Нека не забравяме за какво воювахме
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нека не забравяме за какво воювахме


Виенският конгрес през 1815 г. бе свикан, за да възстанови реда в Европа след наполеоновите войни; той започва серия от инициативи, предназначени да постигнат хармония в европейските отношения. Но, както обикновено се случва в европейските дела, хармонията е твърде съмнителна. Формулата е твърде тромава и неприспособима. В крайна сметка насред разместването на пластове в Европа диригентът на събитието, германският канцлер Метерних, е принуден да долети в Англия.

Берлинският конгрес през 1878 г. бе свикан, за да реши източния въпрос, като този път друг германски канцлер, Бисмарк, бе в ролята на посредник и съдник. И отново политиците от великите сили искаха да изгладят националните различия и проблеми, особено тези на Балканите. Но източният въпрос остана нерешен, Балканите още по-балканизирани, европейските империи се разклатиха, а Германия с общо съгласие се превърна в европейски арбитър.

На този конгрес в Прага ние имаме различни цели - защитата, укрепването и разширяването на западното разбиране за свобода. И ако си послужим с думите на Хобс - "Съглашения, неподкрепени от меч, не са нищо повече от думи". Никакви обещания от световните лидери, никакви гаранции от световни организации, неподкрепени от силата на оръжието, нямат значение, когато танковете тръгнат. Този извод от практиката е добър урок за тези, които подкрепят наивното разбиране, че международните институции повече от съюзите между силни нации могат да гарантират мира.

Трябва да се признае, че не Обединените нации или Световната банка, а Европейската общност отхвърли комунизма. Обединеният Запад с водачеството на САЩ даде подкрепата си за дисидентите на Изток - заедно ние упражнихме непреодолим натиск върху съветската система. И непрекъснатите и постоянни сривове на тази система доведоха до разпадането й - в отговор на нашето предизвикателство. Ако трябваше да чакаме международен консенсус и неговите дипломатически представители да спечелят студената война, все още щяхме да чакаме.

Но както често се случва, след победата дойде разочарованието. И не трябваше да чакаме дълго, за да видим тревожните сигнали, че не всичко в тъй наречения нов световен ред върви добре. Дори самото определение нов световен ред с корените си в утопичната еуфория от времето на създаването на Лигата на нациите (предшественик на ООН) би трябвало да ни наведе на тревожни мисли.

Западните лидери след края на студената война фатално смесиха две съвсем различни изходни позиции. Първата - която е правилна - че международните институции, като ООН, най-накрая трябва да започнат да работят така, както е предвидено при създаването им, в един свят, свободен от агресивността и обструкцията на Съветите. Втората - невярната - че тези институции трябва да поемат всички функции, осигуряващи световен мир, просперитет и правосъдие.

Всичко това означава, че трябва да насочим енергията си към заздравяването на НАТО - организация, която има толкова важна роля в света след студената война, колкото и когато бе създадена. НАТО трябва да приеме Чехия и другите централноевропейски държави като пълноправни членове, давайки им толкова необходимата сигурност във време на растящи опасения от нова нестабилност на Изток. НАТО трябва да координира усилията за създаване на глобална система за балистична защита, която в момента е императивна необходимост. И ако, както се надявам, има подновено желание за такава глобална система в САЩ, Великобритания и другите европейски държави, по-нататъшната икономическа интеграция на атлантическа основа ще осигури жизненонеобходимата атлантическа връзка между отбрана и външна политика.

Вярвам, че най-подходящият път за постигане на тази цел е обединяването на Северноамериканската зона за свободна търговия с Европейския съюз, включвайки страните от Централна, а може би след време и от Източна Европа. Трябва да се концентрираме върху създаването на трансатлантическа зона за свободна търговия, която ще може ефективно да либерализира световната търговия.

Накрая, като част от този стремеж, трябва да развием истинско атлантическо политическо мислене и обществена нагласа. За това, разбира се, трябва време. Но този стремеж отразява реалностите на съвременната история. Атлантическата идея не иска размиването на националната идентичност, тя я уважава. И преходът на Вацлав Хавел от затвора като дисидент до президентския дворец като държавен глава символизира не толкова една нова ера, колкото един нов свят. Свят, в който смиреният, но също така смел и честен, най-накрая ще стане наследник на Земята.

Ние, на Запад, спечелихме една велика битка в студената война. Нека не забравяме за какво воювахме.

Виенският конгрес през 1815 г. бе свикан, за да възстанови реда в Европа след наполеоновите войни; той започва серия от инициативи, предназначени да постигнат хармония в европейските отношения. Но, както обикновено се случва в европейските дела, хармонията е твърде съмнителна. Формулата е твърде тромава и неприспособима. В крайна сметка насред разместването на пластове в Европа диригентът на събитието, германският канцлер Метерних, е принуден да долети в Англия.

Берлинският конгрес през 1878 г. бе свикан, за да реши източния въпрос, като този път друг германски канцлер, Бисмарк, бе в ролята на посредник и съдник. И отново политиците от великите сили искаха да изгладят националните различия и проблеми, особено тези на Балканите. Но източният въпрос остана нерешен, Балканите още по-балканизирани, европейските империи се разклатиха, а Германия с общо съгласие се превърна в европейски арбитър.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK