С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 мар 1995, 15:53, 1063 прочитания

Проблемът атомни централи е повече икономически, отколкото екологичен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Стратегия за развитието на енергийния отрасъл подготвя Комитетът по енергетика по поръчение на премиера Жан Виденов, съобщи неотдавна шефът на ведомството Никита Шервашидзе. Окончателният вариант на проекта трябва да се подготви до шест месеца. Основната задача според г-н Шервашидзе е да се ограничи зависимостта на страната от вноса на основни енергоресурси, главно въглища и природен газ, през следващото десетилетие. А за да стане това, специалистите, които подготвят проекта, залагали главно на развитието на атомната енергетика.

АЕЦ "Белене" не е необходима сега


Това показва експертен анализ на една от обслужващите енергийния отрасъл фирми "Тотема инженеринг" ООД. Според ст.н.с. Крум Георгиев в момента енергийната ни система разполага с достатъчно мощности, които след рехабилитация и изграждане на заместващи мощности в "Марица-изток" могат да осигурят енергийните нужди на страната до 2015 - 2020 г. Ние не сме противници по принцип на АЕЦ, но смятаме, че поне до 20 години не можем да си позволим нов строеж, твърди г-н Георгиев. Според него задържането на строежа ще позволи да изчакаме появата на новото поколение реактори, които са и по-безопасни. Позиция, към която се ориентира и Унгария.

Два ревниво поддържани мита са в основата на натиска за преориентиране на енергетиката ни към електропроизводство главно от атомни централи, твърдят специалисти от "Тотема".

Мит първи - поради излизането от строя на реактори в АЕЦ и на някои ТЕЦ и липса на заместващи мощности след около десетина години енергетиката ни няма да бъде в състояние да посрещне нарасналото електропотребление в резултат на очакваното индустриално оживление.



Според някои прогнозни разработки през 2010 г. България ще потребява 52 тераватчаса електроенергия годишно. През 1988 г. потреблението е било 48 тераватчаса. Оказва се, че разликата е 1 енергоблок с мощност 600 мегавата и 6000 часа използваемост годишно. Междувременно обаче у нас са въведени два хилядника в АЕЦ "Козлодуй", заработва един 210-мегаватов блок в "Марица-изток", около 800 мегавата ще произвежда и ПАВЕЦ "Чаира". Според специалистите от "Тотема" осигуряването на електропотреблението не е най-важният проблем в момента и периодичните заплахи на отговорни лица от националната електрокомпания и КЕ за режим на тока с право се тълкуват като енергиен рекет. Основната задача сега е съществуващите мощности, част от които са с възрастов състав близък до американския, да се съхранят. А рехабилитацията им, която включва и изграждането на съответни заместители на извежданите от експлоатация мощности, е възможност за трайно решаване на енергийния проблем. При изграждането на нови обекти би могла да се използва част от съществуващата база - площадки, сгради и др., подход, с който се икономисват до 50% от специфичните капитални вложения.

Мит втори - АЕЦ произвежда най-евтината електроенергия.

Ст.н.с. Крум Георгиев: "Това е изкуствено раздухвана теза, почиваща на стари представи. Действително цената на горивото е по-ниска от тази на другите енергоносители, но като се прибавят огромните кредити за капитални вложения за строителство, съхраняване на отработеното гориво и погребването на централата след изчерпването на живота й, себестойността надхвърля 3 цента на кВтч. Освен това никой все още не е остойностил загубите от отчуждаването на 30-километровата зона около АЕЦ "Белене" и значителните изменения в инфраструктурата на региона, които също трябва да се прибавят към себестойността. Построяването на АЕЦ "Белене" може да се реализира само с външно кредитиране. За 2 блока по 1000 мегавата ще са необходими още около 5 милиарда долара - сума, съизмерима със сегашния ни външен дълг. Ще бъдем ли в състояние да обслужваме лихвите и по този кредит? Отговорът на този въпрос едва ли би затруднил някого. Но има и още нещо. Известно е, че международните финансови институции няма да отпуснат заем за строителството на АЕЦ "Белене". Наистина ли нищо няма да загубим, като им се противопоставяме и търсим на всяка цена кредити от съмнителни новосформирани дружества и групировки?"

Пълно игнориране на световния опит

Неопределеността на икономическите прогнози в световен мащаб доведе до отлагане или пълно прекратяване на строителството на много енергийни обекти и предимно на АЕЦ. Това става в развитите страни с отдавна установени пазарни отношения и известна структура на икономиката. А ние ще строим огромна АЕЦ в условията на дълбок икономически колапс, едва прохождащи пазарни отношения и все още нестартирала структурна реформа. Добре дошло за страните, които не смеят да строят нови мощности заради посочените причини. Ако им потрябва ток, ще си купят от българите. Ами ако не им потрябва? Построяването на нова АЕЦ за износ на ток е абсурд, смятат специалистите от "Тотема". Възможно е, разбира се, да се сключи дългосрочен договор за постоянна продажба. Което пък би било още по-голям абсурд поради спецификата на стоката електроенергия. Освен това с построяването на още два хилядника и предвиденото от ръководството на КЕ изваждане на 3000 мегавата мощности от ТЕЦ енергийната ни система ще придобие толкова лабилна структура, че едва ли ще се намери купувач, който да се свърже с нея.

Лобистки интереси управляват енергетиката

Въпросът нужна ли ни е наистина АЕЦ "Белене" все още е дискусионен и поддръжниците на доизграждането на централата също разполагат със сериозни аргументи. Не може обаче да не прави впечатление припряността, с която шефове на енергийното ведомство и други институции бързат да представят, т.е. да подготвят общественото мнение и да предопределят бъдещите ни съдружници в едно такова начинание. При това в ситуация, която, меко казано, е твърде конфликтна и дострояването на втора атомна все още си остава една неизбистрена евентуалност, от която бягат както министри, така и депутати. Първият сигнал за интереси на чуждестранни инвеститори към участие в изграждането и експлоатацията на АЕЦ "Белене" дойде от КИАЕМЦ. Стана ясно, че интерес проявяват редица страни, между които Русия, Германия, Франция, САЩ, Турция и други. За можещите да четат между редовете обаче стана ясно, че като изключим руснаците, чиито интереси са явни и си имат своите проводници у нас, фаворити са също американската "Уестингхаус" (чиято дейност впрочем в момента се разследва от Конгреса) и френската ЕДФ. Дни след това председателят на КЕ Н.Шервашидзе обяви, че ако кабинетът реши да довърши централата, фирми от Франция и Русия заедно с наши строители щели да поемат обекта. България щяла да си запази контрола върху централата с участие от 51%, останалото можело да се даде на посочените чужденци.

"КЕ, не може да направи никакво дружество. А ние не знаем нищо. Няма такива предложения все още официално. След като се стартира въпросът с Белене, тогава ще почнем да търсим партньори. Но в момента бързаме да довършим експертизата на площадката и анализа на проекта. Правят я Енергопроект и Атоменергопроект - Москва, като двете организации работят всяка по своя методика, независимо една от друга", заяви пред "Капитал" изпълнителният директор на НЕК Дянко Добрев.

Още преди да е решено ще се строи ли изобщо "Белене", обаче бе създадено смесеното българо-руско дружество "Триада", като една от официално афишираните му задачи е дострояването на централата. Според някои източници шефът на дружеството Георги Стефанов заявил, че заедно с "Уестингхаус" ще преработят руските 1000-мегаватови реактори в 600-мегаватови блокове, които били по-маневрени. Преди около седмица стана известно, че се очакват 400 млн. долара кредит за АЕЦ "Козлодуй" и за Строеж на АЕЦ "Белене", като кредитирането ще се извърши чрез Българо-руската инвестиционна банка и "Триада". И така, един внушава, че ни трябва нова АЕЦ, втори - че ще изнасяме ток и ще печелим, трети, че ни трябват маневрени реактори (което не е вярно). И така направо към целта - да се прокара по-бързо и безболезнено един спорен не само от екологична, но и от икономическа гледна точка проект, коментират енергийни експерти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Топ 5 от "Капитал": Ще се реформира ли прокуратурата, кой взе 3.4 млрд. лв. за пътища Топ 5 от "Капитал": Ще се реформира ли прокуратурата, кой взе 3.4 млрд. лв. за пътища

Задава ли се революция с електробуси, кои са най-големите комуникационни агенции в България, какво се случва на офис пазара в Букурещ

14 дек 2019, 240 прочитания

Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци

Гражданите имат право на здравословна околна среда, както и право да получават информация за нея, се казва в решението на административен съд - София-град

14 дек 2019, 722 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Основни понятия на външната и международната търговия

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10