С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 юни 1995, 14:31, 3237 прочитания

"Банковата система като цяло не може да бъде приватизирана"

Експозе на Венцислав Антонов, зам.-председател на съвета на директорите на Булбанк, пред участниците в Седмата банкова среща, проведена през миналата седмица в Шумен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

[Капитал]
Темата на моето експозе не е ясна, но темата на тази среща е за приватизацията на банковата система. И понеже съм известен е това, че даже когато говоря конструктивно, звуча деструктивно, аз предварително се извинявам, ако някой се усети засегнат.

Колеги, приватизацията на банковата система като теза е съвършено безсмислена и според мен е ясно, че това, че са ни събрали тук да я обсъждаме, означава в каква степен не се разбираме... Какво имам предвид? Даже по официални данни на Народна банка загубите на банковата система за 1994 г. са около 8 млрд. лв., търговските банки вероятно ще ги оценят над 20 млрд. Капиталът на банковата система е доста по-малко и от едното, и от другото число, което означава, че банковата система като цяло не може да бъде приватизирана, т.е. на този, който купува, трябва да му се дават пари, а не да се взимат от него пари.


Най-простият начин да видите това е да гледате на приватизацията като приватизация на БКК. Когато започна атаката срещу "Биохим", вие си спомняте, че възникна казусът с юридическата състоятелност на БКК като холдинг. Вие купувате холдинга и владеете цялата финансово-кредитна система на България. Това беше най-чистото решение за превземане на България отвън, а не отвътре. Независимо дали това стана или не, въпросът е, че тази схема съществува, тя е напълно реална и може да се направи и сега, т.е, могат да се продават филии от цялата финансово-кредитна система в съответна пропорция, което е участието на БКК в банките. Това обаче е безсмислено да се направи, тъй като БКК като цяло има задължение към банковата система и нейните активи са по-малко от пасивите.

На въпроса за безсмислието на приватизацията на банковата система може да се погледне и по друг начин. Приватизира се нещо, което има определена ценност, а банките като цяло не притежават такава положителна ценност. Сега има няколко банки, които притежават подобна положителна ценност - примерно Булбанк е една от тях. Тя може да се продаде, но на нас ни беше казано да не мислим за това. Въпреки че ние продължаваме да мислим, тайно. Не го пишем, не сме сложили в БКК нашия проект за приватизация, но ние реално можем да се продадем за няколко стотин милиона долара на външни инвеститори, на вътрешни инвеститори и този доход реално може да влезе в БКК и оттам в хазната. Защо това не ни се разрешава? По много простата причина - целта на занятието е не да влезе доход в държавата, а да излезе доход от държавата, целта на приватизацията на банковата система е по някакъв начин да се социализират, да се обобществят и се разпределят загубите на банковата система.

Вие знаете, че приватизацията стана модерна дума на времето, защото, когато се прави капитализъм, трябва да има частна собственост и всичко останало.



Как обаче протекоха реално процесите в Източна Европа. Преди време, обсъждайки въпроса с реалния сектор в Агенцията за икономическо програмиране и развитие, ние стигнахме до това, което може да се нарече схемата на "външното храносмилане". Значи знаете, че паяците (или във всеки случай някои видове паяци) нямат развит храносмилателен тракт, за да могат да ходят по паяжините, да бъдат по-леки, те нямат стомахчета, така да се каже. Те пробиват обвивката на тези насекоми, които искат да хапнат, и ги смилат външно - пускат малко киселина, която разяжда вътрешността на насекомото, след което паякът ги всмуква. Той реално атакува обекта, чиито вътрешности иска да приватизира по начин, който минимизира енергийния разход на паяка. Значи схемата на това "външно храносмилане" реално работи в цяла Източна Европа вече шеста година. Това е схемата, на която ние още в агенцията казвахме input-output приватизация. Значи приватизират се потоците на входа и на изхода, при което загубите остават вътре и тези загуби фактически, доколкото обектът е държавен, се носят от държавата и от свързаните е нея държавни и парадържавни структури.

Какво става в банковата система? Същата тая схема работи в цяла Източна Европа, в това число и в България. В банковата система приватизацията по схемата на "външното храносмилане" е следната - тук ролята на централната банка е ключова. Става дума за следното - аз като банка давам кредит на една частна конструкция и се рефинансирам през централната банка. Ресурсът, с който аз позволявам на системата на "външното храносмилане" да функционира, идва от всички нас, идва от ресурса, който се дава от централната банка. Без БНБ в ролята на рефинансираща институция за цялата банкова система този процес не работи.

За последните три или четири години резултатите от тази "приватизация" са следните: През 1991 г. ние започнахме е това, че банковата система вероятно реално е декапитализирана. За последните четири години тя още повече се декапитализира и ще се декапитализира още повече. Мащабите на процеса на тази допълнителна декапитализация са мащабите, в които функционира процесът на приватизация на входа и на изхода на банковата система.

Има три обстоятелства, свързани с централната банка, които правят този процес възможен. Първото обстоятелство е смесването на управлението на валутния резерв на България със сметките на БНБ. Другият елемент е смесването на ДФРР с управлението на валутния резерв и сметките на БНБ. Третият елемент е, че БНБ, откакто беше създадена с новия закон, е съвършено безконтролна и неподотчетна на никого в тази страна.

Каква е ролята на търговските банки в целия този процес? В момента те функционират като пощенски кутии и в този смисъл и само в този смисъл това, което вчера колегата от "Хърсев и ко." каза за аксесоарите, е приложимо. В момента ние фигурираме в някакво доста неясно качество. Казвам всичко това, защото считам, че сега е моментът не да обсъждаме доста безсмисления въпрос за приватизацията на банковата система, а да обсъдим въпроса как можем реално да реорганизираме системата на функциониране на властите във финансово-кредитната сфера по начин, който ще позволи на България и на нас като търговски банки да вършим своята работа по такъв начин, че да не ни е срам от това.

Аз предполагам, че има смисъл Асоциацията на търговските банки да придобие един друг статут, една по-стегната структура и едно по-ясно, по-конкретно определено взаимодействие с това, което се нарича висши ешелони на властта.

Становищата на българските търговски банки, колеги, трябва да бъдат определящи за това, което ще се прави в българската банкова система. За мен не е очевиден тезисът, който прозвуча в изказването на Красимир Ангарски, че приватизацията на банковата система - както и много други въпроси - бил политически. Просто когато някой в България нарече нещо политически въпрос, той казва, че това е нещо, за което няма смисъл да се мисли, защото то все едно няма да се реши. А ако се реши, ще се реши лошо...

А ние като изпълнителни функционери в банковата система сме задължени пред своите депозитори, пред това население, което живее в България, да управляваме парите по начин и в система на взаимодействие с властите, който запазва, а не разпилява тази пари. В противен случай ние просто хипертрофираме онази обща пирамидална структура, каквато представлява всяка една хартиена парично-кредитна система.

Затова предлагам сериозно да обсъдим и на следващото заседание, на асоциацията да излезем с пакет от доста конкретни предложения, с които не ние ще питаме правителството и парламента какви те ни виждат. Защото те са политици, а ние сме тези, които разбират за какво става дума в сферата, в която работим. Като ние ще им предложим конкретни неща и ще ги убедим в това, което действително е полезно за функционирането на тази финансово-кредитна система.

Хърсев го казваше преди години, макар и не толкова сериозно, че през 20-те и 30-те години сериозни банкери със съдействието и на други сили са искали да направят Народна банка акционерно дружество. Това пък е същата причина, поради която сега се говори за консолидация на частни с държавни банки, приватизация на държавни банки и т.н. Смисълът е не, че там има някаква ценност, смисълът е, че там има една продухана тръба, по която ресурсът, т.е. парите на населението, което живее в България, изчезват.

Ние започнахме с известно количество банки, сведохме ги до 11, сега почти всички са практически фалирали. Същевременно съществуват няколко десетки частни банки, които имат малко капитал, малко бизнес. Те за какво са?! Това е въпрос към Народна банка... Те защо получиха лицензи, питам... Това е пак въпрос към Народна банка... Ето това е смисленият въпрос - защо трябва да се говори за приватизация на банковата система, след като имаме достатъчно много частни банки. Това, което сега остава да се направи, е малкото реални смислени активи на държавните банки да отидат в сега съществуващите частни банки. И това може да стане много лесно, без да е нужно да се говори за продажбата на акции и да се създават директивни пазарни механизми. Това може да стане много по-лесно и много по-бързо, защото това е целта на занятието. Приватизацията на банковата система в този смисъл е завършила...

По въпроса за дълговете. Румен Аврамов още вчера го каза, и то в един добър контекст. В България всички неща, всички положителни и отрицателни неща са идвали отвън е много натиск. Бонбончето, което стои срещу този натиск, винаги е някакъв кредит, заем - нещо, което се превръща в дълг и после трябва да се изплаща. Митологията за златното десетилетие 1902-1912 е същата, подкрепена с четири големи заема, които ние практически сме плащали до 60-те години.

В момента в България се извършва натрупването на значително количество дълг и проектите, доколкото разбирам, са за още по-мащабно задлъжняване. Значи това ще бъде следващата вълна, която ще трябва да се решава след известно количество години при неизвестно обаче какви обстоятелства. Въпросът за външните дългове на България е тясно свързан с въпроса за финансово-кредитната система и начина, по който тя е организирана. През последните 120 години в България тя функционира по начин, по който дълговете се взимат от държавата и се изплащат от БНБ, т.е. това е начинът, по който явно от една или неявно от друга страна населението плаща задълженията на държавата.

Аз считам, че има сериозни възможности до края на тази година да се обсъди въпросът за структурирането на търговските банки чрез тяхното консолидиране и е подкрепата на бюджета по начин, който да позволи на външните пазари да излиза не българската държава, а консорциум от големи български банки е подкрепата на държавата. Това е доста по-смислен начин на задлъжняване и доста по-смислен начин за разрешаване на възникващите проблеми при натрупването на външна задлъжнялост. Иначе ние просто ще циклим в тази фаза на натрупване на дългове, фаза на мораториум, фаза на мъчително разсрочване и т.н.

Има един дълбок порок в българската кредитна система, който има пряко отношение към въпроса смислено ли е разделението на частни и държавни банки. Поне от това, което ви казах дотук, трябва да ви е станало ясно, че няма никакво значение за всички практически цели дали една банка е частна или държавна, доколкото зад нея стои рефинансирането на БНБ. Това, което е свързано с политиката на централната банка в тази област, е опорочено още в момента на нейното създаване като търговска банка. БНБ е създадена като търговска банка, тя и сега продължава да бъде търговска банка, освен това, че е и емисионна. БНБ обаче трябва да престане да бъде търговска банка и това е ключово, ако ние искаме да рационализираме и да направим по-неуязвима за всякакви външни или вътрешни сътресения нашата финансово-кредитна система. БНБ трябва да престане да съчетава функциите на търговска и емисионна банка, част от което впрочем означава, че БНБ трябва да приключи с това мащабно рефинансиране и че тя ще рефинансира само по изключение търговските банки. Те ще организират пазара така, както намерят за добре, ще се рефинансират една друга така, както намерят за добре, и при такива условия, каквито намерят за добре. И те ще финансират държавата при тези условия, които пазарът определя за всеки един момент.

Това е много по-смислена организация за работа, много по-смислена организация от гледище на защитата на националните интереси и много по-смислена и от гледище на функционирането на търговските банки като цяло. В момента всяко разумно предложение, което излиза от бедстващите банки, имам предвид Стопанска банка и Минералбанк, буквално им стои в гърлото, защото те знаят, че утре пак ще отидат в БНБ, за да вземат пари, за да обслужват своите клиенти. Ето това е безсмислието на сегашната ситуация.

Затова бих преформулирал едно предложение, което направих преди година-две. БНБ би могла да стане управление в Министерството на финансите, но по-смислено е управление към Министерството на финансите да стане банковият надзор, а БНБ да бъде преформатирана по начин, който да й остави само емисионната функция и да подчини управлението на валутния резерв на страната на точни и ясни правила, като отнеме правото на БНБ да извършва всякакви търговски банкови операции. Централната банка трябва да се преформатира по начин, който да позволи на търговските банки да извършват всички тези дейности, които така или иначе в момента извършва БНБ.

Асоциацията на търговските

банки ще се преформатира по начин, който ще дава право на повече гласове на тези, които имат повече пари и управляват повече пари. АТБ, колеги, трябва да престане на бъде пионерско-комсомолско сборище, на което полупияни пишман-банкери си правят каквото си искат. Това и нещо повече, ако на следващо събрание стане, ще бъде срам и позор за всички, които стоим тук, говорим си и слушаме може би глупости, може би смислени неща. Но това трябва да престане! Или ние сме банкери и носим отговорност за нашите клиенти, за нашите служители, носим отговорност за финансово-кредитната система на тази страна, или някой ни е заврял в пионерската стая и ни държи там. Едното от двете е, не може и двете да са верни обаче. Просто трябва да се организираме по начин, по който да защищаваме нашите интереси, защото нашите интереси са това, което са интересите на финансово-кредитната система на България.

И когато някой ми говори за приватизация на загуби, аз искам да видя този честен частник, който ще дойде и ще глътне загуби и ще плати за това. Няма такъв частник, няма по-безсмислена тема от приватизацията на една губеща финансово-кредитна система. Това всъщност, което искат да приватизират, защото никой няма да им даде да купят Народна банка, е да приватизират парите на населението, реалния доход, създаван в България чрез ресурса на БНБ.

Има още търговски банки, които могат да се продадат, и това е въпрос на национален интерес. По отношение на Булбанк ние предложихме на две правителства - на Беров и на Виденов, да ни включат в масовата приватизация. Нека да дадат на българския народ нещо, което действително струва пари. Те мълчат. Ако искат, да ни продадат на европейски, на американски банки - те мълчат. Между другото това мълчание седи в онова простичко, грубо байганьовско желание да дойдат и да приберат торбата с паретата и да похапнат и те малко за известно време, докато са на власт. Те не искат 500 млн. долара сега и да управляват още 500 млн. Те искат да вземат 500-те милиона и да ги изядат. Това е маргиналността, на българското мислене, за което вчера Румен Аврамов много добре говори в исторически план. Докато ние продължаваме да мислим по този начин, ние ще продължаваме да бъдем маргинали във всяко едно отношение и да се забавляваме с примера на Полша, Унгария, Чехия и не знам още кои страни. Техният опит е ирелевантен за нас. Ние не сме Чехия, Полша, Унгария и това на вас и преди, и сега ви беше ясно.

Взаимоотношенията между частни и държавни банки. Глупаво е да се мисли, че имаме някакви противоречия по съществото на нещата. Държавните и частните банки имат един общ интерес, разбирането на който е въпрос на професионална квалификация от страна на частните банкери. Вярно, ние сме конкуренти за парите на населението, изтичащи през БНБ, но при една система, основана на конкурентни начала между самите търговски банки, без посредничеството на емисионния институт, такива противоречия няма. Дайте да не се заблуждаваме, че има някакво значение дали банката е частна или държавна, ако тя е добра банка.

Аз искам да завърша с един малко по-абстрактен въпрос. Бяха дадени лицензи на няколко гръцки банки. Аз мисля, че затова ръководството на Народна банка трябва да влезе колективно в затвора още сега. Няма страна в света, която предоставя пълни лицензи за банкиране на съседни страни. Политиката на централната банка, която предоставя лицензи на гръцки банки, е заплаха за националната сигурност, много по-голяма от "дребните" спорове между принципните врагове от типа на БСП и СДС за влизането ни в НАТО. Преди няколко години имаше един съвет за национална сигурност, в който се обсъждаха едни въпроси. На генералитета му беше казано следното нещо - от това как ще се формира финансово-кредитната система на България в много по-голяма степен ще зависи националната ни сигурност, отколкото от вашите джепанета (боеприпаси, муниции - б.ред.). Има ли джепане, което може да изтегли 10 млрд. долара от България и те да сублимират в празното пространство. Има ли армия, която може да дойде и да ви го вземе това нещо е някакви средства. Това обаче може да го направят няколко търговски банки в сътрудничество с централната банка. При тотално противоречивата и непоследователна политика за лицензиране на чужди банки това може да стане. И аз пак казвам - въпросът за преструктурирането на финансово-кредитната ни система с ограничаване дейността и правомощията на БНБ до емисията и до управлението на валутния резерв, съобразно строго фиксирани правила, принципи и критерии, с даване на пълен приоритет на търговските банки като организиращо, централно ядро в тази финансова система в крайна сметка е въпрос за националната сигурност на България.

Другият въпрос, който централната банка никога няма да реши, а търговските банки са в състояние да разрешат, е въпросът за последствията от разпадането на руската империя, на които ние гледаме само от негативната им страна. Съвършено ясно е, че Русия е на прага на гражданска война. Тази гражданска война, ако избухне, оттам ще излязат милиарди долари, а къде ще отидат е част от въпроса за оцеляването на финансово-кредитната ни система и ще зависи от това дали сме правилно структурирани и позиционирани. Съвършено ясно е, че по отношение на главните процеси, които се развиват в света, ние сме крайно маргинализирани, не сме наясно с тях и не си даваме сметка за това, което има да става. Въпросът не е дали да си доставяме руски или западни образци оръжие, а да преструктурираме нашата финансово-кредитна система по начин, който ще ни позволи без оръжие да контролираме много пари и да се ползваме от плодовете на управлението на тази пари.

Ние реално не сме в състояние да водим война на нито един фронт, ние нямаме армия и нямаме държава. На последното аз искам особено да обърна вашето внимание. Скъпи колеги, българската държава се разпадна, тя се оказва и създадена не тогава, когато ни учеха, че това е станало. Но някои неща остават, финансово-кредитната система трябва да остане и аз днес слагам особен акцент именно на това, че при сегашната си структура тя не може да просъществува. Тя трябва да се преструктурира, за да оцелее. Аз сериозно ви призовавам да се замислим конструктивно за това пред правителството, парламента и с помощта на БКК с общи усилия да създадем такава схема за реформа за финансово-кредитната ни система, в която реалните приоритети на първо място ще бъдат гарантиране на националната сигурност чрез устойчивостта на финансово-кредитната система, запазване интегритета на нацията дори при евентуална опасност от разпадане на нейната държавност.

Цялата история на българската финансово-кредитна система, както Румен Аврамов ви показа, е базирана на това - аз ставам политик, аз правя пари, аз ставам богат човек, после си отивам... Това не е схема, която може в реални условия да осигури горните приоритети. Колкото и да е привлекателна, защото тя отговаря на битовия характер на съзнанието на българина, трябва да се разбере, че това повече не може да функционира.

Ние не можем да продължаваме да се крепим на правителства, които в България винаги са били неустойчиви, освен когато не са идвали на власт с помощта на Кимон Георгиев. Това са най-крехките неща в нашата система и ние трябва да се преструктурираме, за да можем действително да оцелеем в това, което идва.

Идва една тотална смяна на цялата основа на международната финансова система. Кой от вас мисли какво ще стане утре, когато доларът престане да бъде универсалната резервна валута?! Мисли ли някой за това?! Представете си по какъв елементарен начин може да се преструктурира глобалният ред само чрез подмяна на централната резервна валута в световните финанси. Една колегия, съставена от големи държавни и частни банки, би могла не просто да размишлява философски, както аз сега се опитвам да ви нахвърлям нещата ангро, а много конкретно, много професионално, със срокове и отговорности да постави и да реши някои задачи, които биха ни подготвили по-добре да отразим тези удари.

И да завърша с това - всичко, което ви казвам, може и да не го направим... Този процес е като процеса, който описва редуването на цвета на рулетката в казиното й който е с много дълга памет. Същият е процесът на пълненето и празненето на реката Нил или на язовир Искър. Разказвателно тези процеси се характеризират с това, че нещо, случило се толкова отдавна, че никой не си спомня точно кога, има много сериозно материално влияние върху това, което става сега. Разбира се, друг начин да се каже същото е, че тези процеси в многомерно време протичат едновременно.

Благодаря за вниманието.

Бел.ред. Експозето се публикува със съкращения.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов

И още: Масови стачки във Франция заради пенсионната реформа на Макрон, още по-строг воден режим в Перник

8 дек 2019, 500 прочитания

Снимка на деня Снимка на деня

Водопадът Виктория почти пресъхна след най-тежката суша от 100 години насам

8 дек 2019, 333 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
"Туристспорт холдинг" увеличи капитала си на 10 млн. лв.

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10