С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 ное 1995, 16:03, 1662 прочитания

Как банките ще се справят с изискванията на новата Наредба №17 на БНБ

Борислав Стратев - член на управителния съвет и началник управление "Правно" на Българската народна банка, пред "Капитал прес"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какво урежда приетата наскоро от УС на БНБ Наредба №17 и какво наложи нейното приемане?

- Наредба №17 е издадена за прилагането на чл.29 от ЗБКД (Закон за банките и кредитното дело). С този член законът ограничава размера на вложенията на банките в определени дълготрайни материални и финансови активи до размера на собствения им капитал. Посочените инвестиции законодателят приема за рискови, поради което банките могат да ги извършват само със свои, а не и с чужди, с привлечени средства. Очевидно е обаче, че тази кратка законова разпоредба не дава отговор на редица въпроси. Например какво влиза в понятието "собствен капитал, отразен в счетоводните документи". Еднакво ли съдържание влага законодателят в това понятие и в понятието "собствен капитал" по смисъла на чл.21 от ЗБКД и издадената за неговото прилагане Наредба №8 за капиталовата адекватност? Следователно възниква необходимостта от дефиниране на понятието "собствен капитал" по смисъла на чл.29 от ЗБКД. От друга страна, правилно би било изискването за представяне от банките на отчети по чл.29 да се установи с правна норма, а не с писма. Редица спорове могат да възникнат и при определяне съдържанието на други понятия, употребени в посочения законов текст. Както се вижда, приемането на подзаконов акт за прилагането на чл.29 от ЗБКД е обективна потребност, а не упражнение в нормотворчество.


Какви мерки ще предприеме БНБ спрямо банките, които нарушават разпоредбата на чл.29 от ЗБКД и Наредба №17, и какво трябва да направят банките, за да отстранят тези нарушения?

- Личното ми впечатление е, че има банки, които не се съобразяват с повелите на закона и по-специално с нормата на чл.29, ал.1 от ЗБКД. Както е известно, централната банка разполага с достатъчно средства, за да накара тези банки и техните ръководни органи да се съобразяват с нормите на закона. Във всички случаи независимо от приложените други административни мерки на банката, нарушила определеното съотношение между вложения и собствения капитал, следва да се даде подходящ срок за отстраняване на нарушението. Банките могат да отстранят нарушението по 2 начина: като увеличат размера на собствения си капитал по предвидения в Търговския закон ред или като продадат част от дълготрайните си активи. Това трябва да стане в установения от УС на БНБ срок. В противен случай се прилагат следващите по тежест мерки спрямо банката и виновните длъжностни лица.

Съгласно утвърдената от УС на БНБ методика за определяне на понятието "собствен капитал" за целите на прилагането на чл.29, ал.1 от ЗБКД собственият капитал е равен на сбора от сумите на внесения капитал, фонд "Резервен" и неразпределената печалба. Ако банката е отчела загуби, размерът на собствения капитал се намалява с размера, на отчетената загуба. Да вземем хипотезата, при която отчетената загуба на банката надхвърля или е равна на размера на посочените статии от баланса. В този случай банката е в нарушение на чл.29, ал.1 от ЗБКД и тя би трябвало не само да достигне законовото съотношение на вложения капитал в определен срок, но и да се въздържа от придобиване на нови дълготрайни активи от вида на посочените в закона, тъй като всяко ново вложение увеличава тежестта на закононарушението.



Как централната банка ще следи за прилагането на Наредба №17?

- В установени в наредбата срокове банките трябва да представят на БНБ тримесечни и годишни отчети по чл.29, ал.1 от ЗБКД, в който да отразяват размера на вложенията и на собствения си капитал съгласно данните от баланса. Тези отчети подлежат на проверка. Освен това одиторите на банката се задължават да дават в своя отчет заключение и за верността на съдържащите се данни в годишния отчет на банката по чл.29, ал.1 от ЗБКД.

Възможно ли е търговските банки да увеличават капитала си чрез преоценка на дълготрайните материални активи и по този начин да изпълнят изискванията на БНБ както за минимален размер на собствения капитал с оглед запазване на лиценза, така и за спазването на наредбата?

- Засега не съществува нормативна възможност за увеличаване на капитала на банките чрез преоценка на дълготрайни материални активи (ДМА). ПМС №179/1991 г. и приетата с него наредба се отнасят само за оценка на имуществото на държавни и общински предприятия при образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества е държавно имущество. Следователно банките (и не само те) не могат с преоценка на активи да увеличават капитала си. В чл.ЗЗ на Закона за счетоводството се делегира право на Министерския съвет да определя реда за ревалоризиране на активите и пасивите на предприятията при свръхинфлационни процеси. До този момент обаче такъв нормативен акт не е приеман.

Проблемът с преоценката на активите, особено при кредитните институции, е много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. В директивите на Европейския съюз и в Базелските стандарти резервите от преоценка на активите (ако такава преоценка е допустима от съответното законодателство) участват във формирането на капиталовата база (собствения капитал), но в допълнителните капиталови резерви (Tier 2). А известно е, че при установяването на размера на капиталовата база допълнителните капиталови резерви участват с не повече от размера на първичния капитал (Tier 1).

Следователно при бъдещата нормативна уредба на ревалоризацията на активите и пасивите в частта за кредитните институции трябва да се решат няколко специфични въпроса. Например кои дълготрайни материални активи могат да се преоценяват; цялата ли разлика от преоценката на активите ще участва в капиталовата база; резултатите от извършената преоценка ще се отразяват ли във финансовия резултат.

Но да се върна на вашия въпрос. Има банки, които независимо от липсата на правна възможност увеличават капитала си посредством преоценка на някои активи, главно сгради. Схемата е следната: преоценяват се определени ДМА, като разликата от увеличената стойност на тези активи се използва за увеличение на допълнителния капитал, т.е. отразява се в баланса. След няколко месеца по решение на общото събрание на акционерите част от допълнителния капитал се използва за увеличение на акционерния капитал и акционерите получават допълнително акции. Съдът вписва увеличението на капитала, тъй като по баланса има допълнителен капитал. Изпълняват ли се по този начин обаче изискванията на БНБ?

На първо място, при увеличение на капитала чрез преоценка на ДМА съотношението на вложения и собствения капитал се запазва, тъй като е увеличената стойност на активите се увеличават и насините. Тоест, ако банката е била в нарушение на чл.29, ал.1 от ЗБКД, тя продължава да бъде в нарушение. Оставям настрана въпроса с увеличения размер на амортизациите.

На второ място, когато се преценява дали дадена банка разполага с необходимия капитал за запазване на лиценза след изтичането на установените в Наредба №8 срокове или за разширяването му по нейно искане, не е сигурно, че управителният съвет ще приеме този начин на увеличение независимо от съдебното решение за вписване.

На трето място, проблеми с оставането в утвърдения от УС на БНБ списък на одиторите, които могат да проверяват годишни счетоводни отчети на банки, могат и би следвало да имат онези дипломирани експерт-счетоводители, които са заверили такива отчети и "са узаконили" счетоводни операции, извършени без правно основание.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова

Идеите за нови звена и лица в общината звучат красиво, но въпросът е доколко ще са ефективни на практика

7 дек 2019, 1162 прочитания

Един холандец в града на болярите Един холандец в града на болярите

Как Якоб ван Бейлен влезе в надпреварата за общинския съвет на Велико Търново

7 дек 2019, 970 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Ноември - месецът, в който се случват големите неща в Босна

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10