С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 апр 1995, 10:55, 1718 прочитания

"България в НАТО": в очакване на несъстоялия се дебат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Миналия четвъртък в НДК се проведе национална конференция "Атлантическите ценности и НАТО: българският политически консенсус", организирана от Атлантическия клуб в България и Центъра за либерални стратегии. Малко е да се каже, че проблемът е изключително актуален - вакуумът на сигурността, в който изпадна Източна Европа след разпадането на Варшавския договор, се задълбочава. Перспективата за нашата страна е особено песимистична, ако се има предвид възможността за селективно разширяване на пакта със страни от Вишеградската четворка и реалното прекрояване на Европа в нови сфери на влияние. Оттук и очакванията към форума бяха големи. Спорно е обаче в каква степен те бяха удовлетворени.

Самият дневен ред на конференцията подсказваше (или по-точно отразяваше) съществуването на три пласта (страни) в потенциалния дебат: политически институции, политически сили и експерти.


Институциите

бяха представени от президента, който откри конференцията, от министъра на отбраната и от зам.-министъра на външните работи. Законодателният власт липсваше (или поне не беше директно обособен, вероятно поради налагащото се усещане, че действията на доминирания от управляващата политическа партия парламент и нейното правителство са в известен синхрон). Своеобразен израз на това припокриване беше вероятно репликата на президента Желев, че национална външна политика не означава просто консенсус между различните държавни институции, а "е важна като политика, изразяваща обществения, гражданския консенсус, на който държавните институции служат". Иначе сензация липсваше - както в автоцитирането от президента на лекцията си пред Атлантическия клуб, така и в определението му за България като достойна за членство най-малкото поради факта, че страната ни "произвежда стабилност".

Оттук и съдържанието на първата сесия имаше по-скоро протоколен характер. Изненади можеха да се търсят единствено в тънките нюанси, като например определеното нежелание изпълнителната власт да се обвързва с едностранни ориентации (било pro, било contra НАТО, но с все по-осезаемата нагласа pro), по-голямата предпазливост на Димитър Павлов по отношение на реалните възможности България да бъде приета в близко бъдеще в организацията или маркирането на възможни примерни критерии за подобно членство от страна на Станимир Александров. Ако имаше нещо на границата на сензацията при първия, това бе директно заявената идея (а възможно - и настояване от страна на правителството) приемането на България в НАТО да бъде сложен, продължителен, но и "двустранен процес, който не може да приключи с едностранни действия на България". Вторият като че ли максимално оползотвори предоставените му минути от гледна точка на собственото си ведомство - думите му бяха адресирани по-скоро към чуждестранните присъстващи в залата.



Политиците

Разговорите на втората сесия само привидно бяха за атлантическите ценности, за НАТО, за евентуалния политически консенсус по въпроса. По повод ценностите и по повод НАТО се водеше традиционен политически спор, в който опозицията се опитваше да набира точки, критикувайки управляващата партия, а тя от своя страна се опитваше да се държи като управляваща, призовавайки към диспут по същество. Нюанси имаше и тук - в зависимост от степента на компетентност (т.нар. камбанария) на изказващите се и нивото на информираност. Г-жа Леа Коен в качеството си на посланик в Белгия и представител в НАТО разказа достъпно и в общи черти що е НАТО, като изведе в ранг на своеобразна аксиома презумпцията, че между демократични стрини конфликти нямало. Поради което и един от основните критерии за членство било наличието на демократична култура. Макар че и двете тези са спорни, сами по себе си те са израз на вече утвърждаваща се (или съзнателно налагана) митология по отношение на членството ни в НАТО. Друг елемент от тази митология е ползата, която страната ни би имала от него - "и икономика, и нови технологии, и реформа на структури, и реформа на комуникации, и много, много други неща". А ако някой беше попитал защо не посегнем направо към тези благини, отговорът беше даден в аванс: понеже управляващата партия не е заявила ясно и категорично, че потвърждава курса към членство в НАТО, приет от законодателната ни власт с решението на Народното събрание от есента на 1993 г. и споделян от последвалите правителства.

Сюжетът "БСП и нейната неопределена позиция" бе развит от председателя на НКС на СДС Иван Костов, който направо заяви, че било естествено от него да се очаква да излезе с анализ на позицията на управляващото мнозинство, представена в лекцията пред Атлантическия клуб от Жан Виденов. И такъв анализ не само бе представен, но и бе повторен (учудващо внятно) по време на третата сесия от Филип Димитров, когато той директно засегна темата на конференцията с тезата си, че няма и не може да има "ценностен неутралитет". Общият патос обаче бе, че БСП не говори за членство, а за мъгляво "сближаване", че е недопустимо членството да се обвързва с условия от типа "да не е в ущърб на интересите на други държави" и че изобщо не бива да се поставят никакви условия за присъединяването ни към пакта. Карикатурен апотеоз на тази всеотдайност бе репликата на президента на Атлантическия клуб Соломон Паси, според когото не бивало предварително да издигаме никакви искания, че трябвало направо да влезем, а после "да си показваме рогата и да поставяме условия".

Всъщност този патос бе адресиран към Филип Боков, заявен като зам.-председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, но разкрит като представител на БСП. Той напразно се опитваше да призове към същностна дискусия - по проблемите пред евентуално членство, по цената, която трябва неизбежно да се плати за него. Опита се определено и да провокира такава, задавайки конкретни, макар и отчасти хипотетични въпроси. Срещу коя страна биха били насочени гаранциите за сигурност? Какво означава всъщност членство в НАТО? Допуска ли то разполагане на чужди войски на българска територия? Ами евентуално на ядрено оръжие? И колко ще струва цялото удоволствие?

Експертите

Всички тези въпроси останаха или без отговор, или получиха традиционен и познат "отпор". До същностна дискусия се стигна едва на третата сесия, където участието на експерти преобладаваше. Бяха представени данни от проучвания на общественото мнение, според които подкрепата за идеята за членство съвсем не е толкова еднозначна, и то главно поради факта, че простосмъртните български граждани не са напълно наясно какво всъщност означава НАТО, какво ще се промени с присъединяването на България към организацията и какви ще бъдат последиците за него лично и за страната му. На тази сесия най-сетне бе подчертана фундаменталната разлика между "организация за колективна отбрана" (което НАТО е) и "организация за колективна сигурност" (което НАТО не е); бе подчертано в прав текст, че едно са желанията ни, а друго желанията на отсрещната страда и че вторите, а не първите са решаващи при евентуалното ни приемане в НАТО; бе споменато, че съществува реална алтернатива на членство - България просто да не бъде приета в НАТО и да остане в "зоната на здрача", понеже след евентуална първа вълна на приемане втора просто няма да има. По елементарната причина, че първото (и единствено) разширяване на пакта ще даде начало на ново разделяне на Европа.

Сензацийка обаче все пак имаше - тя бе предоставена от г-жа Елена Поптодорова в качеството й на член на Комисията по външна политика на Народното събрание. Определено отегчена от непрекъснатото нищене на "цървула" за нежеланието на БСП да заеме ясно становище по членството и отговаряйки на масовото очакване от "заклинателни декларации", тя започна изказването си именно с такава: "Да, аз съм за членство в НАТО; да, моята партия е за членство в НАТО; да, моето правителство е за членство в НАТО; да, моят президент е за членство в НАТО; да, моят парламент е за членство в НАТО!" Конференцията като цяло не доведе до сериозен дебат - той бе жертван в името на консенсуса по най-общи въпроси, а именно да бъде ли България член на НАТО или не. Да, да бъде, казаха всички участници, макар и на напълно различни (направо несъвместими) езици, което превръщаше диалога им в успоредни монолози. Какво означава това, как да се постигне, ако изобщо е възможно, са все" още открити въпроси. Което отлага сензациите за в бъдеще. Поне до следващата лекция на президента Желев пред Атлантическия клуб.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Нова оставка заради "Апартаментгейт", Apple влиза в стрийминг услугите Вечерни новини: Нова оставка заради "Апартаментгейт", Apple влиза в стрийминг услугите

И още: Социалните мрежи ще плащат на медии и ще филтрират съдържание с авторски права; Утре ЕП решава бъдещето на транспортните фирми

26 мар 2019, 774 прочитания

Как пропадна източноевропейският заговор срещу пакета "Мобилност" Как пропадна източноевропейският заговор срещу пакета "Мобилност"

Летището във Франкфурт и управляващите в Румъния спряха плана за проваляне на гласуването за новите правила за транспорта

26 мар 2019, 915 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Напрежението в парламентарната група на бизнесблока спадна

Д-р Орлин Драганов, депутат от БББ, пред в. Капитал

Апартаментите на ГЕРБ: самозабравяне по високите етажи на властта

Ниската цена, на която Цветанов, Цачева и Рашидов са си купили апартаменти от "Артекс", заедно с услугите, които фирмата е получавала от държавата, създават усещане за корупция

Даваш Airbnb - минаваш по ДДС

Собствениците на имоти в платформите за отдаване по наем трябва да се регистрират и да внасят данъка в бюджета

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и седмицата

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нова оставка заради "Апартаментгейт", Apple влиза в стрийминга на видео

Емисия

DAILY @7PM // 26.03.2019 Прочетете