"Стършелгейт" ще се разраства
23 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Стършелгейт" ще се разраства

"Стършелгейт" ще се разраства

Галина Александрова
5650 прочитания

Скандалът около секретните разработки на Министерството на отбраната тепърва ще се разраства, смятат специалисти от бранша. Той стартира в началото на февруари, когато бяха арестувани четирима офицери от Военния научно-технологичен институт на Министерството на отбраната. Ст.н.с.І ст. полк. Емилиян Съслеков, който е зам.-директор на института, и майорите Владимир Туртански, Румен Симеонов и Валери Недялкин бяха прибрани от домовете им на 6 февруари с постановление на прокуратурата на въоръжените сили. И четиримата задържани са научни работници в звеното по радиоелектроника.

МО забърка поредната афера

През 1992 г. след поредица от аматьорски гафове се разшумя т.нар. македонска и боливийска сделка. През 1994 г. гръмнаха още две оръжейни афери - "албанската" и "йеменската". Сега на дневен ред излезе "Стършелгейт". Според шумно разгласената от Военна прокуратура версия арестуваните офицери продавали военни тайни. Преди време те регистрирали на имената на съпругите си частни фирми с предмет на дейност туризъм и търговия. Под прикритието на легалния бизнес четворката обаче започнала да търгува с разработки на института и по-точно на звеното, в което работят. За три години офицерите завъртели милиони, при обиска на една от фирмите били открити ценни книжа за над 700 хил. лв., в дома на полк. Съслеков е намерена скъпа апаратура, собственост на военния институт, твърдят осведомени. Според прокурорите изтъргуваните от офицерите изделия били топ-техника - радиозаглушители от системата "Стършел". По този повод те споделиха съмнения, че задържаните са установили контакт с чужди служби.

По-късно стана известно, че четиримата офицери са подведени по чл. 387 от НК, който е за злоупотреба със служебно положение. Според прависти за такова престъпление законът предвижда до три години лишаване от свобода. Само ако се докаже, че в резултат от него са настъпили тежки последици, присъдата може да се увеличи до осем години. Тиражираната версия за шпионаж трудно се връзва с избора на член, който предвижда такива леки санкции. Впоследствие суперсекретните разработки бяха сведени до информация, която е служебна тайна. Чу се дори, че офицерите шпиони май нямали достъп до секретната документация и биха могли да предлагат само собствените си проекти (полк. Съслеков е водеща фигура в разработването на заглушителите "Стършел"). Министърът на промишлеността Климент Вучев пък точно сега намери за уместно да похвали изключителния професионализъм на задържаните. Разбра се, че дори била подготвена заповед за тяхното награждаване за върхова разработка. След което беше споменато, че военното контраразузнаване следяло тези офицери от години. Така и не стана ясно защо е изчакало точно този момент, за да ги арестува. През цялото време обясненията около скандала бяха съпроводени с обстойни обяснения за предназначението и качествата на уж секретните изделия.

"Странна е тази публичност и гласността около арестуването на "стършелите". Ако някой иска да компрометира едно производство, това е най-добрият начин да постигне целта си", заяви пред "Капитал" зам.-шефът на Парламентарната комисия за национална сигурност Стоян Денчев. Министър Вучев пък заподозря, че някой е поръчал разгрома на тази група от водещи учени. Според него такива работи не ставали без участието на водещи вътрешни групи. Министърът забрави да спомене, че екипът на "стършелите" съвсем не се състои само от четиримата военни и в действителност е разгромен отдавна.

Създателите на "Стършел" бяха уволнени

В решение №150/1.03.1995 г. на Комисията за трансформация на авторски свидетелства в патенти като автори на механичната част на секретното изобретение, закодирано като "Стършел", са посочени лицата Димо Зафиров, Минчо Ковачев и Димитрин Димитров. И тримата са били научни работници в НИТИ ЕАД - Казанлък, който е към ведомството на Вучев. Минчо Ковачев е първият главен конструктор на "Стършел". Една година след назначаването му той е принуден да напусне института. В момента работи в "Арсенал". Негов приемник като главен конструктор на изделието е Димитрин Димитров. През ноември 1990 г. той получава назначение за главен конструктор на още едно секретно изделие, закодирано под името "Лилия". През февруари 1993 г. той е уволнен от института дисциплинарно и в момента все още е безработен. Заповед за отстраняването му като главен конструктор на "Стършел" обаче не е виждал. Според нормативите наличието на главен конструктор е задължително, докато изделието е на въоръжение. Армията още използва "стършела", но никой не можа да посочи кой е главният му конструктор сега.

Истината около спецразработката се потулва

твърдят създателите й. Според тях скандалът набирал скорост от няколко години, но виновниците не са там, където ги търсят следователите. Държавата вече осем години бавела патентната защита на изделието. През това време други армии се снабдили с него на безценица.

"Стършелът" е устройство, с което се заглушават вражеските радиовръзки и се предизвиква хаос в ефира. Това са няколко различни изделия, общото между които е, че използват еднакъв предавател на радиосмущения. Разработването на уникалния радиозаглушител започва през 1978 г. Възложител е Министерството на отбраната. Главни изпълнители по договора за "Стършел" са НИТИ - Казанлък, и институтът на МО. Съизпълнители са колектив на БАН и бившият Институт по специална електроника (сега "Електрон-прогрес" - институт в системата на "Електрон консорциум", чийто шеф допреди година беше Климент Вучев). За разработката отговарят персонално полк. Симеон Камбуров - експерт от Министерството на промишлеността и председател на директорския борд на НИТИ, полк. Божидар Тотев - бивш шеф на отдел в "Електрон", сега експерт в промишленото ведомство, полк. Боян Петков - бивш шеф на военното поделение 42 660, и полк. о.з. Калчо Жеков - от две години изпълнителен директор на НИТИ - Казанлък.

В средата на 80-те години е готов първият вариант на "Стършел", който е предназначен за 152 мм снаряди. Към края на 80-те е готов и вторият - за 122 мм снаряди.

В "стършела" има около осем изобретения, които са засекретени от Министерството на отбраната. От тях поне 5 са на хората от НИТИ. За участието си в разработката създателите им получили по 140 лева на калпак. Министър Вучев парира претенциите на авторите, като обяви, че изделието е собственост на държавата. Въпросът обаче е, че не е направено необходимото, за да се гарантират именно правата на държавата върху тази интелектуална собственост. "Сега ген. Андреев ни съветва да ползваме технически новости от руснаците. Руснаците ни продавач-лицензи. А ние на практика им подарихме секретна разработка", казаха пред "Капитал" военни експерти, пожелали анонимност. Ген. Андреев шеф на Центъра за стратегически изследвания, до 1992 г. е председател на Съвета на директорите на НИТИ, а преди това началник на научно-техническото управление на МО.

"Стършелът" е продаден на безценица още преди години

От създаването на Междуведомствения съвет по отбранителна промишленост през октомври 1993 г. не е поставян въпросът и не са искани разрешения за износ на изделията "Стършел" и "Лилия", каза пред "Капитал" шефът на междуведомствения съвет Иван Колев. Според него, ако съответното дружество или фирма подаде всички изисквани от закона документи и ако сделката отговаря на изискванията, съветът може да й издаде разрешение за реализирането й. Според запознати обаче част от йеменската сделка включвала и "стършели". Ако е така, най-вероятно МО е направило това без знанието на междуведомствения съвет. Именно заради йеменската сделка бе отнето правото на МО за реекспорт и износ на спецпродукция, която не е негова наличност.

Още през 1985 г. обаче неизвестен брой "стършели" са продадени на държави от Варшавския договор. Според експерти още първите продадени образци обезсмислят творческата част на изобретението, тъй като то попада в ръцете на специалисти, без да е патентно защитено. През 1989 г. е реализирана лицензна сделка с Ирак. Доставени са голямо количество изделия и компоненти за тях. Според запознати това е единствената печеливша сделка по тази разработка. Средствата само от нея надхвърляли сумарния разход по разработката. През 1990 г., непосредствено преди операцията "Пустинна буря", два комплекта "стършели" са продадени на САЩ. Купила ги споменатата вече фирма-конкурент. Едва ли американците са купили само два комплекта, за да ги гърмят срещу Ирак. Срещу скромната сума от 30-40 хил. долара те получили възможност да проучат секретните изобретения. И никой не може да им забрани да използват наученото, тъй като изделията не са патентно защитени в САЩ. Според работили върху "стършела" инженери голяма част от изобретенията са в корпуса на изделието и не е трудно да се разшифроват от специалисти дори при поглед отвън. "Можете да си представите каква беше изненадата ми, когато видях да показват по телевизията изложба, на която се виждаха сечения на снаряди с поставен в тях "стършел", каза пред "Капитал" човек от творческия екип.

Случаят "Стършел" е брилянтен пример за това, че

В оръжейната индустрия няма съюзници

Според наблюдатели той е част от планирания разгром на военната ни промишленост, който се реализира през последните години под Контрола на великите сили. По решение на МО 122-милиметровият вариант на "Стършела" се работи с братска съюзническа държава. Аргументите са, че партньорът, който осигурява снаряд от собственото си въоръжение, гарантира пазар за изделието в собствената си страна и излаз в трети страни. В крайна сметка този партньор не купува дори едно от произведените изделия.

Около 1990 г. в НИТИ - Казанлък, започва работа по друг секретен проект, закодиран с поетичното име "Лилия". Според експерти това е "Стършел" с подобрени параметри, по-добри възможности и повече носители. Поръчката пак е на МО и по негово нареждане разработката трябва да се изпълни с руски партньор. Предвижда се да се произвеждат шест финални изделия, като част от тях са предназначени за руската армия, с неща, които ние нямаме на въоръжение. Останалите се водели изключителен приоритет на България. Обявява се конкурс, при който единствен кандидат е казанлъшката фирма. Неизвестно защо обаче разработката се възлага на "Електрон", на който се делегират всички пълномощия за съвместната работа с руснаците. НИТИ също участва, но е изблъскан на заден план. Русия придобива пълните права за производство и търговия с варианта "Лилия 4" благодарение на полковник Петков. През 1992 г. по инициатива на НИТИ започва договаряне за създаване на смесено предприятие с две руски организации. Още същата година Румен Биков дава разрешение за смесеното дружество, но партньор от българска страна е "Електрон-прогрес". Съответното разрешение дава и МО, тъй като се разработва секретен продукт.

Дружеството се нарича "Спелмаш" и е регистрирано у нас с капитал от 50 хил. лв. В него с 50% участва "Електрон-прогрес", а по 25% държат военните научни институти в Москва и Тула. В разработката се включва и вторият артилерийски вариант, т.е. българският. Резултатът е, че руснаците също започват да произвеждат 152-милиметров вариант, който дотогава е наш монопол. Руският, а и редица други пазари са загубени за нашия продукт, още повече че не можем да произвеждаме големи серии. Остава надеждата, че ще ни купуват електрониката, но и това е до време. Безвъзвратно е загубена надеждата държавата да си върне загубените пари. След време българската армия може би ще купува "Лилия" отвън.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK