С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 ное 1995, 12:22, 1217 прочитания

Спорът за смъртното наказание е дебат за европейската ни принадлежност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Непосредствено преди общинските избори Българският бизнес блок излезе с предложение да бъде гласувана отмяната на мораториума върху изпълнението на смъртното наказание успоредно с общинските избори. Политическият мотив в това предложение беше повече от очевиден. За изнервения до крайност от настъплението на престъпността български гражданин сякаш няма по-важен проблем. А и резултатите от социологическите проучвания са окуражаващо единодушни. Преобладаващата част от населението подкрепя връщането на смъртното наказание.

Ако има такъв, той е в това избирателите да не възприемат проблема като основем. Но няма опасност да се изгуби политическа подкрепа поради тяхното несъгласие. Не е ясно дали партията, която излезе с това предложение, спечели нещо. По-важното е, че основните политически сили, които имат властта да проведат референдума, отказаха да се присъединят към искането. Те не оспориха разумността, навременността или необходимостта от допитване до народа. Просто се направиха, че не чуват.


Самостоятелно решение за провеждане на референдум, различно от това за или против смъртното наказание, в настоящата ситуация в България е невъзможно. То е равнозначно на решение за отпадане на мораториума. Това внезапно

Оглушаваме на основните политически сили

демонстрира, колкото и парадоксално да е, "европейския" характер на българския политически живот. И не по простата логика "европейските страни нямат смъртно наказание", а поради това, че политическият елит в условията на демократичен контрол върху властта се оказа достатъчно уверен и авторитетен да наложи на обществото свой ценностен избор. Приемането или отхвърлянето на смъртното наказание е изцяло и единствено ценностен избор. То няма нищо общо с проблема за престъпността и усилията за нейното ограничаване. То е избор на отношение към човешкия живот, избор на онзи съкровен баланс между нашата примиреност и нашата арогантност пред бога, съдбата и природата, който изгражда уникалната морална система на всеки от нас и на обществото като цяло.



В какъв смисъл "европейски" характер?

Във всяка страна с демократичен контрол върху властта в някакъв момент се появява напрежение между общественото мнение и позициите на политическия елит. Една от основните разлики между американския обществен и политически живот и един усреднен европейски модел, е степента на свобода на действие на политика от общественото мнение. Независимо от всички социални революции, преминали през Европа, отделните страни са запазили в по-голяма степен йерархичната структура на своите интелектуални и културни елити. Докато от другата страна на океана емиграцията изличава спомените от традиционните социални и културни йерархии и обществото се приближава по своите реакции значително повече до "идеалния модел" на демокрация. Такова общество е много по-живо, по-агресивно и директно в реакциите си и властта на общественото мнение в него е по-голяма. До голяма степен това обяснява защо американската масова култура е несравнимо по-качествена от европейската.

На стария континент йерархията на традиционните политически, културни, професионални и други авторитети е запазена в значителна степен независимо от вълните на разкрепостяване на социалната йерархия и увеличаване на социалната мобилност през последните десетилетия. Тази запазена йерархичност се изразява в по-голямо влияние на обществения и политическия елит, удържащ широко пространство за "високата" култура. Той има много по-голяма свобода да се налага на обществото.

Сравнението между социологически данни за обществената подкрепа на смъртното наказание в различни страни не би ни ориентирало добре за това къде няма смъртно наказание. Подкрепящи го мнозинства ще намерим в европейските страни без смъртно наказание а също така и в щати, където то се изпълнява. И в Европа, и в САЩ интелектуалният и общественият елит са масово против смъртното наказание. На диспут по тази тема, проведен тази година в един американски университет, така и не се намери преподавател, който да се ангажира с позицията "за", поради което се наложи тя да бъде отстоявана от външен човек. Въпреки това смъртното наказание е факт в САЩ, но не е в Европа. Обяснението е, че американският обществен елит никога не е имал аристократичната привилегия да наложи ценностно вето по какъвто и да било въпрос.

Забраната на смъртното наказание е ценностно вето

а не добро или лошо управленско решение, което обслужва обществените интереси. Различният резултат в САЩ и в Европа не се определя от разликата в големината на държавите, от обема на престъпността, от различната необходимост от сигурност на гражданите, от цената, която обществото плаща за поддържане на затворите. Голямо е изкушението този ценностен въпрос "да бъде избутан" в полето на технократичното мислене и говорене. Това избутване създава уютното усещане, че сме в позицията на инженери, изправени пред сложна машина, които изчисляват с промяна на махало или диаметър на колело как да намалят броя на жестоките убийства или да променят в държавния бюджет перото "затвори". Но колкото повече човек се опитва да капсулира решението за или против в позитивистичния жаргон на изчисляване на общото благо, се засилва усещането, че този код на говорене не дава отговор на въпроса.

Усилията "да се изчисли" ефектът на смъртното наказание са впечатляващи със своя брой. Желанието да се потвърди или опровергае интуитивната увереност, че смъртното наказание възпира извършването на тежки престъпления, се оказва трудно за превеждане на езика на социологията. Пример за успешен опит е изследване, при което се наблюдава динамиката на извършени престъпления в продължение на шест месеца преди и след широко отразена в медиите екзекуция. Разлика в броя и вида на престъпленията няма. Но не всички резултати са толкова убедителни.

В същото време е невъзможно от дискусията да се изключат нагледните истории от действителността. Например тази за нападатели, които взимат заложници и обсъждат дали да ги убият или не. Решават да не ги убият, защото законът предвиждал смъртно наказание.

Въпреки че преобладаващите социологически данни сочат, че смъртното наказание няма възпиращ ефект, дискусията не е докрай убедителна. Трудно се преодолява дълбоко загнездената интуиция, че заплахата от тази мярка все пак би трябвало да има ефект върху човешкото поведение.

Не помагат и икономическите аргументи. Защото на въпроса колко струва на бюджета доживотният затворник, отговорът е: а колко струва процедурата по обжалване на смъртната присъда. Масовата подкрепа на смъртното наказание се опира на едно много просто и затова "необоримо" разсъждение. Той/тя е убил/а. Но няма и не може да има такава съдебна система, която да ни гарантира, че единствено и само виновните ще бъдат осъдени. Оставяме настрана актуалния за България въпрос доколко надеждна е съдебната ни система в настоящия й вид. Когато трябва да отговорим по този основен въпрос, единственото възможно решение е максимално подробна процедура по обжалване на смъртното наказание. Каква е икономическата цена? Убедително индивидуализиране и сравнение на едните и другите разходи няма. А и при разнородността на ресурсите, които се използват, то едва ли може да се направи.

Това, че решението за смъртното наказание е изцяло ценностно, определено от метафизичните ни разбирания за живота и смъртта, не само че не отслабва убедителността на демократичния вот, а сякаш я засилва. Защо, след като специализираното, технократското познание не може да ни даде отговор на въпроса за или против, да не потърсим отговора от върховния суверен. Защо в една демокрация да позволим на някой друг да подмени неговото решение?

Ценностните избори на едно или друго общество не са константна величина. Те се изменят и това се отразява и върху социалните техники за реакция срещу престъпленията. В исторически план постепенно са отпадали наказателни практики по чисто ценностни съображения. В съвременните общества вече не се режат ръце и носове, не се бият и жигосват публично хора не защото това не би имало въздържащ ефект върху престъпността или не би било по-икономично за държавния бюджет. Съвременните общества не го правят просто защото техният морален код вече не го позволява. Цивилизованото общество, така както то се разбира в края на двадесети век, реагира с погнуса на такова разбиране за справедливост.

Промяната на моралния код на обществото обаче не е еднократен процес. Това е постепенна подмяна в различни групи на обществото и съществена роля в този процес играе неговият елит, който неизбежно попада в някаква степен в конфликт с мнозинството, без това да е отрицание на демокрацията. С отказа си да подкрепи референдум за смъртното наказание българският политически елит се държа като европейски и пи постави в Европа. Дано да останем там.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина 6 Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина

До края на седмицата ще се приберат 10 хил. души, има 2000 теста за коронавирус, ще се прилагат само на хора с температура и начална пневмония

24 фев 2020, 3565 прочитания

Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя

И още: Прокуратурата ще разследва барселонската история около Борисов, твърденията на Ханке за корупция, заменките и още; Утре ще бъде представен новият модел за електроенергийния пазар

24 фев 2020, 5544 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Държавата ще запази блокиращата квота в "Топенерджи"

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10