С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 юли 1996, 12:15, 1307 прочитания

Сметната палата - страшилище на книга

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На 27 юли се навършва година от приемането на Закона за Сметната палата. Тя беше създадена след близо 50-годишна пауза. През 1992 г. вече беше приет един закон, но той беше блокиран от президента.

Два месеца и половина след като беше приет законът, парламентът избра за председател на палатата шефа на бюджетната комисия Георги Николов. Преди да стане депутат, Николов беше преподавател в свищовския икономически институт. Месец след избирането на председателя парламентът одобри и предложените от него 10 членове на Сметната палата. Мандатът им е 9 години, или дотогава те са практически несменяеми. Целта беше да се извоюва независимост на членовете на Сметната палата от политическите сили.


Какво направи Сметната палата за тази година

Досега Сметната палата не е завършила нито една проверка. За 1996 г. й беше гласуван доста добър бюджет от 440 млн. лева, заради който се наложи дефицитът да бъде увеличен. Първата работа на новоизбраните членове на Сметната палата беше да си извоюват всички привилегии на високопоставените държавни чиновници. Единадесетимата получиха дипломатически паспорти, охрана, луксозна кола с шофьор, жилище.

Гласуваха си и отново прилични заплати - основната им беше около 35 000 лева. Оправданието беше, че членовете на Сметната палата не могат да се занимават с друга дейност и трябва да им се компенсират пропуснатите доходи. Чак през първото тримесечие на 1996 г. Сметната палата започна да набира хора. Изискваха се препоръки и поне 5 години стаж в контролен орган. Това означава, че за палатата можеха да се кандидатират данъчни, финансови ревизори, контрольори по цените. Не се разчиташе на млади кадри, а на привличане на и без това малкото обучени хора в другите видове администрация.



Започнаха да се назначават началници на териториалните областни отделения. Те от своя страна започнаха да назначават началници на отделения в бившите окръжни градове. Един вид започна роене на администрация и назначаване на чиновници, които практически с нищо не се занимават. До началото на май в палатата бяха назначени едва 25 души, твърди Георги Николов в интервю по радио "Хоризонт". Към момента са назначени малко над 30 души, от които около 25 инспектори, а останалите - административен персонал. Провеждат се конкурси, но одобрените не се назначават. В същото време до момента няма направена нито една проверка, не е заверен нито един отчет на бюджета. През цялото си досегашно съществуване Сметната палата е направила един доклад по проектобюджета за 1996 г. и е дала становище по устройствения закон за бюджета.

След създаването на палатата чак на 2 април излиза правилник за дейността й. От средата на юни е започнала проверка на изпълнението на приходната част на бюджета, която се очаква да приключи до края на август. Със сетни усилия ще я завършим, твърдят представители на палатата.

По закон Сметната палата проверява дали данъчните власти събират на време и в съответствие със законите данъците. Освен това под контрол е дали разходите се извършват правилно. Сметната палата следи отблизо и дейността на Българската народна банка - нейния бюджет, банковия надзор и взаимоотношенията й с държавния бюджет. Инспекторите трябва да проверяват постъпленията в извънбюджетните сметки, както и движението на държавния дълг. След одобрение на председателя на Сметната палата управителят на БНБ назначава главния ревизор. Досега обаче нищо от това не е свършено. Изглежда, на сметната палата най не й се занимава с БНБ. Междувременно доларът направи няколко подскока, 90% от банките са с ликвидни проблеми, за валутния резерв се твърди, че разполагаемите средства са далеч по-други от отчитаните. Сметната палата не се ангажира с никакъв официален или неофициален коментар на политиката на БНБ.

"Започнахме проверка на приходите на бюджетните организации, министерствата и ведомствата", каза Георги Николов пак по радиото. Бюджетните организации обаче затова са бюджетни, защото се издържат от бюджета. Те нямат приходи, а зависят от субсидията, която им гласува парламентът.

Сградата - причина или оправдание

Като основна причина за бездействието си членовете на Сметната палата посочват липсата на сграда, в която да работят. През първите месеци на 1996 г. правителството им отпусна зданието на ул. "Екзарх Йосиф" 37. На три етажа там се помещава Българската социалдемократическа партия. Освен тях половин етаж заема Асоциацията на демократичните синдикати, помещения държат и държавната фирма Инфома, Съюзът на кинодейците. На два етажа се разпростира миньорският синдикат на "Подкрепа", който няма основание да пребивава там.

С решение на правителството от 1992 г. сградата на "Екзарх Йосиф" е отстъпена за безвъзмездно ползване на общината с цел там да се настанят политически и обществени организации. Сега държавата трябва да намери помещения за тях, за да освободи сградата за Сметната палата. "Ако се реши въпросът със сградата на БСДП, веднага сме готови да осигурим 5 етажа на Сметната палата", заяви Асен Дюлгеров, секретар на столична община. Дори и да освободи цялата сграда на "Екзарх Йосиф", общината няма да може да осигури необходимите над 100 работни помещения за Сметната палата и областните й управления в София-град и София-област. Общината просто няма административен фонд, каза Дюлгеров. Разполагаме с жилищен фонд, терени, но не и с административни сгради, добави той. Общинските администрации във "Възраждане" и "Студентска" са под наем. Според него проблемът би могъл да се разреши, ако държавата закрие няколко свои фирми, които практически се занимават само с отдаване под наем и съвместна дейност на сградите си.

За настаняването на БСДП са водени преговори за сградата на "Промишлено строителство" на пл."Св.Неделя" 6, за бившата Интерпрограма и за цели етажи от сградата на Булстрад зад Народния театър. Безуспешни разговори се водели и за ниската част на сградата на Деспред до Министерството на транспорта, на Трансстрой над Френския културен институт.

"Едно време заедно с група депутати предлагахме да се даде едно крило от бившия партиен дом на Сметната палата, но Георги Николов отказа", каза проф. Стефан Стоилов. Николов тогава смяташе, че ако се съгласи на част от партийния дом, няма да му дадат други помещения. Сега обаче трябва пак да подновя предложението си, защото, както изглежда, палатата няма да има сграда през лятно-есенния сезон, каза проф. Стоилов. Липсата на помещения е достатъчно добро оправдание. Същите проблеми обаче имаше Комисията по ценните книжа, но тя ги преодоля доста по-бързо и се нанесе в сградата на БЗНС на ул. "Врабча" 1.

"Сметната палатка"

Сега 11-те членове на Сметната палата продължават да се помещават в 212 стая в бившия партиен дом. В друга стая се намират счетоводството и личният състав. Стигна се дотам народни представители да дават на палатата ключове от техните стаи, за да си вършат работата. "Аз съм един от депутатите, който от 3 месеца е дал ключа си от стаята в партийния дом на Сметната палата. Там работят три нейни служителки", заяви проф. Стоилов. Цялата документация инспекторите от "Сметната палатка" носят със себе си. Назначени са обаче повечето областни началници на управленията на Сметната палата. В Ловеч и Монтана вече се назначават и управители. В провинцията кметовете вече започват да отпускат сгради, въпреки че и там на много места има отпуснати сгради, в които инспекторите не могат да влязат. Единствено проблеми нямаше в Пазарджик и Смолян.

Дали липсата на помещение е достатъчно оправдание за бездействието? Как да работим, като нямаме хора? А как да ги назначим, като няма къде да ги сложим да седнат, оправдават се членовете на палатата. Сегашното им положение обаче като че ли ги удовлетворява, защото те не са особено настойчиви да го променят. Георги Николов преди ходеше периодично при премиера да настоява за сграда. "Правителството е длъжно да ни осигури помещения и ще го направи", аристократично отговарят членовете на палатата.

"Смешната палата"

Вината обаче не е само в членовете на палатата. Нито едно правителство няма интерес да има някой, който да го контролира. Управляващите винаги са създавали спънки пред Сметната палата. С избора на Георги Николов пък левицата постигна и друго нещо. При приемането на закона се смяташе, че избраният през 1992 г. проф. Михаил Динев пак ще седне в председателското място. По-късно за фаворит се сочеше ерудираният юрист Йордан Школагерски. "Изолираха Георги Николов и сега не му дават да работи и непрекъснато му намаляват пълномощията. Георги е неудобен за някого, защото като шеф на бюджетната комисия не позволяваше на правителството да си прави каквото си поиска", каза Венцеслав Димитров. Николов, макар и независим, все пак никога не е забравял, че е бил депутат от левицата. Затова и още няма главен ревизор на БНБ. Предложеният от Тодор Вълчев и одобрен от Николов Кольо Парамов още не е издигнат. Причината е, че премиерът Виденов не одобрява кандидатурата на бившия депутат, който членува в ОСД.

Друг проблем са и непрекъснатите отсъствия и командировки на Георги Николов в чужбина. В сряда той замина за Брюксел на семинар на белгийската сметна палата. Нееднократни бяха посещенията му в Германия, както и гостуванията на бившия шеф на немската сметна палата у нас.

Парламентът прие такъв закон, който позволява бездействието на Сметната палата и неговата зависимост от изпълнителната власт. Освен че трябва да се моли на Жан Виденов да му даде сграда, Георги Николов трябва и да чака финансовият контрол да наложи глоба за нарушение, открито от неговите инспектори. Финансовият контрол, както е известно, е на подчинение на министъра на финансите.

За единствения месец от своето съществуване през 1995 г. палатата е похарчила 18 млн. лева. Това сочат данните от отчета на бюджета за 1995 г. на Народното събрание. От тези пари за заплати на 11-те и назначените от тях служители са отишли 500 000 лв. За канцеларски материали са похарчени 62 000 лв., за книги и библиотека - 85 000 лв., а за дълготрайни материални активи - близо 17 млн. лева. Не е ясно обаче какви са тези дълготрайни активи, при положение че палатата е под наем и не е правила ремонт на помещенията си. Тази година палатата е доста по-скромна. От отпуснатите й 35 млн. лева до края на юни са похарчени само 18 млн. Може би обаче трябва да изберем друга Сметна палата, която да каже за какво са похарчени тези пари.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ не се отказват от намерението си за санкции срещу "Северен поток 2" САЩ не се отказват от намерението си за санкции срещу "Северен поток 2"

За втори път през последната седмица представител на администрацията на Тръмп намеква за мерки срещу германско-руския проект

15 ное 2018, 74 прочитания

Средният доход на човек нараства със 7.7% през третото тримесечие Средният доход на човек нараства със 7.7% през третото тримесечие

Разходите за храна, почивка и социални осигуровки се повишават

15 ное 2018, 343 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Нова криза за шефове на централната банка

В ритъма на "Райхле"

Радослав Радев, управител на "Райхле и Де-Масари България пръдакшън", пред "Капитал"

Умното разширяване на "Фесто"

Германската Festo изгражда развойно звено към българската си компания, в което до пет години ще работят над 200 души

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете