След петдесет години ООН е по-голяма и по-уязвима от всякога
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След петдесет години ООН е по-голяма и по-уязвима от всякога

След петдесет години ООН е по-голяма и по-уязвима от всякога

839 прочитания

В неделя (22 октомври) повече от 150 президенти, министър-председатели, крале и принцове от цял свят се събират в седалището на Организацията на обединените нации (ООН) за тържествата по случай 50-годишнината на организацията. Разтърсвана от проблеми и противоречия, ООН е по-голяма и по-уязвима от всякога. С един генерален секретар, египтянина Бутрос Бутрос Гали, начело - който е достоен наследник на предшественика си от 50-те години Даг Хамършелд - ООН търси ново лице и сила, но няма финансите и световната воля да се реформира. Също като Хамършелд Бутрос Гали иска да има на разположение солидни военни сили, иска да бъде начело на нещо като световно правителство. Само че ключът към осъществяването на тази цел се нарича финанси.

Ще фалира ли ООН

В момента най-голямата световна организация е изправена пред реалната опасност от фалит, а перспективите за излизане от това положение са свързани с това дали най-влиятелните хора на планетата като американския президент Бил Клинтън и руския му колега Борис Елцин имат доброто желание техните правителства да погасят дълговете си към ООН. Общата сума, която ООН има да получава от длъжниците си, е 3.7 милиарда долара. От 15-те страни, осигуряващи над 80 процента от бюджета на световната организация, най-голям длъжник са Съединените щати с 1.4 милиарда долара, следвани от Русия с дълг от 500 хиляди долара и Украйна с дълг от около 238 хиляди долара. Сега бюджетът на ООН за издържане на 14-хилядите служители на организацията възлиза на 1.2 милиарда долара, но особено след последните мисии на ООН на Балканите издръжката на военните сили на организацията е над 3 милиарда долара годишно, факт, който няма как да не тревожи държавите, плащащи най-големи вноски в бюджета на ООН.

Съединените щати искат, преди да започнат да плащат редовно вноските си, ООН да приведе в ред собствените си дела, да намали броя на агенциите, програмите и функциите си, да съкрати броя на служителите и да участва в по-малко умиротворителни операции по света. Само че, за да удовлетвори исканията на Вашингтон, ООН се нуждае от финанси - заместник генералният секретар на ООН по въпросите на администрацията и управлението Джоузеф Конър, бивш висш служител на компанията "Прайс уотърхаус", например твърди, че липсата на налични средства забавя реформирането на организацията, а уволнените служители още не са получили обезщетенията си.

В момента работна група на Общото събрание на ООН преразглежда финансовите квоти на държавите - членки на ООН, но едва ли делът на САЩ в осигуряването на бюджета на организацията ще бъде намален (сега той е 25 процента, изчислено на базата на дела на страната в световното производство). По-скоро свежо финансиране може да дойде от преизчисляването и съответно вдигането на членските вноски на такива бързо развиващи се икономически страни като Китай, Саудитска Арабия, Сингапур, Бразилия и Индия. От друга страна, някои държави, предимно новите републики от бившия Съветски съюз, твърдят, че плащат твърде много за членството си в ООН.

Генералният секретар на ООН Бутрос Бутрос Гали бе принуден да свика специална сесия на Общото събрание, която ще се състои в началото на 1996 г., която да се занимае изключително с финансовите проблеми на организацията. Бутрос Гали не изключва дори възможността за кредитиране на ООН от страна на Световната банка

Натискът на бедните страни

Дни преди 50-ата годишнина на ООН в Картахена, Колумбия, се проведе 11-ата среща на Организацията на необвързаните страни (ОНС - най-голямата световна организация извън ООН). Освен че поискаха цялостно реформиране на ООН - нещо, което така или иначе желаят и великите сили, необвързаните поискаха Съветът за сигурност да даде по-голям решаващ глас на развиващите се страни. Лидерите, изказали се на срещата в Картахена, твърдяха, че след края на студената война светът не е станал по-добър и по-честен, че световният икономически ред е наравностоен и че Съветът за сигурност на ООН, доминиран от великите сили, стои зад всичко това. Лидерите на страните от ОНС предложиха Съветът за сигурност да приеме шест нови постоянни члена - две страни от Латинска Америка, две от Африка и две от Азия.

Основателят на Организацията на необвързаните Фидел Кастро бе, както се и очакваше, най-яростният критик на ООН и Съвета за сигурност. "Евросилите, ядрените сили и свръхбогатите" управляват Съвета за сигурност според него и думите му не са съвсем лишени от основание. Ако зад неговата позиция застанат и другите членове на ОНС, светът може да стане свидетел на яростно и опасно противопоставяне между двете организации, като и двете страни имат достатъчно мощ, за да не може никой да вземе връх. Бедните в лицето на страните от ОНС твърдят, че "статуквото вече е станало абсолютно неприемливо", а ООН от доста години насам търси и не намира верния си облик.

Неуспехът в Босна

В навечерието на 50-ата годишнина на ООН идва още едно разочарование - най-голямата и най-скъпа умиротворителна операция на ООН в историята е на път да приключи безславно. Помощите на ООН във вид на храни и медикаменти спасиха живота на десетки хиляди души на територията на бивша Югославия, но войниците на ООН, сините каски, бяха просто безмълвни свидетели на масовите убийства, етническото прочистване и продължаващата повече от две години война в Босна и Херцеговина.

Амбициите на световната организация и на лидера й Бутрос Гали в Босна бяха големи, твърде големи може би, но истината е, че преди да се намесят въоръжените сили на НАТО, мирът в Босна изглеждаше толкова далечен, колкото и преди пристигането на сините каски. Някои наблюдатели вече обявиха, че претърпеният неуспех на мисиите в Босна и Хърватска (където хърватската армия премина през позициите на наблюдателите и въоръжените сили на ООН, за да атакува сърбите в Крайна) може да доведе до спиране или драстично намаляване на броя на миротворческите мисии на ООН в близките години. Дори Майкъл Уилямс, бивш главен говорител на мисията на ООН на Балканите, призна неуспеха: "Да кажем, че Босна е била битката при Ватерло за ООН ще бъде пресилено, но няма съмнение, че каузата на миротворчеството понесе голямо поражение в Босна", каза той наскоро.

ООН пристигна на територията на бивша Югославия през 1992 г., след като Съветът за сигурност вече бе приел редица резолюции, заклеймяващи сърбите като най-големия европейски агресор след края на Втората световна война. В края на югославската мисия на ООН годишният бюджет на силите на организацията на територията на Босна, Хърватска и Македония достигна 1.6 милиарда долара, а общият брой на сините каски надхвърли 30 хиляди души, включително тежко въоръжените сили за бързо реагиране и 14 хиляди войници в Хърватска, които вече започнаха изтеглянето си от страната.

В бивша Югославия ООН, както и в повечето случаи, се превърна в инструмент за прокарване на интересите на великите сили, които така и не се решиха да дадат на ООН достатъчен мандат за реално действие. Великобритания и Франция твърдо отказаха техните сини каски да воюват със сърбите, а Русия едностранно наложи своето вето за въздушни удари срещу сърбите. От друга страна, САЩ твърдо лобираха за въздушни удари срещу сърбите, но след съответно решение на ООН. В крайна сметка бомбардировките над позиции на сърбите станаха факт, но не под егидата на ООН, а на НАТО - разликата е очевидна.

Преглед на оригинала

В неделя (22 октомври) повече от 150 президенти, министър-председатели, крале и принцове от цял свят се събират в седалището на Организацията на обединените нации (ООН) за тържествата по случай 50-годишнината на организацията. Разтърсвана от проблеми и противоречия, ООН е по-голяма и по-уязвима от всякога. С един генерален секретар, египтянина Бутрос Бутрос Гали, начело - който е достоен наследник на предшественика си от 50-те години Даг Хамършелд - ООН търси ново лице и сила, но няма финансите и световната воля да се реформира. Също като Хамършелд Бутрос Гали иска да има на разположение солидни военни сили, иска да бъде начело на нещо като световно правителство. Само че ключът към осъществяването на тази цел се нарича финанси.

Ще фалира ли ООН


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK