да сезираме БНБ", обясни Спасия Стайкова от Главна прокуратура.

Може би едва тогава ще дойде ред и на възмутената общественост, която засега също мълчи. "Местните медии са сериозно спонсорирани от "Югоагент", затова и предпочитат да си затворят очите", казва прокурорът. Напоследък Миролюб Гаич благоразумно оттегли рекламите си от централните вестници, вероятно поради излишния интерес, особено след случките с "Ист-уест" и "Демос". Последното му появяване беше при обявяването на Инвестиционен фонд "Вложение Югоагент" АД, регистриран в края на 1994 г. със 100 млн. лева капитал и основен акционер, "Югоагент-експорт-импорт". Добричкият съд вписва регистрацията на АД-то въпреки, че в предмета на дейност са посочени сделки с ценни книжа, покупко-продажба на валута, доверително управление на финансови средства... - все банкови сделки, за които е необходим предварително издаден лиценз от БНБ.

По-късно в интервю Гаич казва, че възнамерява да получи лиценз за финансово-брокерска къща, а в близките месеци да увеличи капитала до 200 млн. лева. С други думи, или да тръгне по злополучния път на някои акционерни дружества, или някой ден да прерасне в банка.

"Вписването на инвестиционния фонд в съда е противозаконно и аз съм го протестирал пред Върховния съд, каза Георги Коларов, въпреки че, изглежда, от "Югоагент" се усетиха и впоследствие заличиха проблемните дейности." Протестът е регистриран в архивите на Върховния съд в София, но както обясниха негови служителки, дело ще бъде заведено едва след няколко месеца.

Поне дотогава внушителните 156% годишна лихва, изглежда, ще подхранват опашките пред офисите на Гаич.

Славният пример

Успехът на "Югоагент", изглежда, се превърна в злощастен пример за още дузина предприемачи в привличането на пари. На прима виста мога да изброя поне пет такива дружества, които дават високи лихви за събраните пари," казва варненски жител, броейки на ум рекламите в местните медии. Един от успяващите последователи сега е роденият през 1974 г. руски гражданин, собственик на "Крис лимитед" ООД. фирмата събира пари отново във Варна и Добрич, "гарантирайки" за тях с "концесиите си за преработка на нефт в Русия"! Тя също е спомената в изпратена преписка до Главна прокуратура. Очевидно, ако все пак някой ден БНБ реши да провери черния банков сектор, ще трябва да отдели повече внимание на добруджанския край.

"Лайф чойс" обект на преписки между БНБ и МФ

В момента се забелязва активност на централната банка и финансовото министерство по отношение на бизнеса на другия известен събирач на пари, само че в София - "Лайф чойс". Активността обаче е само книжна. Разменят се писма между двете институции с въпроси за уточняване, финансите питат дали са банкови сделки събирането на пари чрез американската доверителна разписка и извършва ли въобще "Лайф чойс" банкови сделки. БНБ отговаря отрицателно, т.е. това не попада под правата за намеса на централната банка. "Финансовото министерство ни запита дали "Лайф чойс" извършва банкови сделки. Но при нас въобще не дойдоха каквито и да са данни от финансовата ревизия, извършвана в дружеството. Ние изчаквахме все пак да свърши проверката. Министерството не се поинтересува от други по-важни въпроси - дали "Лайф чойс" нарушава валутния режим, като изнася валута зад граница, и например дали си служи с измама при събирането на капитал," каза пред "Капитал" източник от централната банка. Според него проблемът бил доста сложен и се наблюдавало прехвърляне на топката между двете институции. "Все още не сме решили, но банковият надзор може да влезе на проверка в "Лайф чойс", каза банкерът.

В същото становище на юристите на БНБ се посочва, че в случая е "Лайф чойс" се извършва заобикаляне на Закона за банките и кредитното дело, като се извършват депозитни сделки по занятие, която дейност се прикрива като набиране на инвестиции срещу издаване на откупваема доверителна разписка. Посочва се също така, че дружеството извършва набиране на инвестиции във валута без разрешение от Министерство на финансите.

Според източника от БНБ обаче тази година мнението на юристите е малко по-различно. "Лайф чойс" е капиталово дружество и събирането на капитал не попада под санкциите на БНБ. Интересна е тази смяна на становищата, може би е свързана и с подобни безболезнени резултати от проверката на финансовото министерство. Или държавата отново показва, че не може да се справя с мошеници или с бизнеса, който заобикаля законите. Явно по-лесно е да се събират данъци от обикновения наемен работник или да се унищожава бизнесът на финансовите къщи, които се опитват да работят в рамките на закона.

Изглежда, благотворителността и публичните изяви са слабост на всеки събирач на чужди пари. Неотдавна домакин на сръбската президентша Мира Маркович във Варна беше не друг, а сънародникът й Миролюб Гаич. Човекът, пред чиито многобройни офиси в Северна България все още има опашки. За последните четири години небезизвестната му фирма "Югоагент" успя да събере спестяванията на много семейства от Добрич, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново...

"Вярват ми 15 000 вложители", гордо обяви той преди година. Ако "Югоагент" e пирамида според изградените обществени схващания, това е първата и най-силната (макар регионална) пирамида в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK