Присъстващите западни дипломати изглеждаха поуспокоени, демократичната публика - също. Първите коментари са, че атлантическият прагматизъм на дипломатите от Външно е надделял над сантименталната конфронтационност на "Позитано". Посещенията на лорд Карингтън, генерал Джулуон и Збигнев Бжежински явно също са подействали отрезвяващо. Сравнена с предизборната програма на БСП и особено с нагласата на част от партийния апарат за обръщане на изток, лекцията на Виденов е сигнал, че правителството на демократичната левица не е готово да постави своята външна политика единствено в зависимост от позицията на Москва. Нещо повече - стремежът на правителството да застане в центъра на една антиембаргова политика и да се опита да разчупи изолацията на Сърбия е възможна само ако България запази доверието на западните институции. Така че лекцията на премиера не просто потвърди стария външнополитически консенсус, но и начерта стратегия как той може да се използва в една обърната към Сърбия регионална политика.

Но в по-широк контекст еуфорията от консенсусната лекция на премиера не премахва съмненията, че България решително се отдалечава от Вишеградската група не само във възможността да бъде приета в НАТО, но и в желанието си за това.

В деня, в който социалистическият премиер на България декларира, че страната оставя отворена вратата за присъединяване към НАТО, социалистическият премиер на Полша декларира, че ще направи всичко възможно, за да отвори вратата на НАТО за Полша.

А иначе и България и Полша имат своя атлантически консенсус.