БНБ замисля ново сваляне на основния лихвен процент
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БНБ замисля ново сваляне на основния лихвен процент

БНБ замисля ново сваляне на основния лихвен процент

Бюджетният дефицит може да достигне тавана по закон още през юли

983 прочитания

Шефовете на централната банка обсъдиха ново понижение на основния лихвен процент (ОЛП) на заседанието си миналия петък, но отложиха решението за тази седмица. Вероятно лихвата ще слезе на 42-45% годишно, ако дотогава не настъпят изменения в икономическите условия. Увереност за нова мярка за отпускане на кредитната политика дали спокойният валутен пазар, където левът поскъпна спрямо долара, и очакванията за ниска инфлация. За 15-те дни на юни наблюдаваните от правителството стоки понижиха цените си според данните на статистиката.

Нова по-ниска лихва ще означава и по-ниски проценти по влоговете на граждани, както и поевтини кредити за икономиката.

Засега подобна ситуация е доста нестабилна поради липсата на инвестиционни алтернативи за фирмите и населението - най-леснодостъпни си остават вложенията в банки и долари, което винаги създава опасност от инфлация при местенето на най-ликвидните средства.

Кризата в бюджета

Един от основните мотиви на БНБ за свалянето на лихвите е тежестта, която изпитва бюджетът при обслужването на вътрешния дълг. Положителният лихвен процент по тези задължения (по-висок от инфлацията) непрекъснато увеличава необходимостта от нови и нови емисии на държавни ценни книжа (ДЦК), които вече засищат пазара. В същото време бюджетният дефицит се увеличава доста по-бързо от очакванията и ако сегашното изпълнение се запази през юли, може да достигне над 40 млрд. лв. Това ще означава, че е достигнат таванът, предвиден по закон. Вариантите са или отпускане на долара и инфлацията, което ще облекчи държавата като длъжник, или актуализация на бюджета, което е политически много губещ ход. Проблемът за хазната се оказа слабото изпълнение на предвидените бюджетни приходи. Досега правителствата разчитаха на една инфлационна среда и обезценящ се долар, което им помагаше да поддържат сравнително добър баланс на приходите и разходите в републиканския бюджет. Тази година обаче левът поскъпва спрямо долара, а инфлацията падна изненадващо и лихвите трайно се задържаха положителни и се очерта явна невъзможност на държавата да работи при твърди ограничения.

От една страна, изненадващо ниски са приходите от ДДС, тъй като обемът на вътрешната търговия спада в реално изражение спрямо миналата година, същото се отнася и за вноса - поради валутния курс. От друга страна, ръстът в производството и продажбите е главно заради износ, а там не се плаща ДДС. Основните изнасяни стоки са: петрол за съседни страни, черни и цветни метали, химически продукти - поради благоприятната световна конюнктура. В тези отрасли обаче са и предприятията гиганти, които са далеч от ефективната работа - при тях обемът на продукцията расте екстензивно, съпроводен е с необслужване на задълженията към банки и бюджета, не се формира голяма печалба, от която да се плащат значителни данъци. Напротив, ефектът от износа и по-голямото производство остава в паралелните структури - търговските фирми износители, които работят по схеми с офшорни едноименни фирми и не плащат практически никакви данъци, както и не инвестират по-сериозно в икономиката.

В този смисъл по-логично е да се търси свиване на държавата и отърваване от разходи, отколкото да се кроят планове за нейното уголемяване, запазване на контролни пакети или въобще блокиране на приватизацията в дадени сектори, тъй като нейната собственост е неефективна, макар да увеличава производствения обем.

Доларът и износителите

Другият мотив за свалянето на лихвите е опасността износителите да пострадат от реалното поскъпване на лева спрямо щатския долар. Това обаче може да се разглежда само като проблем вътре в страната - реалните левови разходи да заемат все по-голям дял от крайната цена на производителя за износ. Във външен план основните износители са посочените по-горе отрасли. При тях е характерно, че цените традиционно са деноминирани в долари. При поевтиняването на щатската валута в световен мащаб, каквото е положението от началото на 1994 г., се повишава и конкурентоспособността на износа на тези страни, чиито цени са в долари.

Освен това българският лев поскъпва само спрямо долара. Към основната част от европейските валути, както и към японската йена левът се е обезценил с темп близък до инфлацията от края на миналата година. В този смисъл, ако постъпленията от експорт идват във валути различни от долара, износителите не губят толкова, че да се обезсмисля експортът.

При сегашното желание да се търси обезценка на лева спрямо долара - било заради износа, било заради по-лесно обслужване на вътрешния дълг - трябва да се намерят реалните фактори за подобряване на износа, а не най-лесният вариант да имаме по-скъп долар. Безсмислено е данъкоплатците и вложителите да субсидират неефективно работещите държавни фирми, макар и износителки, чрез долара. Това поради отслабването на щатската валута на световните пазари може да е доста опасно за инфлацията заради цените на вносните стоки. Все още немското пианото в потребителската кошницата на статистическия институт се отчита, а неговата цена, разбира се, е в марки.

Шефовете на централната банка обсъдиха ново понижение на основния лихвен процент (ОЛП) на заседанието си миналия петък, но отложиха решението за тази седмица. Вероятно лихвата ще слезе на 42-45% годишно, ако дотогава не настъпят изменения в икономическите условия. Увереност за нова мярка за отпускане на кредитната политика дали спокойният валутен пазар, където левът поскъпна спрямо долара, и очакванията за ниска инфлация. За 15-те дни на юни наблюдаваните от правителството стоки понижиха цените си според данните на статистиката.

Нова по-ниска лихва ще означава и по-ниски проценти по влоговете на граждани, както и поевтини кредити за икономиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK