С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 юли 1995, 10:32, 1168 прочитания

В търсене на спасение от разрухата

Две от най-големите финансови институции в Япония оповестиха плановете си за сливане

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В най-скоро време финансовите кръгове в Япония ще станат свидетели на една бляскава и дълго подготвяна церемония, която може да се сравни само с бракосъчетанието на престолонаследника принц Нарухито и принцеса Масако отпреди 2 години. Бракът, за който става дума, несъмнено е брак по сметка, защото в него ще встъпят две от най-големите банки в Япония - Mitsubishi Bank и Bank of Tokyo. Mitsubishi е финансовото сърце на едноименната гигантска холдингова групировка, която ежегодно се разпорежда с приходи, превишаващи по стойност БНП на Швеция. Bank of Tokyo пък може да се похвали със заслугите си за невижданото нарастване на износа от следвоенна Япония. По непотвърдени данни именно на тази банка е поверил парите си и император Хирохито. Обединението на двете банки ще даде на света най-голямата световна банка, по стойност на активите далеч изпреварваща всички останали.

Закостенялата банкова система


Сливането на двете банки обаче предизвиква тревоги и опасения сред финансовите кръгове на Япония. Само по себе си то е признак, че във фино настроената структура на икономическата власт настъпват промени, които могат да доведат и до разрушаването и, при това с одобрението на Министерството на финансите (МФ) на Япония. Почти през целия следвоенен период всички функции на финансовата система в Япония бяха строго сегментирани и регулирани от МФ. Никоя банка нямаше право своеволно да се отклонява от предоставената й финансова ниша или пък да се стреми към доминантна позиция. За пенсионното осигуряване отговаряха попечителните (тръстовите) банки, търговските банки приемаха депозити и отпускаха кредити, а на Bank of Tokyo (ВОТ) пък беше отредена функцията да служи като канал за трансфер на чуждестранна валута от и за икономическите агенти в Япония. Тази раздробена, добре структурирана система обаче все по-трудно се поддава на управление поради натрупалото се огромно количество лоши кредити, поради ожесточената конкуренция от страна на чуждестранните банки, да не говорим за упражнявания от американското правителство непрекъснат натиск за дерегулация. Напоследък МФ все по-често, макар и крайно предпазливо, издава разрешения на търговски и попечителни банки и на финансово-брокерски къщи да разширят "сферите си на действие", т.е. да заемат и чужди финансови ниши. "Мнозина са шокирани от сливането на Mitsubishi и ВОТ, споделя Масару Такаги, главен икономист в научния институт Fuji, филиал на Fuji Bank. Самият аз съм раздвоен - отчасти го подкрепям, защото в дългосрочен план това ще окаже благотворно влияние върху състоянието на финансовата сфера, но от друга страна, се боя от високата конкурентоспособност на новата банка."

Възвращаемостта на капитала

Само преди няколко години обявеното сливане щеше да хвърли в паника чуждестранните конкуренти. Днес обаче те не изглеждат особено притеснени. Вече повече от десетилетие повечето най-големи световни банки са японски. С образуването на новата банка, засега наричана Tokyo Mitsubishi Bank, японски банки ще заемат първите осем места в световната банкова класация по размер на активите. Активите на новосъздадената банка ще достигнат главозамайващата сума от 701.3 милиарда долара, което е три пъти повече от стойността на активите на най-голямата американска банка - Citicorp. (Въпреки че няма официална информация, предполага се, че Mitsubishi ще откупи по-малката от нея ВОТ.) Поради огромните си размери обаче японските банки са тромави и "със забавени рефлекси". Откакто Япония беше обхваната от рецесия през 1991 г., финансовата й система загуби позицията си на световен лидер по отношение на ефективността. А от строгия нормативен режим, наложен от МФ в Япония, спечелиха по-пъргавите и по-свободни в действията си чуждестранни банки като Citibank и J.P.Morgan, които стават все по-влиятелни, разработват нови пазари и свръхмодерни продукти като дериватите. Когато бъде създадена, новата банка Tokyo Mitsubishi ще има възвращаемост на акционерния капитал около 3% - смешно малко в сравнение с 23.7% за Bankers Trust и 15.3% за Citicorp по данни на Salomon Brothers.



Лошите кредити

"Японската банкова система си остава една от най-ниско рентабилните в света и състоянието й едва ли ще се подобри в близко бъдеще", твърдят специалистите от Moody's Investors Service. Сливането практически с нищо няма да облекчи бремето на натрупаните в японската финансова система лоши кредити, чиято сума се оценява на 45 до 50 трилиона йени. По официални данни 21 от най-големите японски банки са вложили 13.2 трилиона йени в активи, които понастоящем не носят никакъв доход (като необслужваните кредити например). Специалисти обаче смятат, че реалната сума е три пъти по-голяма от официално обявената. Преди близо три години беше създаден спасителен фонд, чиято мисия беше да възстанови банковата система. Въпреки това планината от лоши кредити остава практически непокътната - за 12 месеца до септември миналата година сумата на лошите кредити е намаляла едва с 3%.

"Банките трябваше най-малко да утроят темпа, с който отписват лошите кредити от балансите си, за да облекчат макар и минимално тежестта им", твърди Брайън Уотърхаус, наблюдател в James Capel securities, Токио, с което намеква, че лошите кредити всъщност продължават да се трупат. Уотърхаус дори оценява сливането като негативно за цялата банкова система - "то нерешава проблемите, свързаните реструктурирането на финансовата сфера като цяло". Алиша Огава от Salomon Brothers Asia поддържа това мнение: "Поради сливането помежду си тези две най-силни и стабилни банки в Япония няма да могат да участват в спасителни поглъщания на банки, изпаднали в затруднено положение." А през последните години МФ понякога предприема именно такива санитарни мерки - нарежда на големите банки да поглъщат боледуващите си конкуренти. За сметка на това обаче според осведомени източници МФ възпира най-добрите японски банки да изчистят балансите си от лошите кредити, въпреки че те отдавна настояват за това.

Очакванията

Mitsubishi и ВОТ действително се представят най-добре от всички японски банки в опитите си да се справят с лошите кредити. Новата банка, която те ще създадат, ще има активи с най-високо качество с нетен дял на недоходоносните активи, едва 2.5% от всички кредити - стойност, почти два пъти по-ниска от средната за Япония. Според Огава "сливането ще постави силните банки под натиск да подобрят балансите и рентабилността си, но без да разкрива нови възможности за решаването на тези проблеми". В Япония просто няма много други подходящи "партии", които при обединяването си да съчетаят силни вътрешни позиции, с каквито може да се похвали Mitsubishi, и международно влияние, каквото пък притежава ВОТ.

Упорството на проблема с лошите кредити разкрива и уязвимостта на монолитната по същността си японска финансова система, за която през 80-те години се твърдеше, че превъзхожда западната. Кръстосаните акционерни отношения, при които банките държат големи пакети корпоративни акции и обратно, предполагат една взаимна обвързаност, която функционираше превъзходно, докато цялата икономика беше в подем. Но тези, които заедно просперираха, сега заедно затъват. Благодарение на същите тези кръстосани акционерни отношения банките практически няма на кого да продадат инвестиционните си пакети, за да си набавят така необходимия капитал - всички са се натъпкали с ценни книжа, които не само че не носят доходи, а предизвикват и разходи. И тъй като системата продължава да страда от множество присъщи дефекти, като например липсата на отчетност пред акционерите и необявената, но подразбираща се, гаранция на МФ, че никоя банка няма да бъде оставена да фалира, банките не са особено притеснени от ниската си рентабилност. Нещо повече - дори и да искат да подобрят състоянието си, банките много трудно могат да посегнат на собствеността на неизправните длъжници или да продадат обезпеченията, покриващи лошите кредити. Съгласно японското законодателство банките трябва да дадат на длъжниците си 2-годишен срок, преди да предприемат някое от горните действия.

По същество всичко това е обхванато в една гигантска финансово-осигурителна система, която японците със сигурност няма да позволят да рухне още дълго време. Действително, нищо чудно в замяна на разрешението си за сливането МФ да очаква от Tokyo Mitsubishi насрещна услуга - например да помага по-интензивно при събирането на парчетата от разпадащата се финансова система на Япония. Какъв ще е крайният резултат? Просто не очаквайте в обозримо бъдеще най-голямата световна банка да блесне с рентабилността си.

В материала са използвани данни на Institutional Investor, Financial Times и Newsweek
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи

Частните мисии с пилотираната капсула Crew Dragon трябва да започнат още в края на 2021 г.

18 фев 2020, 470 прочитания

Вечерни новини: Борисов отлага и пътя към еврото, спортната зала в Бургас поскъпна и се забави 2 Вечерни новини: Борисов отлага и пътя към еврото, спортната зала в Бургас поскъпна и се забави

И още: Еврото падна до тригодишно дъно спрямо долара, и Испания иска да облага приходите на интернет гиганти

18 фев 2020, 2324 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Нищо ново на срещата на Европейския съюз в Кан

Патетичност бе обзела участниците

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10