"Топенержи" е истинската причина за уволнението на Шервашидзе

Никита Шервашидзе

Уволнението на шефа на Комитета по енергетика Никита Шервашидзе и оспорваната легитимност на българо-руското газово дружество "Топенержи" не случайно бяха двете най-дискутирани теми през изминалата седмица. Енергийният бос бе отстранен от поста си по бързата процедура късно в понеделник на закрито заседание на Министерския съвет. Официално обявеният мотив за решението на кабинета е неприкритата подкрепа на цесионния договор между структури на Мултигруп и Булгаргаз. Въпреки мерките, които отделните ведомства предприеха за събиране на вземанията, и факта, че със Закона за бюджета те бяха определени като държавни, Никита Шервашидзе открито подкрепи икономически интереси, различни от тези на държавата, е мнението на министрите. Твърди се, че това е дало основание на правителството за решенията в понеделник. Те включват и постановление, което според близки до кабинета среди решавало окончателно проблема е цесионния договор. Крайното впечатление обаче е, че единствено категоричното нещо е освобождаването на Никита Шервашидзе, при което цесионният договор се използва само като параван.

Никита Шервашидзе е една от най-спорните и противоречиви фигури в енергетиката през последните години. Не може да се отрече, че в периодите на властване той не само демонстрираше новаторски подход, и твърдост, но и на практика ги прилагаше в управлението на енергийния сектор. В същото време не без основание се смята, че Шервашидзе играе възлова роля в така нареченото ядрено лоби. В големия бизнес с доставките на ядрено гориво и търговията с електроенергия печалбите и комисионите са огромни. В края на миналата година името му нашумя около все още неизяснения инцидент край Истанбул, когато бяха убити четирима българи. Това стана причина служебното правителство да го отстрани от поста с евфемистичното обяснение за морална отговорност. Както стана ясно обаче, истинската причина била настойчивостта на енергийния шеф да вдига цените на тока и подкрепата му за цесионния договор. Шест месеца след това той отново е отстранен поради същите причини. На извънредното си заседание на 29 май кабинетът прие постановление за изпълнение на държавния бюджет за 1995 г. В неговите членове 35, 36 и 37 се определят условията за конкретното изпълнение на параграф 17 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет. В него се третират неплатените в срок задължения от фирмите - клиенти на Булгаргаз и НЕК, за доставени количества природен газ и еленергия и на Напоителни системи за мелиоративни такси. Като се постановява, че тези вземания се събират принудително по реда на Закона за събиране на държавните вземания. За да осигури изпълнението на Закона за бюджета и постановлението за неговото изпълнение, МС задължи ръководствата на Булгаргаз и НЕК да издадат изпълнителни листове за събиране на своите вземания.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Като се проследят събитията през последната година, обаче е трудно да се повярва, че именно подкрепата на прословутия цесионен договор между Мултигруп и Булгаргаз изяде главата на бившия вече енергиен шеф. Той винаги е демонстрирал позитивното си отношение към този договор и не отрече собствения си принос за сключването и влизането му в действие въпреки стопирането му от двете предишни правителства - на Беров и служебното. Както и откровеното протежиране на Мултигруп. Достатъчно е да се припомни опитът му да включи фирми от групировката в набързо скалъпената Национална газова компания, която по негово предложение трябваше да стане партньор в смесеното българо-руско газово дружество. Както и фактът, че именно Шервашидзе с почти брутална настойчивост успя да прибере под шапката си Булгаргаз, която преди това беше към индустриалното ведомство. Известен е и скандалът около подготвеното от него междуправителствено споразумение за създаване на газовото дружество, по което и досега има спорни моменти. Въпреки прозрачността на действията и пристрастията, включително и по въпроса с цесията, Шервашидзе обаче бе възстановен на поста от правителството на Жан Виденов. Дори само този факт поставя под съмнение официално лансираната от кабинета версия за неочакваното му и подозрително спешно отстраняване.

След първоначалната изненада дойде и анализът на ситуацията. А той недвусмислено подсказваше, че истината трябва да се търси в контекста на вътрешнопартийните и кабинетни борби за политическо и икономическо надмощие. Конфликтът Виденов - Луканов не е тайна, но напоследък стана ясно, че Луканов има шансове да се окаже по-перспективният играч. Той умело продуцира свой личен сценарий, като в центъра се оказа смесената газова компания. Не Луканов като шеф на "Топенержи" обаче се оказа големия проблем, а прикриван доскоро грандиозен гаф на енергийния бос Никита Шервашидзе.

На 17 май, непосредствено преди визитата на Черномирдин, на "Дондуков" 1 става известно писмо на Никита Шервашидзе до шефа на Булгаргаз, с което се разрешава държавната фирма да води преговори и да участва в смесеното българо-руско газово дружество с капитал до 500 млн. лв. Основната интрига обаче е в подготвения проектодоговор, според който на Булгаргаз е отредена 1/6 от капитала на "Топенержи", вместо предвидените 50%. Още 1/6 се дава на фирмите на Мултигруп "Овергаз" и "Минстрой майнинг". С това на практика се нарушава схемата, определена е междуправителственото споразумение, според която двете страни трябва да участват в дружеството с равни дялове по 50%. Да не говорим, че до този момент от българска страна винаги е подчертавано, че партньор в дружеството може да бъде само държавната Булгаргаз. Реакцията на правителството е светкавична - на закрито заседание след бурни дебати е париран опитът да се променят акционерите и като такъв остава само държавната Булгаргаз. Това станало късно вечерта, броени часове преди идването на Виктор Черномирдин. Реакцията на пристигналия преди това шеф на "Газпром" Рем Вяхирев била еднозначна и изключително бурна. Совалката между Министерския съвет, хотел "Шератън" и руското посолство не дала особени резултати. Руснаците натискали българското участие да бъде под 50 на сто и в дружеството да влезе една българска частна групировка. Едва ли е необходимо да се уточнява коя. Рем Вяхирев размахвал пръст, че ако не изпълнят ултиматума, Черномирдин няма да дойде. Известно е какво би представлявало това за не особено високия рейтинг на Виденов.



В крайна сметка нещата се решили на среща между Жан Виденов и Вяхирев. Какво са си говорили българският премиер и босът на газовата индустрия едва ли някога ще стане известно. Важното е, че Черномирдин дойде, въпреки че първоначалната схема за дружеството 50:50 не бе променена.

В устава на дружеството и подписания договор обаче са заложени няколко капана, които в бъдеще могат да поставят под въпрос възможностите на държавата да запази контрола си върху газта. В договора между Булгаргаз и "Газпром" - т. 3.4 ал.2 е записано: "Ако един от учредителите не приема участие в увеличаването на уставния капитал на дружеството пропорционално на първоначалния си дял, другият учредител има право да избере трето лице, на което в съответствие с българското законодателство да се предложат неплатените акции, при условие съхраняване на паритета в уставния капитал между руските и българските акционери. Т.е. ако "Топенержи" реши да увеличи капитала си и българската държава се забави или не може да внесе исканата сума, "Газпром" може да посочи българска фирма, без значение дали ще е Мултигруп, "Трон" или друга, която да купи дела, който Булгаргаз не може да плати. А в устава на дружеството се казва, че "до изтичането на 5 години, считано от датата на възникване на дружеството, надзорният съвет има право да увеличи капитала до размера от 500 млн. лв. чрез издаване на нови акции.

Ето затова си отиде Никита Шервашидзе. Въпреки че загуби председателския пост, той обаче остава в управлението на "Топенержи", в което е включен като физическо лице. Да му мисли държавата как ще се справя занапред е отворените от него вратички за натиск от "големия брат", който, както излиза, отдавна е скъсал с алтруизма.