С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 ное 1995, 11:06, 2291 прочитания

Парламентът отказва на Агенцията за приватизация управлението на държавната собственост

Депутати отхвърлят преференциите в боновото раздържавяване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Агенцията за приватизация няма да управлява миноритарното държавно участие в приватизираните предприятия, членовете на надзорния й съвет се намаляват от 11 на седем, никой няма да има преференции в масовата приватизация, фонд "Обществено осигуряване" ще получи близо 300 млн. лева. Това са част от по-важните решения на икономическата комисия от миналата седмица по промените в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Те ще бъдат предложени на пленарна зала за окончателно одобрение на второ четене.

Управление на държавното участие


Основания за доста и важни изводи може да бъде дискусията (или може би сценарият) относно управлението на държавното участие в приватизираните предприятия. Кабинетът бе предложил Агенцията за приватизация да поеме държавната собственост в предприятията, при които държавата запазва миноритарно участие в резултат на приватизацията. В началото на заседанието правният министър Младен Червеняков представи позицията на правителството - "при миноритарен дял в дадено предприятие ведомствата са дезинтересирани от управлението на държавната собственост".

До този момент всички индикации сочеха, че това предложение ще бъде прието от парламентарното мнозинство без проблеми. Тогава обаче на сцената се появи Андрей Луканов (който присъства на заседанията на комисията колкото рядко, толкова и целенасочено): "Аз не вярвам Агенцията за приватизация да се справи по-добре с държавното участие от министерствата и ведомствата."

След това изказване нещата се обърнаха на 180 градуса. Вицепремиерът Гечев: "В правителството имаше две тези по този въпрос и министър Червеняков представи само едната (министър Червеняков вече си беше тръгнал от заседанието). Ние сме склонни да се откажем от това предложение."



Ивайло Калфин (БСП): "Агенцията е орган, който е създаден, за да приватизира, а не да управлява държавното участие." Атанас Папаризов: "Значи, засега се отказваме от тази идея, но ако до една година министерствата и ведомствата не започнат да си вършат работата, както трябва, пак ще внесем предложение за орган, който да управлява държавната собственост." Така обаче и не стана ясно каква е била точната идея на кабинета. Дали например идеята се отнасяше и за предприятия, в които държавата запазва миноритарно участие, но няма намерение да го продава скоро. Дали се отнася за новосъздаваните дружества, в които държавата влиза с миноритарен дял. Доколкото се говори за орган за управление на държавното участие, може би той трябва да се занимава и с държавното участие в предприятия с мажоритарен държавен дял. Последваха солидни обвинения и предупреждения към министерствата от страна на Луканов и Александър Божков. Според тях ведомствата се изживявали като собственик, а не като отговорни за даден отрасъл в икономиката. Г-н Папаризов пък заяви, че след Нова година икономическата комисия на всяко свое заседание ще изслушва едно по едно отрасловите министерства като форма на парламентарен контрол.

Преструктуриране на АП

Друг основен момент при промяната на закона бе свързан с реорганизация на Агенцията за приватизация. Кабинетът поиска да бъде намален броят на членовете на надзорния съвет от 11 на седем с мотив, че това ще улесни работата на агенцията.

Според вицепремиера Гечев се късала нишката в агенцията, като надзорният съвет си позволява известни своеволия през главата на Министерския съвет, който в крайна сметка управлява държавната собственост. "Като се намали съставът на надзорния съвет, ще се увеличи принадлежността му към Министерския съвет. Не може министърът, който наблюдава агенцията, да не може реално да влияе върху управлението." Г-н Гечев поиска изпълнителният директор да се избира от кабинета, а в надзорния съвет правителството да има по-висока квота от парламента.

"Този вариант дори е половинчат. По-добре е без надзорен съвет, а само с председател, или ако щете, с генерален секретар", заяви пък Златимир Орсов.

По този въпрос беше ред и на Андрей Луканов да направи реверанс към кабинета, като се съгласи на промени в структурата на агенцията в полза на кабинета. Можем само да гадаем дали всички тези стъпки са част от голямата задкулисна борба (за която намекват злите езици) между Виденов и Луканов.

В крайна сметка комисията реши броят на членовете на надзорния съвет да бъде намален до седем, а пленарната зала да реши кой ще има по-висока квота - парламент или правителство.

Регламентиране на масовата приватизация

Комисията одобри предложението на кабинета работниците и служителите да имат право да получат безвъзмездно до 10% от акциите на съответното предприятие, предложени за масова приватизация.

Депутатите се обединиха около становището, че трябва да се приеме списъкът с предприятия за масова приватизация, но не и процентите, които ще бъдат предложени от всяко дружество за боново раздържавяване. Министерският съвет ще има право в срок до един месец преди търговете да уточни процентите. Целта е списъкът да е по-гъвкав и да отговори на проблемите, свързани с реституционни, правни и други проблеми.

За пореден път нервите на депутатите бяха обтегнати при обсъждане на проблема преференции в масовата приватизация за определени групи хора. Част от т.нар. земеделско лоби на БСП в парламента продължи упорито да настоява за преференции за земеделците (при участието в масовата и касовата приватизация). Вносителите непрекъснато променят начините и формите на преференциите (очевидно търсейки удобна форма, за да ги прокарат). В резултат се стигна дотам, че прескочиха искри дори между двамата идеолози на земеделските преференции - "душата" на идеята Ангел Димов и "мозъка" Златимир Орсов.

Шефът на комисията Атанас Папаризов търпеливо обясни, че предложението има три недостатъка - неравенство спрямо производителите на всички други стоки, неравенство на едни земеделски производители с други в зависимост от това с кое преработвателно предприятие са имали шанс да работят - малко или голямо, и най-накрая зависимостта от шефовете на съответните преработвателни предприятия, които ще решават кой е свързан и кой не. В крайна сметка комисията ще предложи на пленарната зала да не подкрепи преференциите за определени групи. Тази седмица комисията ще разгледа още един основен въпрос - формите, чрез които гражданите ще могат да участват в масовата приватизация. Тук големият сблъсък се очаква да е около гражданските дружества като начин за участие в боновото раздържавяване.

Промени в пазарната приватизация

Комисията реши, че годишната програма за приватизация трябва да съдържа и индикативен списък с предприятия (който може да се допълва), които ще бъдат предложени за приватизация през съответната година. Досега програмата съдържаше само забранителни и ограничителни списъци.

Депутатите обсъдиха и идея за пряко стимулиране на служителите на агенцията и на другите приватизиращи органи с цел ускоряване на процеса. Става дума за лично материално стимулиране и за "екстри" под формата на компютри, оборудване и т.н. "Тази материя обаче е много хлъзгава", предупреди депутатът от БСП Стефан Стоилов. Така приватизаторите ще бъдат заинтересовани да продават на всяка (разбирай на необосновано ниска) цена. Депутатите ще мислят конкретен текст в тази насока, който евентуално да бъде приет.

Александър Божков предложи да бъдат разширени възможностите за т.нар. малка приватизация, като се даде възможност на работници и наематели да закупуват при облекчени условия предприятия с балансова стойност на дълготрайните активи до 20 млн. лева за производствените предприятия и до 10 млн. лева за търговски. По сега действащия текст правото важи за предприятия със стойност на активите съответно 10 млн. и 5 млн. лева. И по този въпрос не се стигна до единно становище.

Депутатите приеха обаче текста, според който предложенията за изкупуване при облекчени условия (без търг или конкурс или чрез разсрочено плащане) да се подават до 30.06.1996 г. Александър Божков обясни, че с внасянето на този текст цели въвеждане на крайна дата, след която няма да може да се извършва изкупуване без търг или конкурс от работещите или наемателите. Според него трябва да е ясно кога ще бъде краят на този процес.

Доста спорове предизвика и бъдещето на взаимния фонд. Създаден е с идеята да събира 20% от акциите на приватизираните държавни предприятия или техния паричен еквивалент, които да разпределя за фондове за социално осигуряване и за обезщетяване на бивши собственици. Акции в него обаче не са постъпили, а според министъра на финансите в него има между 200 и 300 млн. лв. Те се трупат на извънбюджетна сметка и не се използват. По тази причина много народни представители са на мнение, че фондът (чийто статут така и не бе изяснен) трябва да се закрие. В крайна сметка комисията ще предложи на пленарната зала на парламента да запази фонда, но сегашната наличност да бъде прехвърлена на фонд "Обществено осигуряване".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

И още: Френски съд одобри екстрадацията на семейство Баневи; Тръмп подкрепя Саудитска Арабия въпреки убийството на Хашоги

21 ное 2018, 436 прочитания

Касовите бележки за горивата вече ще трябва да показват брутния марж 2 Касовите бележки за горивата вече ще трябва да показват брутния марж

Мярката е вид опит на управляващите да се тушира общественото напрежение заради високите цени

21 ное 2018, 426 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Шефове на комитети ще могат да отказват откриване на процедура за концесии

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

Емисия

DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете