БНБ иска да отпусне паричната политика и да оскъпи долара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БНБ иска да отпусне паричната политика и да оскъпи долара

БНБ иска да отпусне паричната политика и да оскъпи долара

828 прочитания

В областта на паричната политика централните банкери се занимаваха предимно с възможностите за отхлабване на рестрикциите и за евентуалното помагане на долара да поскъпне на вътрешния пазар. Подобни въпроси се разискваха и на управителния съвет на БНБ миналия четвъртък. Оформиха се относително две групи според вижданията за по-мека политика - едната настоява за възстановяване на нормалното левово рефинансиране за банките, другата предлага да се намали процентът по минималните задължителни резерви. И двете групи са за ново сваляне на основния лихвен процент (ОЛП), но вероятно подобна мярка ще се вземе тази или другата седмица. Ако е тази седмица, процентът може да падне до 40% или най-смело до 38% годишно. В момента лихвата е 44%, като бе намалена пет пъти от началото на април от нива 72%.

Увеличаване на рефинансирането

Рефинансирането на БНБ в момента е на едно от най-ниските си равнища - около 7 млрд. лева, като почти половината е овърдрафт, а от заемите на БНБ най-голям дял в момента има ОББ. До момента около 30 млрд. лв. от рефинансирането бе за Стопанска и Минералбанк, но след операцията по тяхното "спасяване" дългът им към БНБ бе изчистен, а централната банка, остана с портфейл държавни ценни книжа (ДЦК) от 30 млрд. лева.

Повечето ДЦК в БНБ доведоха до възможността й да ги продава на банки под формата на репо-сделки, с което изтегли голяма част от левовата ликвидност и причини поскъпване на ресурса на междубанковия пазар и лек спад в курса на долара в четвъртък и петък миналата седмица. Логично банките, които имаха свободни левове, предпочетоха да ги инвестират в БНБ на изгодните и сигурни репо-сделки, вместо да ги продават на депозитния пазар, което пък бе удар за по-слабите финансово-кредитни институции, които излязоха на червено.

С рефинансиране само от седем млрд. лева натискът върху БНБ да пуска нови заеми за банките става все по-голям. За разлика от операциите на открития пазар е рефинансирането БНБ може да помага на по-закъсалите банки, които не могат да си купят ДЦК или да привлекат левов ресурс на пазара и в момента се чувстват ощетени.

Сваляне на минималните резерви

Логиката на другата група, която настоява за сваляне на процента на минималните задължителни резерви, който в момента е 12% върху привлечените депозити, изхожда от факта, че ОЛП падна неколкократно, а резервите не. Така се изменя съотношението между процента по минималните резерви и ОЛП във вреда на банките. Най-много са пострадали тези, които са привлекли най-много депозити от фирми и население, въпреки че тази форма на увеличаване на банковия пасив е доста по-евтина от тегленето на междубанкови депозити. Освен това групата смята, че свалянето на ОЛП въобще не доведе до търсения от БНБ и правителството резултат за валутния пазар. Левът продължава да царува и поне до края на миналата седмица нямаше никакви надежди, че доларът може да поскъпне. Със свалянето на минималните резерви се очаква в банките да има повече пари и част от тях може да отидат за финансиране на дейности, които ще изискват закупуване на валута.

В крайна сметка обаче за БНБ е ясно единствено, че няма голям избор, освен да поддържа позицията на управляващата партия за увеличаване на кредитирането или преференциалното финансиране на икономиката, което се търси чрез отхлабване на паричната политика. В БНБ твърдят, че не харесват всички идеи за финансово подпомагане на производството, но се оплакват, че министрите въобще не се допитват до тяхното мнение. Засега въпросът дали инфлацията е овладяна и дали България може да си позволи отпускане на паричната рестрикция при липса на финансова дисциплина остава без обосновано официално становище от институциите. Гладът за лесни пари явно остава по-силен от пестеливостта.

В областта на паричната политика централните банкери се занимаваха предимно с възможностите за отхлабване на рестрикциите и за евентуалното помагане на долара да поскъпне на вътрешния пазар. Подобни въпроси се разискваха и на управителния съвет на БНБ миналия четвъртък. Оформиха се относително две групи според вижданията за по-мека политика - едната настоява за възстановяване на нормалното левово рефинансиране за банките, другата предлага да се намали процентът по минималните задължителни резерви. И двете групи са за ново сваляне на основния лихвен процент (ОЛП), но вероятно подобна мярка ще се вземе тази или другата седмица. Ако е тази седмица, процентът може да падне до 40% или най-смело до 38% годишно. В момента лихвата е 44%, като бе намалена пет пъти от началото на април от нива 72%.

Увеличаване на рефинансирането


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK