С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 яну 1996, 15:31, 1662 прочитания

Банковата система носи кусурите на цялото общество

Любомир Филипов, подуправител на БНБ, пред в. "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Г-н Филипов, каква бе конкретната причина за острата ликвидна криза в банковата система през последната седмица?

- Основната причина е, че финансовите институции се нагълтаха с валута през последните няколко седмици, макар че те излизат с аргумента "валутата е за наши клиенти". Централната банка обаче въздейства само върху банките, а те вече са длъжни да въздействат върху крайните клиенти да не се презапасяват с валута. Никой не може да ме убеди, че тези десетки и стотици милиони долари, които се изкупиха напоследък, са отишли за внос. Откакто започна по-големият натиск върху лева на валутния пазар миналата година и БНБ започна по-масирани интервенции, са продадени над 200 млн. долара, които е трудно да се определят, че са отишли само за внос. Освен това пазарът се влияе от предстоящите плащания на лихви по външния дълг, което окуражава спекулациите. В същото време при тези условия на нас ни се иска да запазим валутен резерв над 1 млрд. долара и след плащането на лихви в края на февруари. Точно това принуди БНБ да започне рестриктивна политика. Отказваме да даваме необезпечени депозити, но няма банка, която да има държавни ценни книжа и има неплатени документи, а ние да й откажем рефинансиране. Банките казват, че нямат ДЦК, но БНБ още от две години предупреждава, че ще дава само обезпечено рефинансиране.


Има още една причина за ликвидната криза. Както е известно, ДСК отхлаби политиката си през ноември, през декември я задържа на едно ниво, а през януари започна да изтегля депозити от търговските банки. Това влоши ликвидността им, но и по тяхна вина, тъй като те бързо привикват, че ще получават лесно рефинансиране и евентуално продължаване на депозитите и не създават буфери. Напротив, банките решиха, че положението ще е така хлабаво, и решиха - "давай на юруш" да вземат и харчат. Има редица банки, които не изпитват постоянно проблеми с ликвидността, като имат достатъчен портфейл от ценни книжа, с които могат да си набавят левове. Дори една Стопанска банка започна да оправя ликвидността си.

Какво ще кажете на тези банки, които не ползват рефинансиране от БНБ и ДСК, но сега бяха сериозно засегнати от забавянето на разплащанията в момента...

- Това, че не ползват ресурс от ДСК и БНБ, не значи, че не трябва да поддържат ликвиден портфейл. А истински ликвиден портфейл в момента може да е от ДЦК. В такава обстановка винаги има опасност да закъсаш и трябва да се поддържат ликвидни активи.



Тази седмица БНБ ще започне ли да пуска финансиране, за да се задвижат най-закъснелите плащания?

- Там, където има условия, ще зачистим опашките от чакащи плащания. Например има една голяма банка, която все още има проблеми, има и ЗУНК-ове, и на нея даваме ломбардни кредити. Има много начини да се оправи ликвидната криза. Въпросът е да се избегне нов натиск върху лева на валутния пазар. Може да възобновим суап, при който получаваме долари срещу левове, за по-дълги периоди, макар че тази валута не се признава от МВФ за резерв. Може тук-там да се даде някой необезпечен депозит. Дори напоследък се прокрадна и една еретична мисъл - да се намали делът на минималните задължителни резерви, макар че това, ако стане, ще е изцяло обвързано с инвестиции в ДЦК, както и за банки, които са ползвали по-малко от разрешения им овърдрафт.

В момента обаче управителният съвет счита, че запазването на рестриктивна политика е все още необходимо, за да се постигне стабилност на валутния пазар и да не се одобрява мълчаливо презапасяването с долари.

Рязкото влошаване на финансовото състояние на Банката за земеделски кредит (БЗК) бе един от основните проблеми при разплащанията през седмицата. Случайно ли бе това или се наблюдава тенденция за умишлено предизвикване на проблеми в дадени банки като част от политическите разногласия?

- Управителният съвет помоли Банков надзор да провери какви са причините БЗК да изпадне в такова положение с ликвидността. Тази банка обаче е твърдо на открита валутна позиция по наши сметки. При нея оказа влияние и фактът, че допреди известно време правехме суап с банката, като й давахме левове срещу долари, но тези операции бяха прекратени с цел да се намали откритата позиция - да се продават долари.

Банките носят кусурите на цялото общество. Не може да имаш нестабилна икономика, нестабилен, меко казано, политически климат и да имаш стабилни банки.

Несъмнено ПЧБ, Добруджанската банка и БЗК имаха финансови проблеми, свързани с политиката. Но и в трите случая не може да се отрече, че няма първоначално заложен финансов и управленски проблем и нестабилност. Просто здравата банка, имаща например 15% от активите си в ДЦК, не може да бъде изправена пред фалит само чрез такава инсценирана атака.

Подобно е положението и с Банков надзор. Не може той да е здрав, при положение че всички други контролиращи институции имат проблеми - МВР, митници, данъчна власт... Това също е елемент от държавността.

Според вас имаше ли дирижирано напрежение на валутния пазар в началото на годината?

- Може и да сме малко мнителни в централната банка, но сериозната атака срещу валутния курс започна в дните, когато проф. Вълчев отсъстваше от България. Може някой да е искал да докаже, че наистина хората в БНБ не могат да се справят със ситуацията. Получи се известно съвпадение.

Все пак в началото на годината е винаги тежко положението на валутния пазар. В същото време по никакъв начин не ни се иска да оправдаем тези големи покупки на валута в началото на годината, които според нас са спекулативни. Даже имаме сведения, индиректни, че някои дилъри са го правели нарочно.

Възможно ли е да се ограничи процесът на инвестиране на краткосрочен капитал, предимно на левови лихви или доларови депозити, в зависимост от пазарната ситуация?

- Подобна игра е дестабилизираща за пазарите у нас. Ако действително се окаже, че този процес на валутна замяна е силен и стабилен процес, то ние ще бъдем принудени да повишим основния лихвен процент. БНБ има ясна позиция, че няма да позволи да се печели от обръщане на левове в долари. На другите въпроси - къде ще е курсът, колко ще е, точно не може да се каже, но допуснем ли да се счита, че се печели повече от долари, тогава сме загубени.

На нас ни се иска да има по-ниски лихви, даже и инфлацията показва условия за снижаване, но няма да може лихвите да бъдат свалени, ако не се възвърне стабилността на лева.

Само по-високите лихви ли са гаранция за стабилността на лева?

- Запазването на стабилността на лева и постигането на ниски лихвени равнища в момента е възможно само при достатъчно големи приходи на валута отвън. Това най-вече може да се осигури от чужди инвестиции. Ние не можем да си оправим икономиката без чужди инвестиции. Вътрешните ни ресурси са блокирани в кредити. Ако населението започне да тегли влогове, за да инвестира, банките ще умрат. Вътрешният дълг расте бързо, а външният е страшно голям, така че няма откъде да се дават нови кредити. Само външни преки инвестиции биха могли да стабилизират положението. Унгария има много голям външен дълг, но чудесно се справя с него поради притока на чужди инвестиции и успехи в касовата приватизация. А в Полша, при положение че имат по-стегнат валутен режим, злотата е най-предпочитаната валута. В България всичко се смята в долари. Не вярвам, че в тези държави е постигната такава стабилност само от фиксиран курс.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания 1 Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство

18 окт 2019, 1545 прочитания

Германският двигател - почти на празни обороти Германският двигател - почти на празни обороти

Състоянието на най-голямата икономика в Европа е проблемно, но не и тревожно

18 окт 2019, 705 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
България е изправена пред криза по външния дълг

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10