Булгарлизинг ще плаща на Стопанска банка с вземания от военни заводи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Булгарлизинг ще плаща на Стопанска банка с вземания от военни заводи

Булгарлизинг ще плаща на Стопанска банка с вземания от военни заводи

Галина Александрова
1144 прочитания

Булгарлизинг ще прехвърли 33 млн. долара вземания от предприятия от отбранителната промишленост на Стопанска банка, заяви шефът на външнотърговската организация Димитър Тадаръков пред общото събрание на акционерите в сряда. Срещу това банката ще опрости 27 млн. долара дълг на Булгарлизинг. Сделката беше договорена по принцип още в края на миналата година. Подписването й се бави, защото по някои от вземанията на Булгарлизинг от ВПК все още се спори. Военни заводи отказвали да признаят задължения, които им били наложени след многобройните преструктурирания в бранша.

Дългът на Булгарлизинг към Стопанска банка е по извършен преди години внос на машини на лизинг на стойност 100 млн. долара. Основни кредитори по тази сделка са "Асосиете женерал банк" - Франция, "Дойче банк" и други френски, немски и австрийски банки. През 1993 г. Булгарлизинг откупува дълга за 30% от стойността му, като за тази цел ползва кредит от 23 млн. долара от Стопанска банка. Договорът е сключен, като са заложени вътрешните вземания по изкупените дългове. Срокът за погасяване на кредита е септември 1995 г. Почти през цялата минала година обаче Булгарлизинг не обслужва дълга. Това стана причина за изостряне на отношенията със Стопанска банка. След преговори на Стопанска банка бяха прехвърлени дълговете на няколко промишлени фирми, между които сопотските военни заводи и предприятие от хранително-вкусовата промишленост в Айтос, и те вече са погасени. Опитът на банката за цедиране на вземания и от други промишлени фирми остана безуспешен поради малката отстъпка, която предложи Булгарлизинг. Според шефовете на банката при тази ситуация реалният ефект от операцията ще остане в Булгарлизинг, а Стопанска банка не може да предложи изгодни редукции, за да си събира вземанията.

От средата на миналата година Булгарлизинг заведе десетки дела срещу неплатежоспособните държавни фирми и ги атакува с изпълнителни искове. Външнотърговската организация иска от тях да плащат пълната стойност на лизинговите вноски заедно с капитализирана лихва за просрочие. Някои от тях, като "Арсенал" - Казанлък, и "Бета" - Червен бряг, са учредители на дружеството и най-вероятно все още са акционери в него. По този начин лизинговата компания може да получи вземанията си по схемата дълг срещу собственост в около 50 държавни промишлени фирми. С получената по този начин собственост от военните заводи пък ще бъде покрит дългът й към Стопанска банка.

"Суапова сделка от този тип е един от вариантите, които обсъждаме с Булгарлизинг. Ние нямаме какво да правим с имуществото на военните заводи, затова ще поискаме държавата да ни посочи други стопански сфери, в които можем да инвестираме и да помагаме за оздравяването им. Ако по този начин не се покрие целият дълг на Булгарлизинг, ще предявим претенции към допълнително участие на банката в бъдещо увеличаване на капитала на лизинговото дружество до размера на остатъчните задължения", заяви пред "Капитал" представител на Стопанска банка. В момента държавната банка държи 7.05% от акциите на Булгарлизинг. Представителят на Стопанска банка поиска тя да бъде вписана като юридическо лице за допълнителен осми член в Съвета на директорите на Булгарлизинг и заяви, че в противен случай ще бъде наложен запор на сметките на лизинговата компания. Събранието обаче отхвърли предложението.

Лизингови вноски срещу акции

Междувременно някои от държавните предприятия акционери вече са загубили голяма част или напълно участието си във външнотърговската централа. Схемата е проста и според официално становище на Агенцията за приватизация е най-често използваният метод за раздържавяване на Булгарлизинг. Акционерите държавни фирми упълномощават дружеството да продаде част или всички акции по номинал, като с получената сума се погасява дългът им по просрочените лизингови вноски. При регистрацията на "Консолид комерс" през 1993 г. държавното участие в Булгарлизинг е 46%. Сега цялото държавно участие е 34%, 30.9 на сто от акциите държи "Консолид комерс".

Загуба от 4.09 млн. лв. за 1995 г. отчете Булгарлизинг пред общото събрание на акционерите. Според доклада на ръководството дружеството е реализирало приходи от 240.487 млн. лв., но разходите са 244.577 млн. лв. Основният проблем идвал от плащането на 17 млн. лв. данък върху печалбата и над 2.7 млн. лв. неосчетоводени курсови разлики и изплатени лихви за несвоевременно внесени данъци, открити по време на финансова ревизия, обясни шефът на дружеството.

Преференциални кредити вместо дивидент

Заради отрицателните финансови резултати дивиденти няма да се дават. По предложение на съвета на директорите обаче беше прието решение, според което се дава право като преференция за 1995 г. за конкретен принос да се ползват облекчения от акционерите, работили с Булгарлизинг, в размер на 60% от стойността на акционерния им капитал за периода на акционерното им участие в дружеството за сметка на финансовия резултат. Решения с идентично съдържание общото събрание на Булгарлизинг е приемало и през предишни години. С тях на практика се е дала възможност за ползване на безлихвени или нисколихвени валутни кредити от определени акционери. По този начин през 1993 г. е дадено право на няколко акционери да ползват финансиране от дружеството до размера на стойността на акционерното им участие с лихва, която е с 48 пункта по-ниска от основната лихва на БНБ. За 1994 г. преференцията е същата, като лихвата е по-малка с 56 пункта. Според експертите на министерството такива преференции вече са били дадени и ползвани през 1995 г., те са осчетоводени и са за сметка на финансовия резултат на дружеството, поради което "редовите" акционери няма да получат своя дивидент за финансовата 1995 г.

"Консолид комерс" беше отстранен

Общото събрание на Булгарлизинг започна със скандал, след като Александър Хамънов - представителят на фирмата, управляваща държавните дялове във външнотърговските дружества "Консолид комерс", отказа да участва в него. Причина за конфликта стана нареждането на шефа на Булгарлизинг Димитър Тадаръков да регистрира за участие в общото събрание "Консолид комерс" като притежател на около 3% от капитала на дружеството. Със заповед на ексминистъра на търговията Кирил Цочев през юни м.г. "Консолид комерс" е вписан в книгата на акционерите като собственик на 30.9% от капитала. Според г-н Тадаръков "Консолид комерс" не е редовен акционер, тъй като от издаването на заповедта до момента държавните предприятия са му джиросали само 1586 акции и временни удостоверения. Поради това според шефа на лизинговата фирма като акционер в нея се явяват тези фирми, а "Консолид комерс" може да гласува само като притежател на 3% от акциите. В случая г-н Тадаръков се позовава на Търговския закон и устава на Булгарлизинг. Според осведомени обаче причината за това решение е официално становище на Министерството на търговията, което препоръчва на "Консолид комерс" да гласува против преференциите и предложените промени в устава на лизинговата компания. По този начин се осигури гласуването и на двете предложения.

Съветът на директорите ще може да вдигне капитала на Булгарлизинг от 50 на 100 млн. лв. с емитиране на нови акции в период от 5 години, е едното допълнение в устава. Според друго чуждестранни физически и юридически лица не могат да притежават повече от 49% от капитала на дружеството. Досега таванът за участие на чужденци беше 20%. Съветът на директорите има намерения да увеличи капитала на дружеството и да привлече външни инвеститори, които да помогнат за развитието му, каза пред акционерите Димитър Тадаръков. Миналата година той пак предложи същото увеличаване на капитала и преобразуване на Булгарлизинг в холдингова акционерна компания, но "Консолид комерс" се обяви против с мотива, че това ще доведе до относително намаляване на държавното акционерно участие и до декапитализиране на част от активите на дружеството. Подкрепиха го представителите на Стопанска банка и Нефтохим.

"Консолид комерс" ще обжалва пред Софийския градски съд редовността на подготовката и провеждането на събранието, както и законността на взетите от него решения, съобщиха от Министерството на търговията.

Булгарлизинг ще прехвърли 33 млн. долара вземания от предприятия от отбранителната промишленост на Стопанска банка, заяви шефът на външнотърговската организация Димитър Тадаръков пред общото събрание на акционерите в сряда. Срещу това банката ще опрости 27 млн. долара дълг на Булгарлизинг. Сделката беше договорена по принцип още в края на миналата година. Подписването й се бави, защото по някои от вземанията на Булгарлизинг от ВПК все още се спори. Военни заводи отказвали да признаят задължения, които им били наложени след многобройните преструктурирания в бранша.

Дългът на Булгарлизинг към Стопанска банка е по извършен преди години внос на машини на лизинг на стойност 100 млн. долара. Основни кредитори по тази сделка са "Асосиете женерал банк" - Франция, "Дойче банк" и други френски, немски и австрийски банки. През 1993 г. Булгарлизинг откупува дълга за 30% от стойността му, като за тази цел ползва кредит от 23 млн. долара от Стопанска банка. Договорът е сключен, като са заложени вътрешните вземания по изкупените дългове. Срокът за погасяване на кредита е септември 1995 г. Почти през цялата минала година обаче Булгарлизинг не обслужва дълга. Това стана причина за изостряне на отношенията със Стопанска банка. След преговори на Стопанска банка бяха прехвърлени дълговете на няколко промишлени фирми, между които сопотските военни заводи и предприятие от хранително-вкусовата промишленост в Айтос, и те вече са погасени. Опитът на банката за цедиране на вземания и от други промишлени фирми остана безуспешен поради малката отстъпка, която предложи Булгарлизинг. Според шефовете на банката при тази ситуация реалният ефект от операцията ще остане в Булгарлизинг, а Стопанска банка не може да предложи изгодни редукции, за да си събира вземанията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.