Приватизация се прави с подкуп или партийна книжка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Приватизация се прави с подкуп или партийна книжка

Приватизация се прави с подкуп или партийна книжка

4317 прочитания

Без съмнение България е единствената страна в Източна Европа, където истински мащабна приватизация все още няма. Въпреки смяната на три кабинета, които в началото на мандатите си се самоопределяха като правителства на приватизацията, ефектът от тяхната политика в тази област е тъкмо обратен.

От друга страна, за близо четири години от началото на структурната реформа единственият ефект за икономиката от запазването на държавната собственост е морално и физическо износване на средствата за производство и изсмукване на всички ликвидни активи на предприятията чрез паралелни фирми на входа и на изхода. Удобната на всички теза, че приватизацията не върви поради обективни причини, като например липсата на капитал в страната, е всъщност камуфлаж на съзнателно престъпно бездействие в угода на тези, които присвояват печалбата на предприятията.

Когато преди една година социалистическото правителство пое отговорността за приватизацията в страната, обеща да се справи с това престъпно отношение към държавната собственост. Създадено бе Министерство на икономическото развитие с основна функция да координира раздържавяването в страната и да насърчава чуждите инвестиции. Правителството си постави за цел до края на миналата година да приключи с продажбата на 600 предприятия. Един през друг и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Веселин Благоев, и министърът на икономическото развитие Румен Гечев се кълняха, че ще стимулират работническо-мениджърската приватизация.

Една година по-късно големите сделки на АП са само 21, а общо продадените от всички държавни органи предприятия са не повече от 50. Големите чуждестранни компании официално декларираха, че престават да се интересуват от инвестиции в България, а при няколкото сделки, обявени като продажби на мениджърско-работнически екип, се оказва, че последният е използван като параван, за да може основният купувач да постигне по-изгодна цена.

Същевременно вече няма сделка, която, след като бъде подписана, да не се оспорва с обвинения в корупция, изтичане на вътрешна информация и политически натиск. Правителствената политика в областта на касовата приватизация очевидно търпи провал. И истинската причина за това е, че

Правителството не смени модела на приватизация

защото той се оказа твърде удобен както за партийния елит, стремящ се да осребри политическата си власт, така и за отделни частни икономически структури, петимни да монополизират достъпа до държавната собственост.

Най-съществената част от всяка сделка е начинът, по който се извършва продажбата на акциите и дяловете, собственост на държавата. В закона са предвидени няколко възможности степенуване по ред, даващ представа за приоритетите, възприети от Народното събрание. Така при акциите като първи метод е определена откритата продажба (на борсата или директно на населението чрез финансова институция), следва търговото продаване на пакети от акции, след това продажба чрез публично обявен конкурс и едва накрая - преговори с потенциален купувач. На практика почти всички досега сключени от Агенцията за приватизация и от повечето министерства сделки стават по последния метод, очевидно най-нежелан от държавата. Показателно е, че няма нито една сделка за продажба на акции чрез търг. Търгът е такава процедура, при която купувач на акциите става този, който предложи най-висока цена. По-важното е, че това е една открита и публична процедура без субективен избор на купувача. Обясненията, че така трудно се гарантират бъдещи инвестиции в предприятието и запазването на работни места, са несъстоятелни. Първо, те могат да влязат като условия в тръжните документи, второ, вече сме свидетели на достатъчно сделки, при които тези ангажименти не се изпълняват, а купувачите плащат мизерни неустойки.

Когато преди една година Веселин Благоев пое поста изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, в интервю за "Капитал" той каза: "Като човек, работил във външната търговия и участвал в тръжни процедури по света, съм привърженик на тези доказани форми, които създават ограничени възможности за корупция." Коментарът на причината защо той не продаде досега и една акция или дял чрез търг очевидно е излишен.

Като запази модела на приватизация - да се продава изключително чрез преговори с потенциални купувачи, изпълнителната власт създаде и условия да се формират няколко групи от приватизатори, които установиха

Своеобразен монопол върху сключването на успешна сделка

Засега ясно очертани са две такива групи - тази около "Селена холдинг" и другата около изпълнителния директор на ПЧБ Емилиян Димитров и близките до него Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, изпълнителни директори на Първа инвестиционна банка.

"Селена холдинг", в която основен акционер е Асен Мичковски, в областта на приватизацията работи тясно с Любен Гоцев - бивш заместник-министър на външните работи, и Христо Томов - бивш зам.-министър на отбраната.

Така изпълнителният директор на "Селена холдинг" Станислав Караданов от името на фирма С.Б.Р на 6 октомври миналата година подписва договор с Агенцията за приватизация за покупката на 78 на сто от акциите на "Феникс реком" ЕАД, Варна, за 75 млн. лв. Съдружници с равни дялове в С.Б.Р за Христо Томов, Любен Гоцев и варненската фирма "Феста" ООД. Последната на 8 декември миналата година е купила от АП и магазин "Тича 1" във Варна за 10.9 млн. лв. Същата фирма се споменава и като получател на малка част от 3-те млн. долара на Майкъл Чьорни, които Павел Тренев разпределя между фирми, близки на групировката "Орион".

"Селена холдинг" посредничи и при приватизацията на "Сторко" ЕАД, Плевен, купена от "Люкскрафт трейдинг", регистрирана на офшор територията о-в Джърси, която АП твърди, че представлява израелска компания.

Сделката, при която ЕТ "Нонекс - Христо Нонов" закупи 75 на сто от акциите на ловешкото "Прима лакта" за 244 млн. лв., според съобщения в пресата също е станала с участието на "Селена".

Холдингът беше кандидат-купувач на "Вида стил", както и на "Арома", която бе купена от фирмата "Астера". От друга страна, според официални съобщения в пресата финансирането на "Астера" ще бъде получено от Европейската банка за възстановяване и развитие и гарантирано от Централна кооперативна банка. "Селена" от своя страна е в твърде близки отношения с банката и дори започнаха съвместно учредяване на приватизационни фондове заедно с Централния кооперативен съюз.

По повод тази сделка пред в."Труд" от средата на февруари изпълнителният директор на "Арома" Михаил Каменов директно обвинява Веселин Благоев в корупция: "Тъй като не мога да докажа какви пари са играли под масата, нека г-н Благоев отвори вестниците от ноември 1995 г. Там пише, че директорът на АП е прехвърлил служебни 25 000 долара по лична сметка. Обяснението, че си е извадил кредитна VISA-карта, е инфантилно."

Групата около ПЧБ и ПИБ

Специалитет на тази група са сделки по т.нар. работническо-мениджърска приватизация. По този начин бе закупено пловдивското "Брилянт", "Родина - Попово" и "Арда" - Русе (при последните две продавач е Министерство на промишлеността). Характерно за тази група е прилагането на различни схеми за предварително финансово обвързване с продаваните държавни предприятия. Освен описания отделно пример с приватизацията на "Брилянт" тази групировка например се подготвя за приватизацията на пазарджишкото предприятие "Винтехпром", като ПЧБ отпуска заем на предприятието, с който то погасява кредитите си към ОББ и ЦКБ. Отделно с част от парите са купени две бандерол-машини от софийската лизингова къща "Елора".

Около приватизационните интереси на групата, близка до ПЧБ, се появява и името на Петър Събев, настоящ изпълнителен директор на "Булгаргаз" ЕАД и бивш съветник на Андрей Луканов. Петър Събев е акционер във фирмата "Мелком" АД, основен кандидат за пазарджишкия мелничен комбинат "Мелор". Член на съвета на директорите на дружеството е изпълнителният директор на ПЧБ Михаил Стефанов.

Пак с участието на Емилиян Димитров и Петър Събев е регистрирана в София "Мелничен комплекс - Варна" АД, с цел приватизацията на варненския мелничен комбинат.

Петър Събев е акционер и във фирмата "Родина - Попово-М" АД, приватизирала "Родина - Попово". В борда на директорите на първото дружество участва другият изпълнителен директор на ПЧБ, Емилиян Димитров.

Петър Събев от своя страна е участник в твърде много други фирми: "Платан интернешънъл" ООД, "Калисто - МТА" ООД, "Кладмънт" АД, "Метроном - ГВГТ, "Медиел интернешънъл", Шумен - фирма за производство на медицински игли, "Метроном - ПС", "Юнитекс", "Аксис" и др.

В основната си фирма "Метроном - ГВП" г-н Събев е съдружник със Симеон Симов. Последният от своя страна е съдружник с Веселин Благоев във фирмата "Векко" ООД (двамата имат по 50%). Самият Симов според неуспели кандидат-приватизатори е споменал, че е консултирал всички мениджърско-работнически сделки с участието на групата около ПЧБ срещу "съвсем скромно възнаграждение от 400-500 000 лв."

Очевидно връзката Веселин Благоев - групата около част от шефовете на ПЧБ потвърждава появилите се напоследък обвинения срещу изпълнителния директор на АП в личен интерес от сключването на някои сделки. Налагането на подобни приватизационни нрави очевидно обяснява

Защо чужденците спряха да купуват български предприятия

Преди няколко седмици представител на голяма западноевропейска финансова институция, консултирала няколко приватизационни сделки в България и няколко десетки общо в Източна Европа, в частен разговор каза, че съвсем открито съветват своите клиенти да се въздържат от инвестиции в страната. Реакцията му е функция както на влошаващия се икономически климат в страната, така и на някои неприемливи за западния инвеститор условия, свързани с хода на приватизационните, процедури. Преди повече от година представител на друг голям чужд инвеститор - "Брю инвест", който придоби 80 на сто от акциите на "Загорка", коментира точещите се с повече от година процедури като крайно отблъскващи за чуждите инвеститори.

Чужденци, сблъскали се с практиката на безконтролно изтичане на информация по оферти на кандидат-купувачи, са категорични, че в подобна обстановка скоро няма да включат България в сферата на стратегическите си интереси. При тези обстоятелства е съвсем обяснимо защо за последната година в Агенцията за приватизация има само две сделки с директна продажба на чуждестранен инвеститор - продажбата на "Сторко", Плевен, на регистрираното на остров Джърси "Люкскрафт трейдинг" и продажбата на "Бургаско пиво" на белгийския концерн "Интербрю". Последната сделка на практика само бе подписана от новото ръководство на Агенцията за приватизация.

Чужди компании, които въпреки всичко са решили да инвестират в България, са принудени от обстоятелствата да използват различни форми, за да избегнат появата си като пряк купувач. Най-удачната форма е покупката на купувача на приватизираното предприятие. Процедира се по следния начин: когато се разбере, че даден чужд инвеститор има интерес към определено предприятие, местна примерно консултантска фирма деликатно му обяснява, че няма смисъл да кандидатства пряко за акциите или дяловете на приватизиращото се предприятие. Като разумен довод може да се изтъкне, че появата на чуждия инвеститор само може да предизвика протакане на процедурата във времето, достатъчно да се откаже и най-упоритият. По-изгодно ще му бъде, ако местната фирма със специално регистрирано за случая акционерно дружество придобие държавното участие, а после да продаде на чуждия инвеститор акциите на дружеството приватизатор. Естествено целият механизъм дава идеална възможност местният "посредник" да инкасира солидна курсова разлика - своеобразна "комисиона за гъвкавостта при водене на преговорите със съответното приватизационно ведомство". Гореизброените схеми са само част от възможните, но те нямаше да могат да се реализират, ако акциите и дяловете, собственост на държавата, се продаваха чрез търг.

Някои чужди фирми директно се отказват да участват в описаната комбинация, от което в крайна сметка губи най-много данъкоплатецът. Показателен пример в това отношение е отказът на световния концерн "Нестле" да участва директно в приватизацията на "Прима лакта", Ловеч - единственото предприятие в страната, което произвежда сухо мляко. То от своя страна е основна суровина за производството на млечните шоколади във фабриката на "Нестле" в София (бившето ШЗИ). "Прима лакта" бе продадена на местния едноличен търговец "Нонекс - Христо Нонов".

Приватизацията по партийно поръчение

Касовите продажби на държавна собственост са инструмент, който дава възможност да се постигне изключително благоприятен ефект за икономиката на страната и в частност за бюджета. Ускорени продажби по опростена процедура означават преки постъпления в извънбюджетната сметка на ДФРР, намаляване на вътрешния и външния дълг, приток на валута отвън, която ще засили лева, съкращаване на разходите по издръжка на огромна администрация, занимаваща се с надзор върху държавната собственост и нейната бавна продажба, ще се развие и капиталовият пазар. Не на последно място приватизираните предприятия ще станат по-коректни длъжници на банките, което ще подобри качеството на техните кредитни портфейли. Продажбите по ускорена процедура ще доведат и до ликвидацията на безспорно неефективни икономически образувания. Няма пречки при подобна политика да се преследват и социалните цели, които правителството си постави преди повече от година. При ускорената процедура (търг или открита продажба на акции) няма никакъв проблем да се гарантират преференции на работниците и мениджмънта.

Касовите продажби на държавна собственост обаче са и изключително удобен инструмент за материализиране на политическото влияние на управляващия партиен елит. Този подход предполага не продажба, а "даване" на дадено предприятие на "наши хора". За съжаление тази политика доминира в бедната на сделки, но богата на скандали история на приватизацията у нас. В случая цената няма никакво значение, тъй като такива сделки се финансират по партийно поръчение от "наша банка". Едва напоследък при ликвидната криза, обхванала банките, се проявява стремеж от висши партийни функционери да оказват натиск върху Агенцията за приватизация да търси механизми за сваляне на оценките или за договаряне на по-благоприятни условия при плащането на купуваните държавни предприятия. Така например известният с широките си бизнесконтакти Красимир Премянов директно е помолил да се намери начин да се свали оценката на туристическия комплекс "Слънчев ден". Очаква се тази сделка да се финансира от близката до него Бизнес банк, Петрич.

Очевидно монополът на приватизационните центрове около "Селена" и този на част от ръководството на ПЧБ може да бъде разбит само ако става дума за приватизация по партийно поръчение.

Така нашумялата сделка около продажбата на "Вида стил", Видин, на мениджърския екип на цена, по-ниска от тази, предложена от фирмата на "Селена" Балканинвест, според запознати става с изключителното съдействие на премиера Виденов по молба на Мими Виткова, която, от друга страна, е избрана като депутат от Видин.

За приватизацията на "Арома" от "Астера" според осведомени източници е съдействал лично Николай Добрев, водач на листата на БСП за София окръг, територия, на която се намира и парфюмерийното предприятие.

Както самият Веселин Благоев казва, повечето сделки се съгласуват с изпълнителната власт, но не с ресорното Министерство на икономическото развитие, а директно е премиера Жан Виденов. С което действията на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация се превръщат в правителствена политика. Така поне за данъкоплатеца е ясно защо вместо с приходи от приватизация бюджетът се "връзва" с по-високи данъци.

Без съмнение България е единствената страна в Източна Европа, където истински мащабна приватизация все още няма. Въпреки смяната на три кабинета, които в началото на мандатите си се самоопределяха като правителства на приватизацията, ефектът от тяхната политика в тази област е тъкмо обратен.

От друга страна, за близо четири години от началото на структурната реформа единственият ефект за икономиката от запазването на държавната собственост е морално и физическо износване на средствата за производство и изсмукване на всички ликвидни активи на предприятията чрез паралелни фирми на входа и на изхода. Удобната на всички теза, че приватизацията не върви поради обективни причини, като например липсата на капитал в страната, е всъщност камуфлаж на съзнателно престъпно бездействие в угода на тези, които присвояват печалбата на предприятията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK