Разкрито е разграбването на парите на вложителите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разкрито е разграбването на парите на вложителите

Разкрито е разграбването на парите на вложителите

947 прочитания

Частните нефинансови фирми дължат на търговските банки 168.8 млрд. лв. (89.8 млрд. лв. и 1.16 млрд. долара) към 15 септември тази година, сочат последните данни от банките за вътрешния кредит. Заемите за нефинансовите държавни предприятия са 156.6 млрд. лв. (90.2 млрд. лв. и 975 млн. долара), или с 12.2 млрд. лв. по-малко. Тези данни практически доказват несъстоятелността на тезата, че тежкото финансово положение на банките е причинено преди всичко от необслужваните кредити към държавния сектор. Подобен аргумент е най-често използван от търговските банки в мотивите им за определени настоявания или лобирания към правителството, парламента или централната банка.

На практика данните показват съвсем друга картина. Досега правителствата и финансовата власт са постигнали успешна и безспорна приватизация на активите на финансовата система. Кредитът за частния сектор е близо 30% от всички вземания на банките, на държавните фирми се падат около 27%, а на правителството - около 43%.

Това състояние на банковия кредит води до два теоретични извода - все пак частният сектор не е пренебрегнат от националното разпределение на финансовия ресурс, което може да показва мощ и възможност за икономически ръст там, и вторият извод - дълговете на държавните фирми като процент са спаднали твърде много след серията опрощавания и не могат да се сочат като спирачка за развитието на този сектор, което е също често срещан мотив в изказванията на министри. Или частният сектор разполага с огромен ресурс за инвестиции или приватизация, но данни за такива процеси няма, което подсказва, че този ресурс до голяма степен е консумиран или просто присвоен и вложен във финансови средства или зад граница.

В действителност много малка част от частния сектор се ползва от банковите кредити - основният дял се пада на т.нар. елит на националния капитал и множеството кредитни милионери, но поради възприетата терминология дълговете се водят на гърба на "частен сектор".

Кредитите за частния сектор са насочени предимно към ползватели, които не са с намерение да ги връщат по пазарни условия или въобще. Този извод пък се доказва от ниската събираемост на лихви в банковата система - при условие, че правителството е редовен платец на лихви по дълга си, акумулираните загуби в банковата система - приходите от лихви са близо два пъти по-ниски от разходите за лихви (по данни за 6-месечието на тази година) не могат да се обяснят само с неплащане на дългове от държавните фирми.

Безплатните обяди ще проличат в банковите баланси за 1995 г.

Това най-ясно ще проличи и в балансите на банките за края на 1995 г. По-късно данните за класифицирането на кредитите пък ще покажат и груби сметки за богатството на класата на кредитните милионери или цената, която плащаме за "безплатните обяди".

Освен това дълготрайните материални активи в частния сектор не надхвърлят 30-40 млрд. лв., което показва, че е постигнат огромен лост между собствения капитал и привлечения в този бизнес. Обезпечението на кредитите е явно някаква изумително ценна интелектуална собственост или пък банкерите са единствените безкрайно оптимистични поддръжници на частния бизнес. Подобна ситуация е просто катастрофална за кредитора и бюджета, като все пак първоизточникът на отпуснатите заеми са парите на вложителите.

Истината за задлъжнялостта на частния сектор излезе наяве, след като търговските банки преминаха на новия сметкоплан. Проблемите с неговото въвеждане доведоха до над три месеца закъснение на данните за вътрешния кредит и паричната маса, но пък така картината за финансовата страна на икономиката е по-ясна. До тази промяна голяма част от заемите за частния сектор е било възможно да се водят като вземания от държавни фирми, твърдят експерти от БНБ.

В крайна сметка се оказва, че поради умишленото забавяне на приватизацията на държавния сектор и поради необратимия процес на появата и развитието на частния капитал стигаме до феномена приватизация и усвояване основно на финансови средства, съпроводена с ниска обезпеченост на заемите, лоша финансова дисциплина и ленивост - нежелание за инвестиции на собствен риск поради лесния достъп до ресурс. Така поради извоюваните позиции в банковата система приватизацията среща силна опозиция и в частния сектор ползвател на заемите. При подобна ситуация дори и приватизацията на банките не би решила проблема, тъй като дълговете, концентрирани в малка част от частния сектор, превишават няколко пъти капитала на всички банки.

Последици от рисковите кредити за отбрани частни фирми

Що се отнася до държавните фирми, техните дългове са доста по-ниски от дълготрайните им активи и нови опрощавания на кредити са просто недалновидна политика. Просто неперспективните трябва да фалират. За частния бизнес фалитът не е изход, тъй като няма какво да се ликвидира, за да се удовлетвори кредиторът. По-скоро за това изходът е в затягане на дисциплината в банковия сектор и наказателната отговорност за умишлените банкрути.

Тази задлъжнялост вече притиска и самите банки, които напоследък предприеха инициативата да им бъде позволено да отписват по-голяма част от кредитния си портфейл - от несъбираемите вземания. Друга тенденция с масовата замяна на дълг срещу дялово участие в частни дружества. Някои банки прибягват и до по-нетрадиционните методи за събиране на вземанията - чрез застрахователи. Последните насоки са банките да прехвърлят кредитите си за частни фирми към мощни държавни предприятия. В крайна сметка акумулираната нестабилност и загуби в банковия сектор избиват на гърба на вложителите - чрез по-ниски лихви, и данъкоплатците - чрез субсидии за банките през бюджета и БНБ. Или отново се опира до въпроса как вложителят да упражнява контрол върху стабилността на кредитните институции. В много страни се твърди, че това става основно чрез "банковия надзор.

Частните нефинансови фирми дължат на търговските банки 168.8 млрд. лв. (89.8 млрд. лв. и 1.16 млрд. долара) към 15 септември тази година, сочат последните данни от банките за вътрешния кредит. Заемите за нефинансовите държавни предприятия са 156.6 млрд. лв. (90.2 млрд. лв. и 975 млн. долара), или с 12.2 млрд. лв. по-малко. Тези данни практически доказват несъстоятелността на тезата, че тежкото финансово положение на банките е причинено преди всичко от необслужваните кредити към държавния сектор. Подобен аргумент е най-често използван от търговските банки в мотивите им за определени настоявания или лобирания към правителството, парламента или централната банка.

На практика данните показват съвсем друга картина. Досега правителствата и финансовата власт са постигнали успешна и безспорна приватизация на активите на финансовата система. Кредитът за частния сектор е близо 30% от всички вземания на банките, на държавните фирми се падат около 27%, а на правителството - около 43%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK