С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 ное 1995, 13:49, 1141 прочитания

Мълчанието на агнетата и словото на борците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Първото нещо, което прави впечатление в езика на почти всички български вестници, е неговата абсолютна бруталност. Той е лишен от едно фундаментално качество на публичния език, а именно неговата вежливост и учтивост. Вежливост е руска дума, а учтивост е превод от френски. Учтивост и политика са от един общ латински корен, а в английски език тази обща етимология все още прозира в думата politeness - учтивост. Политиката е изкуство да се сговарят групи, да се намира пресечната точка на техните интереси, да се търси консенсус. Като такова изкуство тя има своя по-малък двойник в микросферата на човешките отношения. Учтивостта е всъщност микрополитика.

Известно е, че медиите са една от фундаменталните власти, която опосредства политическата власт. Трябва да се запитаме симптом на какво е ужасната бруталност и пълното отсъствие на politeness в тях. Защото с просто око може да се забележи тоталното неуважение към другия и цинизма - това, което Бай Ганьо нарича "нацапване" и "смъдване под лъжичката". Това е език, който изригва безогледни и цинични определения, с тънко удоволствие борави с ругателството във всички негови спектри. Той има и очевиден сексуален пласт.


Това вече беше забелязано от някои защитници на приличието и беше критикувано с родителска назидателност. Но това с плитка, несериозна, моралистична критика. Нещата са по-дълбоки.

Един пример. Само на пръв поглед заглавието "Взрив погаси дълг от 200 000 марки към конкуренти" (в."24 часа", от 2.9.1995 г.) е неутрално и не попада под това, за което говорим. В изнасянето на информацията обаче има някаква селективна структура. Новината не гласи, че "взрив разруши банка" и "бяха нанесени щети за...". Като съществена част се определя единствено брутално-циничният мотив на престъпниците. Предполага се, че взривът е избухнал, за да могат някакви хора с престъпни намерения да погасят дълга си. Всъщност става дума за престъпление, което е наречено с хубавата метафора "погасяване", термин от финансовия език, и с това е "притеглено" към сферата на нормалното уреждане на финансови взаимоотношение. Когато подобни съобщения се повтарят всекидневно, те се типизират, стават такъв образ на живота, какъвто е той според медиите. Превръщат се в брутални истини, които казват: такава е ситуацията, не си правете илюзии, това е утвърденият начин да не се плащат дългове и да се унищожават задължения по безогледен и свръхнасилствен начин. Метафоричността смесва нормалната финансова лоялност с абсолютната престъпност и превръща едното в метафоричен образ на другото. Оказва се, че това, което сме свикнали да възприемаме като финансова лоялност, е само метафоричното лице, зад което

Лъсва тоталният егоистичен извънзаконов и морален мотив



който иска да се представи за нормативен. Така под привидната си неутрална съобщителност, този език притежава скрити нормативни възможности. Вестниците легитимират безпардонно-егоистично поведение, което е отвъд доброто и злото и дори е над закона. Този език непрекъснато типизира и нормализира онова, което е престъпно, и го поставя в центъра на общественото внимание.

При това има една хитрост - издевателското развихряне на езика в медните обикновено не става директно, макар че съществуват много примери за абсолютно брутална циничност. Медийният език обикновено играе между два пласта. Единият е привидно информативен, фамилиарен, търпим. На повърхността този език разказва и съобщава някакви неща - "на вас братя, прости българи, разказвам" - съобщава той. Макар че и тази повърхностна стилистична стратегия лесно преминава от езика на съобщението към грубия жаргон. Много често обаче в спокойната езикова повърхност зейват амбразури, от които наднича едно ужасно злорадо лице. Става дума за точки на стилистична двусмисленост, скрити или явни каламбури, които почти винаги водят към особената сфера на сексуално забраненото, на разюзданата агресивна телесност. Под повърхността на езика наднича или по-добре да кажем "се дзвери" образът на бруталното цинично тяло с огромна енергия. То е в състояние издевателски и злорадо да прекрачи всякакви норми и да тържествува навсякъде.

Още примери. На първо място се класира изключителната находка на в. "168 часа"

"Българино купи си новия, дебелия "168 часа"

Ясно е за кой дебел става дума - зад него дреме изключително известен фразеологизъм. Вестникът брутално-издевателски се надсмива над споя купувач, като му предлага един огромен фалос. На всичкото отгоре се предполага, че той наистина жадува да си го купи.

"България заклещена от сняг". Защо не затрупана, засипана? Най-малкото, което снегът прави, е да заклещва. Друг пример от в. "Труд" (30.10.) със заглавие "Българинът вече не вярва на свирки". "Европа ни вкара в най-черния списък" (в."24 часа"). Трикът на последното заглавие е на трета страница, където то си идва на мястото - там лаконично гласи: "Европа ни вкара...".

Друг пример. Цитат от в."Труд" (30.10.)" "Труд оставя Блъсков сам на маратона по мръснословие". Става дума за това, че вестникът в лицето на своя журналист ще се въздържи от псувни. Следва уговорката: "Не защото ни липсва умение така да го изпсуваме на баба, че да му падне ченето в онова място, откъдето черпи вдъхновение и аргументи." Кое ли е това място се пита невинният читател. За сметка на това в друг материал не са се посвенили да го изпсуват на баба. Цитатът е на самия Тошо Тошев. "Блъсков, като включи на лайномет, до пълното му подрискване спиране няма. Купете си противогази." (в."Труд" 26.10.). Очевидно обаче в."Труд" отговаря на минометния огън.

"Животът е далавера"

беше гениалната фраза, която чух на една опашка за мекици.

Ключовата дума "далавера" е важна за бруталния език. Тя е негова основна идеологема, лаконична квинтесенция на всичко, което има да съобщи. Нейни вариации се срещат навсякъде по българските вестници, (в."Труд" - "България е Далаверистан", "Приватизацията почва с далавера"). Тази дума възбужда, тя концентрира в себе си еротиката на забраненото, но заедно с него внушава и странна общоприетост, тържествуваща безнаказаност и консенсус - та кой днес не говори и не прави далавери! Тя е знак на парадокса как да бъдеш едновременно извън закона и морала, но заедно с това и да се изхитриш да бъдеш все пак като всички, как да съединиш престъпника и гражданина в умиротворено цяло. Тази българо-занзибарска дума спокойно стои в центъра на българското публично пространство, тя е алфата и омегата на българския социален, политически, културен и, разбира се, икономически живот. Далавера!

Гласът от центъра

Трябва да си дадем сметка какво означава в случая "център" и какво е значението на социалния глас, който се чува от него. В Германия има едни вестник "Билд". Той е типичен жълт вестник с огромен тираж, много пикантна и търсена стока. Публикува всякакви клюки и сензации, мръсни куриози. По всеки, които го чете, знае, че това е една полузабранена, полупорнографска стока. В същото време от немския център звучат други гласове. Това са тежки вестници, откъдето говорят сериозността и авторитетът - Frankfurter Allgemeine, Sueddeutsche Zeitung, Die Welt и др. У нас е обратното. Вестници аналогични на "Билд" са в публичния център на обществото. Те колят, бесят, раздават правосъдие и обясняват кое е нормално. Те са гласът на маргиналите, на асоциалното, самонастанило се тържествуващо, в центъра.

Този глас е над доброто и злото. В своите приглушени и тъмни регистри той се чувства напълно безопасно и изпитна огромна зла радост от гаврата, от прекрачването, от посегателството, от сексуалното и несексуалното насилие. Тази сфера на забранени инстинкти в други общества обикновено се маргинализира.

Трансгресията

е важно философско понятие на XX век. Жорж Батай го описва като особено състояние в модерната ситуация, при което бог е мъртъв. Целият теологичен, юридически и морален ред се е срутил, рискуващият усеща някаква странна, тревожна възбуда и радост от прекрачването на нормата, защото при всяко нейно повтаряне има следваща норма, която може да бъде преодоляна, и така до безкрайност. Радостта, усещането за всесилие, но и усещането за бездна, ужас, страх и тревога действат едновременно.

В България съществува полутрансгресия. Нито един от пишещите братя не изпитва вълнуващата, възхитителна, ужасна и тревожна радост на пропадането без дъно и изпитанието, за което говори трансгресиращият философ. В тази страна не става дума за това, което Батай е нарекъл ексцесно съществуване, опасно интелектуално приключение. Тук става дума за нещо друго, по-просто. Определени асоциални групи успяват да се наместят в центъра на обществото и да станат негова фундаментална институция, борците например. Без да има специално договаряне между тях и медиите, оказва се, че те са телата на въпросното издевателско, квазитранегресивно вестникарско слово. Медийната власт скрито и открито изгражда точно техния образ - образа на брутално агресивно, пълно с излишества тяло, пред което няма предели и пречки, което обича гаврата, прекрачването на граници, опива се от забраненото, но не в неговата опасност, а в неговата безопасност и безнаказаност. Това е трансгресия по балкански. Тя може да се обясни със следния пример: "Канибал спипан с тенджера човешко" (в."24 часа", 2.9.) и "Касапин наби на кол любимата си" (в."Труд", 31.10.). Съобщението за "Канибал..." се появява на първа страница. Това, което обикновено е случка от областта на ужасното, перверзното и куриозното, се оказва в епицентъра на новините.

Всъщност лесно разбираема е перверзната радост от изобразяването на такава сцена. Събитието е ужасно. Някакъв човек насякъл друг на парчета и го погълнал. Какво открива вестник "24 часа" в тази случка? Открива образа на тенджерата. Канибалът е изобразен в момент, в който си готви манджа - почти можеш да си представиш как си слага мерудия, сол и пипер. Човешката плът дори не е наречена "месо", това е твърде възвишено за нея - тя е подведена по клишетата на бакалията телешко, свинско, овче, човешко. Това заглавие казва: нека все пак си признаем бруталната истина - какво повече всъщност е човекът от едно кърваво парче месо...

Характерна особеност на българската 24-каратова трансгресия е начинът, по който тя е сдвоена с фамилиарността. Истинската транегресия е тревожно-радостното привличане от бездната; българската - от една окончателна брутално проста реалност - тенджерата. Тя е втренчена в най-ограничен физиологичен кръг на човешкото съществуване. Тя непрекъснато пропада в своята тенджера, извършва редукции на човешкото до неговите най-тесни брутално-всекидневни телесни измерения. Под своите конкретни съобщения тя всъщност говори, че има една окончателна и единствена истина и би могла да я формурлира така: "истината е гол задник". Между това и по-приличните "носи си новите дрехи" или пък "гледай си жената, децата, колата и си пий ракията" има дълбока аналогия. В мълчаливата мощ на маргинално-централната борческа човешка маса и в езика на българските медии битово-фамилиарното и трансгресивното успяват да се смесят така, че да се получи онова прочуто "смъдване", за което си мечтае Бай Ганьо.

Така между българските вестникари и четящите ги тела съществува дълбок консенсус. Нито Петьо Блъсков, нито Тошо Тошев или техните сътрудници не бива да бъдат обвинявани за този език. Той е анонимно и колективно творение и притежание. За неговото състояние са невинни едновременно и вестникарите, и журналистите, и читателите, които се радват да четат по страниците на своите вестници бруталния, антиинтелектуален, антикултурен, прекрачваш, нормите на човешкото общежитие език.

Защото става дума за тържеството на онова тяло, което се бие по косматите гърди, и прогласява: "Булгар! Булгар!."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: вестници

Прочетете и това

Решение на Съда в Страсбург показва необходимост от промяна във Валутния закон Решение на Съда в Страсбург показва необходимост от промяна във Валутния закон

Налагането на конфискация на пълната сума, която не е декларирана на границата, е прекомерна тежест за такова нарушение

19 ное 2018, 302 прочитания

ФотоУтро ФотоУтро

Поглед над Банкок от 300 метра височина

19 ное 2018, 620 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Вестникът умря, да живее пресата

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Канадци купиха златен проект до Ивайловград, търси се сепаратор на софийския боклук, арест за най-богатия македонец

Емисия

DAILY @7AM // 19.11.2018 Прочетете