- Колкото до Малта, смятам, че над този проблем витае някакъв дух на конспирация тук, в България. В Малта нямаше тайни споразумения и дискусиите там бяха водени между САЩ и една несъществуваща държава, така че не е възможно да са сключени секретни договори. Колкото до разширяването на НАТО, проблемът за отзвука на Ялта е, че Ялта създаде едно неестествено деление на Европа. Линията, която беше родена на ялтенската конференция и на конференцията в Потсдам, беше линия, прокарана точно през средата на Европа. Тази линия нямаше историческа или цивилизационна легитимност. Тя представляваше приблизително директна последица от изхода на Втората световна война. Днес ние имаме възможността да конструираме една по-голяма Европа, Европа, която се стреми да постигне историческите си и цивилизационни граници, ние имаме шанс да развиваме с Русия градивни отношения, ето защо, мислейки за бъдещето, аз понякога - но невинаги - избирам за базисна гледна точка факта, че сега, 50 години след края на войната, ние можем да преодолеем недействителните условия, които съществуваха половин век.

Срещите ви в България, разговорите с български политици, участието ви в конференцията в София допълниха ли представата ви за България и каква е вашата прогноза за развитието на България?

- Мисля, че вашата страна преодолява много трудното излизане от една политическа и икономическа система, която беше изкуствено наложена на България на базата на един външен модел. Това преминаване, разбира се, ще бъде труден и продължителен процес. Вярвам, че много хора на Запад, но също така и от бивши комунистически страни, първоначално подхождат с доста наивни очаквания, смятайки, че прераждането на една посткомунистическа страна може да стане много бързо. Някои хора считат, че просто "осиновяването" на свободния пазар може да създаде условия за плурализъм, който автоматично води до демокрация и просперитет, фактически това е един много по-труден процес, който изисква промени не само в икономическите навици, не единствено в политическите процеси, но също така в политическата и икономическата култура. Поради това процесът вероятно ще стигне своя край след много дълъг период от време. Хората трябва да разберат, че трябва време, за да бъдат преодолени трудностите, появили се след провала на комунистическия експеримент. Мисля, че допълнителен проблем е липсата на достатъчно чувствителност от страна на Запада по отношение на дълбочината на тези трудности. Западът не е създал достатъчно възможности за бившите комунистически страни, за техния достъп до западната пазарна система. Дори в момента действат дискриминационните тарифи на ЕС. Това е допълнителен фактор, утежняващ положението на тези страни. Не е за подценяване и проблемът, че в някои бивши комунистически страни комунистическата ера беше дамгосана с физическо унищожаване на представители на всеки алтернативен политически елит. Последиците от това, биологичният ефект, още не са преминали. Това рефлектира върху темповете и качеството на демократизиране на посткомунистическите държави.

Как ще коментирате връщането на власт на някои комунистически партии и коалиции в Централна и Източна Европа?

- Мисля, че този факт е свързан с проблема за големите очаквания, че посткомунистическата трансформация ще бъде бърза и безболезнена. Проблемите, които споменах, са най-големи в онези бивши комунистически страни, в които комунистическият експеримент беше проведен с допълнителна идеологическа интензивност. Това предопредели частичното или пълно завръщане на комунистите на власт, но вече като социалисти. Степента на искреност в това преминаване от комунизъм към социализъм съм сигурен, че зависи и от хората. Някои със сигурност са променили своите виждания и ценности на базата на натрупания при комунизма опит и сега явно се приобщават към социалдемократическите идеи. Някои използват термина социалдемокрация главно като тактически способ, чрез който да легитимират позицията си, да се приобщят към Запада, да осигурят кандидатстването си за Втория интернационал, да заслужат чуждестранната помощ. Но моето мнение е, че общо взето, там, където бившите комунисти трябва да действат в коалиция с други партии, степента на политически плурализъм е по-висока, отколкото в страните, където комунистическата партия се радва на абсолютно мнозинство. Това създава ситуация, в която намаляват пречките за възможна реставрация на бившата номенклатура, улеснява вероятни злоупотреби с политическата власт. Подобни преценки се правят не само като се отчитат личностните отлики между различните лидери, но и в светлината на различните политически предпоставки.

Как се отнасяте към понятието комунизъм?

- Комунизмът беше едното от двете лица на тоталитаризма през 20-и век. Нацизмът и комунизмът имат една много съществена прилика. Те вярваха, че една утопия може да бъде установена като политическа система, и то чрез бруталност, масови екзекуции и потисничество. В единия случай мотивацията за налагането на такава утопия беше расовата омраза. В другия случай омразата беше класова. Общото е, че движещата мотивация беше комбинация на утопичност и омраза. Ако някой е истински антинацист, той трябва да бъде и антикомунист. Сега тоталитарните доктрини са напълно дискредитирани. Вече всички разбраха, че утопията не може да има социално битие, а опитът за установяването й може да доведе единствено до масови престъпления, огромни страдания и исторически провал. Не мисля, че комунизмът има бъдеще.

Г-н Бжежински, как ще обосновете съвета си към балканските народи сами да се справят е кризата в Босна?

- На този етап на историческо развитие няма велики сили, които да имат интерес и дори възможност да; се налагат. В бивша Югославия проблемът опира до партиите, свързани с тази криза. Да се решава този конфликт по някаква формула, която да позволява на народите от остатъчна Югославия да съжителстват като отделни независими, но и сътрудничещи си страни, ми изглежда логично. Европа върви към обединение и това не се дължи на факта, че една сила, да речем, Америка е наложила на Европа концепцията за единение. Това е много повече следствие от факта, че европейците, засега в частност западноевропейците, са стигнали до извода, че историческите традиционни конфликти между тях са саморазрушителни. Това доведе до реконсолидацията между Франция и Германия. Процесът трябва да продължи, да се разширява. Затова смятам, че конфликтът в бивша Югославия трябва да бъде решен от тези, които участват в него. Диктат от страна на Вашингтон, Лондон; Париж, Берлин или Москва няма да помогне. Тези сили са недостатъчно обвързани, не чувстват жизнен интерес да вземат участие, да бъдат склонни да платят политическата цена, дори цена в кръв, за да налагат решения на конфликта отвън. Ако Балканите искат да бъдат пълноценна част от стабилна Европа, те трябва да демонстрират капацитет и воля за регионално коопериране и сътрудничество.