Грешка затъмни масиран ход на БНБ за затягане на банките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Грешка затъмни масиран ход на БНБ за затягане на банките

Грешка затъмни масиран ход на БНБ за затягане на банките

952 прочитания

Централната банка за първи път през своето съществуване реши да затегне по-масирано контрола върху банковата система. БНБ съобщи късно в четвъртък, че ограничава лицензите на 12 банки, защото не са попълнили минималните капитали за дейност до 31 януари. Новината дойде като шок за банкерите, тъй като досега не се бе случвало да се определя наказание за повече от 1-2 банки на едно заседание на управителния съвет на БНБ, и то в повечето случаи след продължителни консултации (включително и политически) и увещания.

В официално съобщение на централната банка се казва, че се ограничават външните лицензи, "забранява се привличането на средства от чужбина" на държавните Балканбанк, Българска пощенска банка (БПБ) и частните Международна банка за инвестиции и развитие (МБИР), Международна ортодоксална банка (МОБ) "Св. Никола", Международна банка за търговия и развитие (МБТР). Подобно решение означава практически блокиране на външната дейност на тези институции, тъй като не могат да привличат депозити от чужди банки, както и да обслужват акредитиви в полза на български вносители. Освен това тези кредитни институции не могат да участват в операции на финансовите пазари, които изискват финансиране - например сделки "репо", "акаунт-акаунт". Банките от този списък бяха с външен лиценз. Балканбанк, където един от основните частни акционери е Мултигруп, не успя да събере нов капитал поради липса на допълнителни фондове и липса на решение за нова емисия акции. Според БНБ Пощенска банка остана без външен лиценз, тъй като само БКК е готова да попълни капитала до необходимия размер, а останалите акционери - Българска телекомуникационна компания, ДСК, НДК, Български пощи и далекосъобщения, блокират вдигането на капитала.

Другата група наказани финансови институции включваше банка "Тракия", Българска търговска и индустриална банка (БТИБ), Балканска универсална банка (БУБ), Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ), Българска инвестиционна банка (БИБ), Капиталбанк, Частна земеделска и инвестиционна банка (ЧЗИБ).

На тях им бе забранено да дават нови кредити, а свободните си парични средства могат да се инвестират само в държавни ценни книжа (ДЦК).

Решението на БНБ бе обосновано от необходимостта за подсигуряване на спокойствие на вложителите, като се намали рискът от операциите на тези банки чрез ограничаването на лиценза им.

В този списък за първи път влязоха имената на част от банките, чиито лицензи отдавна трябваше да бъдат ограничени. Естествено при подобна мярка банковото лоби се активизира светкавично, което доведе до оневиняването на седем от наказаните институции още на следващия ден - в петък.

Тогава БНБ излезе с нови решения, като ограниченията бяха отменени за МБИР, банка "Тракия", БТИБ и МОБ "Св. Никола". След новината за наказанията тези банки светкавично са представили в БНБ балансите си, където са показали необходимия минимален капитал за банкова дейност. Всички банки трябваше да попълнят 450 млн. лв. минимален капитал за вътрешен лиценз и 800 млн. лв. за пълен лиценз до 31 януари.

Според новия управител на БНБ Любомир Филипов точно тези банки, които са закъснели с данните за своя капитал, са вдигнали най-много шум против решението на БНБ за ограничаване на лицензите им.

В същото време обаче БНБ призна и своя грешка, тъй като още 4 банки са попаднали случайно в списъка на наказаните. БУБ, БЗПБ, МБТР, МОБ "Св. Никола" бяха оневинени, тъй като по невнимание техните данни за капитала са се загубили в БНБ. Те били доказали своя капитал в отдел "Информационни технологии", а в отдел "Банков надзор", нямали информация, че те са изпълнили минималните изисквания. Така управителният съвет на БНБ бе подведен и наказа горните финансови институции.

Като резултат обаче централните банкери решиха да проверят детайлно по какъв начин банките са събрали минимално необходимите капитали. Резултати от това изследване, ако то бъде успешно, може да доведат до нови решения на управителния съвет, тъй като поради липсата на голямо количество свободен капитал трудно се попълват акционерните фондове на банките, особено когато секторът е публично в криза. В такива моменти схемите за многоъгълно разменяне на пакети от акции или импровизирани сливания на банки са доста модни.

Така БНБ се изправи пред дилемата да засили контрола над банковата система или да се поддаде на лобито на банките. Все пак централните банкери поднесоха и нова "неприятна" изненада за по-малките банки, както и за тези финансови институции, които трудно съществуват, с новите минимални изисквания за капитал. 1.2 млрд. лв. са необходими за пълен лиценз и 800 млн. лв. за вътрешен лиценз. Това решение влиза в сила, след като бъде обнародвано в Държавен вестник, за новите банки, а за сега съществуващите и подалите молба за лиценз то влиза в сила от 31 март 1997 г. Това решение напълно съвпада с принципите, заложени в програмата на правителството, за стабилизация на банковата система.

В крайна сметка опитите на БНБ да наложи дисциплина сред кредитните институции предполага първите и по-масови банкови фалити, които ще са неминуеми през тази година, ако ще се преструктурира банковата система.

Централната банка за първи път през своето съществуване реши да затегне по-масирано контрола върху банковата система. БНБ съобщи късно в четвъртък, че ограничава лицензите на 12 банки, защото не са попълнили минималните капитали за дейност до 31 януари. Новината дойде като шок за банкерите, тъй като досега не се бе случвало да се определя наказание за повече от 1-2 банки на едно заседание на управителния съвет на БНБ, и то в повечето случаи след продължителни консултации (включително и политически) и увещания.

В официално съобщение на централната банка се казва, че се ограничават външните лицензи, "забранява се привличането на средства от чужбина" на държавните Балканбанк, Българска пощенска банка (БПБ) и частните Международна банка за инвестиции и развитие (МБИР), Международна ортодоксална банка (МОБ) "Св. Никола", Международна банка за търговия и развитие (МБТР). Подобно решение означава практически блокиране на външната дейност на тези институции, тъй като не могат да привличат депозити от чужди банки, както и да обслужват акредитиви в полза на български вносители. Освен това тези кредитни институции не могат да участват в операции на финансовите пазари, които изискват финансиране - например сделки "репо", "акаунт-акаунт". Банките от този списък бяха с външен лиценз. Балканбанк, където един от основните частни акционери е Мултигруп, не успя да събере нов капитал поради липса на допълнителни фондове и липса на решение за нова емисия акции. Според БНБ Пощенска банка остана без външен лиценз, тъй като само БКК е готова да попълни капитала до необходимия размер, а останалите акционери - Българска телекомуникационна компания, ДСК, НДК, Български пощи и далекосъобщения, блокират вдигането на капитала.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK