България трябва да избягва краткосрочните инвестиции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България трябва да избягва краткосрочните инвестиции

България трябва да избягва краткосрочните инвестиции

Доларът постепенно запада като резервна валута, твърди шефът на BIS

993 прочитания

"Задачата за страни като България е да осигурят стабилни парични и фискални политики, валутен курс, който да отговаря на подходящ платежен баланс. Също така да избягват прекомерната зависимост от краткосрочни капитали, които са доста гъвкави и могат бързо да се изтеглят от страната", казва Андрю Крокет генерален директор на Банката за международни разплащания (БМР), или (BIS) базирана в Базел, Швейцария. Това е банката на централните банки - координира паричната политика и златния стандарт. България е член на БМР с 1.7% от капитала й.

Г-н Крокет бе на посещение в България, за да се запознае с икономическото и финансовата й състояние. Банкерът говори пред журналисти за поуките от мексиканската криза и стратегиите при сегашните големи колебания на световните валути.

Г-н Крокет обясни, че краткосрочните финансови капитали могат да са доста опасни, както показа кризата в Мексико. "Преди всичко страната допусна голям дефицит в платежния си баланс. Това се получи, тъй като страната прие твърде много краткосрочни капитали, които повишиха много курса на местната валута (песото)." По-скъпата местна валута обикновено удря върху експорта и оттук води до отрицателен платежен баланс. Освен това в мексиканския случай бурното навлизане на чужди инвестиции не е било съпроводено с увеличаване на вътрешните инвестиции, което е минирало реформата.

Всичко това, събрано с политическите сътресения в страната - убийството на високопоставен политик и минивъстанието в една от областите на Мексико, доведе до рязък спад на доверието в страната, до изтичане на чуждите инвестиции, до обезценяване на валутата, до спад на курса на акциите и на цените на външния дълг на страната. Впоследствие кризата се усети по всички финансови пазари, включително и цената на българския външен дълг.

Вероятно на опита на Мексико и на съветите на BIS са реагирали и в БНБ, тъй като вече подготвят документ, които ще ограничи правата на валутните депозити на чужденци да се смятат за "чужди инвестиции". Основното притеснение е, че много валута идва у нас и се обръща в левове краткосрочно, за да печели от по-високите лихви. Но все пак според шефа на BIS не трябва да се ограничават реформите, тъй като те водят до ефективност и конкуренция.

Другият съвет, който г-н Крокет отправи към България, е да провежда разумна и предвидлива политика в управлението на валутите си резерви. Трудно е да се предвиди коя валута ще поскъпне и коя ще поевтинее. Затова централните банки е необходимо да поддържат смесен портфейл от валути като резерв, съобразен с техните предстоящи плащания и нужди." Той добави, че за много европейски страни са по-важни евровалутите и особено германската марка. "Ние станахме свидетели на диверсификация на валутните резерви на централните банки. Доларът, който бе традиционната резервна валута, вече съставлява едва 60% от резервите, а допреди няколко години той бе 75-80% от тях", каза г-н Крокет.

Тази теза бе споделена преди време и от Титмайер, председателя на Бундесбанк - централната банка на Германия, който изказа опасението, че с отслабването на курса на долара на световните пазари страни като Германия ще се натоварят повече, тъй като техните валути ще имат все по-голяма роля на резерви. Резервите на централните банки се оценяват на еквивалент на около 1.5 трилиона долара. Аналитиците пък предвиждат, че съвсем скоро инвеститори-те ще свикнат с евтиния долар и ще казват, че щатската валута е болна, когато пада до 1.20 марки, или твърде стъпка при нива 1.50 марки. За сравнение доларът бе 1.75 марки през януари 1994 г. и оттогава само поевтинява.

В крайна сметка управителят на БНБ проф. Тодор Вълчев, съобщи, че са водени разговори с г-н Крокет за възможността България да получи краткосрочен заем от BIS срещу залог на злато или валутен депозит при нея. Засега нямаме нужда от такъв кредит, но догодина може да се наложи, каза проф. Вълчев.

"Задачата за страни като България е да осигурят стабилни парични и фискални политики, валутен курс, който да отговаря на подходящ платежен баланс. Също така да избягват прекомерната зависимост от краткосрочни капитали, които са доста гъвкави и могат бързо да се изтеглят от страната", казва Андрю Крокет генерален директор на Банката за международни разплащания (БМР), или (BIS) базирана в Базел, Швейцария. Това е банката на централните банки - координира паричната политика и златния стандарт. България е член на БМР с 1.7% от капитала й.

Г-н Крокет бе на посещение в България, за да се запознае с икономическото и финансовата й състояние. Банкерът говори пред журналисти за поуките от мексиканската криза и стратегиите при сегашните големи колебания на световните валути.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK