С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 авг 1995, 16:24, 947 прочитания

Инфлацията - смокинов лист пред финансовите проблеми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Правителството в лицето на вицепремиера Гечев, икономическия съветник Ангелов и финансовия министър Костов поиска по-скъпа щатска валута и я получи - 68 лева за долар. По-малко пропагандирано бе искането за малко по-висока инфлация - и тя идва. Вече цените на наблюдаваните стоки се качват, същото ще стане и с индекса на потребителските цени. Всички се надяват, че това не е резултат само на директива, както всички се съмняваха, че ниската инфлация не бе само изненадващ резултат на административна временна мярка. Въпросът е дали правителството може да си позволи смяната на курса на финансовата политика.

Хората в кабинета на Виденов, които искаха по-скъп долар, вероятно изхождаха от съвсем различни мотиви. Румен Гечев най-често обвързваше долара с износа, Иван Ангелов - с правителствената програма за управление до 1998 г., Димитър Костов - с износителите и залегналите параметри в бюджета.


Засега никой от официалните власти не оповести някакви сметки или прогнози как точно долар за 66 лева пречи на износителите и как долар от 80 лева помага на тях и на цялата икономика. По принцип твърдението (то е записано във всички учебници по икономика) е, че обезценката на националната валута спрямо други валути (които се получават в размяна на изнесени стоки) води до ръст в обема на експорта и до по-големи печалби на износителите при равни други условия. Но в България никой не е доказал, че силният лев е единствената или най-голямата пречка пред експорта и ръста в производството. По-скоро се търси най-лесното и най-простото решение, но в случая то е и най-опасното. Изкуствено предизвиквана обезценка на лева на валутния пазар е субсидия за износителите, тя ще им помогне, но по-скоро са необходими гаранции, че валутата от експорта ще се връща в страната, че ще се реинвестира в икономиката. Търсената обезценка на лева ще помогне и на инвеститорите във валута, които загубиха доста през последните 10 месеца. От друга страна, по-скъпият долар прави "мързеливи" износителите, тъй като те няма да се грижат за ефективно производство, тъй като ще печелят най-много от курсовите разлики.

Държавата приспособява пазарите към себе си, те й играят лоша шега

Това, изглежда, е основният мотив да се търси или ниска инфлация и нисък курс на долара - в началото на годината, или техните високи стойности. Заложените цели в бюджета по тези два показателя бяха доста преизпълнени до седмия месец на тази година, но пък удариха приходната му част. Финансовият министър изказа увереност, че ще върже сметките на хазната независимо от по-ниската инфлация. Но явно политическото решение е друго. Още в четвъртък обаче - първия силен ден от смяната на курса във финансовата политика, пазарите показаха, че могат да изиграят лоша шега на изпълнителната власт. Скокът на долара на междубанковия пазар до 68 лева и на кешовия пазар до 70 лева остана доста далеч от обещанията за плавна обезценка - точно по времето на заседанието на БНБ и на правителството. Веднага на следващия ден пък БНБ показа зъби и самото обявяване на интервенцията сплаши "спекулантите". Нищо чудно подобна лоша шега като долара, да изиграе и инфлацията. До края на юли приветствахме падащите цени, сега, изглежда, ще аплодираме поскъпващи стоки, но всички помним колко бързо вносителите и търговците приспособяват цените си към новите нива на долара независимо дали растат разходите им.



Тази игра на котка и мишка между държавата и пазарите може да доведе до два ефекта - неуспех на политиката за плавно поскъпване на долара и поотпускане на инфлацията поради резки подскоци на цени и долар или до нови административни мерки, ограничаващи свободата на пазарите. Тук може да си мислим за закони и наредби за борба със спекулантите, за ограничаване свободната покупка на валута и на трансфера на валута зад граница. Според проф. Вълчев в момента само банковата система контролира възможностите за обръщане на левовете в долари и трансфера им зад граница в големи количества. В изказването си по националното радио той разяснява един сценарий, макар и малко вероятен. "Населението, ако се хвърли в тази посока (към масова покупка на долари), трябва да има, поглеждам към Янаки Стоилов, много силно политическо основание, трябва да се чувства крайно несигурно в управлението, в лева и т.н."

Именно такъв сценарий плаши държавата в момента. На това г-н Стоилов естествено отговори, че ще се засили, "консолидира" властта, за да се засили стабилността и увереността. Това е проблемът - дали новата власт успя да приспи населението и неговата склонност да търси инвестиции панически.

Като цяло стана ясно, че засега трудно можем да си позволим твърде ниска инфлация, положителни лихви и скъп лев спрямо долара. Това удря по бюджета, другите големи длъжници - държавни предприятия и частни групировки, които в момента са мнозинство в икономиката.

От розов период през лятно забвение към отрезвяване

Желанията за засилване на инфлацията и курса на долара

просто подсказват отрезвяване от пролетните и летните твърдения, че властта е всесилна и може да осигури пълна стабилност, че стабилният валутен пазар, ниските цени и ръстът в производството са постигнати с работата на правителството и мнозинството. Излиза, че или коментарите за силната власт, продиктувани от розовите статистически данни, са били заблуда, или че има престараване във властта.

Централната банка в този момент е единственият противовес на заблудата, че всичко е нормално. Чак след като тя обяви, че поотпуска рестриктивната политика, видяхме поскъпване на долара. Тук може да се спори дали нейните решения за свалянето на лихвите и покачването на долара са резултат от независима политика и изчисления, или от влияние на "сътрудничество" с правителството. Фактът е, че желанията на управляващите съвпаднаха с действията на БНБ. Две неща обаче са в полза на централната банка - тя свали бързо лихвите, но те останаха положителни, може би и поради съмненията за бързо падащата инфлация. Обеща отпускане на паричната политика, но засега не хвърли пари във финансовата система - рефинансирането и операциите на открития пазар останаха почти непроменени с изключение на отпуснатите кредити за спасяването на една-две банки. Малко пари дойдоха и от свалените минимални резерви на банките с един пункт.

Всъщност противоречията в самата банка и мощната парламентарна и изпълнителна власт не позволяват на БНБ да се противопоставя публично на всеки натиск за нови кредити, финансирания, по-висока инфлация.

Шеф от БНБ заяви пред "Капитал прес": "По-високата инфлация е смокинов лист, който ще прикрие финансовите проблеми, каквито явления имаше и през 1994 г. Икономическата стабилност в момента в никакъв случай не е абсолютна и завинаги, напротив. Нас ни притеснява ръстът на паричната маса, който е по-голям от инфлацията и може да генерира на по-късен етап повишаване на цените." Централният банкер добави, че единствено реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) може да компенсира реалния ръст на паричната маса за последните 12 месеца. Друга бомба със закъснител за инфлация според БНБ може да се окаже фактът, че ръстът на цените на производител е по-висок от ръста на цените на дребно, като трябва да се отчитат с резерви и двата индекса.

"Като цяло политиката на БНБ ще бъде максимално насочена да не позволява поскъпване на долара, по-високо от лихвения процент в рамките на месец, за да се предотврати обратният трансфер на левове във валута", обяснява банкерът. В момента лихвите предполагат оптимално поскъпване на долара с около пет стотинки на ден, или с 1.50 лева за месец.

Засега вариантът за фиксиране на курса под някаква форма се отлага, тъй като не можем да си го позволим. От БНБ обясниха, че за определяне граници на движение на долара е необходима и предсказуема политика на правителството, като например ясно становище кога и с колко да поскъпва енергията, което е важен фактор за движението на цените на дребно и за долара.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чуждите инвестиции намаляват леко през септември 1 Чуждите инвестиции намаляват леко през септември

Общият обем на вложенията в страната достига 714.5 млн. евро към края на деветмесечието

19 ное 2019, 364 прочитания

Управляващите се отблагодариха на Цацаров - номинираха го за председател КПКОНПИ 7 Управляващите се отблагодариха на Цацаров - номинираха го за председател КПКОНПИ

Очакваната номинация на досегашния главен прокурор допълва пъзела, нарушен с оставката на Пламен Георгиев

19 ное 2019, 1177 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Демократичната левица се споразумя за изборите със себе си

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10