С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 мар 1995, 13:24, 1862 прочитания

Политизиране може да провали Договора за неразпространение на ядрено оръжие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В края на миналата седмица, на 5 март, след 25-годишно действие изтече срокът на валидност на Договора за неразпространение на ядрено оръжие, припомнят специалисти от КИАЕМЦ. В сегашния си вид документът е подписан от около 120 държави, между които е и България като страна, която притежава и оперира с ядрени реактори за производство на електроенергия и има достъп до ядрен материал. По-нататъшната съдба на този така важен за мирното бъдеще на човечеството договор вероятно ще стане ясна през април-май т.г., когато в Ню Йорк в ООН започва голяма международна конференция за преразглеждане и евентуално преподписване на Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

Не е тайна, че подобен документ поради самата си същност представлява сложен възел, в който се преплитат много и разнопосочни интереси. Това се определя от различния характер и степента на развитие на съответните държави в ядрената област, което е основа за обособяването им в няколко отделни групи. Ядрените държави по смисъла на този договор са само 5 - които са взривили ядрени взривни устройства до 1967 г. и които естествено притежават ядрено оръжие. Това са САЩ и бившият СССР (сега Русия), Англия, Франция и Китай. Втората група държави са така наречените прагови държави, които не притежават официално ядрено оръжие, но имат достатъчно развита технология и ядрен материал и евентуално имат някакви ядрени заряди. Но те официално не са взривили ядрени взривни устройства. Това са Индия, която всъщност взриви едно устройство, по през 1974 г., Пакистан, Израел (която вероятно разполага с голямо количество ядрени заряди, но официално не ги декларира), Аржентина, Бразилия, Южноафриканската република, която е по-особен случай. Тя подписа преди няколко години Договора за неразпространение на ядреното оръжие и представи цялата си ядрена програма доброволно за пълен контрол от МААЕ (Международната агенция за атомна енергия). Там бяха установени ядрени материали за около 6 ядрени бомби, но доброволно ЮАР постави под международен контрол този готов ядрен материал и разруши съоръженията, които биха могли да го взривят.


Следващата група включва десетки държави, които имат развита ядрена програма, но не добиват ядрен материал за военни цели. Това са редица страни, част от тях в източната част на Европа - Чехия, Словакия, Унгария. В тази група държави е и България, която има силно развита ядрена енергетика. По отношение на тези държави контролът на МААЕ е изключително стриктен и за това съществуват сериозни основания. Теоретически от мирната ядрена енергетика, т.е. от атомните централи и отработеното в тях ядрено гориво може да се отдели плутоний 239, който е най-атрактивният за военни цели. Но това изпекла две неща - на първо място, наличие на политическо желание и, на второ, на съответната техническа и икономическа готовност. "Желания в тези държави, които развиват мирна ядрена енергетика, едва ли бих казал, че има. Технологична въоръженост обаче притежават редица от тях. В този смисъл има редица международни споразумения и конвенции, които контролират не само ядрения материал, по също така стоки и технологии с възможна двойна употреба. Това също е един праг", казва Йордан Харизанов, ръководител на сектор в КИАЕМЦ.

Последната група държави са тези, които не развиват ядрена енергетика, тъй като в момента не се нуждаят от нея. Но те са членки на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, за да могат да получават под различни форми някаква помощ от агенцията.

Каква е позицията на тези четири групи държави? При петте ядрени нещата са ясни - те естествено искат да запазят приоритета си в тази област и държат на всяка цена на преподписването на договора, тъй като това дава някакъв лост за контрол върху ядрените програми на останалите държави. И тъй като едновременно това са и най-мощните производители на ядрено оборудване за мирни цели, включително за изследователски реактори и атомни централи, те няма да предоставят такова оборудване на държави, които не са подписали договора. Най-интересна е позицията на праговите държави, защото, ако подпишат договора и влязат в него, те са задължени да представят цялата си мирна ядрена програма за контрол от МААЕ. Точно тук съществува един много неприятен и съществен момент. Това е, че в Договора за неразпространение на ядрено оръжие с записано, че членките трябва да представят под контрол само мирната си ядрена програма. Ако една от посочените прагови държави реши да стане членка, тя или трябва да взриви ядрено оръжие, или да декларира, че има такова, което не подлежи на контрол, за да може да отдели мирната си и подлежаща на контрол програма. Но това автоматично означава тя да се признае за ядрена държава, да настрои срещу себе си всички свои съседи и да провокира ускореното разработване на ядрено оръжие и от тях. Тази част от договора поражда сериозни проблеми, е коментарът на г-н Харизанов. Според него позицията на групата е добре развита ядрена програма за мирни цели, сред които е и България, е ясна - ние сме категорично за подновяване на договора и за контрол от страна на МААЕ. Общата позиция на тези страни е, че не възнамеряват да използват ядрено оръжие и да трансформират използвания за мирни цели ядрен материал във военната област. Това е официална политика на нашата страна и е отразено в Закона за използване на атомната енергия за мирни цели. Чл. 1 на закона гласи, че атомната енергия в България се използва само за мирни цели, забранява се използването на атомна енергия за производство на ядрено оръжие или други ядрени взривни съоръжения, както и на всякакви средства за масово унищожаване. Сътрудничеството на България с други държави при използването на атомната енергия се извършва при условия, които осигуряват спазването на Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Това на практика дефинира мирната политика на нашата страна в областта на атомната енергия.



Последната група държави с неразвита ядрена програма - голямата част от страните в Латинска Америка, Африка, Далечния и Близкия изток, също са силно заинтересовани да се лимитира разпространението на ядреното оръжие по понятни причини. Те нямат желание, нямат и технологична въоръженост и биха били много неприятно изненадани, ако се окаже изведнъж, че съседът им притежава ядрено оръжие.

"Съществуват обаче няколко конфликтни точки. Напоследък се появиха съобщения, че Египет, Йордания, мисля, че и Сирия, т.е. страни, заобикалящи Израел, категорично декларират, че няма да подпишат отново договора, ако той не бъде подписан от Израел. А това автоматично означава, че Израел ще бъде принуден да предостави под контрол ядрения си материал. Освен мирната си ядрена програма (те имат изследователски реактори) ще трябва вероятно да легализира и военната си ядрена програма, което ще бъде голям проблем. Другата конфликтна зона е Индия и Пакистан. След като Индия взриви ядрено устройство за мирни цели, Пакистан се хвърли да развива ядрената си програма. В момента положението с пакистанското ядрено оръжие не е ясно или по-точно не се знае дали имат такова или не. Сред конфликтните зони е и Ирак. Тази страна имаше изключително напреднала ядрена програма, като залагаше на това да отделя сам плутония си от изследователските си реактори, от отработеното ядрено гориво и да създаде ядрено взривно устройство. Конфликтът Ирак - Кувейт принуди световната организация да оторизира международните сили, които под егидата на САЩ не само изтикаха Ирак на негова територия и възстановиха суверенитета на Кувейт, но използваха това и разрушиха ядрените му инсталации. След като прие мирния план на ООН, Ирак, макар и с много проблеми, допусна на своя територия инспектори на МААЕ, които поставиха под контрол вече разрушените ядрени установки и ядрения материал на Ирак. Голямо количество от отработеното ядрено гориво, доставяно от бившия СССР на Ирак, което съдържаше големи количества плутоний, беше върнато обратно в Русия за преработка, като тази операция беше спонсорирана от ООН в рамките на програмата за ликвидиране на опасността, наречена иракска ядрена програма. Критична държава е и Корейската народнодемократична република, където проблемът с контрола от страна на МААЕ все още е решен само частично. В момента се раздухва и историята около намерението на Русия да изнася атомни реактори за Иран. Поради съмнения в мирната насоченост на иранската ядрена програма обаче има възражения от страна на САЩ. Моето мнение е, че Русия е преценила много добре този факт, тъй като тя има обща граница с Иран, че този договор ще бъде обвързан с изключително строги изисквания за контрол от страна на МААЕ и на Руската федерация. Това е сделка за над милиард долара и смятам, че руснаците няма да се лишат от нея", коментира за "Капитал" г-н Харизанов.

Едва ли подлежи на обсъждане, че преподписването на Договора за неразпространение на ядреното оръжие е една изключително важна стъпка за запазване на световния мир. Какви са прогнозите на специалистите за развитието на преговорите в тази насока? Може да се очаква, че насроченият за април-май форум ще бъде използван от редица държави и за политически цели. Най-лошото развитие е договорът да не се преподпише, което ще развърже ръцете на редица държави и ще бъде повод за ускорено снабдяване с ядрен материал, включително и по незаконни пътища. Втората - също с негативни последици - възможност е замотаване на договора с безкрайни дискусии и отлагане на подписването му. Третото възможно развитие е подписване на договора в сегашния му вид с някои леки козметични поправки. Според специалистите това също не е добро решение на проблема, тъй като в сегашния договор има слаби моменти, които се нуждаят от коренна промяна. Най-добрата възможност е преразглеждане и подписване на договора, който да дава по-големи права за контрол на МААЕ, включително и върху ядрения материал за военни цели.

• ноември 1895 г. - Вилхелм Рьонтген открива изкуствените йонизиращи лъчения (наречени "Х"-лъчи)

• декември 1895 г. - Направена е първата рентгенова снимка

• 1901 г. - Рьонтген получава Нобелова награда за физика

• 1945 г. - Нова насока в приложението на йонизиращите лъчения - пуснат е първият ядрен реактор за производство на електроенергия в Чикаго

- Взривена е първата атомна бомба в пустинна местност на територията на САЩ.

• август 1945 г. - Най-голямата драма на века - в самия край на Втората световна война САЩ взривяват атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки

• 1949 г. - бившият СССР взривява първата си атомна бомба (Междувременно Съветите изграждат и първата атомна централа в света за промишлено производство на електроенергия)

• 1949 - 1953 г. - Надпреварата във въоръжаването продължава:

- Американците-първи взривяват водородна бомба с огромна мощност и нова технология

- Англия взривява ядрено устройство и се нарежда в групата на ядрените сили

- Прочутата реч на Айзенхауер пред Обществото на народите, с която призовава да се предприемат мерки за контрол над по-нататъшното разпространяване на ужасяващото оръжие

• 1957 г. - Създадена е Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) за контрол на ядрения материал

• 1967 г. - Праг за влизане в групата на ядрените сили. Ядрени устройства са взривили и Германия и Франция

• 12 юни 1-368 г. - На 22-та си сесия Общото събрание на Обединените нации приема резолюция 2373, която регламентира статута и окончателния вид на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО)

• 1 юли 1968 г. - ДНЯО е открит за подписване

• 10 юли 1969 г. - България ратифицира ДНЯО с Указ 668

• 5 март 1970 г. - Договорът влиза в сила със срок на валидност 25 години

• 1970 - 1975 г. - Връх в развитието на атомната енергетика за мирни цели, период на ускорен строеж на разнообразни в технологично отношение атомни електроцентрали. През 1974 г. в българската АЕЦ "Козлодуй" е въведен първият енергоблок с реактор ВВЕР-440.

• 29 февруари 1972 г. - Влиза в сила спогодба за приложението на гаранциите по ДНЯО за България

• 5 март 1995 г. - Изтича срокът за действие на ДНЯО

• април-май 1995 г. - В ООН, Ню Йорк, започва международна конференция за преразглеждане и евентуално преподписване на ДНЯО 
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Другият Югозапад Другият Югозапад

Благоевград често остава в сянката на столицата в статистически най-богатия район в България

6 дек 2019, 546 прочитания

България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор 3 България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор

Бойко Борисов се размина с Венецианската комисия за това как трябва да се гарантира независимост на процедурата

6 дек 2019, 1475 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Битката за скрапа

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10