СДС и Народният съюз ще гонят демоните - докога и докъде
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

СДС и Народният съюз ще гонят демоните - докога и докъде

Стефан Савов и Иван Костов - едно трудно съжителство

СДС и Народният съюз ще гонят демоните - докога и докъде

1055 прочитания

Стефан Савов и Иван Костов - едно трудно съжителство


Дългоочакваната среща между председателя на НКС Иван Костов и заместника му Крум Славов със съпредседателите на коалицията Народен Съюз Анастасия Мозер и Стефан Савов не бива да се надценява. Въпреки че мина в графата "бъдещо взаимодействие", включително и на местните избори, същинското събитие още не се е състояло. Засега двете парламентарни групи решиха да сезират Конституционния съд и международните правозащитни организации по внесените от социалистическото мнозинство поправки в Закона за земята. И направиха това, което е най-лесното - единодушно оцениха Бялата книга на правителството като "незадоволителен, некоректен и несериозен опит за анализ на времето на прехода". Трудното взаимодействие между двете политически сили, самообявили се като опоненти на социалистическата партия, прохожда мъчително, с подозрения и от двете страни. Неслучайно като взаимно задължение беше фиксирано не друго, а лоялността. Несериозно е видимата разнебитеност на опозицията в момента да бъде оправдавана единствено с персоналната нетърпимост между лидерите и все пак в българските условия личният момент се оказа дестабилизиращ фактор. Бившите единомишленици в СДС Стефан Савов и Филип Димитров могат да преглътнат жестоките думи, които взаимно си хвърлиха в лицата. Но проблемът на конфликта не е лексикален. Зад черно-белите квалификации се крият два подхода към политическата тактика на опозицията. Стефан Савов и Демократическата партия и досега не приемат бойкотите и излизането от парламента като тактическо оръжие, за същото се изказа дни преди срещата и Иван Костов. Какво означава това - нова политическа фразеология или нова политическа тактика?

Много от разочарованите привърженици на СДС възприеха създаването на коалицията Народен съюз почти с надежда, че на следващия ден довчерашните съмишленици ще заработят заедно. Едва ли не ще се обединят. За три месеца парламентарно време това не стана. Причините бяха заложени още в предизборната кампания, тогавашното ръководство на СДС не намери никакви сили в себе си да задгърби миналото и поне веднъж публично да заяви, че ако Народен съюз влезе в парламента, могат да бъдат съмишленици. Жестът щеше да бъде не само морален, той можеше да стане сигурна застраховка за бъдещето. Вместо това - до последния миг персонални нападки към Савов, към които възрастният политик е особено чувствителен. Стилът на изострена конфронтация едва ли се дължи само на подценяване на възможностите на тандема БЗНС Мозер - Демократическа партия за прескачане на 4-процентовата бариера. Защото същото губещо поведение беше демонстрирано и към ДПС - друг потенциален партньор за единни действия срещу твърдо прогнозираното социалистическо мнозинство в парламента. При тия дадености на Иван Костов ще му е изключително трудно. От една страна, той е притиснат от приближаващата конференция на СДС през април, където вече в качеството си на нов лидер трябва категорично да защити образа на коалицията като отворена за диалог: От друга - да неутрализира противниците на същата тази идея, които досега не се изявяват, но вестникът на Демократическата партия "Знаме" и след срещата продължава да ги назовава като "групировката Сугарев, Ф.Димитров, Ив.Куртев и Хр.Бисеров". Практиката на партии-близнаци слага другия негативен отпечатък на диалога СДС - Народен съюз. И от двете страни на масата има по един земеделски съюз и по една демократическа партия, които дълго няма да могат да се оправят с претенциите си за автентичност. Доброто е само в това, че не броят електората си. Но местните избори все пак са тази година и едно излишно напрежение между близнаците едва ли ще им донесе повече бюлетини. Местата за общински съветници и кметове са достатъчно много и достатъчно важни за влизане във властта, за да бъдат делени по досегашния критерий на "наши" и "ваши". Но и коалицията по принуда не е за предпочитане, особено в малките общини, където хората се познават.

Няколко примера на стимулираща ревност във взаимоотношенията между СДС и Народен съюз подсказват, че полезната връзка между тях ще е не обединена опозиция (във формите й от 1990 насам), а лоялно сътрудничество. Така двете организации гъвкаво ще използват предимствата на собствените платформи, своите структури, на своите лица (те лесно ще бъдат разпознавани от избирателите). Но и ще запазват във всеки момент живо напрежението на естествената конкуренция, че никой вече не е монополист в антисоциалистическото пространство и трябва да се бори за избиратели.

Ако практицизмът надделее, координираните усилия на депутатите на Народен съюз и на СДС в парламента могат да бъдат единственият възможен коректив на социалистическото мнозинство. А защо не и своеобразно правителство в сянка? Ако нищо от това не стане, бъдещето на опозицията е ясно - нова изолация.

Дългоочакваната среща между председателя на НКС Иван Костов и заместника му Крум Славов със съпредседателите на коалицията Народен Съюз Анастасия Мозер и Стефан Савов не бива да се надценява. Въпреки че мина в графата "бъдещо взаимодействие", включително и на местните избори, същинското събитие още не се е състояло. Засега двете парламентарни групи решиха да сезират Конституционния съд и международните правозащитни организации по внесените от социалистическото мнозинство поправки в Закона за земята. И направиха това, което е най-лесното - единодушно оцениха Бялата книга на правителството като "незадоволителен, некоректен и несериозен опит за анализ на времето на прехода". Трудното взаимодействие между двете политически сили, самообявили се като опоненти на социалистическата партия, прохожда мъчително, с подозрения и от двете страни. Неслучайно като взаимно задължение беше фиксирано не друго, а лоялността. Несериозно е видимата разнебитеност на опозицията в момента да бъде оправдавана единствено с персоналната нетърпимост между лидерите и все пак в българските условия личният момент се оказа дестабилизиращ фактор. Бившите единомишленици в СДС Стефан Савов и Филип Димитров могат да преглътнат жестоките думи, които взаимно си хвърлиха в лицата. Но проблемът на конфликта не е лексикален. Зад черно-белите квалификации се крият два подхода към политическата тактика на опозицията. Стефан Савов и Демократическата партия и досега не приемат бойкотите и излизането от парламента като тактическо оръжие, за същото се изказа дни преди срещата и Иван Костов. Какво означава това - нова политическа фразеология или нова политическа тактика?

Много от разочарованите привърженици на СДС възприеха създаването на коалицията Народен съюз почти с надежда, че на следващия ден довчерашните съмишленици ще заработят заедно. Едва ли не ще се обединят. За три месеца парламентарно време това не стана. Причините бяха заложени още в предизборната кампания, тогавашното ръководство на СДС не намери никакви сили в себе си да задгърби миналото и поне веднъж публично да заяви, че ако Народен съюз влезе в парламента, могат да бъдат съмишленици. Жестът щеше да бъде не само морален, той можеше да стане сигурна застраховка за бъдещето. Вместо това - до последния миг персонални нападки към Савов, към които възрастният политик е особено чувствителен. Стилът на изострена конфронтация едва ли се дължи само на подценяване на възможностите на тандема БЗНС Мозер - Демократическа партия за прескачане на 4-процентовата бариера. Защото същото губещо поведение беше демонстрирано и към ДПС - друг потенциален партньор за единни действия срещу твърдо прогнозираното социалистическо мнозинство в парламента. При тия дадености на Иван Костов ще му е изключително трудно. От една страна, той е притиснат от приближаващата конференция на СДС през април, където вече в качеството си на нов лидер трябва категорично да защити образа на коалицията като отворена за диалог: От друга - да неутрализира противниците на същата тази идея, които досега не се изявяват, но вестникът на Демократическата партия "Знаме" и след срещата продължава да ги назовава като "групировката Сугарев, Ф.Димитров, Ив.Куртев и Хр.Бисеров". Практиката на партии-близнаци слага другия негативен отпечатък на диалога СДС - Народен съюз. И от двете страни на масата има по един земеделски съюз и по една демократическа партия, които дълго няма да могат да се оправят с претенциите си за автентичност. Доброто е само в това, че не броят електората си. Но местните избори все пак са тази година и едно излишно напрежение между близнаците едва ли ще им донесе повече бюлетини. Местата за общински съветници и кметове са достатъчно много и достатъчно важни за влизане във властта, за да бъдат делени по досегашния критерий на "наши" и "ваши". Но и коалицията по принуда не е за предпочитане, особено в малките общини, където хората се познават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK