Енергийните проекти и стокообменът са основните теми на преговорите в Москва
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Енергийните проекти и стокообменът са основните теми на преговорите в Москва

Вицепремиерът Дончо Конакчиев защитава българските интереси в Москва

Енергийните проекти и стокообменът са основните теми на преговорите в Москва

Галина Александрова
1096 прочитания

Вицепремиерът Дончо Конакчиев защитава българските интереси в Москва

© Капитал


Проектите в областта на енергетиката, промишленото коопериране и търговията между България и Русия са в центъра на четвъртата сесия на смесената междуправителствена комисия в Москва. Според вицепремиера Дончо Конакчиев, шеф на комисията от българска страна, от първостепенно значение са въпросите за либерализацията на стокообмена и възможностите за ускоряване на взаимните разплащания. През миналата година двете страни се договориха Москва да погаси търговското салдо от 100 млн. долара в полза на България с доставки на оборудване и специмущество за авиацията и военната промишленост. Тогавашното споразумение обаче не третира фирмените задължения и дълговете на наши банки към руски банки зад граница. По този повод на третата сесия през май 1995 г. междуправителствената комисия препоръча да се ускори решаването на проблема, като се обсъди и възможността за замяна на части от тези дългове със собственост. При заминаването на българската делегация сега не стана ясно има ли изобщо такива предложения и какви схеми за погасяване на задълженията ще се обсъждат.

Четвъртата сесия на междуправителствената комисия на практика подготвя визитата на министър-председателя Жан Виденов през март в Москва, където той бе поканен от Елцин. Визитата ще бъде решаваща за съдбата на зациклилите от няколко месеца

Инфраструктурни проекти

Дончо Конакчиев не пожела да коментира публикации по темата за нефтопровода Бургас - Александруполис в гръцката преса, тъй като не бил запознат с тях. Според гръцки източници Русия и Гърция вече са се споразумели за 8-процентно участие на нашата страна в смесеното дружество, което ще изгражда петролопровода. Базата за преговорите по нефтопровода остава досегашната - 50% за Русия и по 25% на България и Гърция, каза министър Конакчиев. Забавянето досега се дължало на проблеми от организационен и друг характер, сред които е и смяната на изпълнителната власт в Гърция. Според министър Конакчиев не съществуват никакви противоречия между България, Русия и Гърция. Уточнено бе обаче, че тази оценка се отнася само за отношенията на правителствено ниво. Известни противоречия съществували между отделни фирми и бизнесмени, които проявявали интерес към участие в изграждането на съоръжението. След като повече от половин година двете страни не постигнаха съгласие, сега надеждата е в предстоящата среща на външните министри на България, Гърция и Румъния в София, вероятно също през март. Българската позиция за равнопоставеност на участията официално отново се опира на геостратегическите предимства. Но на практика всичко ще зависи от Москва. Ако тя приеме нашите претенции, не е изключено и Гърция да стане по-отстъпчива. "Натискът от гръцка страна е силен, но ние продължаваме да се пазарим, защото разчитаме на подкрепа от Русия", казаха пред "Капитал" участвали в преговорите експерти. Според тях западни компании и финансови институции вече са заявили интерес да финансират реконструкцията на Нефтохим и изграждането на българската част от нефтопровода. Всичко останало е въпрос на сметки, които са обект на обсъждане по време на сесията в Москва. Очаква се тази среща да изясни и участниците в проекта от руска страна. Според наши специалисти представителите на "Газпром" са участвали в досегашните преговори само като наблюдатели. Компанията "Лукойл" не е присъствала на преговорите, но е посочена като евентуален акционер в Трансбалкан.

Балканският газоразпределителен пул и смесеното дружество "Топенерджи" също са обект на обсъждане в комисията. Нашите експерти чакали инструкции от кабинета, които да определят позицията им по проблеми, които са обсъждани при срещата на премиера Виденов с шефа на "Газпром" Рем Вяхирев у нас.

Проекти в областта на атомната енергетика

и дейността на смесената българо-руска компания "Триада" също са сред темите, обсъдени от експертите на двете страни. Москва трябва да представи своята оферта за реконструкция на двата хилядника в AFJ1, "Козлодуй". В центъра на преговорите е АЕЦ "Белене". По време на миналогодишната сесия Русия открито обяви интереса си към участие в доизграждането на втората българска атомна централа, като бе подчертано, че това ще стане, в случай че българският парламент вземе положително решение по този въпрос. Такова парламентарно решение все още няма, но Русия и България изоставиха общите формулировки и преминаха към договаряне по същество, "Ще договаряме кой ще строи АЕЦ "Белене" и кой ще даде парите", каза председателят на Комитета по енергетика Константин Русинов. Според последните данни за централата ще са необходими 1.3 млрд. долара. Русия оказва силен натиск на енергийното ведомство проектите и доставките в тази сфера да минават през смесеното дружество "Триада", твърдят запознати. Според тях по този начин ще бъдат изтласкани западни компании като "Сименс", ЕДФ и "Уестингхаус", с помощта на които енергетиците смятаха да усъвършенстват руската техника. Руският проект предвижда също чрез "Триада" произведеният в беленската АЕЦ ток да се отправя за Италия, въпреки че сега не съществува техническа възможност за това, твърдят независими експерти.

Експертите от КЕ и КИАЕМЦ са обсъдили с колегите си от руския "Госатомнадзор" възможностите за общ контрол върху качеството на всички доставки за ядрените ни централи и връщането на отработеното ядрено гориво в Русия.

Преференции в търговията

Според министър Конакчиев една от основните задачи на сесията е да подготви почвата за либерализиране на двустранна та търговия. Митнически преференции при вноса на български стоки и промени в структурата на стокооборота са другите проблемни теми при преговорите в Москва. Промените в търговските взаимоотношения обаче можели да се решат от руското правителство и Думата. Според експерти през миналата година общият ни стокообмен с Русия нараснал с около 20%. За първи път от 1991 г. насам търговското салдо е положително за България. През 1985 г. 56 на сто от внасяните у нас стоки са от бившия СССР. За 10 години този дял е спаднал с повече от 20% и през 1994 г. е бил 31 на сто. Същата тенденция се наблюдава и при износа на наши стоки. Докато през 1985 г. 56% от целия ни износ са отивали за бившия Съветски съюз, през 1994 г. само 17 на сто от българския износ е бил насочен към страните от ОНД.

Независимо от чувствителните колебания в динамиката на стойностните обеми на износа и на вноса между двете страни и същественото намаляване на дела на Русия в стокообмена ни тази страна и днес все още е най-големият търговски партньор на България.

В Москва се решава съдбата и на съвместния ни дърводобив с Русия. България е поискала 70 млн. долара от ликвидацията на съвместния дърводобив в Коми, но Русия настоявала за нулев вариант. Очаква се спорът да се реши от сегашната сесия. Според някои източници на нея ще се обсъждат и отношенията на отбранителните комплекси на двете страни, които трябва да подготвят сериозна дискусия по този въпрос при срещата на Виденов с Черномирдин през март.

Преглед на оригинала

Проектите в областта на енергетиката, промишленото коопериране и търговията между България и Русия са в центъра на четвъртата сесия на смесената междуправителствена комисия в Москва. Според вицепремиера Дончо Конакчиев, шеф на комисията от българска страна, от първостепенно значение са въпросите за либерализацията на стокообмена и възможностите за ускоряване на взаимните разплащания. През миналата година двете страни се договориха Москва да погаси търговското салдо от 100 млн. долара в полза на България с доставки на оборудване и специмущество за авиацията и военната промишленост. Тогавашното споразумение обаче не третира фирмените задължения и дълговете на наши банки към руски банки зад граница. По този повод на третата сесия през май 1995 г. междуправителствената комисия препоръча да се ускори решаването на проблема, като се обсъди и възможността за замяна на части от тези дългове със собственост. При заминаването на българската делегация сега не стана ясно има ли изобщо такива предложения и какви схеми за погасяване на задълженията ще се обсъждат.

Четвъртата сесия на междуправителствената комисия на практика подготвя визитата на министър-председателя Жан Виденов през март в Москва, където той бе поканен от Елцин. Визитата ще бъде решаваща за съдбата на зациклилите от няколко месеца


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK