Лондонското четвероевангелие - глътка самочувствие по време на криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лондонското четвероевангелие - глътка самочувствие по време на криза

Лондонското четвероевангелие - глътка самочувствие по време на криза

Ива Рудникова
7357 прочитания

© Капитал


"Този ръкопис е ваша национална икона", каза служителката на Британската библиотека Джанет Бекхаус при пристигането си в София с Четвероевангелието на цар Иван Александър. Прочутият ръкопис е в България за втори път след 1977 г., когато е гостувал в родината си (в криптата на "Св. Александър Невски) с благословията на Людмила Живкова. Книгата ще бъде изложена в Националния исторически музей до 29 юни в рамките на Британските дни в България. Изключителен спонсор на пребиваването на пергамента в противокуршумната витрина на НИМ е "Балантайнс".

Ценният паметник от 14-и век кацна в столицата с редовен полет на авиокомпания "Балкан", съпровождан от две дългогодишни служителки на Британската библиотека (а не на Скотланд ярд, както предположиха любители на конспиративни четива). На аерогарата те бяха посрещнати от командоси, които ескортираха с лъскави BMW-та намиращия се в специален контейнер царски кодекс до националния музей. В очакване на старинната книга пред НИМ, под каменния взор на двата лъва, 12 добре въоръжени барети от ЦСБОП с чорапи на главите хвърлиха в смут минаващите наблизо мирни граждани. Възрастна жена притеснено питаше околните дали се налага да легне по очи, или да потърси някакво прикритие. Досетлива столичанка обаче й обясни, че не става въпрос за полицейски екшън, а за културно събитие. Доказателство бяха скупчените в близост до баретите фоторепортери, които небрежно разговаряха и пушеха. За по-сигурно обаче възрастната дама предпочете отдалеч да заобиколи "горещата точка". Ръкописът изчака откриването на изложбата в блиндиран сейф.

"Посрещането беше като във филм, но най-важното е, че невероятните мерки за охрана бяха показателни за това колко много значи евангелието на цар Иван Александър за вас", резюмира впечатленията си мис Джоунс от Британската библиотека.

В петък на официалното откриване на експозицията дойдоха духовници, политици, интелектуалци, учени и поданици на Нейно величество. Домакините с умерена надежда очакваха до последния момент на тържеството да се появят премиерът Виденов и шефът на канцеларията на президента Ивайло Трифонов. Тяхната заетост обаче беше компенсирана от присъствието на председателя на парламента Благовест Сендов. Той беше посрещнат с чаша "Балантайнс" от Майкъл Уитни, директор на 40-градусовата шотландска компания. Пръв говори министърът на културата Георги Костов. Той похвали отличната организация на "тези британски културни празници" и щедрото спонсорство, направило възможно гостуването на уникалния паметник на българската книжнина. Посланикът на Великобритания на свои ред поздрави културното ведомство за неговата подкрепа и изрази радостта си от това, че Обединеното кралство внася скоч в България, а родината на четвероевангелието изнася още повече вино за Острова. "Всички знаем причините, поради които този забележителен паметник сега се намира в Британската библиотека. Не можем да променим историята, но това, че днес се намираме тук, е благодарение на сътрудничеството в културната сфера между Великобритания и България", завърши посланик Шорт. Специалният пратеник на патриарха епископ Иларион посвети словата си на дарителството. Може би поради сериозния и исторически характер на срещата акад. Сендов не получи възможността да говори пред елитната аудитория. Неговата съпруга Анна Сендова онагледи името на управлението в културното ведомство, което ръководи ("Международно културно сътрудничество"), като доведе на откриването 3-ма представители на Съвета на Европа: Чарлз Лондри, г-жа Ниеми и Вера Болто. Г-жа Болто се оказа шеф на отдела за културна политика в СЕ. След строго официалната част гостите поеха в колона към зала №7, за да се порадват на пергаментовия повод, който ги беше събрал. Четвероевангелието на цар Иван Александър лежеше отворено на светската миниатюра, изобразяваща цар Иван Александър и семейството му. Застраховката на паметника, който се охранява в блиндирана витрина с електронна охранителна система, е 1.5 млн. британски паунда.

Малко след това множеството се разпиля между масите на богат коктейл. Най-увлечен в домакински задължения беше, разбира се, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Впечатление правеше пъстрият гост-лист, изготвен от Британския съвет. Между артефактите в предверието на историческия музей сновяха зам.-председателят на парламента Атанас Железчев, депутатите-международници от БСП Елена Поптодорова и Николай Камов, бившият и.д. главен редактор на в."Демокрация" Атанас Свиленов, деятелят на дузина патриотични и други организации Гиньо Ганев. Шефът на КПД Любомир Коларов закачливо разговаряше със стари познати, докато в другия край на залата тв-босът в немилост Иван Гранитски споделяше компанията на проф. Пантев и Петър-Емил Митев.

"Книгата е от втория разцвет на българската култура през Средновековието, това е бил и последният разцвет преди падането под турско робство. Именно затова ръкописът има много специално място във вашата история като символ на това какво може да се направи и какво е било постигнато от българите. Имаме поне още един български ръкопис в библиотеката, но не чак толкова красиво украсен като този. Имаме също така немалко други църковнославянски ръкописи", разказа за "Капитал" г-жа Бекхаус, която от повече от 30 години работи в Британската библиотека.

Един от полицаите, който с радиостанция в ръка съзерцаваше средновековния образец на миниатюрното и калиграфското изкуство, пък сподели: "Вълнението да пазиш този ръкопис е много голямо. Тръпки те побиват, като чуеш от коя година е и как е спасено, макар и да не е в наши ръце вече."

Животочен извор, който услажда душата

Проф. Донка ПЕТКАНОВА

Иван-Александровото четириевангелие, или както още се нарича Лондонското четириевангелие, е забележителен паметник на българската писмена култура. Една послесловна приписка разгръща началната страница на неговата история. Тук книгата е наречена "животочен извор", които "услажда душата, весели сърцето и мисълта". Тя е била преведена от гръцки език на "нашата славянска реч" и била подвързана с "позлатени дъски", обковани с "камъни и бисер". Била създадена по поръка на цар Иван Александър. В края на припискате се съобщава годината на създаването на ръкописа - 1356, и името на монах Симон, който "написа тази книга". По всичко личи, че ръкописът е извършен в Търново и е бил предназначен за царската библиотека.

Лондонското четириевангелие е красиво изпиши и богато илюстриран пергаментен паметник. Той е свидетелство за високата калиграфска и художествена култура в Търново през XIV в. Изображенията илюстрират евангелските събития и естествено имат религиозно съдържание. Има обаче и две светски изображения с историческа стойност. Те са: 1. Деспот Константин, зет на царя, и трите царски дъщери - Кера Тамара, Кераца и Десислава; 2. Семеен портрет на цар Иван Александър - той, втората му жена Теодора (еврейката Сара) и двамата му сина Иван Шишман и Иван Асен.

Несъмнено до времето на турското нашествие към българската столица четириевангелието се е намирало в Търново. След падането на града под турска власт (или непосредствено преди това?) ценният ръкопис е изнесен от царската библиотека и спасен от пожарищата някъде в румънските земи. От българи бегълци са изнесени от България и други ръкописи, които днес са незаменими ценности на чужди библиотеки.

Четириевангелието на цар Иван Александър е купено от влашкия владетел Александър Воевода (1402 - 1432). Къде точно се е съхранявало не е известно. То обаче престоява във Влашко почти два века и става основа за нови преписи. В началото на XVII в. ръкописът е пренесен (вероятно подарен) в светогорския манастир "Св. Павел", където има румънско и българско присъствие. Пра 1837 г. този манастир е посетен от англичанина Робърт Кързън. От игумена на манастира той получава като дар българското четириевангелие заедно с още няколко ръкописа. Игуменът казал, че старите книги вече не се използват, затова гостът можел да си вземе, каквото поиска. След смъртта на Кързън (1873) сбирката му е наследена от лорд Зауч, който по-късно я предава на Британския музей в Лондон, където зорко се пази до днес. Там книгата е на разположение научените слависти, които изучават писмото и украсата й. 

 

"Този ръкопис е ваша национална икона", каза служителката на Британската библиотека Джанет Бекхаус при пристигането си в София с Четвероевангелието на цар Иван Александър. Прочутият ръкопис е в България за втори път след 1977 г., когато е гостувал в родината си (в криптата на "Св. Александър Невски) с благословията на Людмила Живкова. Книгата ще бъде изложена в Националния исторически музей до 29 юни в рамките на Британските дни в България. Изключителен спонсор на пребиваването на пергамента в противокуршумната витрина на НИМ е "Балантайнс".

Ценният паметник от 14-и век кацна в столицата с редовен полет на авиокомпания "Балкан", съпровождан от две дългогодишни служителки на Британската библиотека (а не на Скотланд ярд, както предположиха любители на конспиративни четива). На аерогарата те бяха посрещнати от командоси, които ескортираха с лъскави BMW-та намиращия се в специален контейнер царски кодекс до националния музей. В очакване на старинната книга пред НИМ, под каменния взор на двата лъва, 12 добре въоръжени барети от ЦСБОП с чорапи на главите хвърлиха в смут минаващите наблизо мирни граждани. Възрастна жена притеснено питаше околните дали се налага да легне по очи, или да потърси някакво прикритие. Досетлива столичанка обаче й обясни, че не става въпрос за полицейски екшън, а за културно събитие. Доказателство бяха скупчените в близост до баретите фоторепортери, които небрежно разговаряха и пушеха. За по-сигурно обаче възрастната дама предпочете отдалеч да заобиколи "горещата точка". Ръкописът изчака откриването на изложбата в блиндиран сейф.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK