Банките започват да се развеждат с губещите фирми

След неколкократни отлагания програмата за изолация на предприятията - законопроект и постановление - беше приета от правителството. Схемите бяха подготвени и внесени от финансовия министър без ни най-малкото участие на другия предполагаем вносител - вицепремиерът Румен Гечев, който в същото време беше на задгранична туробиколка. Отношението към закъсалите предприятия с известни шансове беше сред основните изисквания на МВФ и Световната банка преди сключването на споразумението. Идеята е държавни фирми (в случая те са 70), носители на 58% от загубите в икономиката, да бъдат изолирани без достъп до нови кредити, като за известен период бъдат "освободени" от обслужване на задължения към банките и бюджета.

От този режим се излиза само при възстановяване на платежоспособността - т.е. когато сключат споразумения с кредиторите и започнат да обслужват задълженията си, натрупани към 30 юни. Оздравителните процедури по силата на закона се осъществяват до края на 1998 г. Единствено за стратегическите НЕК и БДЖ се допуска тегленето на нови заеми, ако коректно обслужват съществуващите си задължения.

От уреждането на отношенията лоши длъжници - кредитори зависи и ликвидността на банковата система. Според проектозакона данъци, мита, акцизи, вноски по данък общ доход и средства, отпуснати от бюджета, чийто срок на погасяване е изтекъл към 30 юни, ще могат да се опрощават изцяло или частично от министъра на финансите. Останалите задължения към бюджета се събират по реда на съществуващото законодателство. Законопроектът за финансово оздравяване на предприятията е един от малкото случаи, даващ приоритет на кредитора. Той е в пълното си право да избере дали да започне преговори с длъжника си за плащания на задълженията, или да потърси правата си чрез съда. След съгласие от страна на министъра на финансите предприятията - длъжници могат да започнат преговори с банките и да сключат споразумения с тях за разсрочване, отсрочване, опрощаване и редуциране, дори и до размера на цялата главница по кредита. Известни благоприятни условия в резултат на договарянето могат да постигат и самите банки. След подписването на споразумение за опрощаване на задълженията банките могат да ги отписват като разходи, които се покриват от провизиите и намаляват печалбата им преди облагане. Опростените задължения на предприятията в изолация могат да се отпишат като извънредни разходи. Отписаните задължения пък ще се смятат за допълнителен приход, който няма да бъде облаган после.

В проекта са подминати суаповите сделки на замяна на дълг срещу собственост, които интересуват банките. Предприятията ще могат да продават обособени части и приходите от това ще останат на тяхно разпореждане, вместо да отиват във Взаимния фонд. Схемата за изолация позволява на предприятията да спрат плащанията си по банкови заеми, натрупани до 30 юни 1996 г. Това изискване доста противоречи на подписаните меморандуми между търговските банки и БНБ, с които те бяха задължени да събират спешно заемите си. Всъщност нормалният изход е централната банка да не съди строго финансовите институции с голяма кредитна експозиция към предприятия от списъка за изолация. Другият вариант е банките отново да се окажат жертви на зле работещата индустрия.

Двата списъка

приложени към закона, не крият особени изненади, тъй като по различни поводи фигуриращите там предприятия бяха назовавани от няколко месеца. Сред тях са топлофикационните дружества, мини - Бобовдол, Маришки басейн, мините Перник, Пирин, Чукурово, Марица Изток, брикетна фабрика в гр. Гълъбово и ТЕЦ - Габрово, и Столична компания за градски транспорт. Възможността за изход "закриване" за предприятията, включени в т.нар. списък А, е минимална, с изключение на някои от дружествата от въгледобивната промишленост. В списък Б фигурират 41 държавни предприятия, за вероятността да бъдат ликвидирани е голяма. Дружествата ще достигнат относителна стабилизация, при която текущите им касови наличности да бъдат достатъчни за обслужването на задълженията към кредиторите. Друга възможност е те да бъдат приватизирани или да бъдат закрити. До два месеца след приемането на закона новосъздадено управление във финансовото министерство ще запознава предприятията с изискването на програмите за финансово оздравяване. Те се подготвят в същия двумесечен срок и се представят на финансовия министър за одобрение. На третия месец програмите се актуализират според препоръките на финансовия министър. През това време той може или да одобри, или да отхвърли програмата. Задължително в документите се включва: анализ на финансовото състояние към 30 юни 1996 г. с данни за предходните 2 години, мерки за ограничаване на загубите и натрупване на собствени касови наличности. Като мерки в проектопостановлението са посочени свиване на разходите, съкращаване на персонал, продажба на имущество или обособени части от дружеството, спиране на губещи производства и дейности. В програмите освен сроковете за изпълнение трябва да има прогнози за производственото, технологичното, пазарното и финансово-икономическото състояние на предприятията за всяко полугодие до края на 1998 г. На 31 септември се очаква фазата по одобряването на програмите да е приключила. Предприятията от т.нар. списък А представят и предложения за ценова политика. Попадането в

Режим на изолация

означава първоначално спиране на обслужването на задълженията към банки и бюджет, натрупани към 30 юни 1996. Закъсалите предприятия не могат да сключват договори за кредити от банки и други финансови институции, нямат право да купуват стоки и услуги на изплащане за срок, по-дълъг от 60 дни. Не им се позволява да обслужват клиенти с просрочени задължения към тях, възникнали след 30 юни т.г. Срокът за отложено плащане не може да бъде по-продължителен от 60 дни. При изпълнение на програмите фирмите се отчитат всеки месец пред министъра на финансите. Освен това те са задължени да събират своите вземания от всички контрагенти при положение, че те не са в списъка за изолация.

Бедното финансиране на програмата

се смята за най-слабата й страна. По силата на закона се създава специален оздравителен фонд, който кредитира при средни пазарни лихви, в случай че предприятието има сключен договор за продажба и открит акредитив от клиент, или субсидии, отпускани само по решение на Министерския съвет. Основният приход на фонда са дивидентите, които внасят държавните предприятия, като не е изключено финансиране от ДФРР, а по-нататък и външни приходи. Но стопените наличности на ДФРР поставят под съмнение и най-скромните надежди. Паралелно с упреците за недостатъчната финансова ангажираност към програмата от финансовото министерство изложиха и противоположната теза, според която именно поради недостатъчните средства може да се постигне по-бърз "възпитателен" ефект върху поведението на наказаните длъжници.

(Капитал)

СПИСЪК НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ЗА ИЗОЛАЦИЯ

1.ЕАД "Агрополихим" Девня

2.ЕООД "Промет" Грудово

3.ЕООД "Русенска корабостроителница" Русе

4.ЕАД "Горубсо-АД" Мадан

5.ЕАД "Кремиковци" Кремиковци

6.АД "ЗММ-София" София

7.ЕООД "Оптикоелектрон" Панагюрище

8.ЕООД "Устрем" Тополовград

9.ЕАД "Интеркварц" Младост

10.ЕООД "Екоел" Плевен

11.ЕООД "Бета" Червен бряг

12.ЕООД "Струматекс-ЕООД" Благоевград

13.ЕООД "Завод за тежко машиностроене - ЕООД" Русе

14.ЕАД "Вратица" Враца

15.ЕАД "Арсенал" Казанлък

16.АД "Видахим" Видин

17.ЕООД "Белопал-ЕООД" Белослав

18.ЕООД "Леяро-ковашки комплекс - ЕООД" Радомир

19.ЕООД "Меком"ООД Силистра

20.ЕООД "Родопа-Шумен"ООД Шумен

21.АД "Балканкар-рекорд" Пловдив

22.ЕАД "Ямболен"АД Ямбол

23.ЕООД "Маджарово" Маджарово

24.ЕАД "Зебра" Нови искър

25.ЕООД "Орфей-ЕООД" Кърджали

26.АД "Берое" Стара Загора

27.ЕАД "Чавдар-АД" Ботевград

28.ЕООД "Веслец"91 Враца

29.ЕООД "ЕМТ-ООД/Електромотори-Тетевен" Тетевен

30.ЕАД "Кварц-ЕАД"/в неплатежоспособност Сливен

31.АД "Мраз-АД" Сердика

32.ЕАД "Трикон-ЕАД" Димитровград

33.АД "ДЗУ" Стара Загора

34.ЕАД "Мадара"АД Шумен

35.ЕООД "Родопи-К-еднолично ООД" Неделино

36.ЕООД "Агромашина-ЕООД" Русе

37.ЕАД "Агротехника" Карлово

38.ЕООД "Мина Бели брег" Драгоман

39.ЕАД "Девня-цимент ЕАД" Девня

40.ЕАД "Авиокомпания Балкан" Слатина

41.ЕАД "Лазур-ЕАД" Варна 

 

Още от Капитал

Мини, ако можеш

Мини, ако можеш