Българите са отворени към Западна Европа, остава и тя да направи същото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българите са отворени към Западна Европа, остава и тя да направи същото

Българите са отворени към Западна Европа, остава и тя да направи същото

674 прочитания

Формиращите се в масовото съзнание мнения, оценки и нагласи, свързани с асоциирането на България в Европейската общност, заслужават специално внимание, тъй като тяхното познаване и отчитане би допринесло за успешното и безболезнено протичане на интеграционните процеси през сравнително дългия период на преход към европейските стандарти.

В изследването от октомври т.г. НЦИОМ проучи обществените настроения и оценки по въпросите, отнасящи се до няколко аспекта. Първо, до възможностите на нашата страна да бъде равноправен партньор на развитите западноевропейски страни. Второ, до формите на бъдещото сътрудничество с тях. Трето, до евентуалните отрицателни последици за страната от включването й в европейските политически и икономически структури. Четвърто, до очакванията на българските граждани за резултатите от това сътрудничество както по отношение на държавата, така и в личен план.

Събраната информация позволява да се направят съществени изводи преди всичко по основния въпрос - какво трябва да направим, за да постигнем благоприятни за нашата страна резултати от подобно сътрудничество. Естествено отговорите на респондентите невинаги са категорични и компетентни, възможно е мнозина от тях да не познават реалната ситуация. Но когато една ситуация се възприема от хората като реална, тя повече или по-малко мотивира тяхното реално социално и политическо поведение. В крайна сметка общественото мнение предпоставя и влияе върху политическите решения и тяхното прилагане.

На въпроса възможно ли е равноправно и взаимноизгодно сътрудничество между България и страните от Западна Европа се получиха отговори, толериращи тази принципна възможност (графика 1).

Ако се коментират само тези данни, би могло да се посочи, че всеки четвърти българин е оптимист, но има (макар и по-малко) крайни скептици. Реално оценяват възможностите на страната 36.1% от анкетираните. Анализът на данните от изследването показва, че значителна част от служителите на ръководна длъжност (34.6%) и от представителите на интелигенцията (35%) са твърдо убедени, че подобно сътрудничество е напълно възможно. Другата половина от тях смятат, че сътрудничество на равноправна основа е възможно само в отделни области. Мнозинството от специалистите с висше образование споделят това мнение. Най-скептично са настроени селскостопанските работници и собствениците/съдружниците в частни фирми.

Общият извод, който се налага, е, че значителна част от българите изразяват воля за партньорство с развитите западноевропейски страни. Налице е благоприятна обществена атмосфера за сътрудничество със Западна Европа.

На изследваните лица беше дадена възможност да посочат пречките, които затрудняват политическото и икономическото сътрудничество на България със страните от Европейската общност. Данните очертават следната картина (графики 2 и 3).

Тези данни едва ли се нуждаят от коментар. Пречките по пътя на нашето сътрудничество с развитите страни не са малко и всички са съществени. И все пак общественото мнение е най-чувствително към проблемите, свързани с политическата нестабилност у нас, несъвършенствата в законодателството, голямата престъпност и хаоса в нашата икономика. Както показват данните, българите преценяват пречките по пътя на по-тясното ни интегриране в европейските структури твърде самокритично.

Определен интерес представляват вижданията на изследваните лица за мерките, които е необходимо да се вземат, за да станем равноправен член на Европейската общност (таблица 1).

Тези данни отново потвърждават проблемите, които стоят във фокуса на общественото мнение: стабилността на политическия живот, законодателството и икономиката.

Интересни са вижданията на българските граждани относно формите на сътрудничество, които би трябвало да развиваме със страните от европейската общност.

Както показват данните, най-голяма част от анкетираните виждат сътрудничеството на България с Европейския съюз твърде ограничено - в търговски обмен на стоки и услуги. Очевидна е необходимостта от по-широко разясняване на многостранните възможности, които биха се разкрили пред страната от интегрирането ни с европейските структури. Работниците предимно са за развитие на търговския обмен на стоки и услуги, докато значителна част от служителите на ръководна и на неръководна длъжност, както и от специалистите с висше образование искат да се осъществява обмен на технологии и лицензи. Учещите са за развитие на научния и културния обмен. Регистрирани бяха и очакванията от асоциирането на България в европейската общност.

На преден план в масовото съзнание стоят икономически приоритети. Политическите и идеологическите отстъпват на по-заден план. Повече от една трета от гражданите (36%) очакват да бъдат премахнати всички ограничения за свободно пътуване на българите в страните на Европейската общност. Тези данни косвено отразяват отношението на немалка част от анкетираните към Шенгенското споразумение и включването на България в така наречения черен списък на 101 страни с утежнен визов режим за пътувания в Западна Европа.

Необходимо е да се посочи, че между една пета и една четвърт от анкетираните не са дали отговор на коментираните по-горе въпроси. Те са заявили, че се затрудняват да отговорят или че нямат мнение по въпроса. Това са главно хора с по-нисък образователен ценз, в повечето случаи жени, безработни, а също чака българомохамедани и турни, жители на селата и пр.

Както показват данните, около 40% от гражданите на страната имат определени опасения за отрицателни последствия от членството ни в Европейската общност. Основания за известни резерви има и това е напълно естествено - за да получиш нещо, трябва да се лишиш или да отстъпиш от нещо свое. Заслужава да се отбележи, че най-големи опасения за евентуални отрицателни последици се наблюдават сред представителите на интелигенцията и хората със свободни професии. Тези факти не бива да се възприемат като тревожни и валидни само за България. Бяхме свидетели на различни възгледи по тези въпроси в западноевропейските страни, на резултатите от референдумите и пр. Българите в преобладаващото си мнозинство "са отворени" към Европа, остава и тя да направи същото.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK