Идва ли краят на войната в Босна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Идва ли краят на войната в Босна

Идва ли краят на войната в Босна

НАТО и ООН за първи път воюват в Европа

994 прочитания

Повече от 500 пъти самолети на НАТО излитаха, за да бомбардират позиции на босненските сърби в Босна, повече от 1000 оръдейни залпа от тежките оръжия на силите за бързо реагиране на ООН се стовариха върху сърбите край Сараево и в Пале. Сърбите не оказаха съпротива, ако се изключи един свален френски изтребител "Мираж", докато обединените сили на НАТО и ООН систематично разрушаваха зенитните и тежките им оръжия, армейските им складове, командните и комуникационните пунктове, но остава въпросът трябваше ли в Европа, в Сараево, повече от 10 хиляди души да загинат, а други 50 хиляди да бъдат ранени, преди така наречената световна общност да предприеме някакви конкретни стъпки.

След поредица от уклончиви изявления и напразни мирни опити НАТО и Организацията на обединените нации най-сетне се решиха на силова акция в Босна. Решението дойде, след като бе постигнато нужното равновесие на силите в международен план и след като стана очевидно, че НАТО и ООН вече са изчерпали кредита си от бездействие в Босна. Като че ли най-важният фактор и този път бе намесата на Съединените щати, които най-накрая излязоха с конкретна позиция "за" въздушните удари срещу босненските сърби, а също и, общо взето, примирителната позиция на Русия, от която се очакваше много по-силна реакция срещу използването на сила срещу сърбите. Влиянието на Русия явно е доста по-ограничено след разпадането на бившия Съветски съюз, а повечето европейски държави дипломатично, но твърдо отхвърлиха руския мирен план за Босна.

Решението за военни удари срещу сърбите

бе политическо и дойде след четири години война в Европа, която доста разклати представата за мощта на ООН, Европейския съюз и особено на НАТО. Преди това американците отказаха да изпратят свои войници в състава на силите на ООН в Босна и заеха твърда позиция, че само военната сила може да накара сърбите да седнат на масата на преговорите, но позицията на Вашингтон срещна съпротива поне на две нива. Европейските съюзници от НАТО се опасяваха, че една военна операция ще изложи на прекалено голям риск техните лековъоръжени войници от умиротворителните сили в Босна, а Москва подозрително се противопоставяше на всеки опит за военна операция на НАТО на Балканите, традиционна руска зона на влияние, в която Кремъл има някои по-специални интереси. И въпреки че решението за въздушните удари е политическо, то не можа да стане действителност дори когато в началото на 1994 г. бе постигнат консенсус между великите сили - Съединените щати, Русия, Франция, Германия и Великобритания - и бе създадена контактната група за Босна, на която се възлагаха големи надежди за мирното разрешаване на конфликта в бивша Югославия.

Ако се погледне историята на босненската война през последните четири години, очевидно е, че сърбите можеха постепенно да решат нещата в своя полза. Не става въпрос за хуманността, а за чисто геополитическите реалности.

Сърбите направиха обаче няколко грешки

които в крайна сметка докараха самолетите на НАТО над техните позиции. През май тази година сърбите взеха като заложници и използваха като жив щит стотици сини каски от умиротворителните сили на ООН в Босна, след което светкавично превзеха обявените от ООН "зони за сигурност" в Жепа и Сребреница. Сигурно е, че точно тогава във Вашингтон е било взето решението, че военните удари срещу босненските сърби са една неизбежна необходимост. Западна Европа и САЩ са особено чувствителни, когато се спомене думата заложник, още повече че ставаше дума за войници и офицери от собствените им въоръжени сили. В очите на Запада заложникът предизвиква цял ред от асоциации от рода на близкоизточни кризи, международен тероризъм и държавно канализиран тероризъм, така че не бе изненада, когато само месец по-късно на конференция в Лондон Съединените щати поставиха въпроса за решаването на конфликта със сила. Франция, в лицето на новия президент Жак Ширак, и Великобритания вече бяха готови да подкрепят американското предложение и го направиха. Практическият резултат бе, че когато дойде времето за действие, американски самолети от самолетоносача "Теодор Рузвелт" бомбардираха сръбските позиции, а тежки оръдия и миномети на британските и френските корпуси от силите за бързо реагиране на ООН в планината Игман стовариха огневата си мощ върху сърбите в Пале.

Когато войските му превземаха Сребреница и Жепа, командващият босненската сръбска армия генерал Ратко Младич изглеждаше доволен. Сърбите можеха да направят същото и с по-малко шум, особено когато ставаше въпрос за провежданото от тях "етническо прочистване" на региона. Те не го направиха и сега генерал Младич не изглежда толкова самоуверен. След въздушните удари на НАТО той заяви, че е готов да изтегли тежките си оръжия от района на Сараево, но сега въпросът вече е дали въобще ще му позволят да се изтегли.

Натискът срещу сърбите се усилва

и то многопосочно - хърватската армия завзе Сръбска Крайна, ислямските страни вече не крият, че въоръжават мюсюлманите в Босна, а в Съединените щати все повече популярност печели идеята да бъде вдигнато оръжейното ембарго за босненските мюсюлмани.

Генералният секретар на Организацията ислямска конференция, която включва 52 държави, Хамид ал Габид, заяви в Мароко: "Нашата реакция на въздушните удари е позитивна, ние винаги сме смятали, че това може да реши проблема." За съжаление на сърбите в момента неговите думи имат повече тежест, отколкото правилното иначе изказване на Радован Караджич, че въздушните удари срещу сърбите са вземане на страна в една гражданска война. Босненският мюсюлмански премиер Харис Силайджич вече усети военната сила на НАТО зад гърба си и сега може да каже на Радован Караджич, че преговори за конфедерация със сърбите на територията на Босна не може да има. Според Силайджич на сърбите в една бъдеща независима Босна ще бъдат дадени автономни права, но едва ли това е, което желаят те.

В чисто дипломатически план решението за въздушните акции срещу босненските сърби създава прецедент в европейската политическа история - за първи път от създаването на НАТО военни подразделения на организацията водят бойни действия на територията на Стария континент. За първи път Организацията на обединените нации участва открито във военни действия чрез новосъздадените сили за бързо реагиране. НАТО търси ролята си в един нов световен ред, при който липсва главният противник - Съветският съюз, заради който бе и създадена организацията. Лош късмет за сърбите е, че те първи ще изпитат на гърба си последиците от преразпределянето на сферите на влияние и нарастващата военна мощ на западноевропейските държави, за които акцията в Босна е нещо като опитен полигон за тестването на новата европейска отбранителна политика. Операция "балканска буря" едва ли ще има, конфликтът вероятно ще продължи, но босненските сърби ще са губещата страна и те знаят това - на сърбохърватски език районът, където в момента падат бомбите на самолетите на НАТО, открай време се нарича Vojna Krajina, което означава "бойна граница".

Хронологията на въздушните удари

(часовете са в гринуичко време)

Сряда. 30 август

00.01 ч - Над 60 самолета излитат със задача да бомбардират позиции на босненските сърби, предимно зенитни установки и комуникационни центрове.

02.00 ч - Втора вълна от въздушни удари се стоварва върху складове с боеприпаси и локални командни пунктове.

02.45 ч - От наземни позиции тежки оръжия на силите за бързо реагиране на ООН изстрелват повече от 600 снаряда срещу 15 склада на босненските сърби. Ударени са и позиции на сърбите, където е базирано тежкото им въоръжение. В акцията участват 155-милиметрови френски гаубици, британски 105-милиметрови оръдия и холандски тежки миномети, а стрелбата продължава повече от 3 часа.

06.50 ч - Самолетите на НАТО се връщат за третата вълна от бомбардировки.

10.00 ч - Журналисти в Сараево съобщават, че артилерийската канонада на силите на ООН е приключила.

14.45 ч - В четвъртата вълна от въздушни атаки над силно укрепените позиции на босненските сърби по възвишенията край Пале се появяват черни облаци от експлозиите.

15.15 ч - Босненските сърби свалят с ракета земя-въздух френски изтребител "Мираж" близо до Пале. НАТО започва спасителна операция за двамата френски пилоти.

Четвъртък. 31 август

07.44 ч - Журналисти в Сараево съобщават, че самолети на НАТО са прелетели над града, но не са се чули експлозии. Над града се спускат облаци.

08.00 ч - В Неапол командващият южните сили на НАТО адмирал Дейтън Смит обявява, че ще има още въздушни атаки.

16.04 ч - След няколко часа НАТО съобщава, че има нареждане за пета вълна от въздушни удари. Впоследствие става ясно, че бомбардировките в четвъртък следобед са били насочени срещу складове за амуниции.

17.30 ч - Силите за бързо реагиране на ООН унищожават две позиции с миномети и едно зенитно оръдие на босненските сърби край Сараево.

Петък. 1 септември

05.00 ч - Силите за бързо реагиране на ООН обстрелват с лека артилерия зенитно оръдие на босненските сърби край Лукавица, ключова позиция на сърбите около Сараево.

06.00 ч - Босненски сръбски източници съобщават, че самолети на НАТО са бомбардирали цели в непосредствена близост до Сараево. НАТО не потвърждава информацията, но журналисти в Сараево твърдят, че в града се чуват силни експлозии и вой на сирени.

07.17 ч - НАТО обявява, че са разпоредени нощни бомбардировки на цели във и около Сараево, с което започва третият ден на въздушни атаки. В съобщението се казва, че лошото време също е фактор за определянето на следващите акции.

11.31 ч - Гръцкият министър на отбраната Герасимос Арсенис заявява, че командващият босненската сръбска армия генерал Ратко Младич е готов да изтегли тежките си оръжия от района на Сараево.

12.29 ч - Британският външен министър Малкълм Рифкин обявява, че НАТО и ООН временно спират военните си операции, за да може да се направи по-пълен анализ на обстановката и да се вземе решение за продължаването или спирането на въздушните атаки. 

 

Повече от 500 пъти самолети на НАТО излитаха, за да бомбардират позиции на босненските сърби в Босна, повече от 1000 оръдейни залпа от тежките оръжия на силите за бързо реагиране на ООН се стовариха върху сърбите край Сараево и в Пале. Сърбите не оказаха съпротива, ако се изключи един свален френски изтребител "Мираж", докато обединените сили на НАТО и ООН систематично разрушаваха зенитните и тежките им оръжия, армейските им складове, командните и комуникационните пунктове, но остава въпросът трябваше ли в Европа, в Сараево, повече от 10 хиляди души да загинат, а други 50 хиляди да бъдат ранени, преди така наречената световна общност да предприеме някакви конкретни стъпки.

След поредица от уклончиви изявления и напразни мирни опити НАТО и Организацията на обединените нации най-сетне се решиха на силова акция в Босна. Решението дойде, след като бе постигнато нужното равновесие на силите в международен план и след като стана очевидно, че НАТО и ООН вече са изчерпали кредита си от бездействие в Босна. Като че ли най-важният фактор и този път бе намесата на Съединените щати, които най-накрая излязоха с конкретна позиция "за" въздушните удари срещу босненските сърби, а също и, общо взето, примирителната позиция на Русия, от която се очакваше много по-силна реакция срещу използването на сила срещу сърбите. Влиянието на Русия явно е доста по-ограничено след разпадането на бившия Съветски съюз, а повечето европейски държави дипломатично, но твърдо отхвърлиха руския мирен план за Босна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK