Списък за масова и пазарна приватизация прави кабинетът

За 29 предприятия, между които ДЗУ - Стара Загора, "Химко" - Враца, "Плама", "Нефтохим", Стомана - Перник, "Златни пясъци", автомагистрали "Хемус", както и комбинатите за цветни метали в Пловдив, Средногорие и Кърджали, приватизационни процедури ще се откриват само с решение на правителството, решиха министрите миналия четвъртък. В списъка фигурират още предприятия от химическата и фармацевтичната промишленост като "Соди" - Девня, "Полимери" - Девня, "Антибиотик" - Разград, "Софарма" - София, Агробиохим - Стара Загора, Агрополихим"- Девня. В случая предложението на Агенцията за приватизация е коригирано единствено по отношение на "Кремиковци" и "Стомана" - Перник. Предприятията първоначално са били включени в забранителния списък, но после министрите преценили, че приватизационната процедура ще осигури свежи пари и технологично обновление за производството им.

13 предприятия не попадат в забранените от закона сектори, но по тяхната продажба Агенцията за приватизация няма да взима решения през тази година. В списъка са включени БДЖ, Булгаргаз, Българска телекомуникационна компания, Български пощи, "Водоканалинжинеринг".

По предложение на транспортния министър Стамен Стаменов в списъка на 17 инфраструктурни предприятия, при които ще се запази преобладаващо държавно участие, са били включени "Деспред" и "Трансимпекс". Освен тях в него фигурират и Авиокомпания "Балкан", летищата - София, Пловдив, Варна, Бургас, Параходство българско речно плаване - Русе, Параходство български морски флот - Варна, четири пристанищни комплекса.

В съответствие със закона през годината няма да се разрешават приватизационни сделки за предприятия от специалното производство, енергетиката, жп транспорта, териториалния кадастър, водоснабдяване и канализация, търговия със специално и военно имущество, свободните безмитни зони и добива на полезни изкопаеми, поясниха от пресцентъра на МС. Като национални приоритети в програмата за приватизация се очертават хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, търговията, химическата, леката промишленост и машиностроенето.

Вицепремиерът Румен Гечев пое ангажимента до следващото заседание на кабинета да бъде готов и списъкът на предприятия, които ще бъдат обявени през продажба през 1995 г.

"По мое лично мнение списъкът на предприятията, към които ще се прилагат формите на масова и касова приватизация, трябва да бъде общ", заяви вицепремиерът и министър на икономическото развитие Румен Гечев. Ако обаче се предпочете замисленият от г-н Гечев вариант, това ще наложи и някои корекции в Закона за приватизация. До седмица Агенцията за приватизация и Министерството за икономическо развитие трябва да предложат на кабинета и промени в нормативната уредба, гарантиращи по-ефективен контрол върху приватизационните сделки. Според г-н Гечев досега Агенцията за приватизация за нито една от сключените сделки не е анализирала икономическата целесъобразност на различните форми на плащане.

Според минималните приватизационни цели на правителството, формулирани и обявени миналия четвъртък, през 1995 г. трябва да бъдат открити процедури за приватизацията на 483 обекта и да се сключат 612 приватизационни сделки по вече открити процедури. Очакваните приходи от приватизацията през тази година се очаква да достигнат 14 325 150 хил. лв., като агенцията е планирала разходи по тяхното осъществяване в размер на 6% от предвидените постъпления, което е 859 640 хил. лв. Ако минималните цели на правителството по отношение на приватизацията бъдат изпълнени, вицепремиерът Гечев прогнозира 20% от държавните предприятия да преминат към частния сектор.

(Капитал)