Банките във фалит ще изгубят лицензите си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банките във фалит ще изгубят лицензите си

Банките във фалит ще изгубят лицензите си

1089 прочитания

Поредното доказателство за тежката финансова криза в банковата система и за техническия фалит на няколко търговски банки стана достъпно отново благодарение на БНБ. В отчета на централната банка за шестмесечието в секцията "Банков надзор" за първи път се описват проблемите с лошите кредити, огромните загуби, липсата на провизии и капитал. За първи път се посочват и конкретни имена, което е стъпка към по-голяма гласност за реалното състояние на банките, и възможността вложителите да преценяват къде да влагат спестените си пари.

"Отчетеният отрицателен резултат (загуба) общо за търговските банки в размер на 30.417 млрд. лева (за полугодието на 1995 г.) се е увеличил с 401.5% в сравнение с 1994 г. Най-голяма загуба отчитат: БСИ Минералбанк (5.119 млрд. лв.), Стопанска банка (6.275 млрд. лв.), ОББ (3.197 млрд. лв.), ПЧБ (2.033 млрд. лв.), "Хеброс" (1.254 млрд. лв.), ЧЗБ "Агробизнесбанк" (1.012 млрд. лв.), "Славяни" (629 млн. лв.), Първа източна международна банка (873 млн. лв.) и т.н. Основната причина за тази отрицателна тенденция е нарастването на лошите кредити, което води до намаляване на приходите от лихви." Общата загуба на тези осем банки е 20.5 млрд. лв. (по-голяма от капитала им), или 67.37% от загубите на всички банки в страната. Както БНБ посочва, причината е в лошите кредити. Допреди месец извинението за това бяха държавните фирми, но след данните за банковия кредит по новия сметкоплан се оказва, че най-много дългове към банките имат частни фирми - 174 млрд. лева. Тезата, че парите на вложителите са ограбени от кредитните милионери и малък кръг облагодетелствани частни групировки, се подкрепя от факта, че големите кредити (концентрация на кредитите) растат и през 1995 г. и достигат 104.5 млрд. лева, или 1089 пъти повече от капиталовата база на банките при допустими само осем пъти. Капиталовата база на всички банки (без Булбанк) е равна на смешните 95.9 млн. лв. при 28.4 млрд. лв. собствен капитал (основен, допълнителен и резерви).

Несъбираемите кредити нарастват до 51.9 млрд. лв. към 30 юни от 44.9 млрд. лв. към 31 декември 1994 г. (данните изключват Булбанк). От всички лоши и съмнителни кредити са провизирани едва 12.38%, което заедно със загубата от 30.417 млрд. лв. води до над 70 млрд. лв. отрицателен капитал за цялата банкова система. Това показва парите, които данъкоплатците трябва да платят, за да спасят банките от пълен фалит или пък парите, които биха загубили вложителите, ако БНБ и финансовото министерство оставят банките да се оправят сами.

В тази среда някои банки доста оптимистично гледат на нещата и позволяват доста бърз ръст на кредитите си, за което БНБ коментира: "Тази неблагоприятна тенденция се дължи на увеличаване дела на просрочените вземания поради тежкото финансово състояние на длъжниците, както и на разрешените нови кредити. Най-голям прираст спрямо 1994 г. отчитат Първа частна банка (127.6%), Балканбанк (140.5%), Експресбанк (125%), ОББ (114%), "Хеброс" (114%), ЧЗБ "Агробизнесбанк" (137%), "Славяни" (28.5%) и др. Освен това в потвърждение на горното от данните за класифицираните кредити се вижда, че сумата на редовните кредити е нараснала с 8.9%."

Всички тези данни са след операцията по спасяване на Стопанска банка и Минералбанк, която струваше (на кого) 58 млрд. лева. Коментар на БНБ: "Засега тяхното (на двете болни банки - бел. ред.) текущо състояние изглежда подобрено - те не ползват рефинансиране от БНБ с изключение на частичен овърдрафт. Изминалият период обаче е много кратък за по-общи изводи. Има основание за опасения, че след коренните промени в техните активи и пасиви банките ще имат трудности при обслужване на външните си задължения.

В същото време се наблюдава влошаване на състоянието на други (главно частни) банки, които са осъществили силна кредитна експанзия, несъответстваща на общата рестриктивност на провежданата от БНБ ограничителна политика. Рефинансиране за тях е възможно само от позицията на кредитор от последна инстанция и единствено целево - за покриване на евентуално съкращаване на депозитите. В този смисъл единственият начин за преодоляване на проблема с нарушената ликвидност е събирането на всички вземания, дори и чрез обявяване в несъстоятелност на длъжниците."

Това с доста меки думи показва, че банките, които са в технически фалит, трябва да разчитат на себе си - нещо твърде ново и необичайно за тях, тъй като бяха свикнали на безотказно рефинансиране от БНБ, преференциални условия при валутни или левови операции, подкрепа от централната банка при обслужване на външни заеми. Така въпросът за спасяване на банките неминуемо минава през етапа отнемане на лицензи и фалити. "Ако трябва и лицензи ще вземаме, банки ще фалират, макар че лобирането е по-силно от всякога", заяви член на управителния съвет на БНБ. Затова и БНБ вече няма време да мъдрува върху схемата за застраховане на депозитите, а ще я въвежда по-ускорено. С плановете си за стабилизиране на кредитните институции правителството допълнително предвижда варианти за поемане на лоши кредити и от частни банки. Замисляната банка болница - Българска банка за възстановяване и развитие, ще поеме около 50 млрд. лв. лоши кредити към държавни предприятия. Единствено се изчакват местните избори, които могат да подсилят последните стъпки на БНБ към изясняване на кризата в банковата система. Може би именно изчерпването на възможностите за печалби от банковата система доведоха и до пренасочване на редица бивши и настоящи банкери към обществени изяви.

Поредното доказателство за тежката финансова криза в банковата система и за техническия фалит на няколко търговски банки стана достъпно отново благодарение на БНБ. В отчета на централната банка за шестмесечието в секцията "Банков надзор" за първи път се описват проблемите с лошите кредити, огромните загуби, липсата на провизии и капитал. За първи път се посочват и конкретни имена, което е стъпка към по-голяма гласност за реалното състояние на банките, и възможността вложителите да преценяват къде да влагат спестените си пари.

"Отчетеният отрицателен резултат (загуба) общо за търговските банки в размер на 30.417 млрд. лева (за полугодието на 1995 г.) се е увеличил с 401.5% в сравнение с 1994 г. Най-голяма загуба отчитат: БСИ Минералбанк (5.119 млрд. лв.), Стопанска банка (6.275 млрд. лв.), ОББ (3.197 млрд. лв.), ПЧБ (2.033 млрд. лв.), "Хеброс" (1.254 млрд. лв.), ЧЗБ "Агробизнесбанк" (1.012 млрд. лв.), "Славяни" (629 млн. лв.), Първа източна международна банка (873 млн. лв.) и т.н. Основната причина за тази отрицателна тенденция е нарастването на лошите кредити, което води до намаляване на приходите от лихви." Общата загуба на тези осем банки е 20.5 млрд. лв. (по-голяма от капитала им), или 67.37% от загубите на всички банки в страната. Както БНБ посочва, причината е в лошите кредити. Допреди месец извинението за това бяха държавните фирми, но след данните за банковия кредит по новия сметкоплан се оказва, че най-много дългове към банките имат частни фирми - 174 млрд. лева. Тезата, че парите на вложителите са ограбени от кредитните милионери и малък кръг облагодетелствани частни групировки, се подкрепя от факта, че големите кредити (концентрация на кредитите) растат и през 1995 г. и достигат 104.5 млрд. лева, или 1089 пъти повече от капиталовата база на банките при допустими само осем пъти. Капиталовата база на всички банки (без Булбанк) е равна на смешните 95.9 млн. лв. при 28.4 млрд. лв. собствен капитал (основен, допълнителен и резерви).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK