С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 яну 1996, 14:44, 977 прочитания

Евтиният ток от АЕЦ се оказа мит, идва време да плащаме

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Два фонда, свързани с ядрената безопасност, трябва да бъдат създадени според разпоредбите на новия Закон за използване на атомната енергия за мирни цели, който влезе в сила през миналата година. Според чл.6 от закона юридическите и физическите лица, които в резултат на тяхната дейност получават радиоактивни отпадъци, трябва да правят вноски във фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци", а юридическите лица, които използват ядрени съоръжения - и във фонд "Извеждане на ядрените съоръжения от експлоатация". Размерът на вноските, условията и редът за ползване на средствата от фондовете ще се определят от Министерския съвет. До този момент обаче необходимите за тази цел наредби не са подготвени и начините за набиране на средства, за управлението на тези средства и използването им продължават да тънат в неизвестност. А тези въпроси са от изключителна важност, тъй като се оказва, че двата фонда май отново ще набъбват главно за сметка на допълнителното изтъняване на портфейла на данъкоплатеца. Защото именно той ще трябва да плати високата цена за произвеждания от атомната централа ток, за който все още се твърди, че бил най-евтин.

Над 4 млрд. лв. са необходими само за безопасността на АЕЦ


"Козлодуй" през 1996 г. А проблемът безопасност придоби нова актуалност, след като през есента на миналата година Г-7 ултимативно постави въпроса за спирането на първи реактор поради това, че не отговаря на международните норми за безопасност. Този проблем на практика показа до каква степен българската общественост позволява да бъде манипулирана и таванът се оказа неприятно висок. Достатъчно беше да се спомене за режим на тока, за да се осигури безрезервната подкрепа на населението за крайно негативната реакция на правителството по повод декларацията на евродепутатите. Сега никой не си спомня дългия списък от технически аргументи, с които кабинетът подплати позицията си срещу европейския натиск. И никой не пита защо така бързо правителството склони да спре енергоблока още през април и да го изследва по заклеймения метод, изискващ взимане на тамплети. Това най-малкото подсказва, че претенциите на Запада вероятно не са съвсем безпочвени. Русия не се опъна за пробите, тъй като прецени, че те са единственият начин да се докаже годността на реактора по начин, който ще осигури максималното му използване. Така или иначе разбрахме, че през следващите години атомната ни централа ще се гледа под лупа и най-малката неизправност може да доведе до силен външен натиск за спирането й. Според специалистите само за реализирането на програмите за повишаване на безопасността на шестте ядрени блока са необходими над 4 млрд. лева. Препоръката на парламентарната Комисия по енергетика е тази сума да се осигури приоритетно с държавни субсидии, т.е. ще я плати данъкоплатецът.

Има и много бъдещи разходи, свързани с използването на АЕЦ, които в момента не се правят, но които са значими по размер. Това е безопасното съхраняване на ядрените отпадъци и отработеното гориво, изваждането на блоковете от експлоатация, а впоследствие и окончателното им погребване. За тях има международни счетоводни стандарти, които позволяват всяка година освен разходите, които се правят пряко за работата на централата, да се начисляват и други разходи, които да се превърнат в приходи и да станат вноски в бъдещите фондове. Основното правило, което е залегнало в практиката при набирането на тези средства, е, че потребителите на електроенергия трябва да плащат и този вид бъдещи разходи. А това означава, че основният дял от вноските трябва да бъде включен като елемент на цената, след това да стане приход на електрокомпанията и тя да внесе тези пари в съответните фондове. Колко точно трябва да бъдат тези средства зависи от редица фактори - технология, политика, отлагане на вноските във времето. Но тяхната значимост е причината, поради която единствената неприватизирана електрическа компания във Великобритания е атомната централа "Нуклеър пауър". Тя работи със субсидии и произвежданата от нея електроенергия е по-скъпа от тази на двете други британски електрокомпании, тъй като прави отчисления в такива фондове. Поради това правителството на Великобритания е решило да включи в цената на електроенергията такса от около 10%, която се явява субсидия за атомната компания. Тази такса се заплаща от всички потребители и другите компании, получавайки приходите си, я изпращат в "Нуклеър пауър". Поради това не е странно, че последните анкети в останалите две британски електрокомпании показват липса на желание и намерения за развиване на атомна енергетика. Според специалисти в момента там се залага на природния газ и се строят множество малки, маневрени и сравнително евтини газови централи.

Спорът кой да управлява фондовете



измести по-важния въпрос откъде ще се набират средствата. По закон всички радиоактивни отпадъци, в това число и тези на АЕЦ "Козлодуй", са собственост на държавата и Комитетът по енергетика е органът, който представлява държавата-собственик. По тази логика управлението на фондовете би трябвало да се осъществява от него. Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели /КИАЕМЦ/, на който държавата е възложила регулаторните функции, и Националната електрическа компания, в чиято система е АЕЦ "Козлодуй", също предявяват претенции за управление на двата фонда. За да няма обидени, най-вероятно е да се приеме компромисно решение и да бъде създаден управляващ комитет. Тогава като при "Топенерджи" икономическата логика ще отстъпи пред личните или партийните амбиции и ще се говори не какво да прави този комитет, а кой ще влезе в него.

Основният въпрос тук обаче не е кой, а колко. Колко пари трябват за единия и за другия фонд, кога и като какъв елемент да бъдат включени в цената. По света в тази област има утвърдена практика, но най-близък до условията у нас е чешкият опит.

В Чехия заради атомната енергетика токът стана пет цента

Там има две централи - старата "Дукувани" и новата "Темелин". "Дукувани" разполага с четири 440-мегаватови реактора, съпоставими с АЕЦ "Козлодуй" в малката му част. "Темелин" е с два хилядника, чисто въвеждане в експлоатация е предстоящо. Чешкият национален електропроизводител е най-печелившата компания в страната. Тя е 69% държавна собственост и продава акции и на международните борси. Т.е. състоянието на чешката елкомпания е точно противоположно и контрастно на нашата НЕК. Тя вече е започнала да включва елементи от бъдещите разходи за изваждане на блоковете от експлоатация в счетоводните си отчети и по този начин вдига цената на електроенергията. За "Дукувани" са определили, че ликвидацията на централата и извеждането й от експлоатация ще струва 970 млн. щатски долара и вече трета година в цената на електроенергията се калкулират разходите за ликвидация и за окончателното съхраняване на отработеното ядрено гориво. За "Темелин" още няма оценка, но намерението е още със самото пускане в експлоатация по счетоводен път в разходите за производство на атомна енергия да се включат и средствата за бъдещото извеждане от експлоатация. Разходите за съхраняване на отработеното ядрено гориво за двете централи са оценени на 2.444 млрд. щатски долара.

Като мощности двете чешки централи са много близки до нашата АЕЦ "Козлодуй" и това подсказва, че бъдещите разходи за изваждането от експлоатация на първа атомна вероятно ще надхвърлят 4 млрд. долара и това е минималната сума, която трябва да се събере в специализираните фондове. При това НЕК ще започне да начислява тези средства по сгъстен график с двадесетгодишно закъснение.

Загубата на електрокомпанията по счетоводен баланс с натрупване до края на 1994 г. по нашите счетоводни стандарти е 4.4 млрд. лв. По европейските счетоводни стандарти

Загубата на НЕК надхвърля 19 млрд. лв.

Това показвал докладът на одитора "Артур Андерсен", твърдят експерти от КЕ. При това според тях тази огромна загуба се формира само от неотчитането на инфлационните процеси и не включва бъдещите разходи за изваждане от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" и съхраняването на ядрените отпадъци и отработеното гориво. Всяка година в препоръките на международните одитори фигурират две неща. Първо, че е необходимо да се отчита инфлацията, за да може да се възстановява изхабеният през годината капитал и да се възпроизвежда електропроизводствената система като мощност. Второ, че е необходимо да се намери нормативен начин за включване в разходите на НЕК тези огромни пасиви на АЕЦ, които в момента всички се преструват, че не забелязват. Ако от първата година от работата на една атомна централа се включват и тези бъдещи разходи, които рано или късно трябва да бъдат направени, се получава реалната стойност на един киловатчас атомна енергия. Ако обаче се сетим за това по средата на експлоатацията или в нейния край, както е при малките реактори, тази стойност ще бъде няколко пъти по-голяма. Разбира се, не е задължително цялата сума да бъде включена в цената и да се плаща от потребителя. Част от милиардите долари може да дойдат от субсидии или чрез външно кредитиране. Но тя едва ли ще бъде най-значителната, като се имат предвид незначителните възможности на държавния бюджет и лошият ни имидж пред международните финансови институции. В Чехия токът вече струва над 5 цента, въпреки че националният й електропроизводител разполага с два пъти повече години за събиране на необходимите средства.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е пред наказателна процедура заради промените в партийното финансиране България е пред наказателна процедура заради промените в партийното финансиране

Казусът със субсидиите и даренията на формациите стигна до антикорупционната организация на Съвета на Европа GRECO

9 дек 2019, 933 прочитания

Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов 1 Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов

И още: Масови стачки във Франция заради пенсионната реформа на Макрон, още по-строг воден режим в Перник

8 дек 2019, 1934 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
ОББ поднови преговорите с Евробанката

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10