С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
28 авг 1995, 12:55, 1222 прочитания

Възможните алтернативи за българската национална сигурност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дебатът в България за характера на военнополитическия избор и за отношението към европейските и евроатлантическите интеграционни процеси в сферата на сигурността и отбраната изглежда твърде странен.

Първо, защото двата процеса изкуствено се диференцират един от друг, противопоставят се във въпроса "или - или": или интеграция, или "активен неутралитет"; или европейска, или източна ориентация; или "европеизъм", или "регионализъм"; или Европейският съюз и ЗЕС, или НАТО и пр.


Второ, защото системата от фактори на сигурността в Европа дава основание да се интерпретират поне четири основни модела за изграждане на новата система за сигурност. Идващото десетилетие се очертава като период първо на адаптиране на всеки модел към новото статукво и след това - на изкристализиране на система за колективна сигурност и (може би) отбрана.

Трето, защото по недопустим начин се подменят стратегически цели и задачи с политически намерения и действия. В случая стратегията представлява общ замисъл за действие, определяне на приоритетите и разпределение на ресурсите за постигане на мащабни цели. Политиката за сигурност е система от решения и действия в определени частни сфери и аспекти на стратегията.

Четвърто, защото, когато става дума за външна политика, политика за сигурност и отбрана, липсата на ясно разбиране на категориите и понятията предполага непрецизно мислене.



Европейски и регионални алтернативи

"Евроатлантическият модел" носи в себе си формулата на първия генерален секретар на НАТО лорд Исмей, че съюзът е създаден "...да държи руснаците вън, американците вътре, а германците - долу". Днес е очевидно, че НАТО трябва да продължи да осигурява ангажираността на САЩ в делата на европейската сигурност, като запази организационно- административните си структури и процедури, за да остане потенциално успешен инструмент за поддържане на политиката за сигурност чрез своята оперативна военна мощ. За да се превърне обаче в "котва на европейската сигурност", т.е., за да се трансформира от военнополитически съюз в система за колективна сигурност, НАТО очевидно трябва да промени:

- концептуалния баланс между двата стълба - европейския и северноамериканския - на съюза, който да намери реализация в преразпределение на приоритетите и отговорностите;

- основни положения в съюзническата военна стратегия, както и в свързаните с нея военни структури и процедури за вземане на политико-военни решения;

- концепцията за отношения с Русия;

- схващанията си за своята роля в зони извън определената от Вашингтонския договор (член V).

Практически действия към промяна във всички тези направления вече са започнати. Въпросът е докъде - в ширина и дълбочина - ще достигнат те и ще доведат ли в крайна сметка до адаптиране на НАТО към съвременните условия.

Пронатовският модел има, разбира се, и сериозни критици. Основният контрааргумент е, че НАТО е продукт на студената война и на биполярна Европа и в този му вид само възпрепятства изграждането на "общия европейски дом". Нещо повече - НАТО няма механизми за реагиране на предизвикателства с ниска интензивност (като етническите), които очевидно ще бъдат главният проблем за сигурността на континента в средносрочен план.

"Европейска отбранителна идентичност" е модел, изграждащ се около структурите и функциите на Европейския съюз (ЕС) и по-специално около решенията за обща политика в областта на външните отношения и сигурността. Практически той обслужва целта да се създаде независима военна мощ и процедура за координирани военни действия с отбранителен или превантивен характер за нуждите на Европейския политически съюз.

Поддръжниците на този модел смятат, че неговата реализация представлява естествено продължение на федералистките процеси, обхванали Западна Европа практически във всички направления. В същото време чрез осъществяването му би се отстранило ненормалното състояние на институционалните отношения между НАТО и ЕС.

В същото време идеята за европейска отбранителна идентичност се подлага на твърде сериозна критика по редица направления:

- твърде вероятно е в отношенията в Западна Европа по въпросите на сигурността и отбраната да доминират Германия, Франция и Великобритания;

- предполага се, че по този начин ще се отслабят американско-западноевропейските връзки, а с това ще се намали стабилността на целия западен свят;

- задълбочаването на западноевропейското сътрудничество в сферата на сигурността неминуемо ще влезе в сериозно противоречие с процесите на разширяване на самия Европейски съюз.

"Хелзинкската" система за колективна сигурност се лансира (вече) като че ли единствено от Русия. Очакваше се краят на биполярната система в Европа значително да повиши потенциала и ролята на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ). Да се превърне от форум за паневропейска дискусия и сътрудничество в действителен елемент от новия европейски ред в сферата на сигурността. Проведеното през 1994 г. съвещание в Будапеща обаче постави под съмнение тези възможности, а според някои дори СССЕ затвори кръга на своето развитие. Преобразуването на съвещанието в организация с резултат "не по същество" и не може да компенсира погубените очаквания. Но внимание - практическият резултат от прибързаното свръхразширяване на организацията при съхраняване на концептуалните рамки и административните процедури подсказа и евентуалния резултат от подобно разширяване на НАТО.

Всеки от тези модели сам по себе си има определена вероятност за осъществяване, която ще се променя както във времето, така и според географския обхват на интеграционния процес. Но безусловно трябва да се разбере, че те се диференцират само за нуждите на прогнозирането, а като практически решения едва ли са възможни в чист вид.

Успоредно с това новата система за сигурност на континента ще бъде доминирана не само от отношенията между институциите, но и от променящата се формула на определящите междудържавни отношения. Политическите и икономическите измерения, както и самата динамика на тези отношения са вече твърде различни от това, което бяха по времето на двуполюсната "студена" система.

Като най-важни за европейската сигурност могат да бъдат посочени следните отношения: вътрешнозападноевропейските (независимо че центърът на тези отношения е ЕС, основната тежест в сферата на сигурността се носи от голямата европейска тройка - Франция, Германия и Великобритания), между САЩ и Западна Европа (развитието на отношенията в трансатлантическата система са не само от структуроопределящо, но дори от съдбоносно за глобалните процеси естество), между Русия и Западна Европа (особено тези с държавите от голямата тройка и преди всичко с Германия), отношенията в източната част на Централна Европа (очевидно, че това ще продължи да бъде арената на най-съществени структурни преобразования в сферата на международната политика за сигурност), отношенията между балканските държави (ефикасността на каквато и да е общоевропейска система за сигурност ще бъде поставена под съмнение, ако балканският политически регион не бъде стабилизиран).

В българската политическа и обществена сфера витае и идеята за

Неутралитет като алтернатива

на всестранната интеграция. Аргументацията "за" обаче е повече продукт на интуитивна защита срещу "синдрома на съюзяването", отколкото на обективен геополитически анализ (признаването на подобен статут е въпрос именно на геополитиката). При това най-често недопустимо се смесват неутралната политика и статусът на неутрална държава. Без да се разпростираме върху тази очевидно изкуствена алтернатива (справка - напълно безрезултатният опит на Беларус да реализира неутралитет), ще зададем въпроса как поддръжниците на неутралитета смятат да се противопоставят на естествения стремеж към интеграция, който обхваща всички цивилизовани държави между Северна Америка и Югоизточна Азия (Виетнам стана член на АНЗЮС), защо неутралните и необвързаните европейски страни побързаха да станат членове на ЕС (макар и с уговорки в сферата на сигурността) и не е ли тезата за неутралитета най-добрата услуга за тези, които се опитват да поставят (изоставят) България в "буферна зона" заради своята собствена сигурност? Всяка форма на непродуктивна неутрална политика, затворен регионализъм или неприсъединяване към европейските общности безусловно води към такова положение. Този, който предопределя на България подобно бъдеще, трябва да обясни как ще изглежда то в геополитическата картина на Балканите и близкото евразийско обкръжение. Защото "буферната зона" означава приоритет на регионализма, а регионализъм означава превръщане на Балканите в политически субект на международните отношения, в който България, притисната между трупащата самочувствие и потенциал (и подкрепяна от Русия) Сърбия, мощната и непредсказуема (и подкрепяна от САЩ) Турция, активната (и подкрепяна от Европейския съюз) Гърция и Румъния (която се стреми към централноевропейски статут), ще се превърне в треторазрядна държава, в транзитен пункт както на политическите действия, така и на голямата икономика, а още повече - на отбраната.

На всички, които искат да бъдат бащи на нацията, трябва добре да се изясни, че голямата политика, особено в сферата на сигурността, е система от политически действия в рамките на генерална стратегия. Това означава, че не е възможно да се постигат фундаментални национални интереси и цели само с политика ад хок от случай на случай и от проблем на проблем. Както и не е възможно да има само стратегия, състояща се от изолирани от реалността позиции. Стратегическото мислене и действие в сферата на националната сигурност предполагат системен подход и тези, които натрапват на държавата своите импровизации, трябва просто да бъдат изолирани от вземането на решения. Ако приемем, че относно стратегическата цел - постигане на пълноправно членство в Европейския съюз (ЕС) в близкото бъдеще (което е формулирано и в Концепцията за национална сигурност, приета от правителството), съществува единомислие, политиката за нейното осъществяване трябва да включва действия в целия спектър на интеграционния процес. Този, който иска да следва стратегия за присъединяване към ЕС, трябва да има позитивна и активна политика по отношение и на НАТО, и на ЗЕС, и на ОССЕ, свързана със системно и програмно задълбочаване и разширяване на сътрудничеството и взаимодействието както в политическия, така и в отбранителния аспект.

Съчетаването на политическите стъпки със стратегическите ориентири действително е изключително труден въпрос. Но политиката е за хора, които могат да се справят точно с такива трудности. За несправящите се има достатъчно широк избор от професии, изискващи други способности.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Екса" е най-вероятният изпълнител на реконструкцията на Горнобанската баня "Екса" е най-вероятният изпълнител на реконструкцията на Горнобанската баня

Той предвижда осъвременяване на двата басейна, парна баня. сауна, джакузи и зала за събития

16 окт 2019, 127 прочитания

"Трейс", ГБС и "Климатроник" искат да строят детската болница за 100 млн. лв. 1 "Трейс", ГБС и "Климатроник" искат да строят детската болница за 100 млн. лв.

Изпълнител на проекта за реконструкция на старата сграда до "Майчин дом" ще бъде избран до 40 дни

16 окт 2019, 501 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
След приватизацията социалистическата партия няма да остане същата

Димитър Йончев, ексдепутат от 36-ото Народно събрание, пред в. "Капитал прес"

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма