С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30 окт 1995, 11:37, 2247 прочитания

Умира ли символът ПЧБ

Заради предизборната борба банковата система е пред фалит

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Загрубялата предизборна борба улесни разкриването на основния проблем в българската икономика - фалита на банковата система. Символът на "частното" и "банката" за обикновения човек - Първа частна банка (ПЧБ), бе жертван заради надпреварата за власт и в самата социалистическа партия. Както вече бе прогласено от всички медии, ПЧБ се намира в тежко финансово състояние - голяма загуба, огромна кредитна експанзия и недостиг на пари. Шефът на ПЧБ Венцислав Йосифов се кандидатира официално за кмет на София преди няколко месеца. За първи път се даде гласност, макар и чрез похвати, диктувани от предизборната борба, за проблемите на най-голямата частна банка, извоювала безспорна популярност през последните пет години.

Полугодишният отчет на БНБ за първи път посочи конкретни имена на банки във финансова криза и обяви техните огромни загуби. Това би трябвало да е обичайната практика на властите - да не прикриват проблемите във финансовата система и да наричат нещата с техните конкретни имена. Заблуждаваното на вложителите просто отлага проблема, но вдига цената на решаването му. В този отчет, трябваше да присъстват названията на всички кредитни институции, отчели загуба. Освен това членове на управителния съвет твърдят, че в БНБ само избрани са знаели за публикуването на банковите загуби. Окончателното приемане на отчета е станало при отсъствието на шефа на "Банков надзор" Камен Тошков, на Борислав Стратев, Стоян Шукеров. Все още централната банка има определен авторитет и споменаването от нейна страна, че ПЧБ е на над два млрд. лева загуба, както и изреждането на някои други банки, веднага се превърна в острие на предизборната атака. Първоначално вестниците не си позволиха да наблегнат именно на частта в отчета на БНБ за банковите загуби - все пак там фигурират имената на банките с най-големи рекламни бюджети.


Решението пресгрупа "168 часа" да получи обслужването на печатната разяснителна кампания за масовата приватизация възпламени доста невъздържана акция на "Труд"-овете срещу Първа частна, нейния кмет и пресгрупата. Последваха и "разрушителни" за ПЧБ дописки в "Стандарт" и "Демокрация". (Отчетът на БНБ бе раздаден на пресата седмица по-рано. Тогава бе публикуван и от "Капитал прес" - бел. ред.). Откритията на пресата за състоянието на ПЧБ бяха поддържани и от изказвания на управителя на БНБ проф. Тодор Вълчев, който впоследствие смекчи позицията си и заяви, че вестниците не са го разбрали правилно. Шефът на парламентарната група на БСП Красимир Премянов пък обвини проф. Вълчев, че е въвлечен в предизборната кампания. В Министерския съвет дори се говореше, че премиерът не бил недоволен от изясняването на кризата в частната банка. Именно намесването на такива обществени лидери в проблема местни избори - ПЧБ, потвърди голямото значение на победата в местните избори, която си заслужава разтърсването на банковата система и затрива-нето на символи.

Официално банкерите бяха замесени в предизборната борба

В крайна сметка кандидатурата на Йосифов за кмет и имиджът на ПЧБ бяха подкрепена от повечето големи наши банки, което отбеляза първото масово и официално въвличане на елита от финансовата система в политическата надпревара. Мисълта, че парите на вложителите ще се харчат вече официално и за политика, е потресаваща на фона на лошите кредити. Декларацията бяха подписали висшия мениджмънт на ПЧБ, Балканбанк, ОББ, Минералбанк, ДСК, Първа инвестиционна банка, Стопанска банка, "Славяни", Кредитна банка, "Моллов", Първа източна, Българска търговска и индустриална банка, Юнионбанк, Пощенска банка, Българска земеделска и промишлена банка. Удивителното е, че толкова много банкови шефове са намерени в един - два дни за подпис, освен ако не са били сериозно мотивирани или поканени. Във факсимилетата на отвореното писмо на банкерите не личаха подписи срещу имената на Бистра Димитрова, шеф на ДСК, и Катя Иванова, шеф на Балканбанк. Прави впечатление, че акцията в подкрепа на банкера-кмет, не бе излязла от Асоциацията на търговските банки. Някои от доминиращите там банкери останаха пасивни към проблема Първа частна. От по-големите банки резервирани към г-н Йосифов останаха шефовете на ТСБанк, БРИБанк, Булбанк, "Биохим", Тексимбанк, БЗК, Хебросбанк, Експресбанк, Елитбанк, ЦКБ. Така документът оформи грубо две големи групи финансови институции, които с малки изключения биха могли да се свързват с различни течения в самата социалистическа партия.



Проблемите на ПЧБ започват още след парламентарните избори

Първи сигнали, че някои привилегировани частни банки ще имат сериозни проблеми през тази година, се дадоха след поемането на властта от правителството на Жан Виденов. Парламентът избра Бистра Димитрова за шеф на ДСК в средата на юни, като опозицията я обвиняваше във връзки с Мултигруп. По това време вицепремиерът Румен Гечев заяви алегорично, че ДСК ще свие рефинансирането си за някои частни банки, като техните оплаквания ще проличат в близката до тях преса. После касата е изтеглила депозитите си в ПЧБ, което доведе до първите по-сериозни финансови сътресения. Тогава от БНБ обясниха, че ПЧБ наистина е поискала финансова помощ. Банката е трябвало да внесе над 700 млн. лв. минимални резерви само във връзка с увеличаването на техния размер до 12%. Централните банкери обаче добавиха, че разходите на банката за някои нейни начинания тази година, както и за разширяване, издръжка и контрол на голямата клонова мрежа, подобряване на комуникациите и подновяване на транспортните й средства също са утежнили финансовото й състояние. В същото време според финансови експерти е възможно някои от досегашните известни акционери в банката да са намалили дела си там с намерението да се пренасочат към други дейности, някои от тях в чужбина.

ПЧБ бе създадена при социалисти, при тях тя пропада

Постепенното насочване на шефовете на ПЧБ към обществения живот или друг бизнес бе ясно още миналата година. Идеята бе постепенно текущото управление на банката да се прехвърли към по-млади специалисти. Така досегашните шефове в ПЧБ Венцислав Йосифов и Емилиян Димитров постепенно се насочват преди всичко към стратегическо управление. Съветът на директорите на ПЧБ назначи през няколко месеца трима прокуристи в банката, които постепенно поемат текущия мениджмънт. Това са главният счетоводител, шефът на дирекцията по кредитирането и юристът. Преди всичко прокуристите са тези, които вземат ежедневните решения и имат право да задължават банката с подписа си. По принцип желанието на създателите на ПЧБ да се оттеглят от активно управление е логично, след като ръководиха петгодишната агресивна експанзия на банката. Тя тръгна през 1990 г. благодарение на прозорливостта на няколко бизнесмени, политически дейци и юристи. Те използваха контрола, който имаха над събитията тогава. В създаването на банката бяха въвлечени пари и от държавни фирми, които по-късно пак поради "прозорливост" бяха изтеглени точно преди Банковата консолидационна компания да поеме управлението на държавния дял в кредитните институции. На 28 април 1990 г. е сключен учредителният договор и започната процедурата по регистрацията на ПЧБ АД с 5.4 млн. лв. уставен капитал. В ПЧБ тогава влизат Валентин Моллов, Венцислав Йосифов, Емилиян Димитров, Илко Ескенази, Александър Черпоков, Димитър Звездев, Милчо Караиванов, Антон Николов, Стефан Филев, Лъчезар Димитров, Емил Симеонов, Борислав Ралчев. Тогава на власт отново бяха социалистите, но правителството бе водено от Андрей Луканов, за когото се твърди, че е покровителствал създаването на първата частна банка. Сега при Виденов изглежда, има нова тенденция, която преди това бе подсказана от "Топенерджи", в. "Дума", Банката за земеделски кредит.

Експанзията на ПЧБ, която изяде огромен ресурс

Банката преминава през няколко иновативни схеми за увеличаване на капитала си и в момента има 1 млрд. лв. уставен капитал, над 100 клона у нас, няколко представителства и клонове в чужбина, което я направи най-голямата частна банка и една от най-големите банки в страната. В същото време обаче активите й растат доста по-бързо, отколкото капиталът, което говори че частният бизнес около ПЧБ се нуждае от огромно финансиране.

С помощта и участието на ПЧБ и на бизнесмените около нея се създадоха известни структури като застрахователна компания "България", Първа финансова брокерска къща, Български инвестиционен фонд, Първа западна финансова къща, Първа инвестиционна банка, Агробизнесбанк, банка "Моллов", "Синит", редица рекламни агенции, Първи частен инвестиционен фонд, ТБС Хотели. Най-популярни и най-трайни са взаимоотношенията между ПЧБ, ССИГ и пресгрупа "168 часа". Явно покрай всеобщата нагласа капиталист да се става с невръщане на кредити ПЧБ също поема своя дял от подхранването на кредитните милионери. Според все още неофициални проучвания в БНБ недостигът на капитал и провизии в банката е за над 15 млрд. лева. Процесът на криза в банката започва още преди две години, но набраната инерция, имиджът, подкрепата от правителства и централна банка поддържат живота на ПЧБ.

Новият курс на изпълнителната власт към засилване ролята на държавата в бизнеса, стягане на акционерното участие в банките, по-строгия контрол над действията в БНБ, са решаващи за показването на проблемите в частните банки. Кризата там ще стане още по-остра, ако правителството успее да въведе на практика програмата за стабилизация на банките, която предвижда държавните финансови институции да изтеглят дяловото си участие от частните дружества.

Кризата е в цялата финансова система

Сегашното затъване на цялата банкова система е вече резултат от лошите кредити, раздадени след 1991 г. Предишните бяха изчистени на няколко пъти. Сега се оказва, че над 170 млрд. лв. от банковите заеми са концентрирани в малка част от т.нар. графа частен сектор. Основна част от тях са просрочени или несъбираеми. Над 50% от тях са големи кредити. Така раздаването на пари при лично облагодетелстване на банкери или поради поръчки поднася над 60 млрд. лв. сметка за осребряване от вложители и данъкоплатци. Повечето от банките просто съществуват ден за ден - между големия овърдрафт (недостиг на пари по разплащателна сметка в БНБ) и друго рефинансиране от БНБ. През последната седмица преди изборите банките излязоха на червено с над четири млрд. лв. по разплащателните си сметки в БНБ. Това най-вече бе причинено от "разкритията" около ПЧБ, която забави плащанията си и по верижната реакция се "запушиха" и други банки като ТСБанк и Кредитна, някои държавни банки, а общо около 20 финансови институции са на оувърдрафт. В крайна сметка в БНБ започват да помагат финансово на банковата система, като пуснаха пари предимно на Първа частна, за да разчистят закъснелите й плащания. Рефинансирането на БНБ към ПЧБ възлиза вече на над 6 млрд. лева, от които около два милиарда във валута.

За да може да се върне системата в предкризисното си състояние, трябват много повече. А още повече пари ще трябват, за да има ново отписване на дългове.

Предизборната борба даде старта на въпросителните около банковата система. А ще дойде ли отговорът с изборния резултат?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев 3 Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев

Гешев не притежава нужните качества за главен прокурор, кандидатурата му трябва да се отхвърли и да започне нова процедура

18 сеп 2019, 2396 прочитания

Снимка на деня Снимка на деня

В Шри Ланка бе открита най-високата сграда в Южна Азия - 356-метровата кула Лотос

18 сеп 2019, 726 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
От игра на честта шахът се превърна в борба за пари

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език