Финансова криза обхвана и частните кредитни институции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Финансова криза обхвана и частните кредитни институции

Финансова криза обхвана и частните кредитни институции

939 прочитания

Тежкото състояние на повечето частни банки, както и на цялата банкова система поради лошите кредити и неразумно високи разходи вълнуваше през изминалите седмици шефовете на централната банка. Те проведоха поредица дълги съвещания, посветени на евентуалните спешни мерки, които трябва да се вземат за стабилизиране на банките. "След като дълго време бягахме от проблема, сега вече спасяването на банките изисква и огромни средства освен структурни промени или наказания", заключи висш служител от БНБ.

При посещението си в България мисията на Международния валутен фонд (МВФ) настоя за спешни правителствени мерки именно в банковия сектор, като посъветва в бюджета за 1996 г. да бъдат включени пари за рекапитализация на банките. С други думи, това означава, че данъкоплатците трябва да помогнат с пари за попълване на отрицателния капитал на търговските банки, след като техният мениджмънт е раздал лоши кредити и е направил неразумно високи разходи. (В повечето фирми за офисобзавеждане и оборудване, за комуникации или строителни компании се смята, че само с един договор с банка се оправя изцяло финансовото им състояние.)

Към края на август загубата на банките е над 33 млрд. лева, или около 3.4% от активите им и над 50% от капитала им. Това означава, че не остават никакви средства за попълване на провизии - "възглавница" от средства, които да гарантират поне част от парите на вложителите в случай на тежка финансова криза или фалит. Недостигът от такава "възглавница" се изчислява вече на над 30 млрд. лева.

Досега причината за това състояние бе прехвърляна на държавния сектор - държавните нефинансови предприятия. Последните данни показват истинската картина - че кредитите за частния сектор от банките са повече от тези на държавните фирми. Самият премиер заяви пред парламента, че дълговете на държавните фирми са спаднали драстично. Или причината за лошите кредити е не само липсата на дисциплина в предприятията, а целенасочените и случайните обири на банки от кредитни милионери. Тази картина, доближаваща се до истината, стана възможна, след като с усилията на БНБ бе въведен новият сметкоплан.

Така вече нито правителството, нито БНБ могат да бягат от проблема с фалиралите банки. При условие, че многократните чистения на лоши кредити подобриха донякъде портфейла на най-закъсалите държавни банки, на дневен ред излязоха острите проблеми с частните кредитни институции. В БНБ изчисляват капиталовия недостиг в една голяма частна банка на няколко милиарда лева.

Мерките, за които се замислят в БНБ, включват възможностите за принуждаване на частните банки да се консолидират чрез увеличаване - на минималния капитал за банков лиценз, като долната граница може да прехвърли един милиард лева. Друга мярка, до която БНБ рядко прибягва, е отнемането на лиценз, но тя вече не е изключена. През миналите две седмици в БНБ бяха проведени срещи с няколко частни банки, като за момента не са предприети сериозни мерки за ограничения срещу тях, а все още се разчита на договореност с техните ръководства.

Ясно е, че дори централната банка да е готова на непопулярни мерки, те евентуално ще бъдат приложени след местните избори на 29 октомври, които се очаква да дадат отговор на въпроса кои формирования в БСП ще получат по-стабилна власт.

Тежкото състояние на повечето частни банки, както и на цялата банкова система поради лошите кредити и неразумно високи разходи вълнуваше през изминалите седмици шефовете на централната банка. Те проведоха поредица дълги съвещания, посветени на евентуалните спешни мерки, които трябва да се вземат за стабилизиране на банките. "След като дълго време бягахме от проблема, сега вече спасяването на банките изисква и огромни средства освен структурни промени или наказания", заключи висш служител от БНБ.

При посещението си в България мисията на Международния валутен фонд (МВФ) настоя за спешни правителствени мерки именно в банковия сектор, като посъветва в бюджета за 1996 г. да бъдат включени пари за рекапитализация на банките. С други думи, това означава, че данъкоплатците трябва да помогнат с пари за попълване на отрицателния капитал на търговските банки, след като техният мениджмънт е раздал лоши кредити и е направил неразумно високи разходи. (В повечето фирми за офисобзавеждане и оборудване, за комуникации или строителни компании се смята, че само с един договор с банка се оправя изцяло финансовото им състояние.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK