С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 ное 1995, 14:43, 3043 прочитания

Политически игри опорочават социалната реформа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По всичко изглежда, че реформата в социалното осигуряване ще върви - така както е типично за всяка българска реформа - бавно и без да е ясно какво ще бъде сътворено в крайна сметка. Тази нерадостна констатация беше потвърдена напоследък от почти всички отговорни власти и институции, като по презумпция изключим ръководството на управляващата партия. То също по презумпция трябва да гледа оптимистично на изпълнението на обещанията си.

Миналата седмица парламентът прие основните текстове на закона за фонд "Обществено осигуряване", който формално може да бъде посочен пред обществеността като "първа, важна стъпка по трудния път на реформите", но затова пък е изпразнен от кой знае какво съдържание при сегашната, непроменена, осигурителна система.


По-важното е, че с бъдещия пакет от социални закони държавата ще трябва да определи степента, до която ще преразпределя националния доход от едни към други социални категории, и границата, до която всеки гражданин ще може да разчита на нейната опека.

Национален осигурителен модел

Системата на социалното осигуряване е свързана с изграждането на няколко модела за преразпределение на доходите.



Един от най-кризисните в момента е пенсионното осигуряване. Във връзка с това държавата трябва да определи как и къде работници и работодатели ще отчисляват вноски за осигурителните фондове и на какъв принцип те ще се разпределят между пенсионерите. Също трябва да стане ясно каква част от осигурителния потенциал ще се поеме във фонда за държавно обществено осигуряване и да се даде възможност на отделните граждани според доходите и желанията им да се включват в недържавни пенсионни схеми. И докато във втория случай доходите от пенсии в бъдеще ще са пропорционални на правените вноски, в първия държавата ще постанови дали това ще е така и до каква степен ще има изравняване на изплащаните пенсии. За целта отдавна трябваше да бъде изяснена позицията на властите по отношение на доброволните пенсионни фондове, което най-общо включва тяхната регламентация, контрол и данъчни преференции за хората, които се осигуряват допълнително.

Вторият кръг от проблеми е свързан с осигуряването срещу безработица и държавната политика по заетостта. Тук вече освен чисто осигурителните принципи се намесва и желанието на държавата да провежда определена политика, която трябва да се финансира от бюджета и разходите за нея да не се свързват с приходите на осигурителната система. По този въпрос за щастие има политически консенсус. Същото важи и за системата на социално подпомагане на определени категории, за която отново е предвидено създаването на отделен закон.

Най-мъгляви от гледна точка на сегашната ситуация са намеренията на държавната власт в областта на социалното осигуряване и промяната в системата на финансиране на здравеопазването.

Всички тези неща обаче трябва да бъдат измислени предварително, съгласувани с повечето политически сили (доколкото се изгражда модел, почиващ на политически убеждения), подкрепени с разчети от икономисти, и едва тогава могат да бъдат прилагани на практика. Поне така звучи логично. Колкото и да е невероятно обаче, и момента провеждащите реформата имат доста слаба представа докъде ще стигне тя и кота. Засега публично са оповестени няколко принципни позиции и бъдещите осигурителни отношения - че държавата няма да е единственият фактор в системата, че отговорността за финансирането на социалните фондове ще се разпределя между работници и работодатели и че управлението на набраните държавни фондове ще се извършва на трипартитен принцип. Това се съдържаше в доклада на Никола Койчев, депутат от БСП и председател на социалната комисия на парламента, пред специалния пленум на БСП за социалната реформа, проведен преди две седмици. Трудно е да се повярва обаче, че подобен, безспорно демократичен, подход ще бъде спазен в крайните законодателни решения, които БСП ще приеме. На същия този пленум за пореден път стана ясно, че само в управляващата партия има поне две сериозно разминаващи се мнения за това как трябва да изглежда реформата, а това определено поставя успеха й под въпрос.

Правителството в изпълнение на обещания

"С отделянето на фонд "Обществено осигуряване" не бива да се бърза", обясняваше още в началото на годината Никола Койчев, когато правителството започна да настоява за скорошното приемане на закона. "Ще подкрепя този закон с компромис с професионалната си съвест", каза тогава г-н Койчев. Един от мотивите му беше, че фондът не е в състояние да се издържа сам. Идеята на повечето специалисти за провеждането на реформата беше първо да се приеме устройствен закон, с които да се определят осигурителните рискове в обществото и системите, с които те ще се покриват, а едва след това да се въвеждат частни закони за пенсионно, здравно осигуряване, осигуряване срещу безработица, социално подпомагане, в т.ч. и фактическо отделяне на досегашния ДОО от бюджета.

Натискът на правителството за бързо приемане на последния закон обаче вървеше успоредно с прокарването на тези идеи. Противоречието стана очевидно за пореден път на пленума на БСП, когато докладът на г-н Койчев пред социалистите беше доста остро критикуван от социалния министър Минчо Коралски. Премиерът Жан Виденов видимо не подкрепи нито едната, нито другата страна на пленума, затова пък по-късно по-миналата седмица стана известно слабо прикрито скарване между министър-председателя и Койчев. Вероятно това е била причината председателят на парламентарната социална комисия по-късно да каже, че "това е политическата воля". Противоречието е парадоксално и заради това, че именно принципните опозиционери на прибързаното и по общо мнение формално отделяне на ДОО от бюджета трябва го приемат в пленарна зала. "След като законът скоро ще бъде факт, много трудно ще успеем да го обвържем с бъдещите социални закони, някои от които още не са готови", коментираха депутати пред социалната комисията. Правителството чисто популистки иска да отчете изпълнение на обещанията, затова толкова държи на формалното отделяне, като за всички е ясно, през следващите години бюджетът така или иначе ще трябва да субсидира самостоятелния фонд. В същото време същинската реформа е свързана с въвеждането на доста по-непопулярни мерки като увеличение на пенсионната възраст, промяна на осигурителните рискове, отнемане на пенсионерски преференции на някои социални категории и т.н. Точно тези мерки се свързват с възможността социалноосигурителната система да се издържа относително независимо от бюджета, затова пък този, който ги проведе, ще си навлече гнева на окастрените от преференциите. В този ред на мисли лесно може да се разбере защо правителството предпочита да започне социалните реформи от най-безболезненото.

Отделянето на фонда

освен чисто професионалния спор за това кога трябваше да стане беше свързано и с няколко други частни скандала. Преди всичко много от независимите специалисти оценяват настоятелността на социалния министър за приемането на закона във връзка с банковото обслужване на средствата на ДОО. В предвидения от правителството вариант на закона то трябваше да става от банки, определени от МФ и БНБ, от които осигурителният институт да избере най-подходящите. Становище, че не трябва да се дискриминират добрите частни банки, когато става въпрос за милиарди средномесечен баланс по сметките на ДОО, изказа и самият социален министър Минчо Коралски преди време - без да е ясно в чие си амплоа - сегашното или бившето на представител на ССИГ. В процеса на обсъжданията в парламентарните комисии имаше становища, според които банковото обслужване на ДОО трябва да става по реда за държавния бюджет. Което означаваше да се игнорират частните банки. "Това е болката на Коралски", коментираха високопоставени държавни служители от две различни институции. В крайна сметка обаче същият парламент, който преди време игнорира частните банки от бюджетното обслужване, сега гласува точно обратното - списъкът на допуснатите за обслужване банки се определя от БНБ и МФ, а надзорният съвет на Националния осигурителен институт избира конкретно от този списък.

Националният осигурителен институт е юридическото лице, което ще управлява средствата в автономния фонд "Обществено осигуряване" според закона. Вероятно по-късно с другите осигурителни закони под неговото управление ще преминат и останалите осигурителни фондове.

Другият спорен въпрос - за управлението на фонда беше приет на второ четене, така както беше предложен от правителството. Според него управителните органи на института са надзорен съвет, управителен съвет, управител и подуправител. Надзорният съвет включва представители на правителството, работниците и работодателите, като делът на кабинета от общия брой е 50%. Точно с това бяха свързани някои от скандалите между синдикати и правителство при първоначалните обсъждания на проекта. По-сериозната болка на синдикатите е предвиденото в закона прехвърляне в полза на Националния осигурителен институт (НОИ) на собствеността върху част от имуществото по Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, Съюза на АБПФК и БИС на новия фонд. В проекторазпоредбите ставаше въпрос за онова имущество, което не е предоставено на държавни или общински учреждения за техни нужди или на други организации по силата на закони. Това имущество обаче е огромно и НОИ няма да може да го управлява по-добре, отколкото е управлявано досега, беше мнението на повечето депутати от социалната комисия. От социалното министерство обаче настояват за прехвърляне на цялото свободно имущество. "Това беше подкрепено и от финансовия министър и трябваше да е непаричният принос на бюджета в полза на фонда", коментира пред комисията зам. социалният министър Николай Николов. Именно този проблем стана причина за отлагане на окончателното приемане на закона. Дали новият осигурителен фонд ще ползва цялото свободно имущество ще стане ясно едва тази седмица, когато се очаква депутатите да гласуват крайните текстове.

Фондът ще гълта огромни субсидии

в първите години от съществуването си. Това не отрича никоя от спорещите страни. Ако се вземе за база сегашното съотношение на осигурявани и получатели на социални плащания, пенсионната система няма да може да се издържа сама. Според експертни изчисления за самостоятелна издръжка на фонда ще е необходимо увеличение на вноските за пенсионно осигуряване на около 44-45% от фонд "Работна заплата". Такъв процент надали е разумен и надали ще бъде посрещнат с въодушевление от работодателите, за чиято сметка са вноските в момента. Изходът от ситуацията се свързва с няколко законодателни решения. Преди всичко трябва да се въведе и участие на самите осигурявани във финансирането на системата. Според разчетите в доклада на г-н Койчев през първите години работещите ще трябва да поемат 10 до 25 на сто от вноските. За ограничаване на пенсионерския товар със сигурност ще се наложи плавно повишение на пенсионната възраст (данните в същия доклад сочат, че средният трудов стаж в България е от пет до 10 години по-нисък от този в страните с развити социални системи) и преразглеждане на преференциите за ранно пенсиониране на работещите при I и II категория труд. Тези промени трябва да се включат в бъдещия закон за пенсиите, но са достатъчно непопулярни, за да е сигурно, че БСП ще предприеме подобни действия скоро. Също със законодателни промени може да се потърси другият изход от заложения дефицит в социалноосигурителния фонд, а именно да се разшири обхватът на осигуряването в посока на едноличните търговци и хората със свободни професии.

Тъй като всички тези промени тепърва предстои да се обсъждат и въвеждат законодателно и практически, за финансирането на дефицита във фонда остава единствената възможност - бюджетът или трансфери от други социални фондове. Бюджетът така или иначе според закона за фонд "Обществено осигуряване" ще поеме разходите за детски помощи, осигурителните вноски за категориите лица, които временно не се осигуряват, но им се признава трудов стаж - за изплащането на пенсии на военни инвалиди, пенсии на хора без достатъчен стаж, майчински и т.н.

Въпреки това обаче според официални източници още през следващата година бюджетът ще трябва да отпусне субсидия за фонда, която е два пъти по-голяма от максималните му възможности по това перо. Става въпрос за разчетен дефицит на фонда от над 25 млрд. лв. "Такава огромна субсидия не само не можем да си позволим финансово, но и е нежелателно, тъй като тя ще бъде оценена негативно от международните институции и ще ограничи възможностите на страната за получаване на нови външни заеми", коментира висш държавен служител. Отсега не е ясно как властите ще подходят към проблема (включително и парламент, който всяка година ще приема закон за бюджета на фонда). Временните дефицити в пенсионния фонд и за в бъдеще ще се покриват с безлихвени заеми от фонд "Професионална преквалификация и безработица" (ПКБ) или други извънбюджетни фондове. Такава постановка е предвидена и в бъдещия закон за фонд "Обществено Осигуряване". При всички положения ще има сериозен натиск за повишаване на осигурителните вноски още в началото от съществуването на автономния фонд. Според бъдещия закон размерът на осигурителните вноски ще се определя със закона за бюджета на фонда всяка година.

Осигуряване срещу безработица и програми за заетостта

Системата за осигуряване срещу безработица е една от най-добре функциониращите в момента, е констатацията на повечето специалисти, въпреки че няма специален закон за нея. Такъв проектозакон беше внесен от правителството на Беров в края на 1993 г. в пакет с проектозакон за здравно осигуряване и за фонд "Обществено осигуряване". Като изключим последния проект, който беше преработен и почти приет, първите два тепърва ще бъдат коментирани. При това сегашното правителство ще внесе нови варианти на двата закона. Има информация, че нов проект за безработицата е почти подготвен. Не е ясно дали той обаче ще включи основната част от постановките, заложени по времето на Беров. Според тях средствата за обезщетения при безработица и за провеждане на държавни програми по заетостта и преквалификацията се събират във фонд ПКБ - юридическо лице, по три отделни партиди - за обезщетения и помощи за безработните; професионална квалификация и преквалификация; насърчаване на заетостта. В първия случай според стария проект вноските са основно за сметка на работодатели и работници, докато във вторите две партиди участва и бюджетът. Най-вероятно фондът по бъдещия закон ще бъде подчинен на Националния осигурителен институт. Същото се отнася и за здравноосигурителен фонд, когато такъв бъде създаден. Важното в случая е държавата да гарантира автономността на всеки от тези фондове и от бюджета.

Въпреки че сегашният размер на вноските за ПКБ, които работодателите отчисляват (7% от ФРЗ), е прекалено голям за необходимостите на системата, властите надали ще предпочетат да го понижат точно сега, когато отново става ясно, че фондът и в бъдеще трябва да финансира дефицити в социалноосигурителната система.

Здравно осигуряване

Това е системата, която вероятно ще бъде въведена най-късно. Бюджетната субсидия за здравеопазването през тази година е в размер на 34.млрд. лв., обясни на социалистическия пленум министър Мими Виткова. Според нейните изчисления, ако тези разходи трябва да се финансират от вноски на работодателите или осигуряваните, това ще глътне нови 17% от фонд "Работна заплата". При високия осигурителен процент по другите социални рискове въвеждането на автономно финансиране на нов здравен фонд изглежда невъзможно. Здравната система далеч не е готова за преминаване към нова схема на финансиране, допълни г-жа Виткова. Тепърва трябва да се направи остойностяване на всички услуги в здравеопазването и да се мисли механизмът на здравното осигуряване въобще.

Според внесения през 1993 г. проектозакон средствата от задължително здравно осигуряване (на което подлежат всички граждани) трябва да се набират в Обща здравноосигурителна каса, която е юридическо лице и се управлява на трипартитен принцип. Задължителни вноски за здравно осигуряване се правят за всеки гражданин от него и работодателя му, ако е в трудовоправни отношения, от общините за социално слабите, от ДОО за пенсионерите, от ПКБ за безработните и от родителите за децата. Задължението за осигуряване и правото на безплатно медицинско обслужване възникват от деня на раждане. На всеки осигурен се издава здравноосигурителна книжка, която той представя при ползване на услуги или покупка на лекарства, заплащани от касата. Касата сключва ежегодни национални споразумения с лекарските организации за размера, заплащането и качеството на предоставяната безплатна медицинска помощ. Също ежегодно със закон се определя размерът на осигурителната вноска. Отделно касата подписва договори за изпълнение на услуги със здравните заведения, а лекарите на свободна практика - с болниците, за да участват в обслужването. В проектозакона беше залегнало правото на всеки да избира изпълнителя на медицинските услуги и косвено да участва в управлението на касата. Предвиждаше се също от нея да се изплащат парични обезщетения при временна нетрудоспособност поради болест, раждане, бременност и др. Договори за допълнително пенсионно осигуряване всеки трябваше да е свободен да сключва с недържавни фондове.

Подобен механизъм за здравно осигуряване е предвиден в много от страните с развити осигурителни системи. Според специалисти и в бъдещия за кои (който още не е подготвен) не би могло да има големи принципни различия, въпреки че има мнения за изграждането на децентрализирани здравно-осигурителни каси.

Изграждането на подобна система непременно е свързано с техническата организация на касите, начина за набиране на вноските, информационното обслужване и т.н. Същото до голяма степен важи и за другите осигурителни фондове, но при всички положения ще отнеме доста повече време и средства от чисто формалното изграждане на концепцията за осигурителната система въобще.

Доброволното осигуряване

Въпреки че никой от идеолозите на реформата не отрича необходимостта от регламентиране дейността на фондове за доброволно допълнително осигуряване, в момента като че ли правителството по-скоро няма желание да направи това. От социалното министерство дори се противопоставиха на текста в приетия закон за фонд "Общественото осигуряване", според който кабинетът трябва да приеме временна регламентация за дейността на доброволните фондове до приемането на специален закон за тях. Този въпрос ще се разглежда отново следващата седмица. Доброволни фондове всъщност вече съществуват, макар съотношението на концентрираните в тях средства да е нищожно спрямо държавната осигурителна система. Според някои парламентарни оценки в допълнителни пенсионни фондове са концентрирани между 300 и 500 млн. лв. Вноските за допълнително осигуряване също могат да се разпределят между работници и работодатели, като принципната организационна разлика между новите фондове и ДОО е, че на всеки осигурен се води отделна партида и плащанията от фонд са пропорционални на вноските.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Каква е прогнозата за прогнозните сметки за парно Каква е прогнозата за прогнозните сметки за парно

Нова наредба се очаква да сложи край на проблемите с такса "сградна инсталация", но има съмнения, че текстовете ще сработят

26 яну 2020, 283 прочитания

Около 51% от водопроводите на ВиК - Бургас, са от азбестов материал Около 51% от водопроводите на ВиК - Бургас, са от азбестов материал

ВиК - Бургас, обяви поръчка за 24 млн. лв. за реконструкция на 13 км водопроводи и 17 км канализационна мрежа

26 яну 2020, 807 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
БСП се калява в медиаскандали

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10