По-нормалните условия за търговия дават по-големи предимства на България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-нормалните условия за търговия дават по-големи предимства на България

Божидар Божинов

По-нормалните условия за търговия дават по-големи предимства на България

Божидар Божинов, председател на БТПП, пред в. "Капитал прес"

Галина Александрова
1177 прочитания

Божидар Божинов


Божидар Божинов

Г-н Божинов, защо стокообменът между Македония и България се повиши рязко през последните две години?

- Смятам, че на първо място е това, което се получи в Югославия. С разпадането и създаването на нови държави се създадоха нови интереси. Като прибавим към това ембаргото и последвалото объркване - транспортно, пазарно и всякакво, става ясно защо е толкова голямо значението на Македония за нас и нашето за Македония. Известно е, че имаше невралгични за самата нова държава моменти, започвайки от нейното признаване, в което бяхме първи, минавайки през това, че тя беше в едно затворено положение, че ние й оказахме определено съдействие, когато тя ползваше нашите портове и транспортни връзки. Тъй че всички тези фактори обуславят голямата активност, която се получи в двустранните търговски контакти през последните години. Аз я намирам за напълно нормална, защото на Балканите вече се развива друга атмосфера и въпреки че още съществуват невралгични моменти, ние трябва да гледаме към бъдещето, което за балканската зона от икономическа гледна точка ще има развитие. Защото доскоро ние живяхме в някаква вакуумна ситуация, в която всички държави бяхме разделени но най-различен начин. Бившите социалистически бяха разделени помежду си и нито една не беше еднаква - става дума за България, Югославия и Албания. Тези, които не бяха социалистически, също не бяха еднакви - имам предвид Турция и Гърция. От тази гледна точка ние като хора, които се занимаваме с икономика и смятаме, че икономиката върви пред политиката и я нивелира, просто регистрираме тази активност. Но не можем да не отчетем, че тя е свързана с географското положение, на което се намираме - Балканския полуостров. От една страна, това е един активен голям пазар, някъде над 100 милиона консуматори. От друга страна, е район, който граничи с най-големите реки в Европа, граничи с няколко морета, т.е. това е един международен път, който свързва Централна Европа с Азия и с Изтока. И просто трябва да се възползваме от това положение. От тази перспектива аз също виждам това, което вече става много актуално - комуникационните канали, по които ще се върви и които са свързани не само с нашите локални разбирания, а и въобще с локалното развитие на икономиката. Като се започне от комуникация, телефонни и други връзки, премине се към железопътни, шосейни, водни, газопроводи, нефтопроводи, електропроводи и др. Тоест това е една икономическа зона, която тепърва трябва да се развива, част от която принадлежи към Европейския съюз, другата част очаква да отиде там и в перспектива в икономиката тук смятам, че ни очаква много бурно развитие. Що се отнася до Македония, тя е наша географска съседка, нямаме дори езикови бариери с нея и всичко това предразполага към едно много по-голямо активизиране на отношенията, отколкото имахме досега.

Доколко активните ни контакти с Македония компенсират щетите ни от югоембаргото?

- За компенсиране на щети не бих могъл да говоря, защото точният размер на щетите надали е определим въобще - той е огромен. Безспорно е обаче, че в един такъв момент икономиката, и особено свободният пазар, винаги търси автономна нагласа към нещата. Ето защо особено активни бяха институции като търговските палати. Те бяха инициатори за създаването на по-активни двустранни отношения, за подписването на редица договори, определени договорености и т.н. Това до голяма степен канализира отношенията и създава определени възможности. Ако трябва да говоря за БТПП например, ние имаме със стопанската камара на Македония много добри контакти. Миналата година успяхме да създадем и асоциация на балканските палати. Македонците бяха едни от инициаторите заедно с нас. Тъй че ние действахме като представители на деловите среди, изхождайки от техните интереси, тяхната активност, която в много случаи е по-бърза от тази на държавните органи. Просто се опитваме да стабилизираме и да покрием по някакъв начин вакуумните ситуации, които се получават. Ако трябва да ви кажа някои по-конкретни данни - в палатата са вписани 131 македонски фирми - дружества и представителства. Това е нещо. На нашия пазар виждаме редица македонски стоки, включително и такива, които се произвеждат в България. Това също е за добро, дори по отношение на селскостопанските продукти, на които ние сме традиционни производители, като се изхожда от разликата във времето и това, че там има по-ранни сортове. Такава е нагласата на пазара и трябва да свикнем с тези неща. При всяко положение конкуренцията е полезна дори и за това, което произвеждаме - за да можем да се нагласим и да правим тези стоки по-качествени.

Очаквате ли спад на транзитните превози и на българския износ през Гърция след евентуалното падане на гръцкото ембарго над Македония и изобщо има ли някакви прогнозни разчети?

- Пренасочване на товарите, за което говорите вие, безспорно ще има. Но то зависи от много дадености. До каква степен нашите пристанища, железници и пътища са подготвени да поемат тоя поток. Безспорно Солун е по-близо за македонците. Но не е без значение и откъде вървят тези товаропотоци. Ако вървят към изток, е едно положение, ако вървят към запад - друго. Ние не трябва да забравяме все пак, че и изтокът, и републиките от ОНД са голям пазар - необработен, ненаситен, и че нататък ще вървят още дълго време стоки - двупосочно. Освен това, ако погледнем към миналото, когато съществуваше Югославия и когато те имаха определени отношения с Гърция, в някои случаи даже подобри, отколкото с нас, този товаропоток също е вървял. Факт е, че тази временна конюнктура ни даде определени възможности. Но дори ако тези възможности намалеят, товаропотокът няма да спадне до нула. Порт Бургас и порт Варна ще продължат да функционират, но мащабите на дейността им ще зависят от това до каква степен те ще могат да се модернизират.

Смесените междуправителствени комисии набелязаха съвместни проекти за стимулиране на икономическото сътрудничество и облекчаване на търговския обмен. Това достатъчно ли е за запазването на позициите ни като основен търговски партньор на Македония?

- По принцип всичко необходимо никога не е направено. То се прави непрекъснато, защото ситуациите се изменят и ние трябва да бъдем много гъвкави, за да отговаряме на моментните нужди. Имам предвид включително търговските министерства - и техните, и нашите. В тая насока се правят някои неща. Те приемат наши препоръки, които ние правим периодично в зависимост от новите условия и нужди. Но има още много да се желае. И то започвайки от най-елементарните неща - от граничните пунктове, където натоварването е много голямо. Ние просто трябва да се отпушим с повече гранични пунктове, с по-малко забавяния на тях. Към това се прибавя и необходимостта от подобряване на шосейната комуникация. Просто трябва да се създадат условия за един нормален трансфер на стоки. Той за момента е абсолютно неудовлетворителен. И ако ситуацията остане такава, просто ще започнат да се търсят други пътища. Имаше проект за железопътна връзка между двете страни. С всички тези проекти според мен трябва да се бърза, защото колко по-скоро се направят, толкова са по-големи нашите шансове. Ако създадем такива облекчения при обработката на товарите, ние ще имаме предимство и конкурентност пред останали дадености, които вече съществуват. Въпросът не е само до вдигане на ембарго или отваряне на едни или други граници.

Божидар Божинов

Г-н Божинов, защо стокообменът между Македония и България се повиши рязко през последните две години?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK