С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 апр 1995, 12:05, 4503 прочитания

Имиджът на Мултигруп зацапа правителството и БСП

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Анализ на "Оксфорд аналитика" (Oxford Analytica) за своеобразната коалиция между правителството на БСП и Мултигруп за пореден път потвърди старото правило, че прости пещи стават истина в България, когато някой ги каже отвън. Материалът, вероятно по незнание, беше приписан от централен всекидневник на Европейската банка, и на експерти от Оксфорд. "Оксфорд аналитика" (Oxford Analytica) е информационна компания, базирана в Оксфорд и привличаща за сътрудници "мозъците" от университетския център. Нейни клиенти са повечето от международните финансови институции, големи банки и правителства.

"Оксфорд аналитика": "Вицепрезидентът на Мултигруп Димитър Иванов обяви, че "в някои направления Мултигруп е коалиционен партньор" на управляващата социалистическа партия. ("Общоизвестно е, че Мултигруп подкрепи политическата коалиция Патриотичен съюз, тъй като програмата на ПС стоеше най-близко до целите и близките стопански задачи, които Мултигруп си поставя. А вие знаете, че по-късно, мисля на 7 март, беше подписано политическо споразумение между Патриотичния съюз и БСП. Така че в случая по същество се явяваме в известен смисъл коалиционни партньори на управляващата социалистическа партия." Д. Иванов пред Дарик радио, 28 март 1995 г., бел. ред.)


Изявлението на Иванов осветлява растящите връзки между Мултигруп, бизнесконгломерат, чиито корени са в комунистическите тайни служби, и правителството на социалистическия министър-председател Жан Виденов.

Бизнесгрупировките, управлявани от бивши кадри на комунистическия режим, добиха значителна икономическа власт, най-вече поради личните им връзки, свързващи в едно цяло бившите номенклатурни кадри. Няколко от тези "червени конгломерати" произлизат от фирми, основани зад граница, за да вършат шпионска дейност през 80-те години".

Правителството на Виденов не прояви нужната предпазливост в отношенията си с т.нар. национален капитал и почти безрезервно му обеща своите протекции и насърчителни мерки. А световното обществено мнение отдавна и категорично се произнесе по отношение на легитимността и произхода на българските икономически групировки.



Ето какво се казва в цитирания по-горе анализ на "Оксфорд аналитика": "Корените на Мултигруп например произлизат от бившите Първо, Второ и Шесто управление на комунистическата Държавна сигурност - управления, чиято дейност бе външният шпионаж, контраразузнаването и наблюдението на дисидентите в страната. Икономическата групировка "Трон" произлиза от бившето научно-техническо разузнаване. До средата на 1994 г. най-важните от тези групировки бяха обединени в така наречената Група на 13-те (където в момента членуват само седем от основателите на Г-13). Мултигруп се надяваше да превърне Г-13 в ефективен и обединителен картел.

"Червените конгломерати" по принцип не са ангажирани в реалната икономика - това, с което се занимават, е да продават на високи цени материали и суровини на държавни предприятия, след това да изкупуват продукцията им евтино и да я реализират на вътрешния и външния пазар на по-високи цени. При този процес държавните предприятия натрупват дългове, които лягат на плещите на държавата и на данъкоплатците. Експлоатирането на държавните предприятия по този начин често е свързано с даването на подкупи и изнудване. Това се отнася с особена сила за Мултигруп, която контролира повечето от охранителните и детективски агенции в страната (в които работят главно бивши спортисти и бивши служители на тайните служби).

Тези дейности процъфтяха по време на двегодишното управление на правителството на Любен Беров, което бе известно с корумпираността си. Слабото правителство и бавното придвижване на структурната реформа създадоха условия възможностите за съществуването на "червените конгломерати" да не изчезнат."

Подобен е и тонът на статиите на почти всички водещи издания в световния печат в последните няколко месеца:

"Икономист", януари 1995: "Икономическата мощ на номенклатурата се запази във всички източноевропейски страни, но никъде с такава сила, както в България. Илия Павлов, шеф на Мултигруп, една от най-големите български частни компании, с пример за израсналото от старото ново. Бивш борец, женен за дъщерята на бившия шеф на военното контраразузнаване, самият той твърди, че е започнал с бизнес с преработката на стари съветски подводници, когато живеел в Малта. Сега Мултигруп има 3500 служители в България, има интереси във всички области, като се започне от търговията с хранителни стоки до банковото дело, а притежава също и казино в Парагвай... Тъй като реформите в източноевропейските страни са едва на половината път, а икономическото законодателство е слабо или въобще не съществува, тези групировки имат всички възможности да наберат сила."

"Гардиън", Джулиън Борджър, декември 1994 г.: "Центърът (става въпрос за бизнес-колежа на Робърт Максуел в Бистрица) има плувен басейн, библиотека и солариум. С вида си той може да бъде декор за планинска резиденция на някой криминален гений във филм за Джеймс Бонд - имидж, който се допълва от вида на някои от обитателите му. Ако заобиколите сградата отзад, където са паркирани луксозните лимузини, бодигардове ще ви изгонят на един изстрел разстояние. Тази част на бизнесцентъра е наета за постоянно от индустриалната асоциация Г-13, група от бизнесмени, които забогатяха бързо след падането на комунизма и сега контролират частния икономически сектор. Властващият принц на Г-13 е Илия Павлов, 34-годишен, бивш борец. Не е известно да е завършил и получил диплома от бизнесучилището на Робърт Максуел, но въпреки това посети магната в Лондон."

Сп. "Юромъни", Винсент Боланд, април 1994 г: "Влизащите в Г-13 искат приватизацията да се провежда в силно националистична посока. Главният секретар на Мултигруп Бойко Драганов заяви, че на българските компании трябва да се осигури преференциално участие при продажбата на държавни предприятия и че ако българските купувачи могат да предложат същите условия като чуждестранните, правителството трябва да продава на местните купувачи. "Само с преференциално третиране ние можем да вземем активно участие в приватизацията. Ние сме готови да открием още 10 000 работни места, ако властите ни помогнат да изградим мощен и конкурентоспособен частен бизнес", заяви Драганов."

"Вашингтон пост", Джон Помфрет в статията "Неуспехът на България в провеждането на реформите": "До този момент най-облагодетелствани от неуспеха в провеждането на икономическите реформи са били хората, заплашени от промените - бивши комунисти и членове на службите за сигурност. Появи се един триъгълник от интереси, блокиращ промените - предприемачи с комунистическо минало, мениджъри на държавни предприятия и бюрократи във все още силни министерства. Експлоатирайки своите икономически и политически връзки, които в някои случаи се простират по целия свят, много от тези хора станаха богати, управлявайки частни фирми, които купуват и продават от държавни фабрики. По този начин те създават странна икономическа подсистема, в която продукцията е държавна, а печалбите частни.

Една компания например, Мултигруп, има търговска фирма в Швейцария, казино в Парагвай и базирана във Вирджиния компания, за която се говори, че осъществява търговия с въглища и инвестиции в САЩ. Директорът на групировката Илия Павлов е бивш борец, който е свързан според западни дипломати с бившите български служби за сигурност и с бивш член на политбюро на комунистическата партия, живеещ в Лондон и Виена."

"Ню Йорк таймс", Джейн Перлес, "Яките борци държат под оръжие България", януари 1995 г.:

"Според официални лица частните охранителни фирми са свързани с няколкото предприемачески групировки, контролирани от бивши комунисти, които сега доминират над малкия, но мощен български частен сектор. Най-голямата търговска компания в България, Мултигруп, се оглавява от Илия Павлов, бивш професионален борец, женен за дъщерята на бивш високопоставен комунистически функционер. Мултигруп, която контролира недвижима собственост, минното дело, нефтопреработването и селскостопанския бизнес, също има цяла мрежа от охранителни служби с цели групи от борци, казват български официални лица.

При вакуума от всякаква законност и ред след 1989 г. полицията загуби своята власт и охранителните фирми се настаниха на нейното място, казва западен служител, който консултира чуждестранните компании дали да инвестират в България и винаги предупреждава клиентите си за риска от престъпления в тази страна. 99 на сто от охранителните фирми се организират от рекетьорски групировки, най-голямата от които е Мултигруп, казва той."

Няма начин правителството, БСП и лично премиерът Жан Виденов да не са били информирани, да не знаят или поне да предполагат какво мисли светът за "по-едрите" представители на прохождащия ни частен бизнес. Може да се каже, че проблемите и на двете обичащи се в момента страни правителство и групировки са близки. Групировките тепърва трябва да вкарват международни одитори в счетоводствата си и да докажат, че връзките им с бившите комунисти не им пречат да имат нормално пазарно поведение. От друга страна, БСП е партията на бившите комунисти и подкрепяйки и провеждайки пазарни реформи, тя тепърва ще прилага доказателства за своята промяна. Представата за Мултигруп, която независимо от фактологическите си грешки и дори сбъркани имена (най-често, когато някой навън пише за Мултигруп, нарича Илия Павлов "Иван"), навън като цяло е отрицателна и е факт независимо от напъните на част от вътрешния печат. Вместо да се отдели и разграничи, Виденов се опита да дръпне всички в блато на финансираните от Мултигруп политици. Но премиерът не каза, че "Мултигруп е национално отговорна групировка", отговаряйки на питането на Филип Димитров в парламента. Ако го беше направил, правителството щеше да се присъедини и насърчи предприетата от бизнеса кампания за легализация. Тава не стана, но въпреки това БСП подписа следизборно споразумение с близкия до Илия Павлов Патриотичен съюз, такъв какъвто е в момента. Това донякъде върна назад външния имидж БСП, която след изборите имаше шанса да изглежда почти като нормална лява партия.

Както става ясно и от цитираните статии, засега взаимното сътрудничество и подкрепа между БСП и групировките не помага нито на една от двете страни за постигане на тези две цели. И за двете очевидно ще са нужни и време, и пари.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

И още: Френски съд одобри екстрадацията на семейство Баневи; Тръмп подкрепя Саудитска Арабия въпреки убийството на Хашоги

21 ное 2018, 606 прочитания

Касовите бележки за горивата вече ще трябва да показват брутния марж 2 Касовите бележки за горивата вече ще трябва да показват брутния марж

Мярката е вид опит на управляващите да се тушира общественото напрежение заради високите цени

21 ное 2018, 618 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Русия ни погасява един милиард долара дълг

Съдът на ЕС: Платеният отпуск не може да се губи автоматично

Работникът не може да бъде лишен от отпуск само защото не го е поискал за годината, за която се полага

Призовката за Лозан Панов е до всички съдии

Атаката срещу председателя на Върховния касационен съд се развива по план - той вече е мишена на антикорупционната комисия

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

Емисия

DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете