С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 дек 1995, 14:27, 3212 прочитания

Диктатурата на длъжниците докара банките до фалит

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Банковата система с известни изключения отново показа, че не може да се оправи с нормални и собствени средства поради зависимостта си от политическото развитие в момента, предполагащо голяма власт за длъжниците, и липсата на реална и голяма база независими кредитори и акционери в тази среда. От друга страна обаче, за първи път се появиха два положителни момента - стана ясно, че спасяването на банковата система се очертава като приоритет на изпълнителната власт - стабилността на банките бе свързана с националната сигурност. Освен това все повече висши банкери отрезвяха от заблудата, че банките се развиват експанзионистично просто харчейки пари, или поне казваха това в изказванията си на последната банкова среща в курорта Боровец.

Решението на правителството и БНБ за стабилизационна програма и за заделяне на публични фондове за капитализация на банките също е резултат от изчерпване на традиционните финансово - пазарни средства за провеждане на адекватна политика в ситуацията на колапс на банковата система Тя напоследък даде и индикации, че спестяванията на населението са застрашени. Беше потърсен нов модел на взаимодействие между банките и изпълнителната власт, който поне засега има амбициите да се различава от миналия опит.


Провалът на операциите замяна на лоши кредити с държавен дълг

Оздравителните операции от типа конвертиране на несъбираеми вземания на търговските банки от държавни предприятия в държавен дълг досега не доведоха до необходимите резултати, тъй като не са съпроводени с адекватни мерки за дисциплиниране на нелоялните кредитополучатели. Напротив, ефектът е точно обратен - длъжниците просто чакат спасението. Сметката за опрощаването на дългове е следната - първото голямо спасяване -това на енергетиката, струваше 7 млрд. лв. на БНБ, след това през 1993 г. близо 30 млрд. лв. бяха заменени с облигации, миналата година - 1.8 млрд. долара (над 100 млрд. лева) втори транш облигации по лошите кредити, и към това се прибавя спасяване на Стопанска банка от БНБ, костващо 8.8 млрд. лв.

Гази година бе ознаменувана с пълния провал на ЗУНК-операциите и преоформяне на още 58 млрд. лв. като държавен дълг, като разходите по операцията провалиха изпълнението на бюджета. Към сметката могат да се прибавят текущи спасявания на земеделци, тютюнопроизводители, ТКЗС-та, промишлени фирми.



В резултат нито банките са по-добре, нито длъжниците плащат на бюджета, а той пък пое огромна тежест. Неефективността на мерките по отношение подпомагането на държавните банки се допълва и от факта, че в замяна на лошите кредити те придобиват сравнително нискодоходни активи.

Липса на финансова дисциплина и конкретна отговорност

Целта на тези операции бе да се избегне всякаква болезненост, която може да развали отношенията между правителството, ресорните министерства и подопечните им отраслови предприятия с цел опазване на социалния мир и разбирателството между отделните институции и стопански структури. Точно тази идея ни отдалечи от финансовата дисциплина. Процесът, за който изпълнителната власт се натоварва с цялата отговорност, е изцяло насочен към стабилизирането на структури с едноличен собственик държавата (търговски банки и предприятия) независимо от конкретния принципал, като тежестта се поема изцяло от данъкоплатеца. По-късно извън добрите намерения на подобни мероприятия, извършени при липсата на всякаква финансова и правна дисциплина и търсене на персонална отговорност, се оказват стимулиращи доста безотговорното поведение на длъжниците, които дори успяват да влязат в консенсус с някои от заемодателите, т. е. търговските банки. Нарастващата задлъжнялост на предприятията към банковия сектор и невъзможността те да погасяват вземанията създават възможности за акумулиране на загуби за финансовите институции, които не могат да бъдат компенсирани с наличните правителствени решения. "Наблюдава се едновременно изпомпване на банковата система, влошаване състоянието на реалния сектор и ситуация на загуба на монетарен контрол от страна на монетарните власти", посочва в доклада си пред банковата среща Асоциацията на търговските банки (АТБ). Преоформянето на несъбираемите вземания в държавен дълг се осъществява и в доста неясната обстановка на упражняване на правата на собственост от страна на държавата в предприятия, които в повечето случаи са подвластни на едноличните решения на стопанския ръководител, далеч от държавната политика (поради липса на такава). Вследствие на намесата на частни структури на входа и на изхода на държавните предприятия се създават предпоставки за тяхната декапитализация. "Те на свой ред се стремят да прехвърлят тези загуби към външни източници, най-вече към банковия сектор. Увеличаването на задлъжнялостта към банковия сектор се превърна в основен източник за покриване на загубите на държавните предприятия от реалния сектор. Съвсем естествено е една твърде голяма част от тази задлъжнялост бързо да се превръща в лоши кредити", твърди в доклада си АТБ.

Ролята на централната банка в спасяването на финансовата система

Централната банка и хората в нея представляват единствената държавна институция, която запази официално своя статут и хомогенен състав за последните 4 години. Точно през това време и пред едни и същи хора банковата система се разви бурно и фалира. Хронологически ролята на БНБ се движеше от стимулиране на частния сектор във финансовата система, изливането на пари за неговата експанзия, по-късно поддържането й, а сега поемане на тежести за спасяването на банките. Или просто централната банка върви крачка след събитията, служейки по-скоро на една политическа стратегия, отколкото на икономическите закони.

Сега БНБ трябва да посрещне очакванията на търговските банки, като ги рефинансира, за да компенсира понесените загуби най-вече от отношенията им с държавните предприятия - мотив, които трябва поне донякъде да извини проинфлационните действия на централната банка. "Особено през 1993 г. политиката беше силно разхлабена. Рефинансирането на централната банка беше широко и достигна над 30 млрд. лв. левово рефинансиране и валутно рефинансиране - 225 млн. долара. Рефинансирането на ДСК достигна върха си при 44 млрд. лв. Като се изсипят в банковата система 100 млрд. лв., разбира се, че експанзията ще е лесна", призна управителят на централната банка проф. Тодор Вълчев в експозе пред банковата среща в Боровец. Това е едно от потвържденията на тезата, че стратегията за развиване на частния сектор в България мина през унищожаване на контрола на данъчна, митническа власт и банков надзор - трите потока, които напомниха "едрия национален капитал".

БНБ сега прави опити да ограничи рефинансирането и да въведе парични рестрикции по отношение на търговските банки, което пък ги принуждава да намаляват парите си по сметките в БНБ. Така през 1994 г. започва нов етап на дестабилизация на финансовата система, характеризиращ се с перманентни ликвидни кризи на търговските банки. "Така овърдрафтът се превърна от средство за улесняване на междубанковите разплащания в инструмент за рефинансиране на търговските банки. Обичайната практика на БНБ е след време да трансформира задълженията по овърдрафта на банките в затруднено положение в нисколихвени депозити, в ломбардни или сконтови -кредити", констатира в доклада си АТБ. В момента централната банка в лицето на проф. Вълчев твърди, че е ограничила значително рефинансирането за търговските банки след проведената операция по изчистването на задълженията на Стопанска банка и Минералбанк към БНБ. Операцията е проведена през май, тогава рефинансирането е около 5 млрд. лв., а към днешна дата то е в размер на 10 млрд. лв. и рязко се увеличава за сметка на няколко банки, включително и частни със значителни загуби. Или сметката е такава - над 43 млрд. лв. портфейл от държавни ценни книжа и над 10 млрд. лв. рефинансиране - над 50 млрд. лв. парична експанзия, така че ефектът едва ли е рестриктивен. Проф. Вълчев казва: "Ние ограничихме левовото рефинансиране, особено след като уредихме проблема със задължеността, възникнала поради ЗУНК-овете на Стопанска банка и Минералбанк... ДСК, която си уреди взаимоотношенията с двете институции, слезе на 22 млрд. лв. и в момента е на 23 млрд. лв." Правителството пък от своя страна нееднократно е подсказвало намеренията си да се въведе контрол върху дейността на основните рефинансиращи институции. За разлика от ситуацията отпреди няколко години амбициите на повечето банки да си осигурят по-евтин ресурс от централната банка сега са свързани по-ясно с необходимостта да посрещат текущите си плащания, а далеч не да продължават кредитната си експанзия. В края на първото тримесечие на тази година по инициатива на министъра на промишлеността Климент Вучев централната банка рефинансира няколко търговски банки, държавни и частни с цел кредитиране на някои от подопечните отрасли на Вучев. Напоследък при отпускането на кредити търговските банки все повече разчитат на взаимоотношенията си като обслужващи институции с Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР), което пряко се отрази и върху почти двойното нарастване на броя на лицензираните от фонда банки за обслужване на кредити. Контактите с фонда сега гарантират на банките запазване на взаимоотношенията с клиентите, както и приходи от надбавката върху лихвата при обслужването на кредитите.

Банките си отгледаха лошите длъжници, социалистическото правителство ще ги дисциплинира

Стимулирането на бизнеса с пари в неефективна пазарна среда роди големите длъжници и кредитните милионери, а сега техните изисквания и навици унищожават нормалната кредитна система. Наследството от недалечното минало, допълнително влошило състоянието на финансовия сектор и утвърдило нелоялното отношение на длъжниците като норма на поведение, се олицетвори в провежданата от БНБ лицензионна политика и по-точно предоставянето на лицензи за финансови институции, учредени с единствената цел да осигуряват на основните си акционери достъп до по-евтин ресурс. "Трябваше да водим политика на насърчаване или разширяване на частния сектор, която в банковата система получи израз не толкова в приватизация на банките, колкото в създаването на голям брой частни банки. Сега ни критикуват, че частните банки са прекалено много, но не бива да забравяте, че ние раздавахме лицензи в условия, когато частният сектор трябваше да се ражда", твърди проф. Вълчев.

Създаването на финансови институции, развиващи дейността си основно в полза на акционерите, техните фирми и в някои случаи свързаните с тях държавни предприятия от стратегически отрасли, прави възможно оказването на политически, отраслов и социален натиск при осигуряване на рефинансиране и оттам и формирането на големи вътрешни кредити. В желанието си държавните банки да запазят традиционни клиенти, а частните банки да утвърдят навлизането си в стратегически отрасли на икономиката финансовите институции попадат в трайна зависимост от кредитополучателите, които в определен момент започват да диктуват условията по обслужване на вземанията. Според доклада на АТБ липсата на капиталов пазар също се отразява негативно върху търговските банки, тъй като при определени случаи той би осигурявал определени индикации за състоянието на длъжника и респективно на неговата платежоспособност.

Въпреки първоначално заявените намерения от правителството на Виденов за въвеждане на правила за поведение на длъжниците и кредиторите, досега действията се разгръщаха в доста непоследователен аспект. Виденов стана първият премиер, последван и от заместника си Румен Гечев за фалит на банки като част от усилията по въдворяване на финансова дисциплина и урегулиране на взаимната задлъжнялост на фирмите. В началото на годината Виденов изказа идея за "пускане на мощен паричен импулс" в едни от стратегическите отрасли (енергетиката) и нейните клиенти с цел решаване на взаимната задлъжнялост. Това естествено не стана (в преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета за 1996 г. вземанията на НЕК ще се събират по реда на държавните вземания), но декларирана политическа воля остави впечатлението за подготвяне паралелни мерки за стабилизиране на финансовия и реалния сектор. Тук обаче не трябва да се игнорира обстоятелството, че все пак социалистическото правителството би било особено предпазливо в създаването на социални напрежения при стагнация и/или ликвидация на губещите предприятия. Между първоначалните (и малко фрагментарни) идеи на Виденов и призивите на министър Климент Вучев, последван и от земеделския министър Чичибаба, предприятия да искат разсрочване и дори опрощаване на вземанията се появи новото ръководство на Банковата консолидационна компания. Специално беше назначен и ресорен зам.-министър на икономическото развитие, отговарящ за банките. Първите действия на БКК, като мажоритарен акционер в търговските банки с преобладаващо държавно участие са да трансформира едностепенната им в двустепенна система на управление. Целта е да се подмени установилата се представа, идентифицираща мениджърското ръководство на държавните банки, независимо дали неговите действия са в защита на акционерите и вложители или не, със собственика. Поради тази причина в членския състав на надзорните съвети на повече от дузина държавни банки се появиха представители на правителствената администрация, като именно тяхното присъствие трябваше да материализира под някаква форма присъствието на държавата - собственик в банките. Засега обаче не е станал широко известен ефектът от присъствието на надзорниците при събираемостта на кредитите (тук се изключва поведението на Стопанска банка и на Минералбанк, което беше предрешено не чрез въвеждането на надзорни съвети в управлението, а чрез мерките по постановление 89 на МС), както и някои от тях да е сезирал компетентните органи за неправомерност в действията на досегашното оперативно ръководство на банката. Промените във формите на представителството на собственика във финансово-кредитния сектор обаче доведоха до известно объркване в поведението на банките, като някои от тях доста неразумно, очаквайки дивиденти от близостта с властта, започнаха да лобират около нея.

Отрезвяването на финансистите и стабилизационната програма

Осмата банкова среща в курорта Боровец избра за основна тема на дискусия "Възможните подходи и мерки за финансово оздравяване и преструктуриране на българската банкова система" и създаде известни надежди за консолидиране на банковата общност (извън тесните пристрастия и поради някои поуки от недалечното минало) около идеята за собственото и оцеляване. За пръв път банковата общност успя да поиска по-конкретно взаимодействие с изпълнителната власт във връзка с провеждане на паралелни мерки в реалния и финансовия сектор. "Това е една добра стъпка... при която добре се приемат предложенията на правителството за взаимодействие с централната банка и асоциацията на търговските банки... При всички положения диалогът, който сега водим, е активен и това са стъпки на добра воля, необходими за решаването на общите проблеми, които не са само проблеми на банковия сектор", заяви вицепремиерът пред журналисти в Боровец. Проф. Вълчев: "Програмата за реформа в банковата система заслужава внимание, известна адмирация и, общо взето, одобрение." Членовете на самата асоциация на банките изказват мнения, че установеният вече диалог и проявената воля от страна на правителството и централната банка са малко позакъсняла, но все пак необходима стъпка към изясняване на отношенията между финансовия и реалния сектор, както и първа стъпка от доста време насам от страна на държавата да се погрижи за банките в малко по-конкретен план. Вариантът, под чиято форма първоначално беше прокарана идеята за оздравяване на финансовия сектор и предприятия, а именно - банка болница, в програмата на Банковата консолидационна компания е заложена като алтернатива при неуспех на останалите мерки. АТБ почти го отхвърля, като смята, че най-напред нейното създаване ще е свързано с натоварването на бюджета с около 90 млрд. лв. Освен това според тях проектът е сходен с операцията по преоформяне на задълженията на предприятията в държавен дълг, не съдържа достатъчно гаранции за промяна в поведението на търговските банки и предприятията (макар че предлага механизъм за решаване на междуфирмената задлъжнялост). "По същество идеята за банка болница... е типична капитулация на отрасловите министерства пред държавните предприятия-длъжници и техните ръководители", твърди АТБ в доклада си. Основната причина, поради която вероятно АТБ отхвърля идеята, са притесненията, че в банката болница ще бъдат акумулирани и класифицираните кредити на частните търговски банки. Според проекта на БКК т.нар. Българска банка за възстановяване и развитие се създава чрез преструктуриране на активи и пасиви на консолидиран баланс на търговските банки с преобладаващо участие и без директни бюджетни финансови ангажименти. Относно институционализиране на контрола в проекта е предвидено ББВР да упражнява правата на държавата като собственик в предприятията и търговските банки, от които са прехвърлени дългове. Алтернативата, която АТБ предлага, е създаването на агенция (под пряко подчинение на премиера) или доверителен фонд, в които да бъдат акумулирани средства от международни финансови институции, бюджета, облигационни заеми, ДФРР, която да осигурява финансова подкрепа както за рекапитализация на банките, така и за предприятията-длъжници. Второто положение я прави именно особено уязвима по отношение на изискването, залегнало в цялостната концепция за оздравяване на банковата система чрез дисциплиниране на длъжниците. АТБ и консолидационната компания предлагат и малко различни стъпки в програмите си за преструктуриране на банките. Докато в програмата на БКК един от основните ефекти е редуцирането на броя на участниците в банковата система чрез увеличаване на капиталовия и финансовия потенциал при процесите на прегрупиране, както между държавни, така и между държавни и частни и частни банки, АТБ предлага като по-радикална мярка приватизация в банковата система под формата на увеличаване капитала на банките, което позволява и тяхната рекапитализация. Самата програма, която ще се идентифицира с волята на правителството, обаче поставя повече акцента върху стабилизирането на банките е преобладаващо държавно участие, като само към някои от тях ще бъдат пренасочени средства от ДФРР. Според министър Гечев възможно е средства от ДФРР да бъдат пуснати в банковата система още в началото на следващата година, които впоследствие да бъдат покрити с кешовите постъпления от касовата приватизация. Проектът на БКК предвижда промяна на собствеността в търговските банки под условие за бъдеща рекапитализация и продажба на дялове при увеличаване на капитала на банката. Финансовото преструктуриране на търговските банки трябва да започне още от началото на следващата година, като се предприемат действия по преструктуриране на кредитните портфейли на банките по отношение на несъбираемите им вземания - повишаване на събираемостта на главници и лихви, редукция на дълг, изписване на част от дълга. Към останалите мерки са задължително изискване класифицираните кредити да не превишават 5% от портфейлите на банките, считано от началото на годината, оптимизиране на съучастията на търговските банки в нефинансови институции. Между мерките, които засега създават известни безпокойства на банките и се тълкуват като силова принуда за бъдеща консолидация, е и увеличението на минимално изискуемия капитал до 1.2 млрд. лв. При непокриване на изискванията банките няма да имат право да ползват депозитна маса от населението, както и рефинансиране от ДСК, ДЗИ, БНБ, ДФРР. За изпълнение на програмата е задължително правителството в максимална степен да прояви законодателната си инициатива и да изпрати в до парламента множество нормативни актове. Пакетът от мерки е свързан основно с улесняване на кредитния процес и събиране на вземанията на търговските банки, както и със защита на кредиторите. Предвижда се съкращаване на сроковете за обявяване в несъстоятелност на длъжниците, изменение в критериите за класификация на вземанията като съмнителни и несъбираеми, подробно регламентиране на олихвяването на изтекли лихви, реструктурирането, редукцията, опрощаването и отписването на вземанията, създаване на кредитен регистър. Предвиждат се допълнения в закона за задграничните паспортни, позволяващи неиздаване или отнемане на задграничните паспорти на неограничено отговорни съдружници в търговските дружества, както и на упълномощените да ги управляват, ако дружествата имат значителни просрочени парични задължения, както и промени в наказателния кодекс. Според тях се предвижда наказателна отговорност за дейния, които водят до умишлени и непредпазливи фалити, недобросъвестно разпореждане с вещи и вземания, които могат да послужат за удовлетворяване на кредиторите, разплащания само с един кредитор. Целта на промените в двата нормативни акта е да се възпрепятства напускането на страната на длъжниците или техни представители преди събирането на вземанията на търговските банки, както и наказателна отговорност за недобросъвестните длъжници и защита на кредиторите.

Обсъдената програма, независимо от многократните и отлагания, както по вина на изпълнителната власт, така и поради недостатъчно доброто лобиране на банките и сред депутатите, е първият сериозен опит за реални мерки за оздравяване на банковата система. Определени банкерски среди обаче изказват опасения доколко крайната поляризация в интересите на различните институции и политически партии, може да окаже негативно влияние върху развитието на процеса, който трябва да се осъществи в условията на широка обществена подкрепа. Заедно с това известни притеснения за бъдещето на програмата се коренят и в обстоятелството, че тя ще се утвърждава в условията на липса на обща стратегия за развитието на икономиката на страната, което въпреки добрата воля на участниците не им гарантира, че в момента се създават правила, с които всяко следващо правителство ще трябва да се съобрази.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени" Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени"

Добивът на въглища, петрол и газ вероятно има още по-голяма роля за парниковия ефект в атмосферата

26 фев 2020, 966 прочитания

Вечерни новини: ЕК извади България от групата страни с дисбаланси, НАП няма да затваря обекти за дребни нарушения Вечерни новини: ЕК извади България от групата страни с дисбаланси, НАП няма да затваря обекти за дребни нарушения

И още: Заразените с коронавирус се множат в Италия и Европа, първи заболял в Гърция

26 фев 2020, 2544 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Христо Александров също е кандидат за шеф на БНБ

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10