С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 окт 1995, 15:51, 752 прочитания

Символиката на властта в местните избори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Макар и далеч от учестения ритъм на избори и референдуми в Швейцария, пулсът на българското общество трайно се настройва на приемлива честота от "поне едни избори годишно". Което е добро начало за конструиране на гражданско общество и изграждане на нагласа към гражданска активност и участие в управлението както на национално, така и на местно равнище. Но и нищо повече отначало, защото в колкото повече избори участват, толкова повече българите не вярват, че нещо зависи от тяхната индивидуална избирателна активност. В такава посока са и предварителните заключения от проведеното през август социално-антропологическо проучване в тридесет и пет селища в страната, чиито конкретни данни предстои да се анализират.

В общи линии тази ситуация не изненадва, ако се сподели гледната точка на хилядолетната връзка между власт и сакрално. Всеки ред е "свещен ред". Освен това е и траен, защото източникът на властта и владените са разделени, а границата между тях се управлява от специалисти - жреци, шамани, гадатели, майстори на магията. Този възглед, който свързва силата, властта и отвъдното, управлявани от тукашен майстор по контрол на границите, изгражда легитимността на политическия ред в групата. Сценариите на поведение не са нагласени, за да се постигне успех в общуването с властта и със злото, а със специалиста, владетеля на границите.


Съществена част от проекта за промяна на българското общество след 1990 г. бе идеята за възможност големи

Групи хора да участват пряко или косвено във властта

С други думи, намерението бе да се ревизират съществуващите граници, да се подменят техните управители, да се направи видим самият източник на реда - от мистичен да се превърне в операционален.



1991 и 1992 г. преминаха под знака на разбулването, разголването и разчленяването на властта. Митовете бяха разконспирирани, владетелят - детрониран, специалистите от обкръжението му - обявени за виновни, източникът на властта - показан с пръст. В тези времена за политика се говореше навсякъде и обилно. Разнищваха се управници, принципи на управление, псевдоисторически разкази за сила и величие. Едновременно с това се раждаха и разгъваха нови митове, сили, герои и места на благополучието.

1993 г. уеднакви за всекидневното съзнание старите и новите. Говореше се много и детайлно колко всички са еднакви маскари. Думата политика се превърна в мръсна. На този фон се стабилизираха и синята, и червената култура като среди, които отхвърляха уеднаквяването, доизграждаха новите си герои и дорисуваха старите си врагове.

1994 г. приспа проекта за промяна и пробуди надеждата, че не сме отишли твърде далече в разчленяването на реда. Вината за безредието беше отдадена на новите герои, а очакването - обърнато към старите. Говоренето разомагьосваше доскорошната краткотрайна синя власт; разбърканите светогледни ориентири очакваха обещанието, че светът ще възвърне позната си обживяна форма. И го получиха - обещанието.

1995 г. привършва под знака на мълчанието

за политика спонтанно не се говори. Предизвикателството от страна на анкетьорите се опакова в общи фрази, декларации на незаинтересованост, демонстрации на апатия. Повечето от коментаторите на съвременния ни социален и политически живот разчетоха буквално официалното масово послание. Показаното безразличие по въпросите на властта, силата и политиката беше изтълкувано като безразличие. Ако го приемем буквално обаче, ще се откажем да го разберем, ще си затворим възможността да прогледнем за установяването на нов символичен ред, който свързва власт, сила, страх и антисоциалност по един нов начин.

Критиката на "оялите се стари" през 1990 г., преминала през разобличаващото "всички се докопват до кокала" от 1993, е на път да се превърне в констатация за естественост на състоянието на света, в който дебелогъзите и дебеловратите имат власт именно защото не следват правилата, точно защото са "маскари", "подкупни", "непочтени". Така 1995 се оказва година на сакрализирането на новия ред, в който властта е истински легитимна, когато е противообщностна, а модусът на отношението ни към нея е в регистъра на тайната и на мълчанието.

Преди 1990 ясно се разграничаваха легитимната власт на държавата-партия-апарат и нелегитимната власт на разбойника-насилник. През 1995 г. е все по-трудно да се различи тяхната асоциална политическа власт от нелегитимната, но осезаема сила на борци и застрахователи. Естествено свързващо символично звено в тези преливащи се форми се оказва полицията, която се мисли като удвоено чудовище от легитимно-нелегитимни, реално-нереални властови черти.

Парламентът обира безопасните черти на властта

в картината на света: безполезен, безсилен, лицемерен, говорилня. Правителството някак си не съществува. То е разтворено в аморфната приемлива антисоциалност, но от него изпъква слабото мъченическо тяло на премиера, което предизвиква симпатии като жертва на дебеловратите, или най-малкият брат, който - защо пък не - по-сръчно ще се справи с ламята, отколкото ячките му батковци.

Край тях е разположен президентът, значително повече харесван в сравнение с 1994, излъчващ усещането за легитимна власт, но нереална сила.

В така очертаната картина на власти, сили и символи местната власт застава леко встрани по-близо до "тук". Тя не се мисли в едри категории на отговорност, представителност, сила. Оцветена подомашному, позната и битова, тя не се преживява като власт. Тя може да се сдобие с такъв ореол, ако се свърже символически с националното, партийното, НКС, "Позитано"; с "тях", София, и групировките. С други думи, ако се напомпа с някаква чуждост. Но "своите не ги търпят, а чуждия не го искат", което, макар и да не е ново за българската политика, е основната дилема пред всеки местен избор и в края на 1995 г.

В този смисъл предстоящите избори са наистина уникални, не само защото за пръв път след 1989 г. са само и единствено местни, но и защото се провеждат в условията на ново общо сакрализиране на властта. Те предполагат уникални възможности за местно донагласяне на символичната система и изграждане на разграничени стабилни поведенчески типове: официално-национален, групово-електорален, локално-ефективен. Разбира се, този ескиз на новото подреждане на символите във всекидневното съзнание е нарисуван от изследване, проведено в неизборна обстановка и трудно може да предвиди кой, кога, къде и как може да спечели. Защото всяка избирателна кампания полага усилия за пренареждане на символите и асоциациите в посока на изграждане на желания образ на кандидата. За София например не е никак ясно как ще се прикачат към общата картина на властите усмивката на Софиянски, състраданието на Инджова и невинното изражение на Венцислав Йосифов.

Последният от своя страна трябва да ретушира публичния си образ и да убеди на първо място червената културна група, че на първо място е партиен работник, а едва след това - банкер. След фалшстарта на кампанията му с посланието, че нещата се оправят с пари, задачата му значително се усложнява. Създават се неочаквани преди старта на агитирането предпоставки Каракачанов на първия тур да обере част от гласовете на пенсионирани военни и чиновници, които не хранят неприязнени чувства към комсомолчето с генералско потекло. Съответно на втори тур същите да подкрепят Инджова като по-малкото зло, по-сериозната или по-загрижената.

Както и да приключат изборите през 1995, новият символичен ред няма да бъде разколебан; "те" ще имат властта, а "ние" ще мърморим. И това ще продължава, докато не се стабилизира малко градско общество, което ще приеме необходимото зло и ще си постави за задача не да се бори за властта, а да я контролира. С което ще се възобнови смислеността на проекта за промяна, започнат през 1990 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: местни избори

Прочетете и това

Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов

И още: Масови стачки във Франция заради пенсионната реформа на Макрон, още по-строг воден режим в Перник

8 дек 2019, 500 прочитания

Снимка на деня Снимка на деня

Водопадът Виктория почти пресъхна след най-тежката суша от 100 години насам

8 дек 2019, 333 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Телевизията отново финансира партиите

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10