С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 апр 1996, 10:49, 3830 прочитания

Селяните между пролетна сеитба и орсфондовете

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Затруднява ни да участваме със свежи пари във фонда, защото сега даваме много пари за пролетната сеитба. Но ще намерим все отнякъде. Ще намерим, за да участваме и ние", каза пред "Капитал" Еленко Георгиев, председател на земеделска кооперация "Надежда", един от стотиците акционери на вече несъществуващата Българска земеделска и промишлена банка. Повод за тази загриженост на кооперацията са получените писмени указания за набирането на капитала на приватизационен фонд "Златия". Той е единият от осемте фонда, планирани от Съюза на земеделските кооперации в България (СЗКБ) и бившата Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ). "От нас се иска да съберем боновете на кооператорите и да участваме в нерегистрирания фонд "Златия". Подготвили сме пакет документи: договор и пълномощно от всички кооператори, които ще дадат боновете си при нас", допълни г-н Георгиев.

Проблемът с набирането на левовете обаче отстъпва пред още по-трудната задача - осигуряването на боновата част от капитала. Селяните не знаят какво е масова приватизация, не ги интересува и в резултат - не им се дават по 500 лева за бонова книжка. При цялата дързост на замисъла за създаването на БЗПБ от "Орион" и милиардите, които приятелският кръг завлече от банките, нежеланието им да дават свежи пари за фондовете прави трудно осъществяването на проектите за участие в боновата приватизация. След решението за прекратяването на БЗПБ обаче задачата става изключително трудна. Едва ли вече ще се намери кой да "финансира" с по 500 лева (минимум) за книжка, за да си осигури акционери в приватизационните фондове. "Орион" не само че не може да направи това, но кара кооперациите и техните членове да помагат с левови вноски в учредяването на фондовете. Така накрая ще се окаже, че парите са факторът, който ще попречи на осъществяването на иначе нелошия план за окончателно завладяване на българското земеделие.


Земеделският кооперативен план

за участие в масовата приватизация предвижда да бъдат създадени осем регионални приватизационни фонда. Техните имена ще бъдат: за Монтана - "Златия", за Ловеч - "Мизия", за Ямбол - "Странджа", за Пловдив – "Марица", за Русе - "Дунав", за Добрич - "Добротица", за Стара Загора - "Източнотракийски приватизационен фонд", и за София - "Средец". Заедно с БЗПБ в някои от тях бе планирано да участват ДЗИ и ОББ. Паричните вноски на прекратената банка бяха предвидени да бъдат по около 2 млн. лв. на фонд или по-малко от 20 на сто от необходимия кешов капитал.

Учредяването на фондовете и участието им в централизираните търгове цели "земеделските кооперации да станат собственици на такава част от акциите на предприятията от хранителната промишленост и на предприятията, свързани със земеделското производство, която да им позволи да определят производствената и пазарната им дейност в дългосрочен план, както и отношението им към производителите на земеделските суровини". Според изчисленията на Златимир Орсов, депутат от БСП и основен идеолог на осемте фонда на БЗПБ, максималният капитал, който членовете на кооперации и техните семейства могат да наберат, е в размер на 23 млрд. лв. От друга страна, в предварителния списък от 130 предприятия, в които фондовете ще инвестират общата стойност на капитала за приватизация е около 8 млрд. лв. Очевидно подобни розови сметки трябва да внушават сигурност у кооператорите заради това, че ще участват в такава мощна група от фондове.



Но понеже се оказа, че пропагандата на боновете по селата не може да свърши работа, започнаха да се търсят други варианти. Веска Меджидиева, шеф на управителния съвет на заличената от търговските регистри БЗПБ, лично обиколи значителна част от провинцията, за да продава идеята за фондовете. В градовете - седалища на проектофондовете, се проведоха многолюдни събрания с участието на цялото ръководство на банката. Но, изглежда, и това не даде тласък за покупка на бонове по селата. Едва напоследък зачестиха съобщения, че някои шефове на кооперации са намерили начини да осигурят масовост на участието във фондовете.

Подходите са два

Единият се прилага, в случай че селяните въпреки всички увещания не искат да си дават книжките. Тогава идва заплахата, че няма да им бъде раздаден доходът от земите, с които участват в кооперациите. В момента, в който боновата книжка се купи, тя се взима "на съхранение", докато дойде моментът, в който ще стане възможно прехвърлянето. Подписват се и декларации, че след това боновете ще бъдат внесени в определен от кооперацията приватизационен фонд. В закона е казано, че упълномощаването за действията по внасянето на боновете и участието в търговете изисква нотариална заверка. Това създава известни проблеми, но явно недостатъчни, тъй като още на този етап е възможно да се съставят пълномощни. Те са решими при добрата организация, с която СЗКБ несъмнено разполага.

Същите финални елементи, но при доброволни начала (това, което обяснява Еленко Георгиев) е вторият и по-разпространен вариант за набиране на акционери. Той се осъществява, като се набляга на пропагандната дейност, а именно описание на бъдещето, в случай че предприятията, свързани със земеделието, станат техни. Този аргумент се подсилва с успокоение за това, че друг, а не самите селяни ще се занимава с конкретните действия (абсолютно неясни за хората) по участието в масовата приватизация.

Изказването на Златимир Орсов по време на работната среща на членовете на СЗКБ и на акционерите на БЗПБ доста пълно илюстрира начина, по който се придават доброволни окраски на начинанието. Вероятно повечето земеделски производители могат да бъдат убедени с речи, в които става дума за предоставяне на "уникален исторически шанс". "Земеделските кооперации ще станат собственици и ще управляват предприятията, с които е свързана дейността им. Ако те пропуснат този шанс, още десетилетия напред ще чувстват върху гърба си товара на спекулантите и прекупвачите", казва Орсов. По-нататък в изказването той внушава, че приватизационните фондове са на самите земеделски кооперации, а БЗПБ само ще ги подпомогне финансово, организационно и информационно при учредяването и дейността им. Веднага след това обаче казва, че всяка кооперация ще трябва да внесе сума в левове - каквато й е по силите. Не за друго, а за да може от самото начало да участва в управлението на фонда чрез свой представител.

Конкуренцията

Вече доста отдавна и други обявяват намеренията си да участват в масовата приватизация с боновете на кооператори за предприятия от леката и хранително-вкусовата промишленост. Централна кооперативна банка обяви, че има намерение да създаде два приватизационни фонда, а Българска земеделска камара на Тодор Пандов - един. Въпреки че тези заявки изглеждат скромни на фона на грандиозния орионски план, все пак става въпрос за боновите книжки на едни и същи земеделски производители.

Освен гореописаните методи на действие важно е да се каже, че Орсов (за разлика от Тодор Пандов например) използва и други инструменти за влияние върху съзнанието на кооператорите. Лобирането в парламента за създаване на преференции за земеделските производители при участието им в масовата приватизация поддържа имиджа на бореца за земеделски права. Всеки път, когато в Народното събрание се правят някакви промени в закона за приватизация, депутатите Орсов и Димов упорито внасят едно и също предложение, независимо че здравомислещата част от социалистите най-често дори не ги изслушва. Орсов от своя страна никога не изслушва аргументите против това да се поставят при неравни условия в масовата приватизация производители на една суровина пред тези на друга.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Франция ще отпусне 500 млн. евро в опит да се справи с високите цени на горивата Франция ще отпусне 500 млн. евро в опит да се справи с високите цени на горивата

Вълна от протести залива страната заради поскъпването

17 ное 2018, 178 прочитания

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Защо се забавя икономиката, какво ще покажат новите проверки на банковия сектор, кои са най-интересните заглавия от "Киномания 2018" и още

17 ное 2018, 228 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
От бонова книжка могат да се спечелят и над 25 000 лв.

От евтин бензин до смяна на системата

Кой какво се надява да постигне с участието в протестната кампания срещу управлението

Да сканираш успеха

Гарет Уилямс, основател на търсачката за полети Skyscanner, пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете