С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 юли 1995, 14:27, 1202 прочитания

Правителството иска фиксиран валутен курс до края на юли

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ожесточен спор сред управителите на БНБ предизвикаха подновената идея за фиксиране на курса на лева към щатския долар и интригите около отнемането и издаването на лицензи за финансовите къщи.

Проект за въвеждане на пълзящо обезценят, се лев (crawling peg) е бил подготвен в централната банка по препоръка на правителството, като се с предполагало схемата да влезе в сила от началото на август. Идеята била подкрепена и от финансовия министър Димитър Костов на "тайната вечеря" между представители на банковата и държавната власт миналата седмица. Все пак централните банкери се въздържаха да изкажат безспорна подкрепа на фиксирания курс на продължилото повече от седем часа заседание на управителния съвет миналия четвъртък. Основният мотив на правителството е, че сегашният свободен валутен пазар предоставя възможности за резки движения в курса. Особено опасен бил вероятният сценарий за рязко поскъпване на долара в началото на есента преди местните избори, което щяло да разгневи основна част от електората. Чрез фиксирания курс можело, от една страна, да се избегне рязката обезценка на лева, от друга, да се постигне така очакваното от правителство плавно поскъпване на долара у нас. Официално плавната обезценка на лева бе подкрепена преди месец от представители на БНБ - проф. Тодор Вълчев при гледането на отчета на банката в парламента и от вицепремиера Румен Гечев малко преди това в изявления пред журналисти. Подобно развитие на валутния пазар се обясняваше с необходимостта да се защити българският експорт, тъй като износителите губели от стабилния лев - валутните постъпления се обезценят спрямо левовите разходи на износителите в страната поради наличието на инфлация.


От друга страна обаче, по-скъпият долар би донесъл повече приходи в държавния бюджет в левове - от мита, акцизи и ДДС, тъй като ще се увеличи митническата стойност на внасяните стоки, както и ще се вдигне стойността на продаваните на дребно стоки в страната. Така се разбира и функцията на фиксирания курс - за спасяване на държавата - от дълговете й, дефицита, възмездяване на износителите, от страха от рязко поскъпване на долара.

Фиксираният курс бе предложен от Международния валутен фонд миналата есен, когато се преговаряше за ново споразумение за кредити. Подобен инструмент като пълзящия курс се схващаше като котва на стабилност във финансовата система.

През тази година обаче огромният приток от валута в Страната като постъпленията от износ, както и от завръщане на валутни капитали изненада всички и задържа долара стабилно на нива около 66 лева. Дори курсът би могъл да падне и до 55 лв., ако не бяха покупките на БНБ на валутния пазар, възлезли на близо 600 млн. долара нето за шест месеца.



От една страна, либерализираният валутен пазар у нас, прецедент в реформите в Източна Европа, бе единственият ликвиден пазар с поне някаква форма на конкуренция между повече участници. Той предоставяше възможност за доста бързо обръщане на фондове и за лесни печалби, което основно в държавната неефективна икономика, гарнирана и с частни монополи, даваше възможност за цялостно разстройване на страната. Свободният пазар доведе и до незапомнено голям ръст на валутните спестявания - над 2 млрд. долара, довели до първоначално пасивен търговски баланс и "приватизиране" на останалата в страната валута, привлечена като външен дълг до началото на 1990 г. Свободният пазар създаде и много от кредитните милионери,стотици финансови къщи, някои от най-ликвидните финансови институции. Преди всичко обаче този пазар не позволяваше спокоен сън на нито една от властите и правителствата, нито на централните банкери, под чийто поглед се развиваше валутната търговия от 1991 г. насам. Обикновеният данъкоплатец и вложител също прекара една кризисна 1994 г. Тази година обаче пазарът се отблагодари с евтин долар, позволи свалянето на основната лихва до рекордно ниските 39% от началото на реформите. Процентът падна и заради държавата длъжник. Но страхът от започване на нова криза именно от най-ликвидния пазар остана. Може би идеята за фиксиране на курса е обяснима при идеите на управляващата партия за по-пълно навлизане на държавата в икономиката. БНБ със своите пороци, която се намира в доста незавидно положение спрямо партията, спечелила декемврийските избори, няма възможност за независим и единодушен ход по който и да е въпрос, намиращ допир между паричната и фискалната политика. Просто на управителния съвет му остана да се размине във вижданията си.

Неяснота около лицензите на финансовите къщи

Най-емоционални бяха разправиите между управителите на БНБ около финансовите къщи. Отдавна централната банка се готвеше да въведе наказания за "непослушните" финансови посредници. Първите атаки срещу тях започнаха още при правителството на Любен Беров при рязката обезценка на лева в края на 1993 г. Сега на много от къщите им се замисляха мерки, защото не са предавали редовно данни в БНБ, не са събрали необходимия капитал, или не са подновили исканията си за прелицензиране, или пък приличали на пирамиди. Първият транш наказани - 6 къщи, бяха тези, които приличат на пирамиди, като официалното обяснение на БНБ бе, че извършвали дейности, за които няма писмено разрешение от управителния съвет. Това бе по еуфорията около гонитбата на пирамиди и фараони, като за съдбата на излъганите вложители БНБ бе обявена за виновник. Втората група финансови къщи, която "изгоря" миналия четвъртък, бяха тези, които не са поискали прелицензиране. Общо взето, и при двете решения БНБ "извади нож на умряло куче", както се изрази колега журналист. Къщите и без това бяха решили да закрият бизнеса си или нямаха нищо напротив наказание от БНБ, което е нищо, ако ги хване прокуратурата. За отнемането на лицензите на втората група къщи имаше несъгласие в БНБ в четвъртък - с "против" гласували според очевидци шефът на банков надзор Камен Тошков и управителят на БНБ проф. Тодор Вълчев. Въпросът с отнемането на други лицензи - за неподаване на редовни данни, въобще не е бил внесен от банков надзор и остана отложен за друг път. Нов нюанс в лицензирането на посредници ще даде Законът за ценните книжа и фондовите борси, който изисква разрешения за търговия с книжа от специална комисия. Документът бе публикуван миналата седмица в Държавен вестник.

Така БНБ, притисната от новата власт - за по-щедро финансиране и по-ниски лихви, и за политика на надзор, който да притиска частните институции, навлезе в период на явен раздор - щом и досегашни приятели единомишленици вече се разминават при гласуване на решенията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕС налага нещо като санкции на Турция 1 ЕС налага нещо като санкции на Турция

България се е присъединила, въпреки че премиерът Бойко Борисов поиска Брюксел да спре нападките срещу Анкара

14 окт 2019, 684 прочитания

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 885 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Правителственият говорител стана член на надзора в Софиябанк

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие