450 милиона долара дълг и намаления стокообмен обсъждаме с Либия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

450 милиона долара дълг и намаления стокообмен обсъждаме с Либия

450 милиона долара дълг и намаления стокообмен обсъждаме с Либия

Галина Александрова
897 прочитания

Българското правителство активизира опитите да събира или поне да създава предпоставки за събиране на задълженията на други страни към България. Засега обаче усилията са концентрирани в ембаргови държави като Ирак и Либия. За съжаления точно те са между най-големите длъжници. Макар неголеми по размер, дълговете на редица африкански и азиатски държави като Алжир, Нигерия, Етиопия, Ангола, Танзания, Египет, Мозамбик, Йемен, Сирия, Афганистан могат да бъдат събрани значително по-лесно. При това съвсем не е задължително за всяко наше вземане да пращаме правителствена делегация в страната длъжник.

След Ирак наред е Либия

Задълженията на Либия към България ще бъдат основен предмет на работата на започналата 20-а сесия на смесената комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо-сътрудничество в Триполи.

Над 450 млн. долара ни дължи Либия според наши изчисления, съобщи пред журналисти г-н Конакчиев, който води българската делегация. Министърът допълни, че в тази сума са пропуснати около 5 млн. долара, без да уточнява детайлите. В основната си част задълженията на Либия са към наши фирми, уточни министър Конакчиев. Сред пай-потърпевшите са големи предприятия като "Булгаргеомин", "Геоком" и "Техноекспортстрой", припомнят експерти. Тези и други наши инженерингови фирми са извършвали строителни и проучвателни дейности на либийска територия по силата на междуправителствени споразумения. При голяма част от тях договореността в споразуменията е била заплащането от либийска страна да става с доставки на нефт. След кризата в Персийския залив обаче Либия едностранно прекратява доставките с мотива, че не разполага с достатъчно количества петрол. Така задълженията се трупат, като към главницата се прибавят и съответните лихви за просрочие.

Дългът подлежи на уточняване, тъй като оценките на двете страни се различават, каза г-н Конакчиев. Според Либия дългът й бил по-малък. Схемата за разплащане също ще се уточнява, като министър Конакчиев потвърди, че в нея са включени инженерингови дейности. Според някои източници е възможно част от дълга да се погасява и с нефт.

Петролните концесии

Две български петролни концесии в Либия са замразени вече осем години. Проучването на петролните полета е извършено от фирма "Геоком" ООД по силата на споразумение с Либия. Споразумението предвижда българската страна да получи около 40 млн. тона нефт за около 3.7 млрд. долара. Двете български нефтени концесии са предоставени за управление и стопанисване на фирма "Геоком". Предприятието е в системата на Комитета по геология и минерални ресурси, като основната му дейност са инженерингови услуги в областта на нефтените проучвания в Либия. По данни на фирмата за проучвателната дейност са похарчени 163 млн. щ.д. Още 400 милиона са необходими за експлоатация на концесията. От 1986 г. концесиите са замразени едностранно поради липса на средства, обясняват специалисти от фирмата.

Българската делегация, в която е включен и представител на Комитета по геология, ще поиска от Либийската нефтена корпорация да посочи своите претенции към подготвения технико-икономически доклад за съвместната ни проучвателна дейност за добив на нефт. Наш доклад на тази тема вече е връщан два пъти, а без такъв документ, приет съответно и от либийска страна, всякакви разговори за съдбата на концесионните ни права ще бъдат безсмислени, твърдят експерти от бранша. Това дали ще бъде приет документът ще определи и съдбата на нашите петролни концесии.

България има да взема между 150 и 170 млн. долара от съвместните нефтени проучвания в либийската пустиня, каза министър Конакчиев. Според него не трябва да продаваме дела си в концесиите - въпрос, който възникна през 1993 г. поради конфликт с Триполи.

Резкият спад в стокообмена

също ще бъде обект на преговорите в Триполи. През 1990 г. общият търговски обмен между двете страни е бил 364 млн. долара, съобщиха от Министерството на търговията. През 1994 г. България е изнесла за либийския пазар стоки само за 3.2 млн. долара, главно дребен и едър рогат добитък, електро- и съобщителна техника и проводници. Вносът ни от Либия за същата година е едва 4.8 млн. долара, предимно нефт и пластмасови продукти. Общият стокообмен за 1994 г. е 8 млн. долара, като спадът е над 45 пъти. Експертни групи ще търсят възможности за сътрудничество в областта на селското стопанство, промишлеността, здравеопазването, образованието и взаимния обмен на специалисти. Българската делегация ще проучи и позицията на Либия по сключването на споразумения за взаимно насърчаване на инвестициите и за избягване на двойното данъчно облагане.

Българското правителство активизира опитите да събира или поне да създава предпоставки за събиране на задълженията на други страни към България. Засега обаче усилията са концентрирани в ембаргови държави като Ирак и Либия. За съжаления точно те са между най-големите длъжници. Макар неголеми по размер, дълговете на редица африкански и азиатски държави като Алжир, Нигерия, Етиопия, Ангола, Танзания, Египет, Мозамбик, Йемен, Сирия, Афганистан могат да бъдат събрани значително по-лесно. При това съвсем не е задължително за всяко наше вземане да пращаме правителствена делегация в страната длъжник.

След Ирак наред е Либия


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK